№ 154
гр. Пещера, 03.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
и прокурора Н. З. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Ели Ас. Каменова Наказателно дело
от общ характер № 20245240200022 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
За Районна прокуратура – Пазарджик, Териториално отделение –
Панагюрище, редовно уведомена, се явява прокурор Т..
Подсъдимият М. П. Ф., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично.
Явява се адв. В. С., упълномощен от подсъдимия да го представлява по
делото.
Съдът докладва:
Постъпило е писмо с вх. № 5888/17.10.2025 г. от МБАЛ „Уни Хоспитал“
ООД гр. Панагюрище, с което в отговор на искане от М. Ф., му предоставят
копие от амбулаторния лист, заедно с всички резултати от проведени
изследвания при постъпването на подсъдимия Ф. в спешно отделение на
13.08.2019 г.
Постъпило е писмо с вх. № 5994/21.10.2025 г. от ЦСМП – Пазарджик, с
което в отговор на искане от съда представят заверени копия от Фиш за
спешна медицинска помощ № 25726 от 13.08.2019 г. и от Фиш за спешна
медицинска помощ № 25751 от 13.08.2019 г.
ПРОКУРОР Т. – Уважаема г-жо Съдия, моля да бъде даден ход на
делото.
АДВ. С. – Не е налице пречка по хода на делото.
ПОДС. Ф. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ПРОКУРОР Т. - Да се приемат постъпилите документи.
АДВ. С. - Да се приемат постъпилите документи.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА и ПРИЕМА към доказателствения материал по делото
новопостъпилите документи: приложените към писмо от МБАЛ „Уни
Хоспитал“ ООД гр. Панагюрище до М. Ф. копие от амбулаторния лист, заедно
с всички резултати от проведени изследвания при постъпването на
подсъдимия Ф. в спешно отделение на 13.08.2019 г., и изпратените от ЦСМП –
Пазарджик заверени копия от Фиш за спешна медицинска помощ № 25726 от
13.08.2019 г. и от Фиш за спешна медицинска помощ № 25751 от 13.08.2019 г.
ПРОКУРОР Т. – Няма да соча доказателства, нямам искания.
АДВ. С. – Няма да сочим доказателства, нямаме искания.
ПОДСЪДИМИЯТ Ф. – Да се приключва делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОР Т. – Уважаема госпожо Председател, поддържам
обвинението срещу подсъдимият Ф. така, както е внесено. В хода на
съдебното производство, както и на досъдебното производство, по един
безспорен и категоричен начин се доказа, че подсъдимият Ф. при форма на
вината - пряк умисъл, е осъществил престъпния състав на чл. 144, ал.2 във
връзка с ал.1 от НК. Ще се спра накратко на фактическата обстановка: на
инкриминираната дата 13.08.2019 г. подсъдимият Ф. е бил призован от
свидетеля Ц. в качеството на свидетел по досъдебно производство, за да бъдат
извършени процесуално следствени действия с него. На същата дата
свидетелят Ш., изпълняващ към онзи момент длъжността Началник на РУ
Панагюрище, е изявил желание да се срещне с подс. Ф., с цел изясняване на
подадени жалби както от него, така и срещу него. По този повод, след като
разпитът на Ф. приключил, Ф. бил насочен от Ц. към кабинета на Началника,
2
където го очаквал свидетелят Ш.. На входа, тоест пред междинната врата на
коридора, водеща към кабинета на свидетеля Ш., подсъдимият Ф. се срещнал
със свидетеля В.. Двамата провели разговор, който в един момент прераснал и
ескалирал в агресия от страна на подсъдимия, който му заявил: „Ще те пребия,
с теб ще се случи същото, което се случи с колегата ти Кокотанеков“. Заканата
към В. била възприета непосредствено от него, като той я възприел като
основателна с оглед предишните събития – случилото се с неговия колега
Кокотанеков. В този момент вратата на кабинета на свидетеля Ш. била
отворена, като в самият кабинет са се намирали свидетелите Ш. и Ш.. Ш.,
както стана ясно от показанията, дадени по досъдебното и съдебно
производство, от кабинета вътре, поради отворената врата, е могъл да чуе
заканата, изречена от подсъдимия Ф.. В този смисъл с оглед показанията на
свидетелите, следва да се отбележи, че закана от подс. Ф. е имало и в
кабинета, след като е бил вкаран в кабинета на Ш.. През цялото време и във
връзка с разпореждането на свидетеля Ш. за изключване на телефона,
подсъдимият се е държал агресивно, отказал да изпълни и да се подчини на
полицейското разпореждане, продължил да снима с телефона си и блъснал с
ръце свидетелят В., в резултат на което били предприети мерки да се попречи
на подсъдимия Ф., който се опитал да напусне сградата на РУ Панагюрище.
Свидетелят В. се опитал да задържи Ф., при което двамата се сборичкали и
паднали на земята. При падането Ф. бил от долната страна и вследствие на
падането си наранил главата, като получил аркада на веждата, и от така
получената рана започнала да тече кръв. Това наложило намесата на
останалите присъстващи свидетели, които от своя страна успели да
обездвижат Ф. и да му поставят белезници, след което с оглед безопасността
на гражданите и на служителите в РУ Панагюрище, полицаите вкарали
подсъдимия Ф. в кабинета на Началника, където същият се държал отново
агресивно и продължавал да отправя вербални закани към тях, вкл. и към
свидетеля В.. Поведението на Ф. наложило неговото задържане за срок от 24
часа по ЗМВР, при привеждането му в арестните помещения на същия бил
проведен преглед, като първоначално не се установила причина, поради която
същият да не може да бъде задържан. На по-късен етап подсъдимият се
оплакал от силно главоболие, което наложило свидетелят Р. да извика Спешна
помощ и задържаният бил приведен в „Уни Хоспитал“, където бил
хоспитализиран за наблюдение. По делото безспорно се установи, че към
инкриминираната дата свидетелят В. е бил държавен служител – младши
разузнавач в група „Криминална полиция“ в РУ Панагюрище, с оглед на което
следва да се приеме, че той е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б.“б“
от НК. Анализът на доказателствата сочи, че има една група свидетели,
изцяло полицейски служители, като в своята същност същите са
последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват, като дават
конкретика за обстоятелствата във връзка с действията на подсъдимото лице.
Действително с оглед изминалия период се установиха противоречия в някои
части от показанията на свидетелите, но относно основния факт на доказване,
3
а именно имало ли е отправяне на закана към свидетеля В., те са
непротиворечиви и последователни в тази връзка. В противовес на всички
показания по делото на свидетелите са единствено обясненията на
подсъдимия и считам, че съдът не следва да ги кредитира, защото те са израз
на защитна теза и позиция на подсъдимия срещу повдигнатото му обвинение
и не се подкрепят от нито едно доказателство по делото. Считам, че без
значение е тезата на подсъдимото лице, че на въпросната дата след срещата с
В. в коридора му е бил нанесен побой, защото тези обстоятелства нямат
никакво значение за доказване на основния факт по настоящото дело, а
именно – отправяна ли е закана с престъпление към длъжностно лице - П. В.,
още повече, че подсъдимият е реализирал правата си, както той заяви, като е
завел дело по ЗОДОВ. Фактът, че е отправена закана с престъпление към
полицейския служител В. е безспорен и считам, че е доказан по един
непротиворечив начин. От друга страна, заканата, видно от свидетелските
показания на В., е възприета като осъществима и това е довело до промяна на
начина му на живот, вкл. навици, както на него, така и на семейството му. Във
връзка с твърденията на подсъдимия, изготвената СМЕ, от заключението и от
разпита на вещото лице е видно, че спрямо подсъдимия на конкретната дата не
е използвана сила, която да надхвърля необходимата за неговото задържане,
дори представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства не
променят заключението на изготвената експертиза в тази насока. Считам, че в
тази връзка следва да се приемат и кредитират показанията на всички
разпитани по делото свидетели, както и изготвеното заключение на съдебно-
медицинската експертиза. В този връзка моля да признаете подсъдимият за
виновен по повдигнатото и поддържано обвинение, като постановите
осъдителна присъда спрямо него. При определяне на наказанието следва да се
има предвид високата обществена опасност на деянието с оглед отправената
закана към длъжностно лице – полицай, към който са отправени закани, от
които той е изпитал страх, защото по своето съдържание и начин на отправяне
те са били от естество да възбудят основателен страх за осъществяването им, а
те са възбудили такъв у свидетеля В.. Не на последно място следва да се
отбележи, че след приключването на досъдебното производство, подсъдимият
се призна за виновен, като сключи споразумение с РП Пазарджик.
Впоследствие същият не се яви на делото и напусна пределите на Р. България,
което наложи неговото обявяване за издирване. Доводите му, че бил заблуден
от адвоката му, звучат най-малкото житейски нелогично. В случая
наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл.54 и сл.
