Решение по дело №191/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 210
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 12 август 2020 г.)
Съдия: Георги Димитров Василев
Дело: 20202330200191
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

           РЕШЕНИЕ

№ 210/16.7.2020 г.                                                          гр.Ямбол

                                 

                               в името на народа

 

Ямболският районен съд, Наказателно отделение, V-ти състав, на осемнадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                                             Председател: Георги Василев

                                                       

                                                                              Членове:1……………...

 

                                   2……………...

 

секретар Г. М.

прокурор… …………

като разгледа докладваното от съдия-докладчик Г.Василев

АНД № 191/2020 г. по описа на ЯРС, за да се произнесе  взе  предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на С.Г.Я. *** против Електронен фиш/ЕФ/ Серия К № 2827879 на ОД на МВР - Сливен, с който за нарушаване на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з., но чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата си и пледира ЕФ да бьде отменен поради допуснато нарушение при констатиране на административното нарушение. Процесуалният представител на жалбоподателя пледира, че при настройката на АТСС е следвало да има и устройство, което да измерва ъгъла на лъча, под който МПС пресича лъча/чл.756, ал.1 от Наредбата за средствата на измерване, които подлежат на метрологичен контрол/НСИПМК/.

Вьззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

 

Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 

На 20.06.2019 г., в 11,10 часа, в Област - С, в гр. ***, до КАТ - Сливен, в посока към гр. Нова Загора, при ограничение до 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д-11, жалбоподателят е управлявал  МПС – лек автомобил ”Ауди А6”, с рег.№ СН 2930 АС с превишена скорост от 68 км/ч, която след задължителното коригиране с - 3 км/ч е установена на 65 км/ч. Превишението на скоростта от 15 км/ч е установено с временно разположено на пътя Автоматизирано техническо средство/АТСС/ „ARH CAM S1“ с № 11743СС, фиксиращо точно дата, час, скорост и изображение на МПС/изготвена е и снимка № 11743СС/0058501/. Изготвен е и протокол за използване на АТСС.

След проверка на снимките от АТСС и установяване на лицето, което е управлявало МПС на жалбоподателя бил издаден на хартиен носител ЕФ Серия К № 2827879, с приложена към преписката снимка за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е санкционирано с административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

На 09.09.2019 г. ЕФ е бил връчен на жалбоподателя, който на 24.09.2019 г. подал жалба против ЕФ.

          Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото писмени и веществени доказателствени средства. От писмените доказателства /ЕФ, протокол за използване на АТСС и протокол за проверката на това средство, справка за връчен ЕФ водач на МПС, справка за собственост на МПС, обратна разписка за връчване на ЕФ, пощенски плик за подадена жалба против ЕФ и Техническа характеристика на  АТСС „ARH CAM S1“/, както и от изготвените фотоснимки на разположението на уреда и снимка на извършеното нарушение № 11743СС/0058501/, прочетени на основание чл.283 от НПК и предявени на процесуалния представител на жалбоподателя по чл.284 от НПК, се установява, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС към момента на установяване на административното нарушение.

 

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

 

          Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:

От събраните по делото доказателствени материали се установи, че жалбоподателят като физическо лице/ФЛ/ е извършил нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП и е следвало да бъде санкциониран, защото при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система/АТСС/, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, съгласно чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП - за превишаване на скоростта в населено място от 11 км/ч до 20 км/ч  нарушителя се наказва с глоба 50 лв. По делото от представените протоколи за използване на техническото средство и неговата изправност е видно, че на процесната дата е било позиционирано мобилното техническо средство и е констатирано визираното привишение на скоростта. Контролното техническо средство е фиксирало скоростта на МПС в населено място, като същото е било включено в режим на контрол от 11.00 часа и е изключено в 13.00 часа. През посочения период без намесата на контролния орган, автоматично са били фиксирани нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП, сред които е и процесното нарушение на жалбоподателя, собственик на горепосоченото МПС. В случая контролният орган поставя началото и края на работата на техническо средство и не се намесва при установяване на нарушенията на скоростта от водачите на МПС, заснети от уреда или лазерният радар напълно автоматизирано, без човешка намеса, установява нарушението по същия начин, по който стационарните технически средства за контрол на скоростта фиксират нарушенията. В този случай, съгласно чл.9 и чл.10 от Нар.№8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата на Министъра на МВР няма извършено нарушение от контролния орган при фиксиране на скоростта на жалбоподателя, дори да е ползвана мобилна система за контрол на скоростта, защото императивното изискване на закона нарушението да бъде установено без намесата на контролния орган е спазено. Това е видно и от чл.3 на посочената наредба, според който за установените от АТСС нарушения/стационарни и мобилни/ на правилата на движение по пътищата се издават ЕФ-е чрез използване на автоматична информационна система. Единствените изключения, при което се издава АУАН и НП, при установяване на нарушение с мобилно АТСС са, когато за извършеното нарушение се предвижда и лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки/чл.189, ал.4 от ЗДвП/ и при констатиране на скоростта на нарушителя с мобилно АТСС, когато и нарушителя и мобилното АТТС са в движение/чл.11, ал.2 и ал.3 от Нар.№8121з-532/12.05.2015г./.  

Не бе установено друго лице да е управлявало процесното МПС при констатиране на административното нарушение от АТСС или в този случай категорично е установено, че именно жалбоподателят е управлявал МПС, с което е нарушен умишлено ЗДвП. Правилно е санкционирано това лице с административнонаказателната разпоредба, визирана в ЕФ и законосъобразно е определено наказанието глоба в размер на 50 лв.

С оглед изложеното, сьдьт приема, че ЕФ е законосъобразно издаден, защото е санкционирано лицето, което е извършило нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, при стриктно спазване на предвидената в закона процедура по констатиране и санкциониране на нарушителя, поради което ЕФ следва да бъде потвърден. В тази връзка, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата и в с.з. от неговия процесуален представител за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, защото от доказателствата по делото и съобразно действащото законодателство правилно е бил издаден ЕФ. Безспорно е установено мястото на АТСС, мястото на извършване на нарушението и на МПС, с което е нарушен ЗДвП. Това е видно и от снимките на радара и на МПС. АТСС е надлежно тарирано, представлява лазерен скоростомер/чл.3 от Техническата характеристика на АТСС „ARH CAM S1“/, а не радарен скоростомер, и за него не са приложими разпоредбите на чл.756 от НСИПМК. Точно е определена и скоростта на движение на МПС или няма никакво съмнение кога, къде, кой и при каква скорост е извършил административното нарушение, поради което аргументацията на жалбоподателя и неговия адвокат за незаконосъобразност на ЕФ като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

 Разноски по делото от страните не са претендирани.

         

По тези съображения и основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, сьдьт

Р     Е     Ш     И     :

 

          ПОТВЪРЖДАВА ЕФ Серия К № 2827879 на ОД на МВР - Сливен, с който за нарушаване на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на С.Г.Я. ***, ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50/петдесет/лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                                                                      

                                                                             Районен сьдия: