Р Е Ш Е Н И Е
644/2.7.2019г.
02.07.2019 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
13 (тринадесети) юни Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар А.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2587 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 98а от Закона за енергетиката и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
В
подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът „Енерго-про продажби” АД гр. Варна твърди, че
през периода от 10.01.2017 г. до 10.03.2017 г., изпълнило задълженията си по
договор за продажба на електрическа енергия при общи условия. От друга страна,
ответницата С.С.С., която била клиент на дружеството с клиентски № **********,
за обект с абонатен номер **********, находящ се в гр. Варна, не заплатила
възникналите задължения в сроковете, уговорени между страните и останала
задължена към ищеца в качеството му на продавач (краен снабдител на
електрическа енергия) за сумата 416,73 лева. Забавата на ответницата основавала
и дължимостта на парично обезщетение в размер на законната лихва като за
конкретната забава, същата му дължала сума в размер на 45,96 лева. Поради това,
ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 1659/2018 г. по описа на
съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, С.С. подала възражение. Моли съда да
постанови решение, по силата на което по отношение на ответницата да бъде
признато за установено, че съществуват вземанията на ищцовото дружество в
посочените размери, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане на сумата, като претендира и разноските по настоящото исково
производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК и по заповедното
производство.
В хода на производството, по искане на ищеца, на основание чл. 220 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституиран И.Б.Б..
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба. Същата оспорва предявените искове, като сочи че не дължи претендираните суми, тъй като още през 2015 г. се разпоредила с недвижимия имот, находящ се в гр. Варна, за който бил процесния абонатен номер. С. не ползвала имота, тъй като била с обичайно местопребиваване в Кралство Великобритания. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, като ѝ бъдат присъдени деловодните разноски.
Третото лице-помагач не взема
становище по депозираните искове. Назначеният му особен представител изразява
становище, че претенциите са основателни и следва да бъдат уважени.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: по
делото са представени „Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про продажби“ АД, за които не са представени доказателства
да са одобрявани от КЕВР. Приложени са и „Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е.Он България продажби“ АД, одобрени с
Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране /понастоящем КЕВР/. Според чл. 4, ал. 1, потребител на електрическа
енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия
за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от дружеството. В чл. 17,
т. 2 от ОУ е предвидено задължение за потребителя да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в срок и начин, подробно уредени в
общите условия. Съдът констатира, че ищцовото дружество издало фактури №№***/10.01.2017
г., ***/13.02.2017 г., ***/10.03.2017 г., за сума в общ размер 416,73 лв. за
консумирана енергия за периода 24.11.2016 г. до 05.03.2017 г. Във всички
описани фактури, като получател е посочена С.С.С., за обект № **********, адрес
на обекта гр. Варна 9000, ул. „З.“ № 42, ап. 8. Съдът констатира от представената
справка по лице за лицето С.С.С., за периода 01.01.1992 г. – 13.07.2018 г.,
изд. от Служба по вписванията – Варна, че на 24.06.2015 г. ответницата продала
недвижимия си имот, находящ се в гр. Варна, ул. „З.“ № 42, ет. 2, ап. 8.
Съгласно
заключението по извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, за периода
10.01.2017 г. – 10.03.2017 г., незаплатените суми за потребена електрическа
енергия за обект № ********** и адрес на потребление гр. Варна 9000, ул. „З.“ №
42, ап. 8 възлиза общо на 416,73 лв., а на мораторната лихва – на 45,96 лева.
От приложеното
ч.гр.д. № 1659/2018 по описа на ШРС се установява, че ищецът „Енерго-про
продажби“ АД подал на 03.05.2018 г. по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по
което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 786/06.06.2018 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково
производство искове, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и за разноски в
общ размер 75,00 лв. Срещу издадената заповед, длъжникът, в срока по чл. 414,
ал. 2 от ГПК – на 20.07.2018 г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от „Енерго-про продажби” АД гр. Варна по реда и в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата С.С. в качеството ѝ
на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 786/06.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1659/2018
г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство.
Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в
заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на
настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че
съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответницата за следните парични
суми: 416,73 лв., представляваща стойността на
консумирано количество електрическа енергия за периода от 10.01.2017 г. до
10.03.2017 г., в обект, находящ се в гр. Варна, ул. „З.“ № 42, ап. 8, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска – 03.05.2018 г.
до окончателното плащане и 45,96 лв., представляващо сбора от
лихвите за забава, дължими поотделно, считано от падежа на всяко от главните
задължения до 05.04.2018 г.
Предявяването
на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на
посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение.
Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази
насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното
заповедно производство по ч.гр.д. № 1659/2018 г. на ШРС, общите условия, при
които е сключен договорът за продажба на електрическа енергия и горепосочените
фактури.
По иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от ЗЕ:
В
настоящото производство, ищецът следва да докаже, че страните по делото са
насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение,
представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез
сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на
договор за продажба на електрическа енергия. По силата на същия, ищецът, като
краен снабдител, следва да се задължи да продава на ответника, като потребител,
електрическа енергия за конкретен обект на потребление. Основанието за плащане
на електрическата енергия е нейното ползване, поради което потребителят дължи
плащане на цената на реално доставената му и получена от него електрическа
енергия за конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида,
отчетена по надлежния за това ред със СТИ – електромер, за същия обект на
потребление. В случая, „Енерго-про продажби“ ЕАД гр. Варна не доказа наличието
на сключен и действащ със С.С. договор за продажба на електрическа енергия за
обект, находящ се в гр. Варна, ул. „З.“ № 42, ап. 8. Установи се по
делото, че ответницата се разпоредила с недвижимия имот, представляващ
посочения обект на потребление. Тоест, същата няма качеството „потребител“ по
смисъла на чл. 4, ал. 1 от ОУ, не е ползвала електрическа енергия за своето
домакинство, поради което не дължи и плащане на същата за този обект.
Обстоятелството, че С.С. не изпълнила задължението си, визирано в чл. 17, т. 3
от ОУ и не уведомила ищцовото дружество за настъпилата промяна в правото на
собственост не обосновава възникване на задължение за същата да плаща доставена
до обекта електрическа енергия. Крайният снабдител е разполагал с възможността
да претендира обезщетение за неизпълнение на това конкретно договорно
задължение, каквато претенция, обаче, не е предмет на делото.
Поради
това, съдът намира, че между страните по делото не съществува облигационна
връзка с предмет – доставка на електрическа енергия за обект, находящ се в гр.
Варна, ул. „З.“ № 42, ап. 8, поради което предявения иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от ЗЕ
се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД: същият се явява акцесорен по
отношение иска за установяване на главното вземане. Предвид обстоятелството, че
съдът намира претенцията за установяване на вземане за парична сума,
представляваща цена на потребена електрическа енергия за неоснователна, искът
за парична сума в размер на 45,96 лв., представляваща сбора от лихвите за
забава, дължими поотделно, считано от датата, следваща падежа по всяка от
фактурите, издадени от ищцовото дружество, до 05.04.2018 г. също следва да бъде
отхвърлен.
Ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответницата направените разноски
по заповедното производство в размер на 300,00 лв. и в настоящото исково
производство в размер на 300,00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД със седалище гр. Варна, ЕИК ***,
адрес на управление: гр. Варна 9009, общ. Варна, обл. Варна, район „В. В.”,
бул. „В.В.” № 258, „В – Г”, представляван по закон от Я.Д., П.С.С. и Г.К., против С.С.С. с ЕГН **********,***, със
съдебен адресат – адв. К.Т. ***, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от Закона за
енергетиката, за признаване за
установено съществуването на вземането за парична сума в размер на 416,73
лв. (четиристотин и шестнадесет лева и 73 ст.), ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 03.05.2018 г. до окончателното плащане, представляваща цена
на консумирана през периода от 10.01.2017 г. до 10.03.2017 г., електрическа
енергия по клиентски номер ********** за обект с абонатен номер ********** и
адрес на потребление гр. В., ул. „З.“ № 42, ап. 8, за което
вземане е издадена заповед № 786/06.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1659/2018 г. по
описа на Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна против С.А.П. с ЕГН ********** С.С.С. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в
размер на 45,96 лв. (четиридесет и пет лева и 96 стотинки), представляваща
сбора от лихвите за забава, дължими поотделно, считано от датата, следваща
падежа по всяка от фактурите, издадени от ищцовото дружество, до 05.04.2018 г.,
за което вземане е издадена заповед № 786/06.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1659/2018 г.
по описа на Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби“ АД
гр. В. да заплати на С.С.С., направените в настоящото исково производство
деловодни разноски в размер на 300,00 лв. и направените деловодни разноски по
ч.гр.д. № 1659/2018 г. по описа на ШРС в размер на 300,00 лв.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на страната на ищеца „Енерго-про продажби“ АД гр. В. –
И.Б.Б. с ЕГН **********,***.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – Шумен.
Районен съдия: