РЕШЕНИЕ
№ 13544
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110155401 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на И. Б. С. /уточнена с молби от
14.10.2021 г., 23.02.2022 г. и 31.03.2022 г./ срещу „фирма“ ЕАД, с която са предявени искове
за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу
ищцата за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. д. №
****/2008 г. по описа на ЧСИ С.Я., а именно: 4 565.34 лв. – главница по Договор за банков
кредит № ****/12.11.2004 г.; 2 952.17 лв. – договорна лихва; 243.83 лв. – разноски; 6 096.66
лв. – законна лихва от 15.02.2008 г. до 27.09.2021 г. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че договорът за банков кредит е сключен с „ФИРМА“ АД, но през м.
07.2021 г. е получила Уведомление за извършено прехвърляне на вземането по договора на
08.06.2021 г. на ответника. Възразява, че ответникът е загубил процесуалната възможност да
събере принудително вземанията поради изтичането на 5-годишна погасителна давност.
Излага, че има интерес от исковете, тъй като й е отказано предоставянето на заем поради
наличие на кредитна задлъжнялост към ответника.
В законоустановения срок е подаден от ответника отговор на исковата молба, както и
отговор на уточнителните молби. Ответникът излага, че първоначалният кредитор
„ФИРМА“ АД е завел за вземанията гр. д. № 4822/2008 г. по описа на СРС, 24 състав, по
което е издаден изпълнителен лист на 07.03.2008 г., въз основа на който е образувано изп. д.
№ ****/2008 г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № ****. Сочи, че на 23.07.2021 г. ответникът е
конституиран като взискател по изпълнителното дело. Твърди, че към 14.10.2021 г.
вземанията му към ищеца са следните: 4 565.34 лв. – главница; 9 123.69 лв. – неолихвяеми
вземания, от които: 2 779.62 лв. – договорна лихва, и 6 344.07 лв. – законна лихва до датата
на цесията; 163.60 лв. – законна лихва от датата на цесията /08.06.2021 г./ до 14.10.2022 г.;
168.58 лв. – разноски. Оспорва възражението на ищеца за изтекла погасителна давност, при
твърдения, че по изпълнителното дело са предприети множество изпълнителни действия в
1
периода от 05.09.2008 г. до 25.10.2021 г., а на 16.12.2008 г. ищецът е извършил частично
плащане и е заявил, че ще прави ежемесечни плащания за погасяване на задълженията.
Изтъква, че до 26.06.2015 г. приложимо е било ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителната
давност е била спряна, а едва след тази дата – ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Акцентира, че предприетите след изтичане на срока на перемпцията
изпълнителни действия също прекъсват давността. Счита, че забавянията на съдебния
изпълнител не могат да рефлектират върху правата на взискателя, а единствено
представляват дисциплинарни нарушения. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те
са насочени към установяване незаконосъобразност на предприетото принудително
изпълнение срещу ищцата поради изтичане на погасителната давност за вземанията, за
които е образувано изпълнителното производство.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу него за вземанията – предмет на образуваното изпълнително
производство. Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на
основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност.
В случая с Определение № 11888/11.05.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че срещу ищцата се води изп. д. № ****/2008 г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег.
№ ****, образувано въз основа на изпълнителен лист от 07.03.2008 г., издаден по гр. д. №
4822/2008 г. по описа на СРС, 24 състав, в полза на „ФИРМА“ АД, както и че в хода на
изпълнителното производство поради извършена цесия като взискател е конституирано
ответното дружество.
Спорни са между страните актуалните към датата на подаване на исковата молба
размери на вземанията, за които се води изпълнителното производство. От материалите по
делото се установява, че по делото са постъпвали парични суми в резултат на предприети
действия по принудително изпълнение и в резултат на доброволно плащане от длъжника, но
при липса на доказателства за вземанията, които са били погасени с тях, съдът приема, че
предмет на изпълнителното дело са именно процесните суми.
Предвид изложеното и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност
съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, защото давността не се
прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да
се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно
решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице
материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително
поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника
в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията, които са предмет на изпълнително производство, е предявяването на
отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното
събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищцата има правен интерес от
предявените искове срещу ответника.
По отношение на процесната главница е приложима общата 5-годишна давност, тъй
като не се касае за периодично вземане, а е налице неделимо плащане и договореното
връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични
2
платежи, а представлява частични плащания по договора /в този смисъл – Решение №
28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III ГО, Решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д.
№ 795/2010 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 65/06.07.2018 г. по т. д. № 1556/2017 г. на ВКС, I
ТО/. За лихвите приложима е кратката 3-годишна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
По делото се установява, че на 21.08.2008 г. първоначалният взискател „ФИРМА“ АД е
подал молба за образуване на изпълнително производство въз основа на издадения на
07.03.2008 г. изпълнителен лист.
Съдът възприема съдебната практика, според която извършената с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като
даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това /в този смисъл – Решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр.
д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО/.
След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която „Когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие“. В мотивите към същата е прието следното: „В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е
посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и
в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение.
Ето защо съдът счита, че с образуването на изп. д. № 2008****0400**** по описа на
ЧСИ С.Я. давността за вземанията по изпълнителния лист се счита за прекъсната на
основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г.
тълкуване давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Спирането на
давността по изпълнителното производство следва да се счита за преустановено от момента
на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от 26.06.2015 г.
Следователно от датата 26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения на ищцата за
изтекла погасителна давност.
3
В случая на 28.07.2015 г., 27.11.2015, 22.01.2016 г., 01.03.2016 г., 08.03.2016 г.,
18.04.2016 г., 09.05.2016 г., 11.07.2016 г., 08.08.2016 г. и 24.10.2016 г. са постъпили суми по
изпълнителното производство /л. 136, л. 143, л. 163, л. 169, л. 172, л. 175, л. 178, л. 184, л.
187 и л. 193/ въз основа на наложен на 07.08.2014 г. и на 30.11.2015 г. запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от „Интер Дринкс Плюс“ ООД /л. 116 и л. 139/.
По молба на взискателя от 25.11.2015 г. на 03.02.2016 г. е наложена възбрана върху
недвижим имот на длъжника /л. 149/. По искане на взискателя от 06.10.2017 г. е наложен на
25.10.2017 г. запор на банкови сметки на длъжника /л. 206/. По молба на взискателя от
29.07.2019 г. за извършване на публична продан на движими вещи на длъжника /л. 224/ е
насрочен за 12.09.2019 г. опис на движими вещи /л. 225/. На 14.02.2020 г. е наложен запор
върху банкова сметка на длъжника и върху трудовото му възнаграждение /л. 238/. По искане
на взискателя от 23.07.2021 г. /л. 245/ на същата дата е наложен запор върху трудовото
възнаграждение и банкови сметки на длъжника /л. 249/. На 20.10.2021 г. е наложен запор
върху пенсията на длъжника /л. 257/, в резултат на което на 08.12.2021 г. има постъпление
на парична сума по изпълнителното дело /л. 278 – гръб/.
В изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, което изгражда
съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да се поддържа
чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи динамичния
фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни способи.
В случая по делото многократно са налагани запори върху вземания на длъжника –
вземания за трудово възнаграждение, за пенсия или по банкови сметки, за което са
изпращани на съответните трети задължени лица запорни съобщения. Налагането на запор в
изпълнително производство съставлява насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение
в правната си сфера. Обстоятелството дали наложените запори са постигнали целения
резултат е без значение за прекъсването на давността. В тази връзка съдът съобрази, че
съгласно т. 5 от ТР № 3/10.10.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК: „Изпращането
на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на
основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка,
представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по
извършването му и те остават за сметка на взискателя“, а в мотивите е прието следното:
„Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване
на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби
на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда
действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането.
Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това
дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за
удовлетворяване на взискателя или не... От значение за определяне на вида на действието е
материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили
свързаните с това изявление правни последици“.
В случая в резултат на някои от наложените запори – тези върху трудовото
възнаграждение, получавано от „Интер Дринкс Плюс“ ООД, и върху пенсията на длъжника,
по делото са постъпвали парични суми от съответното трето задължено лице. Съдът намира,
че всяко постъпление на суми в резултат на изпълнителни действия, изграждащи
изпълнителния способ, е реализиране на изпълнителния способ и прекъсва погасителната
давност. За взискателя при такава хипотеза не съществува необходимост да предприема
4
други изпълнителни действия, защото вече предприетите такива водят до удовлетворяване
вземанията му. Всяко постъпление е реализиране на способа и има за последица
поддържането на висящността на изпълнителния процес и съответно е факт, който прекъсва
погасителната давност. Предвид изложеното съдът намира, че след 26.06.2015 г. давността е
прекъсната за първи път с постъплението въз основа на първия посочен запор на 28.07.2015
г., както и е прекъсвана последователно във времето с всяко постъпление въз основа на него
и на запора върху пенсията. Поддържането на висящността на изпълнителния процес по
горепосочения начин обосновава извод, че взискателят е предприемал активно поведение от
естество да прекъсне погасителната давност. Да се приеме, че въпреки периодичните
плащания по изпълнителното дело от трето лице в изпълнение на наложените запори
взискателят следва през периода на тези плащания да предприема други изпълнителни
действия, за да прекъсне погасителната давност, би било в противоречие с принципите, на
които е изграден институтът на погасителната давност. Той е неблагоприятна последица от
бездействието на кредитора за събиране на вземането му, което съдът приема, че не е
налице тогава, когато вследствие на предприето действие по изпълнителното дело постъпват
средства за удовлетворяване на вземанията на кредитора. Нещо повече – в случая дори по
времето, когато са постъпвали суми въз основа на запора върху трудовото възнаграждение
от „Интер Дринкс Плюс“ ООД, взискателят е проявявал активност, като е искал
извършването и на други изпълнителни действия, в резултат на което на 03.02.2016 г. е
наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника.
Следващите изпълнителни действия, имащи прекъсващ ефект по отношение на
погасителната давност, са: наложеният на 25.10.2017 г. запор върху банкови сметки;
наложеният на 14.02.2020 г. запор върху банкова сметка и върху трудово възнаграждение;
наложеният на 23.07.2021 г. запор върху трудово възнаграждение и банкови сметки;
наложеният на 20.10.2021 г. запор върху пенсията на длъжника и постъплението в резултат
от последния на сума по изпълнителното дело на 08.12.2021 г.
Без значение е дали всички посочени изпълнителни действия са поискани и извършени
преди или след изтичане на повече от 2 години от предходното изпълнително действие,
годно да прекъсне давността. В тази връзка съдът съобрази дадените с Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, разяснения: „Перемпцията
е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и
същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са
различни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното
изпълнение /но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете/, а перемпцията не го изключва – обратно, тя
предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ
се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.“. Предвид изложеното при преценката дали
е изтекла погасителната давност за вземанията съдът счита за ирелевантно дали описаните
изпълнителни действия са предприети и постъпленията на суми в резултат от тях са
извършени след прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
защото те при всички случаи следва да бъдат зачетени.
В обобщение съдът приема, че до 26.06.2015 г. давността е била спряна, а след това с
5
поисканите и извършени изпълнителни действия и с постъпленията на суми въз основа на
наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Интер Дринкс
Плюс“ ООД, и на пенсията му давността е прекъсвана. Тя е прекъсната и с извършените по
време на висящото вече исково производство изпълнителни действия. В тази връзка следва
да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. В случая давността не е спряла да тече на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД с
предявяването на исковете по чл. 439 ГПК от ищцата, тъй като настоящото производство не
е съдебен процес относно вземанията, а за това дали същите могат да бъдат удовлетворени с
помощта на принудителната сила на държавата поради погасяването им по давност.
Нормата на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД намира приложение само в случаите, когато носителят на
субективното право потърси съдебна защита за нарушено субективно право, като същата
цели да обезпечи прекъсването на давността, ако искът е основателен. С исковете по чл. 439
ГПК ищецът не отрича вземанията на ответника, доколкото същите са съдебно установени,
а само възможността те да бъдат удовлетворени принудително. Доколкото по време на
исковия процес изпълнението не е спряно, то ответникът е разполагал с възможността да
извършва изпълнителни действия по изпълнителния лист, които да прекъснат давността, и в
случая е извършвал такива, като те следва да бъдат зачетени. Ето защо съдът приема, че
новата 5-годишна давност за главницата и 3-годишната давност за лихвите е започнала да
тече на 09.12.2021 г., респ. тя не е изтекла към датата на устните състезания.
По изложените съображения съдът намира предявените искове за изцяло
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Б. С., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, срещу
„фирма“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, искове с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на
принудително изпълнение срещу ищцата за следните суми, за които е издаден изпълнителен
лист на 07.03.2008 г. по гр. д. № 4822/2008 г. по описа на СРС, 24 състав, и е образувано изп.
д. № 2008****0400**** по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № **** на КЧСИ, а именно: 4 565.34
лв. – главница; 2 952.17 лв. – договорна лихва; 243.83 лв. – разноски; 6 096.66 лв. – законна
лихва от 15.02.2008 г. до 27.09.2021 г.
ОСЪЖДА И. Б. С., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на „фирма“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8
ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6