от НК, като се вземе предвид обществената опасност на деянието, която
считам че е висока, свързана с демонстрираното чувство на безнаказаност,
извършено е в сградата на полицейско управление, извършено е пред
полицейски служители, като подсъдимият е показал абсолютно незачитане на
законите на Р. България. От друга страна следва да се вземе предвид и
личността на подсъдимия Ф., към момента на извършване на деянието Ф. е
осъждан за престъпление против личността именно против полицейски
4
служител. Считам, че подбудите му за извършване на престъплението се
коренят в тоталното незачитане на правовия ред в държавата,
неприкосновеността на личността и желанието за саморазправа. Като
смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете действителното
необремененото му съдебно минало към инкриминираната дата, а отегчаващи
са именно неговите негативни характеристични данни. Считам, че за да се
изпълни личната и генерална превенция на наказанието съгласно чл. 36, на
подсъдимия Ф. следва да се наложи наказание Лишаване от свобода за срок от
четири месеца, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок от три години. Подсъдимият Ф. следва да бъде осъден да
заплати направените разноски по делото. Предвид изложеното моля за Вашия
съдебен акт.
АДВ. С. – Госпожо Съдия, моля да признаете подсъдимия за невинен и
да го оправдаете по предявеното обвинение по следните съображения: Щеше
да бъде много хубаво, ако полицията в Панагюрище спазваше закона и
другите нормативни актове. От 2015 година има нарочна инструкция на
Министъра на вътрешните работи за това как трябва да бъдат оборудвани
помещенията, имам предвид Инструкция № 8121з-77/24.01.2015 г.,
обнародвана в Държавен вестник, там е предвидено да се правят видеозаписи,
аудиозаписи – нещо, което от години наред, дори и до момента в това районно
не се прави. Вместо това твърди Началникът на Районното, че бил написал
някаква заповед, която окачил на стената. Не изпълнява инструкция на
Министър, създава си негови правила. По този начин полицията
възпрепятства правосъдието и това нейно поведение трябва да се тълкува в
нейна вреда и в полза на подсъдимия. Всички знаем култовата реплика –
„Днешната полиция не бие, ама снощната как ме би, само аз си знам“. За това
какво се е случило с подсъдимия може да се съди по представените по делото
медицински документи, в т.ч. и тези, които бяха изискани от нас
допълнително. Там се говори за малка открита рана на дясната вежда,
подкожни хематоми в средната челна, тилна и окципитална област; лявата
шийна област е с хематоми и одрасквания по кожата, както и по средната част
на гръбначния стълб. Всички тези документи не бяха известни на вещото
лице, което каза, че ако е имало и други удари, е щяло да има и други
увреждания, тоест заключението на вещото лице, като се анализира същото,
може да се определи, че то е дадено, без вещото лице да се е запознало с
всички документи. Но дори и само тази експертиза, която е представена по
делото, вещото лице говори, че най-вероятния механизъм бил този, който
били казали полицаите. Така де, но какво значи най-вероятния – при наличие
на презумпция за невинност дори по-малко вероятния механизъм да е този,
който описа подсъдимия, то трябва да се тълкува в негова полза, още повече
при цялостното поведение на полицията, която, пак казвам, не изпълнява
Инструкция на Министъра на вътрешните работи. И какво става сега - влязъл
е, носил е в себе си телефон, при положение, че не са правени аудио и видео
записи, не виждам какъв е проблема и каква е драмата. Дори на този етаж
5
някое от помещенията да е секретно Д.одство, той няма как през стената да
запише документите, които са там. Дори и да е искал да си тръгне, това не е
повод да бъде задържан на такова основание и за такова поведение, и ако са се
опитали да го задържат, значи пак не са поставили причинно следствената
връзка на инцидента. Обвинението е за умишлено престъпление. Умишленото
престъпление си има мотив. Какъв му е мотива на подсъдимия? В тази насока
трябва да погледнем обвинителния акт, тъй като той определя предмета на
делото и канавата, по която се движи делото. Ясно, черно на бяло е записано в
обвинителния акт е, че след като е бил задържан под стража, тогава били
отправени заканите. Нещата са обърнати. В показанията си по досъдебното
производство, както и в съда, и Ш., и В., говорят точно обратното - че първо е
имало закани, а след това е бил задържан. При така формулираното обвинение
дори и само на това основание подсъдимият трябва да бъде оправдан. Да не
забравяме и другото - трябва заканата да е от такова естество, че да
предизвика основателен страх от нейното осъществяване. Уж били отправени
закани към всички полицаи, а бил заплашван само единия, и той и преди това
многократно бил заплашван и не се уплашил, ама сега се уплашил. Това
цялостно поведение на полицията – на Районното и на полицаите, които са
разпитвани, смятам, че след като не са направили аудио и видео записи, като
са се опитвали да задържат без основание подсъдимия – именно полицаите са
тези, които са действали в нарушение на закона. С оглед изложеното моля да
оправдаете подсъдимия изцяло.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПИДСЪДИМИЯ:
ПОДСЪДИМИЯТ Ф. – Аз когато бях в полицията, първо ми казаха, че
съм задържан, защото съм посегнал и ударил г-н В., обаче г-н В. не беше
докоснат. Чак на следващия ден, когато бях в болницата, тогава ми дадоха да
подпиша за какво съм задържан. Те все още се чудеха за какво съм задържан.
