Определение по дело №717/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на Г. Д. З., [ЕГН] от с. Ветрен дол, [улица], подадена чрез адв. Узунов АК - Пазарджик против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 24-0340-000107/10.06.2024 г., издадена от Началник РУ Септември при ОД на МВР гр. Пазарджик.

В жалбата е направено искане за спиране изпълнението на оспорената заповед, тъй като предварителното й изпълнение ще нанесе значителни и труднопоправими вреди на жалбоподателя. Посочено е, че предварителното изпълнение на заповедта ще препятства възможността жалбоподателят да се ползва от собственото си МПС, както и ще го лиши от възможност да полага адекватни и очевидно необходими грижи и помощ за себе си и болната си съпруга, което е един морален и обществено приемлив ангажимент.

Искането по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК не е ограничено във времето и може да се поиска от оспорващия при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по съдебното производство. В случая същото е направено от надлежна страна, която е адресат на оспорената заповед и за която е налице правен интерес от оспорването й, поради което е допустимо.

По същество е неоснователно по следните съображения:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 24-0340-000107/10.06.2024 г., издадена от Началник РУ Септември при ОД на МВР гр. Пазарджик, издадена на основание чл. 171, т. 2А, б. „А“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца. Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Според разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Алинея 4 на чл. 166 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение поради наличие на някоя от двете предпоставки, предвидени в чл. 166, ал. 2 от АПК - когато предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда.

В конкретния случай в жалбата се развиват доводи за това, че незабавното изпълнение на заповедта ще причини на жалбоподателя значителни и труднопоправими вреди. Посочено е, че предварителното изпълнение на заповедта ще препятства възможността жалбоподателят да се ползва от собственото си МПС, както и ще го лиши от възможност да полага адекватни и очевидно необходими грижи за болната си съпруга. Посочено е, че той и съпругата му имат редица здравословни проблеми, които налагат придвижването им в срока на действия на наложената мярка, за прегледи, лечение, консултации и възстановителни процедури. Представени са писмени доказателства удостоверяващи здравословното състояние на жалбоподателя и съпругата му.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Разпоредбите на чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП предвиждат, че обжалването на заповедите за налагане на принудителни административни мерки се извършва по реда на АПК, като подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, след като специалният закон, който разпорежда предварително изпълнение на ПАМ, не предвижда изрична забрана за съдебен контрол на това изпълнение, то следва съдът да провери дали са налице условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Тези условия са: 1. ако изпълнението би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда; 2. изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая не са налице никакви нови обстоятелства, не са налице и доказателства, че изпълнението ще причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда.

Доказателствената тежест е възложена на жалбоподателя, който следва да установи едновременното наличие на тези две предпоставки.

В конкретния случай от страна на жалбоподателя не се излагат обосновани аргументи, които да водят до извод за вероятност да настъпят значителни или трудно поправими вреди в правната му сфера. Съгласно представените доказателства относно „Емболия и тромбоза на илиачна артерия“, сочат че тя е с давност от 2018 г., диагноза „Злокачествено новообразувание на ларинкса“ също е с давност от 2019 г., считано от 2020 г. са и посочените заболявания на съпругата на жалбоподателя. Представените доказателства сочат, че за посочените заболявания е проведено лечение, както и рехабилитация. При необходимост към настоящия момент да провежда лечение, физиотерапия или други методи за подобряване на здравословното им състояние, жалбоподателят би могъл да използва алтернативни варианти за придвижване. Липсва основание да се приеме, че това би могло да се постигне само като управлява лично автомобил и то конкретно неговия личен автомобил. Единствено твърдението, че изпитва трудности или неудобства в ежедневните си дейности, не е основание да бъде уважено искането му, тъй като то не е сред изчерпателно изброените в нормата на чл. 166, ал. 2 АПК.

Следва да се отбележи, че всяко принудително изпълнение на административен акт от страна на администрацията причинява неудобства и засяга правната сфера на неговия адресат. Принудата обаче не е самоцелна, а се упражнява с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения – чл. 171, ал. 1 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от АПК законодателят е въвел изискване субектите на административния процес да не вредят на държавата и обществото, нито на правата, свободите и законните интересите на други лица. В случая прекратяването на регистрацията на собственото на жалбоподателя МПС е предприето като превантивна мярка с цел да бъдат защитени важни обществени интереси, в частност - правата и законните интереси на другите участници в движението по пътищата.

При горните изводи настоящият съдебен състав намира за недоказано, че предварителното изпълнение на заповедта е от естество да причини на жалбоподателя такива вреди, които по степен на важност да са от категорията на изброените в чл. 166, ал. 2 от АПК и да са противопоставими на защитените от чл. 60, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП обществени интереси и цели, следователно искането за спиране изпълнението на обжалваната заповед се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Воден от горното, Административен съд - Пазарджик - Трети състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Д. З., [ЕГН] от с. Ветрен дол, [улица], за спиране на допуснатото от закона предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 24-0340-000107/10.06.2024 г., издадена от Началник РУ Септември при ОД на МВР гр. Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.