№ 11871
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря **ЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110161604 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА“АД твърди, че на 06.02.2018г. около 12,50ч. в град София , на
пътното платно на бул. „Климент Охридски „ и ул. „Софийско поле“ е настъпило ПТП., за
което е съставен протокол за ПТП№ 1706236/06.02.18г. Сочи , че причина за настъпване на
инцидента било описаното в протокола виновно поведение на водача на л.а. „Форд Фиеста“
с рег. № ** *****-Е. В. , която при наличие на пътен знак Б1 не пропуснала и ударила в
дясна част движещото се по път с предимство МПС“Мерцедес“, мод. CLS 320 рег. № *****
, управлявано от И. К.. Поддържа, че към датата на застрахователното събитие увреденият
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****** бил застрахован по имуществена застраховка
„Каско“ на МПС в ФИРМА с полица № 0306Х0318456/09.08.17г., а автомобилът с рег. №
** ***** имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество
„ФИРМА“ЕАД .
За настъпилото застрахователно събитие в ищцовото дружество било подадено
уведомление –декларация за щета от водача на увредения автомобил , като била образувана
ликвидационна преписка по щета № ********* 03535, като на собственика на увредения
автомобил след извършен оглед и опис на щетите била заплатена сума в размер на
2340,65лева от 20.03.2018г. Ищецът поддържа, че поканил ответника да заплати сумата от
2365,65лв. с включени ликвидационни разноски , като поканата била получена от ответника
на 29.03.18г. След извънсъдебната покана ответникът признал и заплатил доброволно
сумата от 2 238,71лева по щетата , като ищецът претендира незаплатен остатък от
126,94лева, както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 38,68лева , дължима
за периода 14.11.19г.- 14.11.22г. в размер на 38,68лева.
1
Ответникът Застрахователно еднолично акционерно дружество „ФИРМА“ ЕАД
оспорва исковете, като поддържа, че с извършеното заплащане по процесната щета е
извършило изпълнение на задължението си. Оспорва размера на претенцията , както и
размера на лихвата за забава. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по **ое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определение от 02.05.2023 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че на
посочените в исковата молба дата и място, между МПС, застраховано при ищеца по
застраховка „Каско”, и МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”, е реализирано ПТП, което представлява покрит риск, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е обезщетил застрахования при него в размер на
2340,65 лева, като след отправена регресна покана ответникът е възстановил на ищеца сума
в размер на 2238,71лева .Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира
осъществяването им за доказано.
От представения констативен протокол за ПТП, както и от изслушаното и прието по
делото заключение на автотехническа експертиза се установява, че ПТП е настъпило при
описания от ищеца с исковата молба механизъм на произшествие. Според заключението на
вещото лице, което съдът кредитира като обективно , безпристрастно и пълно, всички
увреждания по т.а. „Мерцедес ЦЛС 320“ с рег. № ** ***** , отразени в описа на
застрахователя, се намират пряка и причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.
Стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база
средни пазарни цени, вещото лице е определило на 2958,80лева към датата на ПТП, като е
посочило и че обичайните ликвидационни разноски са в границите между 15 и 25лева.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства и
заключението на САТЕ, съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и
2
противоправно поведение единствено на водача на застрахованото при ответника МПС, от
което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца лек
автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по
реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС,
І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ средната пазарна стойност на ремонта на щетите
възлиза на 2958,80лева, като заплатеното от ищеца е по-ниско от средната пазарна стойност
на реално причинените щети. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете
суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
плащането. Предвид заключението на САТЕ съдът приема, че сумата 25 лева, претендирана
като ликвидационни разноски и включена в исковата претенция, съставлява обичаен разход
за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Или предявената
претенция в размер общо на 126,94лева следва да бъде уважена изцяло. Ответникът не
доказа погасяване на претендирания остатък , поради което искът следва да бъде изцяло
уважен, като върху вземането следва да се присъди и законната лихва от подаване на
исковата молба до погасяването.
Възражението на ответника за погасяване по давност на главното вземане се явява
неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 378, ал.5 КЗ , доколкото от извършеното
заплащане на застрахователя по имуществената застраховка до датата на завеждане на
исковата молба не е изтекъл срок , надвишаващ пет години / колкото е давностният срок/.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
3
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/
към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение,
към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на
чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение
само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този
случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не
съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. От
представеното по делото писмо се установява, че покана е отправена и получена от
ответника на 29.03.2018г. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ,
застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати
дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата
съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/.
В случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички необходими
документи. Срокът, който се брои на дни, започва да се брои от деня, следващ събитието, а
когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът **ършва в първия следващ
присъствен ден - чл. 72, ал. 1 и 2 ЗЗД. Ответникът е следвало да извърши плащане на цялата
сума в срок до 29.04.2018 г. След тази дата изпада в забава за незаплатения остатък.
За периода 14.11.2019 г. – 14.11.2022 г. размерът на мораторната лихва, определен от
съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на претендирания от 38,68лева, поради което искът
следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени **оевременно поисканите разноски, които възлизат на 700 лева /за държавна
такса, депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ФИРМА“ЕАД , ЕИК ******* да заплати на ЗАД „ ФИРМА „ АД, ЕИК ******* на
основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 126,94 лева, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за
вреди на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ******* , причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 06.02.2018 г., в гр. София, за което е
образувана щета № 10018030103535, заедно със законната лихва от 14.11.2022 г. до
4
погасяване на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 38,68 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.11.2019 г.
– 14.11.2022 г. , и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 700 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5