РЕШЕНИЕ
№ 2322
гр. Пловдив, 18.12.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1273 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс АПК във връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.
2. Образувано е по жалба на „ПБ Инвест 2015“ ЕООД, ЕИК ***,
адрес: гр. Пловдив, ул. ***№ 5, против
решение № 32-125394/31.03.2023 г. на директор на териториална дирекция Митница
– Бургас, с която по митническа декларация №
MRN 20BG001008018972R5/31.03.2020 г. за стоки, поставени под режим
допускане за свободно обращение, е определена нова митническа стойност в размер
на 6894,46 лева; митническо задължение в размер на 689,45 лева; данък върху
добавената стойност в размер на 1556,78 лева.
Оспорващият
иска прогласяване на нищожност
на оспорения административен акт. Поддържа, че при издаване на решението са
допуснати съществени процесуални нарушения, противоречия с материалния закон,
несъответствие с целта на закона и превратно упражняване на власт. Претендира
присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът – директор на Териториална дирекция
Митница Бургас при Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт С. , поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да
бъде отхвърлена. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се
възразява срещу размера на разноските на другата страна.
ІІ. По
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в предвидения процесуален
срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
5. На 31.03.2020г. в Митница Бургас е приета МД с MRN
20BG001008018972R5/31.03.2020 г. с
вносител в ел. д. 3/15 и декларатор в ел. д. 3/18 „ПБ Инвест 2015“ ЕООД, и пряк
представител в ел. д. 3/19 и ел. д. 3/21 „МИРАМАР” ООД, ЕИК *********, за режим
допускане за свободно обращение на стока с описание в ел.д. № 6/8: „употребяван
пътнически автомобил-катастрофирал“, марка: BMW модел:335, тип: 335,
първа рег: 01/01/2015; цвят:0, раб.
обем: 3000 ; д-тел: няма данни, шаси: WBA3B9G51FNR92977; в ел. д. №2 5/14 „Код
на Държавата на изпращане/износ” - САЩ; в ел. д. № 4/1„Условие на Доставка” FOB - Франко – борд; в ел. д. № 6/14
„Код на стоката - код по Комбинираната номенклатура“ /№ 6/15/ „код на стоката -
код по ТАРИК“ - 8703 23 90 00; в ел. д. № 4/16 „Метод за определяне на стойността” - „1 - Договорна
стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса)”; в ел. д. № 4/14 „Цена на
стоката” - 2200; в ел. д. 4/10 „Валута“
– USD;
Определените, взети под отчет и заплатени вземания
са: мито – 468,86 лв. и ддс – 1071,50
лв.
6. На основание чл. 48 от МКС и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, с писмо рег. №
32-241363/27.07.2021 г. от вносителя - „ПБ Инвест 2015“ ЕООД, са изискани
надлежно заверени доказателства в потвърждение на декларираните цени,
извършените плащания във връзка със стоката (кореспонденция, заявки, поръчки,
извлечения от хронологичен счетоводен регистър, първични счетоводни документи),
както и писмени обяснения.
От страна на „ПБ Инвест 2015“ ЕООД е подаден отговор
с рег. № 32-254035/09.08.2021 г., в който е заявено, че за покупката на
автомобила е издадена фактура № 12793 от
28.12.2019г. на стойност 1600 USD, които били заплатени на продавача K&B
AUTO SALES INC САЩ изцяло в брой. Представени са фактура за международен
транспорт, удостоверение за собственост на автомобил с шаси: WBA3B9G51FNR92977;
копие на фактура № 12793 от 28.12.2019г.
7.
На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/20 13
във вр. с чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ митническите органи са извършили проверка
на декларацията и на придружаващите я документи, както и на представените към
обяснението такива, при която е
установено, че митническата стойност на стоката от 2200 USD e определена на
база цената й, съгласно приложена към декларацията Фактура № 12793 от
28.12.2019г., издадена от K&B AUTO SALES INC САЩ. Проверяваното лице не
представило доказателства в подкрепа на тази цена (договори, кореспонденция,
заявки, поръчки). Представената фактура № 12793 от 28.12.2019г., издадена от
K&B AUTO SALES INC САЩ се различава по стойност от представената от
купувача фактура № 12793 от 28.12.2019г. на стойност 1600 USD.
Тези обстоятелства дали основание на митническите
органи да поставят под съмнение декларираната от проверяваното лице стойност на
придобиване по митническата декларация.
8. До „ПБ Инвест 2015“ ЕООД е изпратено съобщение рег. № 32-138628/28.04.2022г.,
с което на основание чл. 22, пар. 6 вр. чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, дружеството е уведомено, че предстои издаване на
решение на директора на ТД Митница Бургас, с което ще се определи нов размер на
митническата стойност за стоката по МД с №
MRN 20BG001008018972R5/31.03.2020 г. по конкретно посочени мотиви.
9. От „ПБ Инвест 2015“ ЕООД е представено становище с рег. № 32-175631/31.05.2022
г., с което се възразява срещу подхода на митническата администрация като се
отбелязва, че мотивите за определяне на нова митническа стойност са оскъдни и
неясни, некореспондиращи с конкретни фактически и правни основания. Заявено е,
че цените на придобиване на стоките са отразени коректно в издадените към
доставчиците фактури, поради което няма основание за определяне на нова
митническа стойност по вноса.
10. Ответният административен орган е издал решение № 32-125394/31.03.2023
г., с което по митническа декларация №
MRN 20BG001008018972R5/31.03.2020 г. за стоки, поставени под режим
допускане за свободно обращение, е определена нова митническа стойност в размер
на 6894,46 лева; митническо задължение в размер на 689,45 лева; данък върху
добавената стойност в размер на 1556,78 лева. Органът е прел, че липсват
доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно
приложената фактура, като например: договор, поръчки, оферти, кореспонденция
или др. подобни, предшестващи сделката. Отбелязал е, че приложената фактура не
съдържа реквизити, удостоверяващи договорни условия по сделката, като условия и
начин на плащане и т.н. За определяне на новата митническа стойност органът се
позовал на реда по чл. 70, пар. 1 вр. чл. 74, пар. 2, б. „а“ и б. „б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013г. като взел предвид договорената стойност на
„идентични стоки“, продадени с цел износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза и изнесени в същия момент. Основавайки се на възможността за
ползване на всички достъпни данни в Общността органът е направен анализ на
публичната информация за продажба на стоки „от същия вид и клас”. За сравнение
са използвани резултати с цени за продажба извън Общноста и такива, които са
обявени за продажба в ЕС, и които следва да са допуснати до свободно обращение
на по-ранна дата. За периода
01.10.2019г. до 31.03.2020 г. са намерени резултати, отговарящи на
дефиницията на описаня метод. Наличната информация е за митническа стойност на
стоки със същия код по КН със сходно описание и показва, че е регистрирано
допускане за свободно обращение и крайно потребление на сходна стока:
„Употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка: BMW, модел: 335, първа
регистрация: 01.01.2015г., от държава на изпращане — КАНАДА. Идентифицираният
запис е за вносна операция на 15.10.2019 г. през митническо учреждение с код
BG002002. За същата е декларирана и приета от митническите органи митническа
стойност на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. по митническа
декларация 19BG002002017527R6 в размер на 6 894,46 лева.
За да постанови този резултат контролният орган се позовал на разпоредбите
на чл. 74, параграф 3, чл. 77, пар. 1 и 2, чл. 85, параграф 1 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013г. и чл. 54, ал, 1 и чл. 55,
ал. 1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).
V. От правна страна.
11. Съгласно чл. 70, § 1 и
2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност,
т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначения в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост /в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС/.
Действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки.
Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност (така Решение от 16
ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, C-306/04,
EU: C: 2006: 716, т. 20).
Според чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност на може да се
определи съгласно чл. 70, тя се определя като се прилагат последователно букви
от а)до г)от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да
се определи митническата стойност на стоките.
Съгласно чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се
определи по § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза като се използват разумни способи, съответстващи на принципите
на общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото
споразумение за митата и търговията; чл. VII от Общото
споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II
на МКС. Предвидените критерии се прилагат последователно и само когато митническата
стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва
да се приложи следващото правило в установената поредност.
Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл. 70, § 1 от МКС, те могат да поискат от декларатора да представи
допълнително информация – съгласно чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, а
ако съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна
информация, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда
на чл. 70, § 1 от Кодекса.
В такива хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на
митническата стойност по чл. 74 от МКС, като в тежест на митническите органи е
при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване
стойността на внасяните стоки.
Разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на
митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, букви а) или
б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които
са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества
като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да
се вземат предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или
на разликите в количествата. Съгласно § 2 но чл. 141 от Регламента за
изпълнение прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в
разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни
стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.
Според чл. 1, § 2, т. 4 от Регламента за изпълнение, идентични стоки в
рамките на определянето на митническа стойност означава – стоките, произведени
в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите
им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични.
Съгласно чл. 1, § 2, т. 4 от Регламента за изпълнение, "сходни
стоки" означава – в рамките на определянето на митническата стойност –
стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви
във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка.
В обобщение на обсъдения правен режим следва да се заключи, че правомощието
на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70, пар. 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и да определят митническата стойност по
методите, предвидени в чл. 74 от същия
регламент възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла
на чл. 140 от регламента за изпълнение.
Съгласно правилото на чл. 22 § 7 от МК митническите органи имат
задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно
мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по определяне на
различна митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква
правното задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.
Претенциите на жалбоподателя се концентрират по това, че митническите
органи не са обосновали наличието на "основателни съмнения" по
смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, както и не са спазили
процедурата по чл. 141 от същия Регламент, вр. чл. 71 от Регламент №
952/2013г. /Митически кодекс на
Съюза/ за определяне на митническата
стойност по процесния внос, съобразно договорната стойност на стоката. Тези
възражения по същество третират законосъобразността на оспорения
административен акт, чиято проверка не е предмет на настоящия съдебен контрол.
В
действащото законодателство не съдържа легално определение за нищожност на
административен акт, нито са установени правни основания за прогласяване на
нищожност на административните актове. Правната теория и съдебната практика
възприемат критерия за особено съществено нарушение на всяко едно от петте
основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК.
Некомпетентността
на органа да издаде административен акт, независимо дали е предметна, времева,
териториална или по степен, винаги е основание за неговата нищожност.
Порокът във
формата е основание за нищожност само, когато е толкова съществен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление.
Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за
нищожност, само когато са толкова съществени, че имат за правна последица липса
на волеизявление.
Нарушенията
на материалния закон принципно имат за последица унищожаемост на
административния акт. Нищожен поради материална незаконосъобразност е този
административен акт, който е лишен изцяло от правно основание или когато акт
със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или
от нито един орган или при пълна липса на условията и предпоставките, визирани
в хипотезиса на материалноправната норма.
Превратното
упражняване на власт също е порок, който принципно води до унищожаемост, осен
ако преследваната с издаването на акта цел е различна от законоустановената и
не би могла да бъде постигната с никакъв друг акт.
Видно от доказателствата по делото, митническите органи са обосновали
наличието предпоставките по чл. 140, § 1 от МКС за провеждане на производство
по определяне на нова митническа стойност на стоките, предмет на процесните
митнически декларации. Правилото на чл. 48 от МКС и чл. 84 Закона за митниците
/ЗМ/ предоставя правомощие на митническите
органи за целите на митническия контрол да проверяват точността и
пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, както и наличието,
автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, като
могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове
отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до
предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки.
Нормите на чл. 101, пар. 1 МКС и чл. 54, ал. 1 вр. 56 от ЗДДС предоставят
правомощие на митническите органи да определят размер на дължимите вносни или
износни мита, както и размер на произтичащия от трансграничните сделки косвен
данък.
Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗМ, решенията по прилагане на
митническото законодателство се издават от директора на Агенция
"Митници" или от директорите на териториални дирекции.
При тази фактическа и правна обстановка се обосновава извод, че оспореният
административен акт е издаден от териториално и материално компетентен орган,
поради което не е налице нищожност поради липса на компетентност.
Актът съдържа правни и фактически основания, дата на издаване, име и
длъжност на издател, подписа и разпоредителна част. Административният орган е
определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал
на допустим вторичен способ по реда на чл. 74, пар. 2, б. „а“ от Регламент (ЕС)
№ 952/2013г. В тази именно връзка, събраните в хода на проверката данни за
продажби на сходни стоки са използвани от митническите органи за
определяне на нова митническа стойност стоката
по процесната митническа декларация.
При това наличието на нужната форма и съдържание, не се установява и порок
във формата или липса на форма, която да са приравни на липса на волеизявление.
Въпросът за обосноваността на фактическите и правни констатации на компетентния
административен орган е такъв по законосъобразността на административния акт,
но няма отношение към неговата валидност.
Съдът констатира, че не са допуснати и съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаване на акта от степен, водеща до липса на волеизявление на
компетентния орган. На проверяваното лице е предоставена възможност да участва
в производството като му е представена възможност да ангажира доказателства и
да изрази становище по релевантните за спора въпроси. Оспорващият се е възползвал от предоставената
възможност и е подал становище, което органът не е сподели, поради посочените
вече мотив.
Не се
установи и хипотеза, в която акт с такова съдържание не може да бъде издаден
въз основа на никаква нормативна опора или от нито един орган или при пълна липса на
условията и предпоставките, визирани в закона.
Каза се, по
същество възраженията на оспорващия са насочени по тълкуването и прилагането на
материалните норми, т.е. под формата на възражение за нищожност се търси защита
по въпрос, третиращ правилното прилагане на материалния закон, с пряко
отношение към законосъобразността на издадения административен акт.
Установеното в случая публично задължение почива на изрично нормативно
овластяване и предвидено в закона общо задължение за заплащане на мито и данък
върху добавената стойност, чиито основание е осъществяваната от проверяваното
лице дейност по покупка и внос на употребявани моторни превозни средства. При
това положение обстоятелството дали адресатът на акта е задължен за заплащане
на конкретно определените в оспореното решение размери на публични
задължения се явява релевантен за
незаконосъобразността на административния акт до степен на унищожаемост, но
няма отношение към неговата валидност, защото този порока не засегне същността
на акта като властнически волеизявления /в този смисъл решение №
3667/10.03.2020 г. по адм. дело № 11415/2019 г. на Върховния административен
съд и решение № 9404/10.10.2023 г. по адм. дело № 2002/2023 г. на Върховния административен
съд/.
В случая не
се установява и превратно упражняване на власт, т.е административният орган да
е целял, чрез предоставената му компетентност да постигни забранени от закона
цели.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, а
подадената срещу него жалба е неоснователна.
V. По съдебните разноски.
12. Предвид изхода
на делото претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява
основателна. По реда на чл. 78, ал. 8
от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от
17.01.06г./, като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
извършените от представителя на ответника процесуални действия и размера на
материалния интерес по делото, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПБ Инвест 2015“ ЕООД,
ЕИК ***, адрес: гр. Пловдив, ул. ***№ 5,
против решение № 32-125394/31.03.2023 г. на директор на териториална
дирекция Митница – Бургас.
ОСЪЖДА „ПБ Инвест 2015“ ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр. Пловдив,
ул. ***№ 5 да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 150 (сто и петдесет) лева,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: