№ 1434
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря н.б.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20231110153706 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетната К. К. Б., ЕГН **********, действаща лично
и със съгласието на своята майка Н. Н. П., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2
СК срещу К. М. Б., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете, от 120,00 лв. на 450,00 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба /02.10.2023 г./.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е задължен по
силата на съдебно решение № III-90-264/20.12.2012 г., постановено по гр.д. № 8941/2012 г.
по описа на СРС, 90-ти състав, влязло в сила на 22.05.2014 г. /в частта относно присъдената
издръжка/, да му заплаща месечна издръжка в размер на 120,00 лв. Сочат се увеличени
нужди на ищеца предвид изминалия период от време от определяне на предишния размер на
издръжката и неговото израстване. Сочат се нужди, включително и за спорт и образование.
Претендира се увеличаване на месечната издръжка от 120,00 лв. месечно на 450,00 лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба /02.10.2023 г./.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
иска частично по размер – за разликата над 250,00 лв. месечна издръжка, при твърдения за
липса на възможност за заплащане на издръжка в по-висок размер, липса на нужди, които да
обосновават претендирания размер на издръжката, както и наличие на алиментни
задължения към малолетно дете на ответника
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
1
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такИ. /в този смисъл е и
т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 7 от делото/, К. К. Б., ЕГН **********, е
непълнолетна към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на устните
състезания по делото, като нейни родители са Н. Н. П., ЕГН **********, и К. М. Б., ЕГН
**********. Следователно ответникът, като баща на ненавършилата пълнолетие ищца, е
задължен да й дава издръжка.
Съгласно решение № III-90-264/20.12.2012 г., постановено по гр.д. № 8941/2012 г. по
описа на Софийския районен съд, 90-ти състав, влязло в сила в частта относно присъдената
издръжка на 22.05.2014 г. /л. 8-12 от делото/, ответникът е осъден да заплаща на ищцата
месечна издръжка в размер на 120,00 лв., считано от 22.05.2014 г. /датата на влизане в сила
на решението в частта относно местоживеенето/. От определяне размера на издръжката на
ищцата са изминали около десет години, като към датата на устните състезания същата е на
15 години. Съдът намира, че израстването на ищцата в периода от определяне предишния
размер на нейната издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства
за издръжката й.
Установява се по делото, че ищцата е записана като ученичка в Софийска професионална
гимназия „Княгиня Евдокия“, гр. София за учебната 2023/2024 година /л. 24 от делото/.
Нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната възраст /за храна, дрехи, училищни
нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на
бащата, в което тя се отглежда, се установява от самия факт на биологичното й
съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 233,25 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява
гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. Майката на ищцата в периода от м. септември 2022 г. до м. септември 2023 г. има
деклариран средномесечен облагаем доход в размер на около 2025 лв. /л. 27-28 от делото/.
По делото се установява, че ответникът има деклариран осигурителен доход с код за вид
осигурен 06 в периода м. 01.2023 г. – м. 10.2023 г., възлизащ средномесечно за периода на
сума от около 2420 лв. /л. 56-57 от делото/. Същият има алиментни задължения към негово
малолетно дете – Михаил К.ов Б., ЕГН ********** /л. 43 от делото/. И за двамата родители
на ищцата няма данни за изплащани парични обезщетения и помощи от ДОО /л. 54 от
делото/.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищцата от издръжка с оглед
възрастта й, установеният по делото размер на доходите на ответника, който е почти двойно
по-висок от минималната работна заплата за страната, и съобразявайки обстоятелството, че
същият не оспорва претенцията до размер от 250,00 лв. месечно, намира, че искът се явява
основателен до размер от 350,00 лв. месечно, до който размер същият следва да бъде
уважен, а в останалата част – до пълния предявен размер от 450,00 лв. месечно, следва да
бъде отхвърлен.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2023 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
И двете страни са претендирали разноски, които им се дължат с оглед изхода на спора
съобразно уважената и отхвърлената част от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на
800,00 лв. заплатен адвокатски хонорар, предвид което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да му бъдат присъдени разноски с оглед уважената част от иска в размер на 557,58
лв. Ответникът е сторил разноски в размер на 600,00 лв., представляващи платено
адвокатско възнаграждение, предвид което следва да му бъдат присъдени разноски с оглед
отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 181,82 лв. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС
сумата от 331,20 лв. - държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната
3
такса по делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от К. М. Б., ЕГН **********, определена по силата на решение № III-90-
264/20.12.2012 г., постановено по гр.д. № 8941/2012 г. по описа на Софийския районен съд,
90-ти състав, влязло в сила в частта относно присъдената издръжка на 22.05.2014 г., в полза
на К. К. Б., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Н. Н. П.,
ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК К. М. Б., ЕГН **********, да
заплаща на К. К. Б., ЕГН **********, чрез нейната майка Н. Н. П., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 350,00 лв., считано от 02.10.2023 г. /датата на подаване на
исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 350,00 лв. до пълния
предявен такъв от 450,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. М. Б., ЕГН **********, да заплати на К. К.
Б., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Н. Н. П., ЕГН
**********, сума в размер на 557,58 лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. К. Б., ЕГН **********, действаща лично и
със съгласието на своята майка Н. Н. П., ЕГН **********, да заплати на К. М. Б., ЕГН
**********, сума в размер на 181,82 лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК К. М. Б., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 331,20 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, считано от 25.01.2024 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4