№ 257
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20231110113655 по описа за 2023 година
Предявени са от „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от А., със седалище и адрес
на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б, срещу К. Г. С. с ЕГН: **********, гр.
София, ЖК НАДЕЖДА IV, бл.464, вх.Б, ет.9, ап.74, съдебен адрес: гр. София, ул. Владайска
№ 19, партер, чрез адвокат Д. Й. Ч., електронен адрес: ****************@***.** и И. Г. И. с
ЕГН: **********, гр. София, ЖК НАДЕЖДА IV, бл.464, вх.Б, ет.9, ап.74, със съдебен адрес:
гр. София, ул. Владайска № 35, ет. 3, офис 1, чрез адвокат С. К., иск с правна квалификация
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца при условията
на разделност сумите, както следва: К. Г. С. дължи за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в размер на 1 307,68 лева, ведно със законна лихва за периода от
13.01.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
21.12.2022 г. в размер на 249,68 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 21,89 лева, ведно със законна лихва за периода от 13.01.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 21.12.2022 г. в размер на 4,88
лева, а И. Г. И. дължи за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на
435,90 лева, ведно със законна лихва за периода от 13.01.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 21.12.2022 г. в размер на 83,23 лева, цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 7,30 лева, ведно със законна лихва за
периода от 13.01.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.01.2020 г. до 21.12.2022 г. в размер на 1,62 лева.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в ГР. СОФИЯ, ж.к.
1
НАДЕЖДА IV, бл.464, вх.Б, ет.9, ап.74, аб.№ 196577, но не са изпълнили задължението си
да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период.
Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна К. С. е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба, като оспорва иска като неоснователен. Оспорва основанието за дължимост на
сумите, поради наличие на погасителна давност, липса на доказателства за наличието на
качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот, респективно за наличието на
облигационна връзка между страните, както и за липса на основание за претендираното
вземане за дялово разпределение и лихва за забава. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковата претенция и да му присъди разноски.
Ответната страна И. И. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от
ГПК, като оспорва исковата претенция като неоснователна. Прави възражение за погасяване
на сумите по давност. Оспорва твърдението, че ответникът е собственик или вещен
ползвател, респективно потребител на топлинна енергия, доставяна в имота. Счита, че не е
налице валидно облигационно правоотношение между страните. Оспорва вземането за
услугата дялово разпределение и за лихви. Моли съда да отхвърли исковата претенция и да
му присъди разноски.
Третото лице-помагач (ТЛП) „.“ ООД не оспорва предявените искове. Представя
писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 13.01.2023 г. срещу ответниците за
вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 2101/2023 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е
било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
която е връчена на длъжниците. Последните са депозирали в срока по чл. 414 от ГПК
възражения, поради което съдът е дал указания на заявителя за възможността да установи
вземането си по исков ред. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на
настоящото производство.
Видно от представените писмени документи по делото, наследодателят на
ответниците Георги И. Стоянов е бил обезщетен за отчужден имот, негова собственост, а
именно: Имот пл. № 945, кв. 48, ул. Днепър № 18, местност „бул. Ст. Димитров – Надежда 4
част“ с Апартамент № 74, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда 4 част, бл. 1а-1б, вх. Б, като
лицето е починало на 27.10.2021 г. и е оставил за свои наследници ответниците по делото (л.
19-20, л. 143, л. 146 от делото). Ето защо, съдът приема, че през процесния период като
собственици на имота ответниците имат качеството на потребител на топлинна енергия,
доставяна в него. Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр
на вещно право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна
енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия
2
при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (НТ), поради което ответниците се явяват потребители на топлинна
енергия, доставяна в имота и дължат плащането на стойността й, съобразно квотите си в
съсобствеността. Наследодателят на ответниците е вписан в списъка на етажните
собственици в съответната сграда, където се намира имотът.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на
1743.58 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 29.19 лв.
Съответно лихвите за периода върху първата главница възлизат на 332.91 лв., а лихвата
върху таксата за дялово разпределение е в размер на 6.50 лв. Констатациите на вещото лице
се подкрепят и от писмените документи, представени от ТЛП. Съдът приема, че тези суми са
дължими от ответниците.
Ответниците са навели възражение за погасяване на вземанията по давност. След
извършване на дължимата проверка, с оглед на това, че производството по чл. 422 от ГПК се
явява продължение на заповедното производство по чл. 410 от ГПК, съдът приема, че
давността е спряла с подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК на 13.01.2023 г. С оглед
характера на вземането, същото се погасява с кратката тригодишна давност (чл. 111, б. „в“
от ЗЗД). При преценката дали вземанията са погасени по давност следва да се съобрази и
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., когато със закон е спряно течението на всички
давностни срокове, поради обявеното извънредно положение в страната, свързано с
пандемичната обстановка. Съобразявайки горното, съдът приема, че с давност биха били
погасени всички вземания на ищеца, станали изискуеми преди 14.10.2019 г. Такива се
оказват, съгласно дадените от вещото лице данни в констативната част на заключението
сумата от 617.28 лв. главница за доставена топлинна енергия в имота, лихви за забава върху
тази сума от 117.86 лв., сумата от 16.92 лв. за такса за дялово разпределение, както и 0.58 лв.
лихви върху тази сума. Останалите суми попадат извън погасителния период и се явяват
дължими, а именно: главница за топлинна енергия в размер на 1126.30 лв., лихви върху тази
главница в размер на 215.05 лв., главница за услугата дялово разпределение в размер на
12.27 лв. и лихви върху тази главница в размер на 5.92 лв.
С оглед установеното, следва исковите претенции да се уважат само за непогасените
по давност вземания, а в останалата част, като погасени по давност, да бъдат отхвърлени.
Всеки от ответниците дължи суми, съобразно квотата си в съсобствеността през процесния
период, а именно: К. С. дължи сумата от 944.73 лв. за главница за топлинна енергия,
доставяна в имота, лихви върху тази главница в размер на 151.29 лв., главница за услугата
дялово разпределение в размер на 9.20 лв. и лихва върху тази сума в размер на 4.44 лв., а И.
Г. И. – дължи 281.58 лв. за главница за топлинна енергия, доставяна в имота, лихви върху
тази главница в размер на 53.76 лв., сумата от 3.07 лв. – главница за услугата дялово
разпределение и лихва върху тази сума от 1.48 лв. В тези размери следва да се уважат
исковите претенции срещу ответниците, а над тях и до пълните предявени такива – да се
3
отхвърлят като погасени по давност.
При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ
размер на 92.24 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, както и в исковото в общ размер на 402.24 лв., в това число за държавна
такса, за депозит за вещо лице, както и сумата от 100 лв. за юрисконсултското
възнаграждение в настоящото производство, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Общо разноските на ищеца възлизат на 494.48 лв. за двете производства, като съразмерно на
уважената част от иска срещу ответника му се следва сума в размер на 318.28 лв. за двете
производства, разпределени, както следва: К. С. следва да бъде осъдена да заплати сумата от
239.71 лв., а И. И. – 79.57 лв.
Ответниците също имат право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете. Всеки от ответниците е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата в полза на
представлявалия го адвокат в заповедното производство, а И. И. – и в исковото
производство. В полза на процесуалния представител на И. И. следва да се присъди сума от
по 144 лв. за двете производства – или 288 лв., а в полза на процесуалния представител на К.
С. – 144 лв. за предоставена безплатна помощ в заповедното производство. В исковото
производство ответницата С. е заплатила адвокатски хонорар от 460 лв., от който й се
следва, съразмерно на отхвърлената част от исковете сумата от 165.60 лв.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “. София” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от
Александър Александров и К. Г. С. с ЕГН: **********, гр. София, ЖК НАДЕЖДА IV,
бл.464, вх.Б, ет.9, ап.74, съдебен адрес: гр. София, ул. Владайска № 19, партер, чрез адвокат
Д. Й. Ч., електронен адрес: ****************@***.**, че ответникът К. Г. С. с ЕГН:
********** дължи на “. София” ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 944.73 лв. (деветстотин
четиридесет и четири лева и седемдесет и три стотинки) за главница за топлинна енергия,
доставяна в имота в периода от 14.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за
забава върху тази сума, считано от 13.01.2023 г. до окончателното плащане на сумата, лихви
върху главницата за топлинна енергия в размер на 151.29 лв. (сто петдесет и един лева и
двадесет и девет стотинки), главница за услугата дялово разпределение в размер на 9.20 лв.
(девет лева и двадесет стотинки) за периода от 14.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава върху тази сума, считано от 13.01.2023 г. до окончателното
плащане на сумата както и лихва върху главницата за услугата дялово разпределение в
4
размер на 4.44 лв. (четири лева и четиридесет и четири стотинки), като отхвърля исковете
над тези размери и до пълните такива, присъдени със заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 2101/2023 г. по описа на СРС, 120 състав, като неоснователни, поради погасяване на
вземанията по давност по реда на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “. София” ЕАД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от
Александър Александров и И. Г. И. с ЕГН: **********, гр. София, ЖК НАДЕЖДА IV,
бл.464, вх.Б, ет.9, ап.74, със съдебен адрес: гр. София, ул. Владайска № 35, ет. 3, офис 1, чрез
адвокат С. К., че ответникът И. Г. И. с ЕГН: ********** дължи на ищеца . София” ЕАД,
ЕИК ., на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и
чл. 86 от ЗЗД сумата от 281.58 лв. (двеста осемдесет и един лева и петдесет и осем стотинки)
за главница за топлинна енергия, доставяна в имота в периода от 14.10.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 13.01.2023 г. до
окончателното плащане на сумата, лихви върху главницата за топлинна енергия в размер на
53.76 лв. (петдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки), сумата от 3.07 лв. (три лева и
седем стотинки) – главница за услугата дялово разпределение за периода от 14.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 13.01.2023 г.
до окончателното плащане на сумата както и лихва върху главницата за услугата дялово
разпределение в размер на 1.48 лв. (един лев и четиридесет и осем стотинки), като отхвърля
исковете над тези размери и до пълните такива, присъдени със заповед по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2101/2023 г. по описа на СРС, 120 състав, като неоснователни, поради погасяване
на вземанията по давност по реда на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА К. Г. С. с ЕГН: **********, гр. София, ЖК НАДЕЖДА IV, бл.464, вх.Б,
ет.9, ап.74, да заплати на “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от Александър Александров, сумата от
239.71 лв. (двеста тридесет и девет лева седемдесет и една стотинки) за разноски в исковото
и заповедното производства, съразмерно на уважената част от иска срещу ответницата и на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Г. И. с ЕГН: **********, гр. София, ЖК НАДЕЖДА IV, бл.464, вх.Б,
ет.9, ап.74, да заплати на “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от Александър Александров, сумата от 79.57
лв. (седемдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки) за разноски в исковото и
заповедното производства, съразмерно на уважената част от иска срещу ответницата и на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА . София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от Александър Александров да заплати на адвокат Д.
Й. Ч. от САК с ЕГН ********** и с адрес на кантората: гр. София, ул. Владайска № 19,
партер, за предоставена безплатна правна помощ на ответницата К. С. в заповедното
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. в размер на 144 лв. (сто
четиридесет и четири лева), съразмерно на отхвърлената част от исковете, както и да
5
заплати на ответницата К. Г. С. с ЕГН: **********, гр. София, ЖК НАДЕЖДА IV, бл.464,
вх.Б, ет.9, ап.74 за разноски за заплатено от нея адвокатско възнаграждение в исковото
производство в размер на 165.60 лв. (сто шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки),
съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА . София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от Александър Александров да заплати на адвокат С.
К. К. от САК с адрес на кантората: гр. София, ул. Владайска № 35, ет. 3, офис 1, за
предоставена безплатна правна помощ на ответника И. И. в заповедното и исковото
производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. В общ размер
за двете производства 288.00 лв. (двеста осемдесет и осем лева), съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „.“ ООД като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, като за ответника решението да се връчи лично на
лицето и на назначения по делото особен представител, както и на третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6