РЕШЕНИЕ
№ 11311
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20221110118179 по описа за 2022 година
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 258, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
73, ал. 2 от ЗРТ и чл. 92 от ЗЗД:
Ищецът – „.., че с ответника - „.., сключили договор за търговски съобщения по смисъла на
чл. 73, ал. 2 от ЗРТ. Поръчителят не заплатил дължимото.
В тази връзка, моли да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи:
- сумата от 1 467,68 лева, главница (фактура № ********** от 29.10.2018г. и фактура № .. от
27.11.2018г.), ведно със законната лихва, считано от 04.01.2022г.;
- сумата от 893,65 лева - неустойка за забава за периода от 31.12.2018г. до 31.12.2021г.
Претендира разноски.
Ответникът – „.., оспорва иска (бланкетно възражение в заповедното производство).
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа и правна страна:
Страните са сключили валиден договор за изработка (чл. 9, във вр. с чл. 258 и сл. от
ЗЗД). Съгласно нормата на чл. 266 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа.
По делото са ангажирани доказателства (например фактури, ОУ на ищеца и двустранна
електронна кореспонденция). Ответникът не установи плащане (чл. 154, ал.1 от ГПК).
1
Исковете са основателни.
Ищецът призна че няма норма, която да допуска кумулация на неустойка и лихви
(становище в хода по същество). В тази връзка следва да се посочи и следното:
- т. 11а от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС: В производството по иска, предявен по
реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК е допустимо да се разгледат обоснованите във
възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора,
дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобно
възражение в срока за отговор. Доколкото има депозирано възражение, отговор е депозиран,
макар и бланкетен.
- последица от уважаването на иска, както признава и процесуалният представител на
ищеца, е само законната лихва (Определение № 635 от 06.10.2009г. по ч.т.д. № 564/2009г., ІІ
т.о. на ВКС);
- в клаузата на чл. 33, ал. 2 от ОУ на ищеца е договорена (предвидена) неустойка без
времеви ограничител, която е напълно валидна. Според Решение от 10.02.2003г. по ВАД №
69/2002г.: При уговорена с договор неустойка изправната страна не може да се откаже от
правото си на неустойка и да търси законната лихва. Такъв отказ по същността си ще
представлява едностранно изменение на договора; също: Когато страните са договорили
неустойка за забавено плащане вместо предвидената от закона лихва за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение кредиторът има право да претендира само
неустойката, а на основание чл. 92, ал. 1, изр. второ ЗЗД обезщетение и за по-големи вреди,
като това обезщетение не може да бъде съизмерено с размера на законната лихва, тъй като с
клаузата за неустойка в договора съконтрахентите дерогират разпоредбата на чл. 86, ал. 1
ЗЗД; - Реш. № 65/16.07.2012г. по т.д. № 333/11г. ІІ т.о.
Или, не се дължи законна лихва. Тя е алтернатива на неустойката, която, от своя страна, се
дължи до момента на престиране на задължението. За периода след датата на заявлението
може да се предяви нов иск.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 422,83 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).
2. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи
сторените от ищеца деловодни разноски изцяло – 536,68 лева.
.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 258, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 73, ал. 2 от ЗРТ и чл. 92 от ЗЗД, по иска предявен от „.., ЕИК ... със седалище и
адрес на управление:гр. София, ..., съд.адр.: гр. София, ..., чрез адв. Г. Д., преупълномощена
от Адвокатско Дружество „..“, регистрирано по фирмено дело № 15924 по описа за 2007 г.
на Софийски градски съд, с БУЛСТАТ № ..., чрез адв. С. Т, e-mail: .., срещу „.., ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ...8, представлявано от Управителя ..., e-mail:
l... че ответникът дължи на ищеца следното:
- сумата от 1 467,68 (хиляда четиристотин шестдесет и седем лева и шестдесет и
осем стотинки) лева, главница (фактура № ********** от 29.10.2018г. и фактура № .. от
27.11.2018г.);
- сумата от 893,65 (осемстотин деветдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки)
лева - неустойка за забава за периода от 31.12.2018г. до 31.12.2021г.
Оставя БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на законна лихва, считано от
04.01.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „.., ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ...8, представлявано от Управителя ..., e-mail: ..., да заплати на „..,
ЕИК ... със седалище и адрес на управление:гр. София, ..., съд.адр.: гр. София, ..., чрез адв. Г.
Д., преупълномощена от Адвокатско Дружество „..“, регистрирано по фирмено дело №
15924 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с БУЛСТАТ № ..., чрез адв. С. Т, e-mail:
.., сумата от 422,83 (четиристотин двадесет и два лева и осемдесет и три стотинки) лева,
сторени деловодни разноски в заповедната част на производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „.., ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ...8, представлявано от Управителя ..., e-mail: ..., да заплати на „..,
ЕИК ... със седалище и адрес на управление:гр. София, ..., съд.адр.: гр. София, ..., чрез адв. Г.
Д., преупълномощена от Адвокатско Дружество „..“, регистрирано по фирмено дело №
15924 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с БУЛСТАТ № ..., чрез адв. С. Т, e-mail:
.., сумата от 536,68 (петстотин тридесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки) лева,
сторени деловодни разноски в исковия процес.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3