Р Е Ш Е Н И Е
№ 239
гр.Плевен, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно
заседание на трети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Цветелина Кънева
при секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №260 по описа за 2023г. на Административен съд-Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 във вр. с чл. 147 ал.2 във вр. с чл.16 ал.1 т.1 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по протест на прокурор в Окръжна
прокуратура Плевен с искане за обявяване нищожност на Свидетелство за
управление на моторно превозно средство с №*********/15.07.2015г. за категория
„М“, „В“ и „В1“ с валидност до 15.07.2025г. на името на Е.П.М. с ЕГН:**********,
издадено от сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен.
С протеста се иска обявяване на индивидуалния
административен акт за нищожен, като издаден в нарушение на Закона. Твърди се,
че по подадено от М. заявление за издаване на СУМПС, е издадено Свидетелство за
управление на моторно превозно средство с №*********/15.07.2015г. за категория
„М“, „В“ и „В1“ с валидност до 15.07.2025г., което не е обжалвано по
административен или съдебен ред. Твърди се, че към документите за издаване на
СУМПС е приложено Свидетелство за основно образование серия Е-15, №073544,
рег.№372-12/30.06.2015г., издадено от ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ с.Вълчитрън,
общ.Пордим. Посочва се, че с Протокол №274/16.07.2020г. по НОХД №1267/2020г. по
описа на РС-Плевен е одобрено споразумение, съгласно което М. се признал за
виновен в това, че на 12.09.2014г. в с.Вълчитрън, обл.Плевен съзнателно се
ползвал от неистински официален документ за завършено образование –
Удостоверение за завършен седми клас, рег.№1381-7/24.06.2004г., на което е
придаден вид, че е издаден от ОУ „Христо Ботев“ гр.Долни Дъбник на името на Е.М.,
като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност –
престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК. Посочва се още, че
съгласно Заповед №РД-01-36/24.01.2023г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“,
за записването си в VIII клас, М. си е послужил пред
директора на ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ с.Вълчитрън с неистински официален
документ за завършено образование -
Удостоверение за завършен седми клас, рег.№1381-7/24.06.2004г., въз основа на
който от основното училище му е издадено Свидетелство за завършено основно
образование, серия Е-15, №073544, рег.№372-12/30.06.2015г. Твърди се, че от
РУО-Плевен са извършени действия по заличаване в съответните регистри на
данните относно свидетелство за завършено основно образование, серия Е-15,
№073544, рег.№372-12/30.06.2015г., издадено от ОУ „Никола Йонков Вапцаров“
с.Вълчитрън, общ.Пордим, обл.Плевен, като същото е било обявено за нищожно и
данните за него са били заличени в регистрите на МОН. Счита се, че обявяването
на Удостоверение за завършен седми клас, рег.№1381-7/24.06.2004г., издадено от
ОУ „Христо Ботев“ гр.Долни Дъбник, представено и послужило на М. като основание
за издаване на свидетелство за завършено основно образование, серия Е-15,
№073544, рег.№372-12/30.06.2015г., издадено от ОУ „Никола Йонков Вапцаров“
с.Вълчитрън, общ.Пордим, със съдебен акт за неистински официален документ по
смисъла на НК и обявяване за нищожно на последното свидетелство за завършено
основно образование се явяват нови писмени доказателства по смисъла на чл.99
т.2 от АПК, които са от съществено значение за издаване на СУМПС, които при
решаване на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни. Сочи
се, че са изтекли предвидените в чл.102 ал.2 вр. с чл.100 от АПК срокове за
възобновяване на административното производство, поради което е в правомощията
на Прокуратурата да предприеме действия по обявяване за нищожен на
индивидуалния административен акт, като издаден в нарушение на Закона.
От ответника и заинтересованата страна не е представен
писмен отговор по протеста.
В съдебно заседание протестът се поддържа от Анна
Баракова - прокурор в Окръжна прокуратура Плевен, която излага доводи за
неговата основателност.
Ответникът в съдебно заседание не се
явява и не се представлява.
Заинтересованата страна Е.М. в
съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Съгласно чл.145 ал.1 от АПК, административните актове
могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, като
според чл.147 ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл.16 от АПК. В чл.16 ал.1 т.1
от АПК е предвидено, че прокурорът следи за спазване на законността в
административния процес като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни
административни актове, споразумения, административни договори и съдебни
актове. Българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е
индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на
моторно превозно средство, според легалната дефиниция на чл.50 от ЗБЛД. Т.е.
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.3 от АПК,
тъй като в него е материализирано волеизявление за издаване на документ от
значение за признаване и упражняване на права и задължения, а именно за
притежаване на правоспособност за управление на МПС.
От горното следва извода, че законодателят е
предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на
протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в
системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по
чл.127 т.5 от Конституцията на РБ и чл.16 ал.1 т.1 от АПК. Ето защо прокурорът при ОП-Плевен притежава
процесуална легитимация за протестиране на издаденото на името на Е.М. СУМПС.
С разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК е регламентирано,
че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето. Ето защо, производството е резултат
от валидно и допустимо сезиране на съда.
Разгледан по същество протестът е основателен.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заявление от 13.07.2015г. до сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Плевен Е.М. е поискал издаване на свидетелство за
управление на МПС, съгласно чл.13 ал.1 от Наредба №І-157/01.10.2002г. на
министъра на вътрешните работи за условията и реда за издаване на свидетелства
за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Към това заявление лицето е приложило
изискуемите се документи, включително е представил свидетелство за завършено
основно образование, серия Е-15, №073544, рег.№372-12/30.06.2015г., издадено от
ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ с.Вълчитрън, общ.Пордим, обл.Плевен.
На Е.М. е издадено Свидетелство за управление на
моторно превозно средство с №*********/15.07.2015г. за категория „М“, „В“ и
„В1“ с валидност до 15.07.2025г., което е получено от лицето на 20.07.2015г.
С писмо рег.№316000-5890/10.02.2023г. на ИА
„Автомобилна администрация“ Директорът на ОД на МВР-Плевен е уведомен, че със
Заповед №РД-01-36/24.01.2023г. са анулирани резултатите от проведените изпити
за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“ на Е.М.,
която заповед е влязла в законна сила. Към писмото и по делото е приложена
Заповед №РД-01-36/24.01.2023г. на Изпълнителен директор на ИА „Автомобилна
администрация“, с която на основание чл.56 ал.1 т.3 от Наредба №38/16.04.2004г.
са анулирани резултатите на Е.М. от проведените теоретичен и практически изпит
за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“,
съгласно протоколи с №1268/12.09.2011г. и №1753/09.12.2011г. на ОО „Автомобилна
администрация“ – Враца към РД „Автомобилна администрация“-Враца. По данни от
делото заповедта не е обжалвана и е влязла в законна сила.
По делото е приложен Протокол №274/16.07.2020г. по
НОХД №1267/2020 по описа на РС-Плевен, видно от който е, че съдът е одобрил
споразумение за прекратяване на наказателно производство спрямо подсъдимия Е.М.
относно това, че М. се признава за виновен в това, че на 12.09.2014г. в
с.Вълчитрън, обл.Плевен съзнателно се ползвал от неистински официален документ
за завършено образование – Удостоверение за завършен седми клас,
рег.№1381-7/24.06.2004г., на което е придаден вид, че е издаден от ОУ „Христо
Ботев“ гр.Долни Дъбник на името на Е.М., като от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 вр. чл.308
ал.2 вр. ал.1 от НК. Видно е още, че за извършеното от М. престъпление му е
определено наказание шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66
ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието с 3 години изпитателен срок.
Определението на съда е окончателно.
От фактическа страна по делото се установява още, че свидетелство
за завършено основно образование, серия Е-15, №073544,
рег.№372-12/30.06.2015г., издадено от ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ с.Вълчитрън,
общ.Пордим, обл.Плевен е обявено за нищожно и данните за него са заличени в
регистрите на МОН, тъй като същото е издадено въз основа на неистинско
удостоверение за завършен седми клас.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Преди да се изложат правни изводи по основателността
на подадения протест, съдът следва да изясни характера на претенцията за
нищожност на протестираното СУМПС. Безспорно е, че административните актове,
които противоречат на законите или на други нормативни актове са
недействителни-невалидни актове (с нередовно действие). Основното разграничение
на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и
унищожаеми в зависимост от степента и
качеството на порока (дефекта), от който е засегнат акта. В административното
право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който
да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем.
Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които
поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като
административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото
като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици.
Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява
конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да
предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. С оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила
следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до
унищожаемост. Теорията и съдебната практика приемат, че всяка некомпетентност
винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за
нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на
липса на форма, а оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на
административно-производствените правила са основания за нищожност, също само
ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление
(например - поради липса на кворум). Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден при пълна липса на
материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание; когато акт
с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито
един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато
обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с
невъзможен предмет. Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от
изискванията за законосъобразност на административния акт, така, както те са
регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира
нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да бъде
от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.
Във връзка с горното, по искането за прогласяване
нищожност на процесното СУМПС съдът съобрази следното:
За да притежава право да управлява МПС, водачът следва
да притежава валидно издадено свидетелство за управление на моторно превозно
средство, съобразно чл.150а от ЗДвП, което се издава от органите на МВР при
наличие на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на
водача, т.е. че посоченото в него лице има право да управлява МПС от
съответната категория.
Процесното СУМПС е издадено от компетентен орган,
съобразно чл.151 ал.2 от ЗДвП и в предвидената форма, съгласно Наредба
№І-157/01.10.2002г. на министъра на вътрешните работи за условията и реда за
издаване на свидетелства за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина.
Но след неговото издаване със заповед са били
анулирани резултатите на Е.М. от проведените теоретичен и практически изпит,
поради факта, че по протокол №274 от 16.07.2020г. на РС-Плевен лицето се е
признало за виновно, че при записването си в VIII клас пред директора на ОУ „Никола Йонков Вапцаров“
с.Вълчитрън, общ.Пордим, съзнателно се е ползвал от неистински официален
документ – Удостоверение за завършен седми клас, рег.№1381-7/24.06.2004г., на
което е придаден вид, че е издаден от ОУ „Христо Ботев“ гр.Долни Дъбник на
името на Е.М., въз основа на който от ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ с.Вълчитрън,
общ.Пордим, обл.Плевен, е издадено свидетелство за завършено основно образование,
серия Е-15, №073544, рег.№372-12/30.06.2015г, което пък е обявено за нищожно и
данните за него са заличени в регистрите на МОН. Заповедта на ИА „АА“ не е
обжалвана и е влязла в законна сила. С
последното е отпаднало и основанието за издаване на СУМПС от съответната
категория, тъй като заявителят не отговаря на изискванията на чл.151 ал.2 от ЗДвП и чл.13 ал.1 от Наредба № І-157/01.10.2002г. за издаване на СУМПС –
успешно да е издържал изпит за водач на МПС. Иначе казано, с анулирането
резултатите от изпита е отпаднало основанието за издаване на СУМПС със задна
дата, тъй като водачът при подаване на заявлението не е отговарял на
изискванията за успешно издържан изпит.
Също така е налице и друга предпоставка за обявяване
нищожност на процесното СУМПС. От събраните писмени
доказателства е безспорно установено, че Е.М. е представил документ за
завършено основно образование, издаден въз основа на неистински документ за
завършен седми клас, поради което е и обявен за нищожен, като въз основа на
него му е издадено свидетелство за управление на МПС. След като лицето
не е завършило основното си образование в това училище и не му е издаван
документ от него, то същото не притежава свидетелство за завършено основно
образование, каквото е императивното изискване на чл.13
ал.1 т.7 от Наредба № I-157/1.10.2002 г. Липсата на този документ е
с правоизключващо действие относно възможността за издаване на свидетелство на управление на
МПС. Лицето е въвело в заблуждение административния орган за наличието на една
от всичките изискващи се предпоставки за издаване на СУМПС.
Предвид изложеното, Е.М. не е отговарял на
изискванията за придобиване на правоспособност за управление на МПС и не е
имало основание да се издаде такъв документ.
Ето защо съдът намира, че при издаване на процесното
свидетелство за управление на МПС на името на Е.М. с валидност до 15.07.2025г.
е допуснато тежко нарушение на изискванията
на чл.13
ал.1 от Наредба № I-157/1.10.2002г. и чл.151 ал.2 от ЗДвП, водещо до
нищожност. Волеизявлението за издаване на СУМПС е направено при пълна липса на
правно основание, както и в непреодолимо противоречие с целта на закона,
посочена в чл.1 ал.2 от ЗДвП, която е да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване и да
се опазват имуществото на юридическите и физическите лица. Посочените тежки
нарушения на материалния закон, изразяващи се в липса на законово основание за
издаване на СУМПС, опорочават волеизявлението за неговото издаване и самото
свидетелство до степен на нищожност, която следва да бъде прогласена.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2
предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО волеизявлението на Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен за издаване на СУМПС на лицето Е.П.М. и
издаденото въз основа на него Свидетелство за управление на моторно превозно
средство с №*********/15.07.2015г. за категория „М“, „В“ и „В1“ с валидност до
15.07.2025г. на името на Е.П.М. с ЕГН:**********.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14- дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: