№ 19855
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110116646 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
04.11.2024 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №16646 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
1
В съда е постъпила искова молба от ......, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:
гр......., представлявано от ...... – Изп. директори, срещу В. Г. Ш., за задължения за доставена
топлинна енергия, /ТЕ/, за обект в гр.........., аб. №........., за отчетен период: 01.05.2019г.-
31.05.2020г., като е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
2885/2023г. на СРС, 165 състав. В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е
собственик на топлоснабдения имот в сграда в етажна собственост и е получил ТЕ от
ищеца, която не е заплатил. Претендират се разноски
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез адв.Н.
И. от САК, с който оспорва предявените искове като недопустими и като неоснователни.
Оспорва, че се признава частично дължимостта на исковата претенция в заповедното
производство. Оспорва се отв. страна да е страна по облигац. правоотношение с ищеца по
подробни аргументи. Прави възражение за изтекла погасителна давност в полза на
ответника. Претендира разноски по чл.38 от ЗА.
Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за
дялово разпределение, /ФДР/, „....., която представя 2 бр. формуляри за отчет на уредите за
дялово разпределение, за отоплителни сезони 2019/202020г.
В о.с.з. проц. представител на ответника не оспорва иска от техническа страна относно
доставената ТЕ до имота и нейните характеристики, поради което не са събирани
доказателства в тази насока.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Допуснато е заключение по ССчЕ. по делото, което да отговори на въпроса за размера
на погасените по давност задължения по партидата, с оглед на извършеното частично
плащане от ответника на 20.11.2023г. на сума от 549,26 лв. и с оглед датата на съд. сезиране-
23.09.2021г. и съобразяване на периода, през който не тече давност съгласно чл.3, т.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
НС от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците“. Вещото лице посочва, че е
начислена сума за ТЕ от 596,22 лв., при начислена лихва от 170,09 лв., за периода от първия
ден след срока за заплащане на всяко задължение до 22.12.2022г. Посочено е, че са погасени
по давност задължения за потребена ТЕ от 292,04 лв. и мораторна лихва от 77,66 лв.
Във връзка с възникнали в първото о.с.з. въпроси относно основанието, посочено от
ответника при плащането, ищецът представя справка, че на 20.11.2020г. е платена на каса
сума от 549,26 лв., с посочено основание: „плащане по ч.гр.д. №2885/2023г. на СРС, 165
състав, Ш.“.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г.
по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се
приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лице-
ползвател. Приема се, че партидата посочва задълженото лице за съответния имот, като при
ненадлежно изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на
партидата се прилагат правилата на ЗЕ за определянето на задължения за ТЕ потребител.
2
Към ИМ са приложени преписи на НА за покупко- продажба на недвижим имот №.....г., том
VI, н.д. №957/2020г. на Нотариус ....., рег. №..... район на действие: СРС, с който отв. В. Ш.
прехвърля правото на собственост върху процесния апартамент в полза на .... и на издадени
от ищеца фактури за задължения за ТЕ, с посочен потребител ответната страна. Видно от
ангажираните писмени доказателства по делото ищецът е приел за свой клиент ответника,
който до датата на прехвърляне на правото на собственост- 04.06.2020г. се явява „потребител
на ТЕ“, за което не е и налице спор между страните по делото.
В законоустановения срок ответната страна е направила възражение за изтекла
погасителна давност. Претенцията на ищеца следва да се счита за частично погасена по
давност, считано от м.05.20г. до м.01.20202г., с оглед датата на съд. сезиране- 19.01.2023г.
Заплатени са частично задължение в хода на заповедното производство от 549,26 лв.
Посочено основание за задължението, което се погасява не се установява, поради което
намира приложение общото правило на чл.76, ал.2 от ЗЗД. Задълженията по заповедта за
изпълнение са в общ размер на 729,41 лв., разноски от 75 лв. и законна лихва към датата на
изпълнение от 60,79 л.в, изчислена с ел. калкулатор или общо усма от 804,41 лв. Заплатена в
хода на заповедното дело е сума от 549,26 лв., като от приетата ССч.Е е установено, че
погасена по давност е сума от общо 396,62 лв. или общо сума от 945,86 лв. Съгласно ТР
№3/18.05.2012г. по т.д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна
практика вземанията на топлинните дружества- доставчици на ТЕ, произтичащи от
неизпълнено задължение по договор за предоставяне на ТЕ, поради еднородния и
падежиран характер на задължението, са периодични плащания и се погасяват с изтичането
на кратката 3- годишна погасителна давност. Погасителната давност е установена в
обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване на
субективни граждански права. С оглед на горното задълженията задълженията по
издадената заповед за изпълнение следва да се признаят за погасени по давност и за
заплатени в хода на заповедното дело, на осн. чл.235, ал.3 от ГПК. На това основание следва
да се приемат предявените искови претенции за неоснователни.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие,
насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената
безплатна адвокатска помощ, ако е налице някое от основанията по чл.78 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждението се определя от съда. Съдът
определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно 400 лв. в процесния случай и осъжда другата страна да го заплати. С оглед изхода на
спора в тежест на ответника следва да се присъдят разноски от 400 лв., съобразно
приложимата редакция на наредбата. Разноски за заповедното производство не следва да се
присъждат в полза на ответника, доколкото е налице изпълнение по издадената заповед за
изпълнение. В случая исковото производство е ненужно образувано от ищеца за погасена по
давност част от задължение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ...... – Изп. директори, срещу В. Г. Ш., ЕГН:**********, установителни
искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от общо 585,55 петстотин
осемдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/лв., представляваща задължение за
доставена топлинна енергия, за обект, в гр.........., аб. №........., за отчетен период: 01.05.2019г.-
3
31.05.2020г., сума от 135,71 /сто тридесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2020г.- 22.12.2022г., сума от 6,35
/шест лева и тридесет и пет стотинки/ лв., представляваща цена за дялово разпределение, за
периода: 01.12.2019г.- 31.05.2020г. и сума от 1,80 /един лев и осемдесет стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 31.01.2020г.- 22.12.2022г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2885/2023г. на СРС,
165 състав, като неоснователни.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано
от ...... – Изп. директори, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв.Н. И. И. от САК,
сума в размер на 400 /четиристотин/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника по делото.
Решението е постановено при участието на „....., като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4