Решение по дело №513/2024 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 344
Дата: 10 октомври 2024 г.
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20242150100513
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 344
гр. гр.******, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20242150100513 по описа з****24 година
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - Етажната собственост на сграда с идентификатор ******** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. ******, комплекс „***********“, представлявана от
председателя на УС - А.С., са предявени искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, с които се иска ответникът А.Р.Г. да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца
следните суми: сумата 772,81 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.08.2021г.
– 31.07.2022г., дължима за СОС с идентификатор ********.20, сумата от 227,45 – разходи по чл.
51, ал. 1 от ЗУЕС за периода 01.08.2021г. – 31.07.2022г., сумата от 280,24 лв. - обезщетение за
забава върху горните две суми за периода 01.11.2021г. – 15.05.2024г., сумата от 993,12 лв. – вноска
за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.08.2022г. – 31.07.2023г., дължима за СОС с
идентификатор ********.20, сумата от 29,18 – разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода
01.08.2022г. – 31.07.2023г., сумата от 206,35 лв. - обезщетение за забава върху горните две суми за
периода 02.10.2022г. – 15.05.2024г., сумата от 745,86 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“
за периода 01.08.2023г. – 31.07.2024г., дължима за СОС с идентификатор ********.20, сумата от
155,55 – разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода 01.08.2023г. – 31.07.2024г., сумата от 76,86 лв.
- обезщетение за забава върху горните две суми за периода 02.10.2023г. – 15.05.2024г., ведно със
законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик по силата на нотариален акт от 17.05.2016г. на СОС с
идентификатор ********.20, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – комплекс
„***********“. Развиват се съображения за осъществявана поддръжка от етажната собственост.
Навежда се, че с решения от 17.07.2021г. – по т. 7, т. 8 и т. 9 от дневния ред, били определени
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, била определена финансова година –
01.08.2021г. – 31.07.2022г. и срок за плащане – 31.10.2021г., а с решения от 05.08.2022г. – по т. 5, т. 6
и т. 7 от протокола били взети решения за дължимите суми за финансоват****22/2023г., като бил
1
определен срок за плащане – 01.10.2022г. Обръща се внимание, че за финансоват****23/2024г.
такива решения били взети по т. 4, т. 5 и т. 6 от протокол от общо събрание от 10.07.2023г. – със
срок за плащане – 01.10.2023г. Излага се, че ответникът не заплатил посочените суми. С тези
доводи молят предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника А.Р.Г., чрез особен представител, е подаден отговор на
исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Твърди се, че не са представени
доказателства за извършените от етажната собственост разходи. Сочи се, че претенциите са
недоказани и от съда се иска да ги отхвърли.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже,
че ответникът е собственик на СОС с идентификатор ********.20, който се намира в сградата в
режим на етажна собственост. Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание в
етажната собственост от 17.07.2021г., 05.08.2022г. и 10.07.2023г. са определени годишни такси за
управление и поддръжка и вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, вкл. за процесните периоди. В
негова тежест е да докаже размера на претенцията си, в това число броят на собствениците,
ползвателите и обитателите в сградата и притежаваните от ответника идеални части от общите
части на сградата, както и, че е настъпила изискуемостта на вземанията. При доказването на тези
факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 48, том ***, рег. № ****, дело
№ *** от 17.05.2016г. (на л. 8 – л. 9 от делото) се установява, че А.Р.Г. е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор ********.20, апартамент ****, находящ се в сграда в режим
на етажна собственост – комплекс „***********“, ведно с 9.71 кв. м. от общите части на сградата.
От решение по т. 5 от дневния ред от общото събрание на етажната собственост 10.07.2023г. (на л.
100 от делото) се установява, че посочените идеални части са приравни с решение на общото
събрание на етажната собственост на 0,78 % идеални части от общите части в сградата.
На 17.07.2021г. се провело учредително събрание на етажната собственост в комплекс
„Л.Д.“, обективирано в протокол на л. 10 – л. 19 от делото. На 05.08.2022г. се провело общо
събрание на етажната собственост в сградата (видно от протокол на л. 23 – л. 67 от делото). На
10.07.2023г. също е проведено събрание, решенията по което са влезли в сила – същите са
обективирани в протокол на л. 71 – л. 117, като са обявени по надлежния ред (със съобщение и
протокол за поставянето му на л. 118 от делото) и няма данни да са обжалвани по надлежния ред.
Съдът намира, че от посочените протоколи се доказва провеждане на събрания на тези дати, като
същите не са оспорени от ответницата. Няма данни и твърдения решенията на общото събрание да
са атакувани по надлежния ред, поради което съдът приема, че са влезли в сила (още повече с оглед
приложените съобщения и протокол за поставянето им – на л. 20, л. 68 и л. 117 от делото, с които
се удостоверява надлежно обявяване на решенията).
На събранието на 17.07.2021г. по т. 7 от дневния ред бил приет предложеният
проектобюджет на етажната собственост за сезон 2021/2022г. Самият бюджет е инкорпориран в
протокола и видно от него (раздел „Разходи“) били приети разходи по следните пера: по чл. 50 от
ЗУЕС общо 45 025 лв., разходи за фонд „Ремонт и обновяване“ – 47 644 лв. и разходи по чл. 51 от
ЗУЕС – общо 58 454 лв. По т. 8 от дневния ред от същото събрание се взело решение
2
разпределението на разходите да се извърши по правилата на ЗУЕС. По т. 9 от дневния ред за
началото на финансовата година се приела дата 01.08.2021г., а за край – дата 31.07.2022г. Бил
определен и срок за плащане на таксите – 31.10.2021г.
На събранието на 05.08.2022г. по т. 5 от дневния ред бил приет предложеният
проектобюджет на етажната собственост за сезон 2022/2023г. Самият бюджет е инкорпориран в
протокола и видно от него (раздел „Разходи“) били приети разходи по следните пера: по чл. 50 от
ЗУЕС общо 127 323,13 лв. и за разходи по чл. 51 от ЗУЕС – общо 7 500 лв. По т. 6 от дневния ред
от същото събрание се взело решение разходите по чл. 50 от ЗУЕС да се разпределят съобразно
идеалните части, а тези по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС – поравно, според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който
живеят, като с решението изрично е прието, че броят на собствениците, ползвателите и
обитателите в комплекса е 257. По т. 7 от дневния ред за началото на финансовата година се приела
дата 01.08.2022г., а за край – дата 31.07.2023г. Бил определен и срок за плащане на таксите –
01.10.2022г. .
По т. 5 от дневния ред на събранието от 10.07.2023г. бил приет предложеният
проектобюджет на етажната собственост за сезон 2023/2024г. Самият бюджет е инкорпориран в
протокола и видно от него (раздел „Разходи“) били приети разходи по следните пера: по чл. 50 от
ЗУЕС общо 95 623,40 лв. и за разходи по чл. 51 от ЗУЕС – общо 39 200 лв. В т. 5 от дневния ред
изрично било прието, че разходите по чл. 51 от ЗУЕС следва да се разпределят между 252
собственици, а тези по чл. 50 от ЗУЕС съобразно идеалните части, като в табличен вид били
определени разходи за всеки един обект, в това число и този на ответника – 487,68 лв. по чл. 50 от
ЗУЕС и 155,55 лв. по чл. 51 от ЗУЕС. С решение по т. 6 от дневния ред от същото събрание за
началото на финансовата година се приела дата 01.08.2023г., а за край – дата 31.07.2024г. Бил
определен и срок за плащане на таксите – 01.10.2023г.
Съдът намира, че с така представените протоколи се установяват всички елементи от
фактическия състав на предявените претенции. И в трите протокола, с решението за определяне на
бюджета, изрично е приет и броят на собствениците, ползвателите и обитателите, които следва да
участват в разходите по чл. 51 от ЗУЕС, като по този начин общото събрание е формирало воля (с
влязло в сила решение) за броя на лицата, между които следва да се разпределят тези разходи.
Нещо повече – с решението от 10.07.2023г. разходите са определени отделно за всеки
самостоятелен обекти са посочени с конкретни величини за апартамента на ответницата, а в
решението се съдържа имплицитно и воля на общото събрание, че тя притежава 0,78 % идеални
части от общите части в сградата. Именно с този процент е съобразено разпределянето на
разходите по чл. 50 от ЗУЕС за финансоват****21г. – 2022г., 2022г. – 2023г. и 2023г. – 2024г.
Налага се извод, че с решенията на общото събрание от 2021г., 2022г. и 2023г. разходите са
приети по напълно определяем начин (като дори с решенията от 2023г. са определени по отделно за
всеки собственик). В инкорпорирания в протоколите проект за бюджет (приет от общото събрание)
се съдържат цялостните суми по отделните пера, а в чл. 50 – чл. 51 от ЗУЕС са посочени правилата
за разпределение на разходите (които са спазени при вземане на решението за разпределянето им).
Така също в протоколите са приети и решения, с които се определя броят на собствениците, между
които следва да се разпределят разходите по чл. 51 от ЗУЕС за всеки от периодите, поради което
съдът приема, че общото събрание е взело валидни решения в тази насока и липсата на други
доказателства за броя на собствениците, ползвателите и обитателите в сградата за процесните
3
периоди, не е пречка да се приеме, че исковете са доказани по основание и размер. Очевидно е, че
единствено разходите по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС следва да се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите (каквото е изискването на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС), а
разходите по останалите пера – съразмерно, съобразно притежаваните от собствениците идеални
части (според изискването на чл. 50 от ЗУЕС). Ето защо с приемането на бюджета дължимите суми
са приети по определяем начин (а з****23г. и по конкретно определен начин) и в съответствие с
изискванията на ЗУЕС. На ответницата са начислени суми по посочените правила, като за всеки
собственик е начислена такса по чл. 51 от ЗУЕС з****21г. от 227,45 лв. (чрез разделяне на сумата
по целия приет бюджет от 58 454 лв. на 257 обекта) и 772,81 лв. – вноска з****21г. за фонд „Ремонт
и обновяване“ (формирана като 0,78 % от общия размер на приетия фонд – 92 669 лв.). З****22г. по
чл. 51 от ЗУЕС е начислена сумата от 29,18 лв. (чрез разделяне на цялата сума от 7 500 лв. на 257
обекта), а вноската по чл. 50 от ЗУЕС з****22г. (993,12 лв.) е определена за ответника като
съотношение на процента идеални части от общите части (касаещи процесния обект – 0,78 %) към
общата сума от 127 323,13 лв. По същия начин з****23г. таксата по чл. 51 от ЗУЕС е определена
чрез разделяне на общата сума от 39 200 лв. на 252 обекта – 155,55 лв., а вноската по чл. 50 от
ЗУЕС в размер на 745,86 лв. – чрез съотношение на 0,78 % към сумата от 95 623,40 лв. (като в
протокола са посочени и конкретните суми, дължими за обекта на ответника). Посочените в
исковата молба суми за плащане отговарят на така определените (при спазване на методологията
по протоколите от общите събрания и правилата на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС) суми, като съдът вече
посочи, че приема за доказан брой на собствениците, върху които да се разпределят разходите по
чл. 51 ЗУЕС, а именно: 257 з****21г. и 2022г. и 252 з****23г. (с оглед изричните решения на
общото събрание в тази насока). Таксите по отделните пера за процесните периоди са определяеми
(респ. з****23г. конкретно определени за обекта на ответника) и претенциите на ищеца отговарят
на квотата на ответника в рамките на цялостно приетите бюджети.
Спорен по делото е въпросът дали посочените суми се дължат от ответника. В тази връзка
на първо място следва да се посочи, че решенията на общото събрание са влезли в сила. В
съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г.
по описа на I гр. о. на ВКС и Решение № 50024 от 27.03.2023г. по гр.д. № 978/2022г. по описа на II
гр.о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от
общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от успоредни
волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на
определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения,
както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила
решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително
за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно
ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната
собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от
общите събрания. Изводът от приложените по делото доказателства е, че решенията на общите
събрания са влезли в сила (няма твърдения и ангажирани доказателства за обратното). Следва да се
има предвид, че общото събрание няма за задължение да приема решения за дължимите от всеки
един собственик суми, като е достатъчно да се приемат глобални решения за разходите в етажната
собственост (в случая с решенията от 2023г. сумите са определени и за всеки един собственик).
Управителният съвет е този, който организира изпълнението на решенията на общото събрание
4
(арг. от чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУЕС). Ето защо с формиране на волеизявлението си за определяне на
конкретните задължения за процесния апартамент (чрез подаване на исковата молба)
управителният съвет е предприел действия по изпълнение решенията на ОС – относно решенията
з****21г. и 2022г.
Вземането на ищеца е и изискуемо, тъй като е определен краен срок за плащане на сумите
з****21г. – 31.10.2021г., з****22г.: 01.10.2022г. и за тези з****23г. – 01.10.2023г. Следователно
задълженията са били определени като платими на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС).
С оглед горното съдът приема за доказани всички елементи от фактическия състав на
предявения иск. Не се приемат доводите, че претенцията на ищеца е недоказана, тъй като не са
представени документи за извършените разходи, тъй като (както беше посочено) задълженията са
възникнали не във връзка с извършени от етажната собственост разходи, а във връзка с приети
бюджети за процесните периоди и са начислени при наличието на влезли в сила решения на
общото събрание на етажната собственост и спазване правилата на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС.
С оглед изложеното искът по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава в периодите 01.11.2021г. – 15.05.2024г., 02.10.2022г. – 15.05.2024г. и 02.10.2023г.
– 15.05.2024г. Както се посочи задължението на ответника е било определено като платимо на
определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС) – 31.10.2021г., 01.10.2022г.,
респ. 01.10.2023г. Ето защо следващия ден ответникът е изпаднал в забава и не е било необходимо
да му бъдат изпращани допълнителни покани за заплащане на дължимите суми. При наличието на
главен дълг е доказаното и изпадането на ответника в забава за периода 01.11.2021г. – 15.05.2024г.,
02.10.2022г. – 15.05.2024г. и 02.10.2023г. – 15.05.2024г. Претенцията е доказана и по размер, тъй
като при преценка по чл. 162 ГПК съдът достигна до извод, че претендирания размер от 280,24 лв.
за периода 01.11.2021г. – 15.05.2024г., 206,35 лв. за периода 02.10.2022г. – 15.05.2024г. и 76,86 лв. за
периода 02.10.2023г. – 15.05.2024г. попада в рамките на дължимото обезщетение за забава върху
главницата.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца се дължат направените по делото разноски: 200 лв. за
платена държавна такса и 643,74 лв. – внесен депозит за особен представител на ответницата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.Р.Г., дата на раждане 01.09.1977г., гражданка на *********, с постоянен адрес в
гр.******, к-с ***********, вх. *****, БУЛСТАТ: *******, да заплати на Етажната собственост на
сграда с идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ******,
комплекс „***********“, представлявана от председателя на УС - А.С., на основание чл. 38, ал. 1
ЗУЕС сумата 772,81 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.08.2021г. –
31.07.2022г., дължима за СОС с идентификатор ********.20, сумата от 227,45 – разходи по чл. 51,
ал. 1 от ЗУЕС за периода 01.08.2021г. – 31.07.2022г., сумата от 993,12 лв. – вноска за фонд „Ремонт
5
и обновяване“ за периода 01.08.2022г. – 31.07.2023г., дължима за СОС с идентификатор
********.20, сумата от 29,18 – разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода 01.08.2022г. –
31.07.2023г., сумата от 745,86 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.08.2023г.
– 31.07.2024г., дължима за СОС с идентификатор ********.20, сумата от 155,55 – разходи по чл.
51, ал. 1 от ЗУЕС за периода 01.08.2023г. – 31.07.2024г., ведно със законната лихва върху
главниците от подаване на исковата молба – 16.05.2024г., до окончателното плащане на вземането,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 280,24 лв. - обезщетение за забава върху горните
главниците з****21г. – 2022г., начислена за периода 01.11.2021г. – 15.05.2024г., сумата от 206,35 лв.
- обезщетение за забава върху главниците з****22г. – 2023г., начислена за периода 02.10.2022г. –
15.05.2024г., сумата от 76,86 лв. - обезщетение за забава върху главниците з****23г. – 2024г.,
начислена за периода 02.10.2023г. – 15.05.2024г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
843,74 лв., представляваща направените по делото разноски, от които 200 лв. за платена държавна
такса и 643,74 лв. – платен депозит за особен представител на ответницата.
БАНКОВА СМЕТКА, по която могат да бъдат заплатени присъдените суми:
**** **** ********, титуляр: Етажна собственост „***********“.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
6