Имаше проблем в хода на досъдебното производство за какво съм задържан и
кой ме е арестувал, защото от там присъстващите никой нямаше право да ме е
задържал, защото нямаше необходимата длъжност, и си прехвърляха топката
дали г-н Ш. ме е задържал, дали г-н В. да поеме вината. И да оборя г-н Т. – той
ми показа дело, което той е спечелил, за да се призная за виновен и да
умилостивя полицейските органи да се успокоят, видиш ли ти - нямало нищо
да ми попречи да бъда шест месеца в затвора, само и само да се успокоят
полицейските органи, защото съм бил много голям трън в очите – това ми го
каза г-н Т. на срещата, на която искаше да подпиша споразумение. Нямало как
аз да докажа истината на думите си и заради това, че нямаше как да докажа
истината, аз реших да се преборя с този казус, защото не съм първият, който
бит в това Районно, аз не съм цел за назидание, нито съм алкохолик, нито съм
пияница или някакъв криминално проявен, за да мога да бъда цел за
назидание. В нашето Районно има редица проблеми, които аз споменавам на
Районното, включително действията им – шофьорските им умения след
употреба на алкохол, минаването на червено, карането с превишена скорост,
шофирането без застраховка, без преглед на автомобила, без винетка. Аз си
6
позволявам волността да го показвам, защото в нашата община те не могат да
приемат осъдителна присъда, но пък моралната, която хората си казват по
техен адрес, не е достатъчна. Трябва да се обърне внимание на тези проблеми,
защото рано или късно някой от тях може да отнеме човешки живот и е
въпрос на време, защото те предизвикват не малко катастрофи, които ги
прикриват, това го казвам и мога да го докажа с факти. Затова са им проблем
тези клипове, защото те доказват престъпленията им, но те не са доказателство
в съда.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ:
ПОДСЪДИМИЯТ Ф. – Ще Ви благодаря, ако уважите искането на
адвоката ми да бъда признат за невинен. Аз не смятам себе си за виновен. Г-н
В. ми зададе конкретния въпрос дали може да се случи това нещо, което се
случи с г-н Ш., а именно – заплаха с убийство. Те се опитаха по четири алинеи
да ми повдигнат обвинение и накрая ми казаха, че съм го ударил с чук.
Фантастиката в нашето Управление преминава всякакви граници, значи - те не
могат да докажат престъпление, обаче могат да измислят престъпление,
именно като със задържането ми - това е честа практика, сдали ще им скъсаш
пагона, дали ще ги заплашиш с нещо – просто си ги печатат ей-тия, преписват
ти името, вкарват те в системата, само и само да си виновен и да те подчинят.
Аз не смятам себе си за виновен, не съм отправил заплахите, а пък и човек с
псевдоним „Бухалката на полицията“, а именно г-н В., който осъждан
неколкократно за полицейско насилие, за мен е красноречив факт, че някой
накъде в системата си затваря очите и този човек все още играе постановките
си като длъжностно лице. Не смятам, че полицаите са виновни, аз затова
назовавам конкретните имена на такива хора. Аз не съм човек, който няма да
си поеме отговорността за това което е направил, но това, за което те ме
обвиняват, е поредната постановка, която се случва в нашето Районно
управление.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СЛАГА КРАЙ НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание за постановяване на присъдата
си.
След проведеното тайно съвещание, съдът в същия състав и при
участието на същия секретар, обяви незабавно на страните по делото
постановената присъда, включително реда и срока за обжалването й.
7
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11,55
часа.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
Секретар: _______________________
8