Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 359 / 16,03,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на шестнадесети декември 2019 г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 2297/2019 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД – Пловдив, ЕИК
*********; против решение № 3375/12,08,2019 г., постановено по гр. д. №
4181/2019 г. на РС Пловдив, ХХІ гр. състав. От въззивния съд се иска да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявените искове
Ответниците „ЖИЛЕТ“ ЕООД - София, ЕИК *********;
и „ГОМЕРА“ ЕООД - София, ЕИК *********; заявяват становище за неоснователност
на въззивната жалба и искат потвърждаване на обжалваното решение.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производство по реда на чл. 415 от ГПК вр. чл.
422, ал. 1 от ГПК, образувано по субективно съединени искове с правна квалификация
чл. 86 от ЗЗД. Предявени от „ЖИЛЕТ“ ЕООД - София, ЕИК *********; и „ГОМЕРА“
ЕООД - София, ЕИК *********; против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД – Пловдив,
ЕИК *********.
От съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
всеки от ищците – като частни правоприемници на „Кроко” ООД въз основа на договор
за цесия от 04,11,2016 г. , сума от по 265,54 лв., представляваща дължимо за
периода от 02,02,2016 г. до 01,07,2016 г. обезщетение за забавено плащане на главница
от 12 636,23 лв. – платена без основание от „Кроко” ООД, за които суми по ч. гр.
д. № 18731/2018 г. на ПРС, I гр. с. са издадени Заповеди за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с № 325/15,01,2019 г.
Ответникът оспорва исковете като счита, че
договорът за цесия, на която ищците основават правата си, е нищожен поради
накърняване на добрите нрави.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 18731/2018 г. на ПРС, I гр. с.,
за претендираните вземания ищците са се снабдили със заповеди за изпълнение
срещу ответника. Последният е предявил по чл. 414 от ГПК възражение срещу
заповедите. Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото
дело, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта
на предявените установителни искове.
Страните не спорят, че с Решение № 3650/
09.10.2014 г., постановено по гр. дело № 3258/ 2014 г. на ПРС, влязло в сила
на
01.08.2016 г., ответното дружество е осъдено да заплати на „Кроко” ООД сумата от
12 636,23 лв. – платена без основание стойност на електроенергия за периода от
11,06,2013 г. до 15,08,2013 г.
Не спорят и относно това, че присъдената
главница не е била заплатена през процесния период от 02,02,2016 г. до
01,07,2016 г., въпреки влязлото в сила осъдително решение. Следователно на
кредитора „Кроко” ООД се дължи и обезщетение за забавено плащане на присъденото
вземане в размер на законната лихва.
С представения с исковата молба договор за цесия
от 04,11,2016 г., „Кроко” ООД е прехвърлил на дружествата – ищци вземането си
за обезщетение за забавено плащане на посочената главница за периода от 02,02,2016
г. до 01,07,2016 г. в размер на законната лихва върху главницата, възлизащо на
531,08 лв. Доколкото не се сочи при какви права за всяко от дружествата-цеденти
се прехвърля вземането, следва да се приеме, че се договаря всяко от тях да
придобие по 1/2 част от прехвърленото вземане – по 265,54 лв.
Не се спори, че цесионерът е уведомил ответното
дружество - длъжник за извършената цесия. Не се спори и относно това, че и
спорните вземания не са платени нито на първоначалния кредитор, нито на ищците.
Спорен в настоящото производство е въпросът относно действителността на
процесния договор за цесия – с оглед предявеното с отговора на исковата молба
възражение за нищожност на същия поради накърняване на добрите нрави.
Настоящата инстанция приема възражението за
неоснователно. Вярно е, че се прехвърля само част от вземане, възникнало за
по-голям период, но не се установява твърдението това да е сторено единствено с
цел облагодетелстване на една от страните и натоварване на другата с деловодни
разноски за множество съдебни производства. Дори да е вярно твърдението, че във
връзка с обезщетението за забавено плащане на присъдената главница са
образувани множество съдебни производства, това е станало възможно най-напред
поради забавеното изпълнение на главното задължение. Главницата е присъдена с
решение, влязло в сила през 2014
г., претендираните в настоящото производство лихви са за период през 2016 г., и
същите не са заплатени към 26,11,2018 г., когато е образувано заповедното
производство. Не се установява процесният договор да нарушава принципите за справедливост,
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и предотвратяване
на несправедливото облагодетелстване. В тази насока РС е изложил подробни
съображения, които настоящата инстанция изцяло споделя и към които, на основание
чл. 272 от ГПК, препраща. Поради изложеното съдът приема, че спорният договор
за цесия е произвел действие. Следователно предявените искове за установяване
дължимост на спорните вземания са основателни. Като е достигнал до същите
изводи, РС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
На въззиваемите следва да се присъдят сторените
за настоящото производство разноски, които се констатираха в размер на по 150
лв. за всеки от тях – заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3375/12,08,2019 г., постановено по гр. д.
№ 4181/2019 г. на РС Пловдив, ХХІ гр. състав.
ОДСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД – Пловдив, ЕИК *********; да заплати на „ЖИЛЕТ“ ЕООД -
София, ЕИК *********; сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща
разноски за въззивното производство.
ОДСЪЖДА
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД – Пловдив, ЕИК *********; да заплати на
„ГОМЕРА“ ЕООД - София, ЕИК *********; сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: