ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 596
гр. Варна, 15.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. М.
като разгледа докладваното от Диана Д. М. Въззивно търговско дело №
20253001000393 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК и е образувано по
постъпилите четири въззивни жалби, подадени от осъден застраховател,
ищца и подпомагащи ответника лица, срещу различни части от решение
№260003/20.02.2025 г. по ТД1862/2018 г. на ВОС, както следва: въззивна
жалба с вх.№ 260904/24.03.2025г. на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, срещу
осъждането му за заплащане на обезщетение в размер над 70 000лв до
140 000лв на пострадала ищца Р. И. Г. за неимуществени вреди, понесени
поради загубата на сина й, починал при ПТП като пътник в управляван от
застрахован водач Л. Я. л. а. **** с ДКН ********* при ПТП, със съответната
законна лихва и възложени разноски; жалба вх.№ 260851/18.03.2025г. на
помагача на този осъден ответник и застраховател на друг водач(участвал в
същото ПТП с л.а. **** с ДКН ************ ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД срещу
същото осъждане, но само в част над 100 000лв до 140 000лв.; жалба с вх.№
260897/24.03.2025г. от наследници на починал в хода на процеса привлечен
като помагач на осъдения ответник застрахован водач Б. Л. Я., Т. Л. Я. и М. Л.
Я. срещу същото осъждане, но за цялата присъдена сума от 140 000лв. и
въззивна жалба с вх.№ 260894/21.03.2025г. от ищцата И. М. Т.-С., срещу
частта от решенето, с която е била отхвърлена претенцията й за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, понесени поради загубата на брат
й в размер на 70 000лв, ведно със съответна лихва и разноски, дължими от
същия застраховател, подпомаган от привлечени наследници на застрахован
водач, другия водач, участвал в същото ПТП и неговия застраховател.
По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на различни, подлежащи на обжалване части от съдебен акт по
същество, постановен при разглеждането на две предявени при условия на
1
обективно съединяване претенции на две пострадали, основани на общ
вредоносен факт.
Въззивните жалби са депозирани в рамките на процесуалните срокове.
Всеки от жалбоподателите главни страни /ищец и ответник в
първоинстанционното производство/ има интерес от упражняване на правото
си на жалба срещу съответната неизгодна за него част от решението.
Помагачите на ответника, обвързани от осъждането му, също имат личен
интерес самостоятелно да обжалват акта, вкл. и за размер, надхвърлящ
обжалваната от главната страна част(като обемът на обжалваемия интерес е
значим за понасяне на отговорност за разноски). Съответно, изявлението на
обжалващите помагачи за присъединяване към жалба на подпомаганата от тях
страна няма самостоятелно значение и може да се възприема само по
отношение на оплаквания, каквито самите помагачи са пропуснали да заявят в
своята жалба. Общото разглеждане на жалбите е допустимо. Насрещните
главни страни и помагачите ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД и Е. Т., се представляват от
надлежно упълномощени процесуални представители с права за всички
инстанции. За овластяването на пълномощниците на наследниците на
починалия помагач Л. Я., са били представени пълномощни, издадени от адв.
Р., а този представител, както и управляваното от него АД“Р.“ е било
изначално натоварено само от наследника Б. Я. (л. 454 от делото на ВОС) и
допълнително и от Т. Я., действащ със съгласие на родителя си В.С. (л.531).
Макар че върху възпроизведените по делото пълномощни, постъпващи на
електронен носител, липсва електронно подписване на заверката за вярност,
доколкото са били придружени с подписано с КЕП изявление на упълномощен
(преупълномощен) адвокат, заверките следва да се възприемат като
електронно потвърдени от вносителите. След постановяване на обжалвания
акт Т. Я. е навършил пълнолетие и следва да упражнява правата си
самостоятелно. След оттегляне на овластяване на всички пълномощници на
М. Я., това лице е поело лично защитата си в хода на администриране на
книжата за настоящото производство. Промените в представителството на
тези двама участника следва да се отразят в списъците на страните да
призоваване.
По предварителните въпроси: Всяка от жалбите на въззивниците
отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е била надлежно
администрирана, като насрещните страни, вкл. подпомагащите ответника
привлечени като помагачи участници в ПТП и друг застраховател са
упражнили права в срока за отговор. По всяка от жалбите на главна страна или
помагач са събрани предварителни становища на задължително участващите в
настоящия процес на страната на същия жалбоподател други помагачи.
Таксата за обжалване е внесена от въззивника застраховател и неговите
помагачи, а въззивницата ищца е била освободена по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК
от внасяне на държавни такси в първа инстанция, а понастоящем се ползва и
от право по чл. 83 ал.1 т. 4 ГПК като пострадала от установено с присъда
престъпно деяние.
Първоинстанционният съд е разгледал в определение №
260136/09.04.2025г. и искане по чл. 248 ГПК за изменение на размера на
определени в обжалвания първоинстанционен акт присъдени разноски.
Помагачът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е подал частна жалба вх.261476/27.05.2025г.
2
срещу отхвърлянето на молбата му за коригиране на разноски, като
възложеното на осъдения ответник прекомерно възнаграждение от 9943лв за
извършена адвокатска услуга бъде намалено до размер, съответен на правната
и фактическа сложност, ненадхвърлящ повече от 540 лв.
Тази частна жалбата е депозирана преди изтичане на срока за обжалване
и е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по
чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана, като насрещната страна е
изразила становище по оплакванията за извършената от първата инстанция
преценката за съответствие на размера на адвокатския хонорар с конкретна
правна и фактическа сложност на делото и размерите в НМРАВ.
Определянето на отговорността за разноски, е обусловено от
разрешаването на спора относно възникването на отговорността за
неоснователно причинен процес. Затова и интересът на всяка от насрещните
страни, сезирали съда с молби по чл. 248 ГПК съществува само докато
съответна част от претенциите е призната за основателна. Съответно и
оплакванията за неправилното отчитане на размер на възнаграждение, могат
да бъдат разглеждани само ако се потвърди принципното разпределение на
тежестта на разноски. Производството по определяне на разноски и
обуславящият го спор по същество са висящи на една и съща фаза
(разпоредително заседание във въззивен съд), което допуска
присъединяването му за общо разглеждане на осн. чл. 80 ал. 4 ПАС.
I. Доклад по жалбите по иска на Р. И. Г. срещу ЗАД„АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД:
Въззивникът (осъден застраховател) ЗАД„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“
АД, чрез пълномощника си адв. М., излага оплаквания за необоснована с
критериите за справедливост преценка на установените от първата инстанция
факти относно вида и интензитета на нарушената емоционална връзка между
майката и починалия й син и негативните последиците върху
неимуществената й сфера. Подробно са коментирани събраните гласни
доказателства и доказателствената им стойност за обосноваване на доводи за
установяване на обичайни за тази степен на родство, отношения с възрастен и
самостоятелно живеещ низходящ, породили при загуба типични прояви на
скръб, без да са установени нито изключителен характер на съществуващите
приживе отношения, нито особени по своята интензивност или
продължителност страдания на преживелия родител. Оспорва се преценката за
общо влошаване на състоянието на скърбящата майка, поради липса на
установено по медицински критерии доказано трайно влошаване на
здравето(болест на Паркинсон) или психиката на пострадалата, както и
евентуално връзката му именно с вредоносното събитие. Отделно са изложени
и оплаквания по остойностяването на размера на безспорно понесените от
майката вреди, без детайлно изследване на приложимите икономически
критерии за обществените отношения към момента на увреждането
(индикирани чрез размери на работни заплати, пенсии и застрахователни
лимити), което според въззивника е довело да неправилно завишаване на
компенсацията над възприетите в съдебната практика за такива случаи суми,
ненадхвърлящи 70 000лв. Оплаквания се сочат и по необоснованата преценка
3
на предпоставките за редуциране на обезщетението поради съпричиняване на
вредоносния резултат при неизпълнено задължение на пътника за
обезопасяване с наличен колан. Коментирани са заключенията на медицинска
и автотехническа експертиза, като според въззивника неправилно са
пренебрегнати подробните категорични обяснения на експертите за по-ниска
степен на увреждане (без особено значимото за настъпване на смъртта телесно
увреждане на главата) и неясното, теоретично предположение за тежест на
други увреждания, които би понесъл обезопасен с колан пътник при същия
удар. Въззивникът поддържа довод за равнозначност на поведението на
виновния застрахован водач и на пропусналия да се обезопаси пътник, като
счита, че възможността да се предотврати именно смъртоносното увреждане
налага редукция на обезщетението наполовина.
Макар, че към тази жалба се е присъединила изрично само М. Я.
(наследник на помагача Л. Я.), и другите привлечени да помагат лица са
изложили становище за основателност на оплакванията. Така Б. и Т. Я.и са
заявили, че се „солидаризират“ с оплакванията по остойностяването на
вредите и допълнително се позовават на справедливостта, като принцип,
изключващ определяне на парични компенсации, които като резултат водят до
неоснователно обогатяване. Поддържат се и подробни доводи в подкрепа на
оплакваните за неправилно отречен принос в съпричиняване на смъртта на
пътника. Допълването на оплакванията на този въззивник с друго поведение,
което би могло да се отчете като фактор за повишаване на риска е извън
предмета на тази жалба и съответно не следва да бъде докладвано, още
повече, че липсва и в жалбата, подадена от тези лица.
Необжалвалият помагач Е.й Т. също заявява становище за основателност
на оплакванията по определянето на справедливия размер на компенсацията
на вредите и разглеждане на възражението за съпричиняване поради
непоставен колан, като и тази подпомагаща страна недопустимо е разширила
доводите си с евентуално позоваване и на непосочения от въззивника друг
вредоносен факт.
Помагачът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД не е заявил допълнително становище
извън собствената си самостоятелно предявена жалба.
Насрещната страна въззиваема ищца Р. И. Г., чрез адв. Г. оспорва в
своевременно депозиран отговор всички оплаквания на ответника. Излага
доводи за правилно приложени критерии за справедливо оценяване на
доказаните с обективни и достоверни показания неимуществени вреди при
несъмнено негативно засягане на майка, загубила единствен син,
продължаващо вече 10 години. Счита за обосновано отхвърлянето на
възражението за съпричиняване поради липса на поставен колан, като счита,
че въпросът е бил разрешен с присъдата за вредоносното престъпление, а
допълнително експертите в първата инстанция са потвърдили, че при
значителния интензитет на удара дори и при сложен предпазен колан може да
се получат увреждания, водещи до смърт.
Като въззивници Б. Л. Я., Т. Л. Я., двамата чрез адв. Т. и М. Л. Я.
(наследници, заместили починалия помагач Л. Я.) излагат допълнителни
оплаквания по установените от първата инстанция факти на противоправното
причиняване на вредата от техния наследодател и необоснованото ангажиране
4
на неговата отговорност като преимуществено(или дори изключително)
виновен участник в ПТП, провокирал спасителна маневра на другия
автомобил. Считат, че тази преценка не е съобразена със задължителна
присъда за престъпно поведение и на водача Т., който вместо да намали своята
скорост и да спре или да продължи плътно в дясно (където е можело
автомобилите да се разминат безопасно), сам е навлязъл в насрещната лента,
където е настъпил ударът. Оплакванията в тази жалба относно
несправедливото оценяване на вредите и неправилната преценка на
доказателства за значението на употреба на предпазен колан съвпадат с тези,
въведени в процеса с въззивната жалба на подпомаганата страна и затова
нямат самостоятелно значение. Отделни оплаквания обаче помагачите сочат
по отношение на факт, посочен като основание на друго правопогасяващо
възражение, който не е бил установен поради допуснато процесуално
нарушение. Въззивниците сочат, че са били лишени от възможност за де
запознаят с получен по делото писмен документ, изискан от ответника, в
който замоленото държавно учреждение е посочило обективни причини за
невъзможност да изпълни искане за предоставяне на информация за
изплатени на наследниците обезщетения за същото събитие, установено и като
трудова злополука. В тази връзка сочат ново искане за задължаване на друго
трето лице за представяне на исканите данни за плащане, което би
компенсирало претенцията за същите вреди.
