Решение по дело №1734/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2010
Дата: 23 септември 2022 г.
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20212120101734
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2010
гр. Бургас, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20212120101734 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управ-ление:
гр.Б, ул.”, срещу В. И. Т., ЕГН: **********, и Р. И. Т., с ЕГН: **********, двамата с адрес:
гр.Б.
Ищецът твърди, че в периода от 26.07.2017г. до 28.07.2020г. е предоставил на от-
ветниците услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект, находящ се на
горния адрес – абонатен № , на стойност 559.39 лв. Твърди също така, че е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против тях, въз осно-ва на което е
било образувано ч. гр. дело № 6173/2020г. на РС Б. По него e била издадена такава за
горната сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.10. 2020г. до
окончателното плащане; за сумата 74.07 лв. – обезщетение за забавено плаща-не за периода
от 27.10.2017г. до 05.10.2020г., както и за деловодните разноски – в раз-мер на 75 лв. Сочи и
че същата е била връчена на длъжниците при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и му е било
указано да предяви иск за вземането си. Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с
което да се признае за установено по отношение на тях, че дължат тези суми – разделно, при
равни части. Претендира разноски.
Ответниците, чрез назначения особен представител адв. А. Г., оспорват исковете.
Излагат съображения, че не е налице сочената в исковата молба облигацион-на връзка
между страните – липсват доказателства да са собственици или ползватели на
водоснабдения имот, както и да са им предоставени твърдяните от ищеца ВиК услуги. Искат
от Съда да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ-ство
доказателства, намира за установено следното:
1
По заявление на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД е издадена заповед за из-
пълнение по чл.410 от ГПК против ответниците за заплащане на исковите суми, раздел-но и
при равни части, по ч. гр. дело № 6173/2020г. на БРС, приложено към настоящото.
Същата е връчена на двамата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявените
установителни искове.
Ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл.2 от ЗРВКУ, и като такъв –
предоставя ВиК услуги на потребителите, съгласно чл.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.
От представените по делото удостоверения за наследници и за декларирани данни и
декларация по чл.14 от ЗМДТ, се установява, че процесният недвижим имот, находящ се на
адрес: гр.Бургас, ЖК “Меден рудник“, бл.111, вх.3, ет.2, ап. десен, е придобит от
ответниците по наследство, останало от майка им Гина Тодорова Салабашева, б. ж. на
гр.Бургас, починала на 25.10.2012г., при равни квоти. Няма доказателства впоследствие те
да са се разпоредили с него. Предвид това следва да се приеме, че двамата са имали
качеството потребители на ВиК услуги, доставяни от ищеца – по смисъла на чл.3, ал.1, т.2
от Наредба № 4/14.09.2004г., и като такива е следвало да ги заплащат.
От показанията на свидетелката Р. Н. – служител-инкасатор в ищцово-то дружество,
обслужваща района, в който се намира процесното жилище, се установя-ва, че тя е
допускана в имота от внука на С, за да отчита показанията на водо-мера, а когато не й е бил
осигуряван достъп е съставяла съответни протоколи, приложе-ни по делото, и е начислявала
служебно количеството вода. Установява се и че послед-ният отчет е от месец април 2021г.,
а впоследствие апартаментът е бил необитаем.
От заключението по СТЕ, което като обективно и компетентно изготвено и неос-
порено от страните Съдът изцяло кредитира, се установява, че за отчитане на консуми-
раната в имота на ответниците вода по партида им с абонатен № 937254, водена на име-то
на С, е бил монтиран един измервателен уред – битов водомер за студена вода, като за
процения период от 26.07.2017г. до 28.07.2020г. е отчетено потребление на 186 куб. м. вода
и са начислени от разпределение още 10.17 куб. м., общо 196.17 куб. м., фактурирани по
одобрените от КЕВР цени за услугата – на стойност от общо 559.39 лв.
Обезщетението за забавено плащане за времето от 27.10.2017г. до 05.10.2020г., не се
спори между страните, е в размер на 74.07 лв.
Предвид обстоятелството, че през исковия период ответниците са били съсобстве-ници
на процесния недвижим имот, както и с оглед липсата на съответна правна норма или на
договор, уреждащи възникване на солидарност между тях, чл.121 от ЗЗД, следва да се
приеме, че съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС всеки от тях участва в пол-зите и
тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си – поравно, т. е. двамата дължат по 279.69
лв. главница и по 37.03 лв. мораторна лихва.
При тяхна доказателствена тежест В. Т. и Р. Т. не са ангажира-ли доказателства да са
изпълнили задълженията си към “Водоснабдяване и канализа-ция” ЕАД.
Ето защо, следва да се приеме, че в хода на настоящото производство последното по
несъмнен начин установи дължимостта на сумите, за които се е снабдило със Запо-вед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 6173/2020г. на РС Б, от тях.
Двамата дължат и законната лихва върху главницата, считано от датата на подава-не
на заявлението в съда – 07.10.2020г., до окончателното плащане.
Предявените установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени из-цяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени на-
правените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 200 лв. за ДТ и 150
лв. за юрисконсултски възнаграждения, 214 лв. за съдебна експертиза, 5 лв. за СУ и 300 лв.
2
за възнаграждение на особения представител.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. И. Т., с ЕГН: **********, и В.
И. Т., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр.Б ЖК “, че същите дължат на “Водоснабдява-
не и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Б,
ул.”сумата от общо 559.39 лв., представляваща стойност на доставена, отведена и
пречистена вода, за периода 26.07.2017г. – 28.07.2020г., в обект, находящ се на горния адрес,
с абонатен № ведно със законната лихва, считано от 07.10.2020г. до окончателното
плащане, и сумата от общо 74.07 лв. – обезщетения за забавено плащане за периода от
27.10.2017г. до 05.10.2020г., съответно – по 279.69 лв. главница и 37.03 лв. мораторна лихва
– всеки от тях, за които е издадена Заповед за из-пълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело №
6173/2020г. на РС Б.
ОСЪЖДА Р. И. Т. и В. И. Т. да заплатят на “Во-доснабдяване и канализация” ЕАД
направените в заповедното и в настоящото произ-водства разноски: общо 200 лв. за ДТ и
150 лв. – юрисконсултски възнаграждения, как-то и 214 лв. за съдебна експертиза, 5 лв. за
СУ и 300 лв. за възнаграждение на особения представител.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Б. в двуседмичен срок от връчва-нето му на
страните.
Вярно с оригинала: З.м.
Съдия при Районен съд – Бургас: __/п/ К.Кунчев_____________________
3