Тази жалба също е оспорена от въззиваемата насрещна страна Г., чрез
адв. Г. с доводи за правилно зачитане на влязла в сила присъда, изясняваща
точния механизъм на ПТП и значението на поведението на всеки от
участниците – водачи на насрещно движещи се автомобили. Наред с
идентично обосновани доводи и по остойностяването на обезщетението и
съпричиняването, допълнително ищцата отрича нуждата от ново доказване на
факт, който се твърди голословно, тъй като няма никакви данни пострадалите
да са търсили каквато и да е друго обезщетение било от работодателя на
починалия, било от негов застраховател за риск от трудова злополука.
Въззвиникът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, чрез юрисконсулт, в собствената
жалба като помагач на ответника, излага оплаквания, които отчасти съвпадат с
тези на въззивника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД: сочи се необосновано
завишаване на размера на определеното обезщетение, при непълно обсъждане
на всички факти, значими за прилагане на критериите за справедливост
(конкретните особености на връзката между пълнолетен, живеещ отделно син
и възрастната му майка – вдовица) и икономическите обстоятелства към
момента на увреждането; поддържат се и доводи за игнориране на значението
на доказаната липса на поставен колан и установени от вещите лица разлики в
уврежданията, възможен резултат при ползване на обезопасяването.
Посочени са допълнителни оплаквания за необосновани изводи и по факти,
въведени в процеса именно от този помагач, като допълнително основание на
възражението за съпричиняване. Сочи, че въпреки установеното в
заключението на събраната токсикологочна експертиза за виско ниво на
установена в кръвна проба на Я. концентрация на алкохол, съдът е
интерпретирал неправилно значението на обичайните видими за околните
прояви на такова опиване и е възприел обратното предположение за
изключение от правилото. Така е достигнал до неправилен извод за липса на
5
знание у пострадалия за алкохолното повлияване на водача и съответно
неправилно е отказал да определи степен на съпричиняване поради
съзнателно поет от пътника повишен риск при пътуване в автомобил,
управляван от пиян водач.
Подпомаганият от този въззивник застраховател като главна страна
изразява становище за основателност само на оплакванията, идентични с тези
в неговата жалба.
Помагачът Т. излага становище, идентично с това по жалбата на
ответника, като допълнително поддържа и доводи за основателност на
оплакването по преценка на значението на употребения алкохол от Я.. Сочи,
че не е било отчетено и обстоятелството, че пострадалият е пътувал повече от
2 часа в затвореното ограничено пространство на автомобила, което изключва
възможността проявите на опиване на водача (установени като обичайно
видими) да не са били забелязани от пътуващите и именно проявения от
пътника толеранс към това високо рисково поведение е основание за
признаване на личния му принос за увреждането при настъпилото ПТП.
Помагачите Б. и Т. Я.и, чрез адв. П., излагат становище за основателност
на тази жалба с доводи, идентични с тези, посочени по жалбата на
подпомаганата главна страна и собствената им жалба и допълнително се
присъединяват към оплакването по неправилното установяване на
съпричиняване с поемането на повишен риск от пътника.
Помагачът М. Я. се присъединява изцяло към тази жалба.
И тази жалба е оспорена от въззиваемата насрещната страна Р. И. Г.,
чрез адв. Г. с доводи, идентични с тези по жалбата на главния ответник, като
допълнително е акцентирано на правилно отчетено обстоятелства на по-
значимата за вдовицата връзка със сина, засилена след по-рано настъпила
смърт на съпруга й. Бланкетно се поддържат доводите за мотивирано
отхвърляне на възражението за съпричиняване поради неупотребен колан и
пътуване в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач. Доводът за
неглижиране на риска при тръгването е оспорен с позоваване на спешността
на възложената от работодателя командировка.
По доказателствените искания:
Оплакването за непълнота на доказателствата въззивниците Я.и
свързват с обстоятелство, което не е ясно конкретизирано. Действително, в
първоначалното си становище помагачът ЗАД „Армеец“АД (л. 198 от делото
на ВОС) принципно е обосновал правни съображения относно
квалифицирането на вредоносното събитие като трудова злополука, и
произтичащо от това изключване на покритие на същия риск от
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
както и е заявил конкретно твърдение, че работодателят на починалия
командирован пътник е заплатил обезщетение за поносените от ищците(или
поне от майката Р. Г.) неимуществени вреди, идентични с претендираните в
настоящия процес. Обстоятелствата по това плащане не са конкретизирани, но
са били заявени искания за събиране на доказателства, чрез които да се
установи трудово-правния статус на починалия, установяването на трудовата
злополука и наличието на сключена от работодателя застраховка „трудова
6
злополука“ и извършени плащания в полза на наследниците на увредения
работник.
Макар че такива факти (съответни на правопогасително възражение) не
са били посочени от ответника в срока за отговор, включването им в предмета
на спора е изцяло съответно на гарантираното в чл. 221 ГПК право на
съдопроизводствени действия в своя защита, доколкото установяването им би
изключило отговорността, пораждаща и регресните права спрямо този
привлечен помагач. До разрешаване на въпроса (предложение по т.д. № 1/2025
г. ОСГТК) настоящият състав се придържа към практиката, допускаща такива
възражения в интерес на привлечените лица (решение № 163 от 31.10.2013 г.
по т.д.№ 82/2012 г. на ВКС, II т.о.) и приема, че и другите помагачи могат да
обосновават оплаквания по относимите към тази разшИ. защита факти. Затова
твърдението за получено плащане от наследницата по закон – майка на
починалия без низходящи и съпруга пътник, е относимо, а доказването му е в
тежест на ответника, респ. и на помагачите му.
Посканото ново събиране на писмени доказателства за този факт налага
преценка на оплакването за процесуално нарушение, попречило на въззивника
да събере доказателството в първата инстанция(чл. 266 ал. 3 ГПК).
Първоначално искането за задължаване на работодателя за представяне
на съхранявани от него документи за такива плащания е било направено под
условие, че адресатът на задължението бъде индивидуализиран след
получаване на справка от НОИ. Отговорът е бил депозиран по делото (л.372),
като едновременно с него помагачът „Армеец“АД е представил и изрична
молба за изискване на писмени документи от вече установеното като
работодател трето лице „АГЕНЦИЯ БГНЕС“ЕООД. Съдът е констатирал
служебно пречка за допускане на задължаване по реда на чл. 192 ГПК на
посоченото в молбата юридическо лице, поради заличаването му след
принудително прекратяване на дейността му при обявяване в несъстоятелност
и е дал възможност на поискалия това доказателство помагач да коригира
доказателственото си искане(разпореждане от 07.11.24г.(л.371 от делото на
ВОС). С молба от 9.12.24г. тази страна е поискала вместо събирането на
книжата на заличеното дружество, да бъде допуснат разпит на лицето, което е
управлявало заличеното дружество за установяване на същите твърдения. В
съдебно заседание на 12.12.2024г. съдът е разгледал това искане и като е
намерил, в съотвествие на правилото на чл. 164 ал.1 3 и 4 ГПК, че с него се
цели събиране на показания за факти, чието доказване изисква писмен
документ (получено от наследници плащане на обезщетение за трудова
злополука в размери, съответни на претенция за неимуществени вреди), е
отказал допускането и е дал последна възможност на страните да уточнят
доказателствените средства. Макар, че на това заседание (л. 437)
представители на въззивниците Я.и не са се явили, тези лица са били редовно
призовани и е следвало сами да се запознаят с извършени в тяхно отсъствие
действия, вкл. и с резултата по искания разпит на свидетел. Въпреки
затрудненията по предоставяне на електронен достъп до дело (което не е било
образувано и водено като електронно дело в ЕПЕП), молбата на
пълномощника на тези помагачи за снабдяване с преписи от книжата,
представени до 29.01.25г. (л. 462) е била уважена и към момента на
следващото заседание те са разполагали с възможност да организират защита.
7
Нито в молбата им от 30.10.2025г(л. 470), нито до приключване на делото
наследниците на помагача Я. не са направили свое доказателствено искане с
което да заместят вече отказаните свидетелски показания. Затова не е налице
неоснователен отказ на съда да допусне посочените в жалбата доказателства,
съответно липсва и основание за поправка на нарушение на първата
инстанция. Същевременно въззивният съд отчита, че призоваването на всички
участници за открити заседания гарантира в пълна степен правото им на
своевременно предприемане на съдопроизводствени действия и затова всички
свои становища по доказателствата, които се докладват и събират пред съда
страните следва да заявяват в такова заседание(чл. 8 ал. 3 ГПК), като съдът
няма задължение да осигурява допълнителни процесуални възможности на
неявили се лица. Затова не представлява процесуално нарушение
приключването на съдебното дирене при изчерпване на доказателствените
искания на страните и събиране на посочените от тях доказателства. Само, ако
искане е било направено, но доказателството не е могло да бъде събрано
въпреки съдействие на страните, съдебното дирене следва да продължи (чл.
148 ГПК). Посоченото от въззивниците съдържание на писмото-отговор на
НОИ(л. 468) не представлява такава обективна пречка, тъй като сочи само
ненадлежно адресиране на искането, а не липса на твърдяната от помагачите
на ответника документация. Затова, само по себе си това писмено
доказателство не представлява причина за уважаване на бланкетното искане
за евентуално продължаване на доказателствените усилия на страна, която до
момента изобщо не е правила какъвто и да е опит за доказване.
Отделно от това, посоченото от въззивниците ново искане за
задължаване на физическо лице визира финансова информация за сделки на
вече заличен търговец, отнасящи се до счетоводни събития, настъпили преди
повече от три години от заличаването на дружеството. При липса на
нормативно задължение за съхранение на такава документация(чл.13 вр. чл.12
ал. 1 т. 3 ЗСч), задължаването на бившия вече управителен орган е
безпредметно, тъй като целта на доказването е да се установят факти
независимо от поведението на третото лице (чл. 192 ал. 3 ГПК). В случая
обаче дори не са посочени конкретните книжа, които третото лице евентуално
би могло да пази без да има задължение за това, а е формулирано искане за
съставянето им като справочна информация, тъй като изначално
съществуването на конкретни документи, противопоставими на ищцата, за
изплащане на някакви суми от работодателя(заявил трудовата злополука) или
от евентуално негов застраховател се сочи от помагачите само като
предполагаем факт. Затова и продължаването на усилията за събиране на
данни, а не за доказване на факти не съответства на принципа на
състазателност и разумно приключване на делата. Искането за ново възлагане
на задължение на трето лице не следва да се уважава.
II. Доклад по жалбата по иска на И. М. Т.-С. срещу ЗАД„АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД:
Въззивницата ищца И. М. Т.-С., чрез адв. Г. се оплаква за неправилно
приложен закон при установени със свидетелски показания факти относно
формирана приживе изключителна и дълбока връзка, изградена между и
8
сестра и брат, който нямал свое отделно семейство и компенсирал липсата му
с общуване със сестрата и нейните деца. Позовава се и на интензивност и
изключителна продължителност на страданията, понесени от загубата на тази,
надхвърляща обичайна роднинска привързаност близост, като счита, че
ищцата е доказала всички предпоставки за прилагането на принципа на
справедливо остойностяване на понесените вреди от смъртта на по-големия й
брат според приложимото ТРОСНГТК 1/2016. Макар и без конкретни
оплаквания за пропуски в доказването на фактите, въззвиникът е поискал и
ново допускане на свидетел за същите, вече установени обстоятелства.
Въззиваемият застраховател ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез
адв. М. е оспорил тези оплаквания, като е коментирал подробно събраните
доказателства както за отношенията между брата и сестрата, така и за
проявите на скръб след смъртта му. Поддържа доводи за мотивирано и
обосновано квалифициране на тези обстоятелства като обичайни, а не
изключителни, както и на правилното отчитане на липса на конкретни
особености на случая, които да са променили типичните житейски роли на
брат и сестра с други, характерни за по-близките низходящи или възходящи
роднини и на липса на експертно доказване на конкретно изключително тежко
протичане на траурна скръб или друго психическо или физиологично
заболяване. Оспорва се доказателственото искане поради липса на
предпоставки по чл. 266 ал.3 ГПК.
Въззиваемият помагач Т., чрез адв. Ц. оспорва оплакванията с доводи за
правилно установени факти и приложен закон в съответствие със
задължителното тълкуване, като евентуално насрещно обосновава и
възражения за съпричиняване, идентични с тези заявени по съединената
претенция на другата ищца.
Въззиваемия помагач ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, чрез юрисконсулт също
оспорва оплакванията с подробен коментар на събраните доказателства, които
установяват обичаен, а не изключителен случай както на родствената връзка,
така и на последиците от загубата на брата на ищцата, като поддържа доводи
за правилно приложен от първата инстанция закон и настъпила преклузия по
доказателствените искания на ищцата. Евентуално насрещно обосновава
приложение на правилото на чл. 493а ал.4 от КЗ, лимитиращо отговорността
на застрахователя до максимален размер от 5000лв.
Въззиваемите наследници на помагач Б. и Т. Я.и, чрез адв. П. също
оспорват оплакванията с доводи за правилно констатирана липса на
изключителни житейски обстоятелства, които да са модифицирали
емоционалната връзка на сестрата с починалия брат до степен, която да
поражда подлежащи на справедливо компенсиране вреди и възразяват за
преклузия на доказателствени искания. Не е постъпил отговор от
въззиваемата М. Я..
По доказателствените искания:
Въззивницата не е обосновала оплакване за непълнота на
доказателствата, събрани от първата инстанция, нито е посочила някакво
процесуално нарушение, осуетило събирането на всички поискани от тази
страна гласни доказателства. Несъгласието на страната с интерпретацията на
вече събрани показания и правната квалификация на установените факти
9
нямат отношение към процеса на доказване. Затова изначално
доказателственото искане не отговаря на изискванията за допускане от
въззивната инстанция. Отделно от това, фактите, които въззивницата се
стреми да докаже с допълнителни свидетелски показания изцяло съвпадат с
вече установените от първата инстанция обстоятелства на съдържанието на
емоционалната връзка между брата и сестрата и проявите на скръб след
внезапната му смърт. Всички твърдения за тези факти( изложени в исковата
молба и пояснени с уточнението към нея на л. 6 от делото на ВОС) вече са
потвърдени от показанията на близки родственици и затова не е нужно да се
събират нови доказателства за тях. Искането за допускане на разпит на още
свидетели е неоснователно.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззвният съд
съобразява, че оплакванията във всички жалби касаят прилагане на норми с
императивен характер, които са били издирени и обявени като приложими за
уреждането от сезиран застраховател на претенции на пострадали лица от
престъпно поведение на застрахован автомобилист. В този смисъл не се налага
допълнително разясняване на приложимия закон от въззивния съд.
Предвид отказаното събиране на нови доказателства, въззивният съд
следва самостоятелно да извърши преценка и съпоставка на целия
доказателствен материал в рамките на правомощията си по разрешаване на
спора.
Главните страни претендират насрещно и за определяне на разноски,
като размер е конкретизиран само от ответника като въззиваем.
За събиране на становищата на страните по съществото на спора делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн.
чл. 267 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за общо разглеждане въззивните жалби, подадени от осъден
застраховател, ищца и подпомагащи ответника лица, срещу части от решение
№260003/20.02.2025 г. по ТД1862/2018 г. на ВОС, с които е бил уважен иск
на пострадала ищца Р. И. Г. за неимуществени вреди, понесени поради
загубата на сина й, починал при ПТП като пътник в управляван от
застрахован водач Л. Я. л. а. **** с ДКН ********* при ПТП, със съответната
законна лихва и възложени разноски, както следва: за присъдено
застрахователно обезщетение в размер над 70 000лв до 140 000лв по въззивна
жалба на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, подпомаган от ЗАД „АРМЕЕЦ“
АД, Е. Й. Т. и Б. Л. Я., Т. Л. Я. и М. Л. Я.; за присъдена част над 100 000 лв до
140 000 по въззивна жалба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, застраховател на друг
водач(участвал в същото ПТП с л.а. **** с ДКН **********) подпомагащ
ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД и присъединилата се М. Л. Я.; за
цялата присъдена сума от 140 000лв по жалба на Б. Л. Я., Т. Л. Я. и
присъединилата се М. Л. Я., като наследници на починал в хода на процеса
10
привлечен като помагач застрахован водач.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на въззивници Б. Л. Я., Т. Л. Я. и М.
Л. Я. за допускане на задължаване на трето лице да представи посочени в
молба по чл. 192 ГПК документи.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от ищца
срещу част от решение №260003/20.02.2025 г. по ТД1862/2018 г. на ВОС, с
която е бил отхвърлен иска на пострадала И. М. Т.-С. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, понесени поради загубата на брат й в
размер на 70 000лв., ведно със съответна лихва и разноски, предявен срещу
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, подпомаган от привлечени наследници на
застрахован водач, Б. Л. Я., Т. Л. Я. и М. Л. Я.; другия водач, участвал в същото
ПТП Е. Й. Т. и неговия застраховател ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на въззивница И. М. Т.-С. за
допускане на разпит на свидетел.
ПРИЕМА за разглеждане едновременно с тези жалби и частна жалба на
помагачът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД срещу определение № 260136/09.04.2025г., с
което е било отхвърлана молбата му с искане по чл. 248 ГПК за изменение на
размера на разноските, определени в обжалвания първоинстанционен акт в
тежест на подпомаган от него ответник.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 4.11.2025г. от 14.30 часа. Да се
призоват страните, чрез пълномощници, с изключение на М. Л. Я., която да се
уведоми лично.
Да се заличат от списъците на лица за призоваване пълномощниците на
М. Я., както и В.С., съдействащ родител на вече пълнолетен помагач Т. Я..
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
достъп до електронното дело на въззивната инстанция (с присъединени
сканирани копия на всички сезиращи документи) се предоставя само на
регистрирани потребители в ЕПЕП, като използването на портала за
извършване на процесуални действия на страните, сезиращи съда с техни
искания и молби, представлява заявен изрично избор на ЕПЕП като избран
начин на връчване (чл. 38а ал. 3 ГПК) и конклудентното съгласие на
ползвателите за използване на този електронен канал се зачита до оттеглянето
му с нарочно искане;
страната, която е посочила чрез пълномощник електронен адрес (без
поискано връчване на съобщения чрез ЕПЕП) следва да потвърждава в 7-
дневен срок получаването на електронната кореспонденция или да заяви
съгласието си за уведомяване чрез електронния портал ЕПЕП или друг адрес
за електронна препоръчана поща по смисъла на чл. 38 ал. 2 ГПК; като при
неизпълнение на горното указание, съдът ще приеме, че ползването на
евентуално разрешения достъп до електронно дело на тази страна
представлява злоупотреба с права и ще го прекрати служебно.
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските пред
въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото
им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
11
На осн. чл. 50 ал. 5 ГПК ЗАДЪЛЖАВА въззивниците застрахователи да
посочат най-късно до дата на провеждане на открито заседание, избран от тях
начин за електронна комуникация със съда, като конкретизират своя (или на
пълномощника)електронен адрес (от който да се потвърждава в 7дневен срок
получаването на електронната кореспонденция) или регистрация за връчване
на съобщения чрез ЕПЕП(със съгласието си за уведомяване чрез електронния
портал) или друг адрес за електронна препоръчана поща по смисъла на чл. 38
ал. 2 ГПК; като предупреждава застрахователя, че при неизпълнение на
горното указание, осуетяващо своевременно уведомяване, съдът ще наложи
глоба по чл. 91 ал.2 вр. чл. 89 ал.1 т.2 ГПК и ще възлага на тази страна
разноски за изготвяне на преписи от електронни книжа, подавани от насрещни
страни.
Препис от определение да се изпрати, ведно със съобщение за насрочено
открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на
МП, както следва:
1. на Р. И. Г. и И. М. Т.-С., чрез общ пълномощник адв. Я. Г. на електронен
адрес, посочен в молба на л. 516 от делото
2. на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез адв. М. на електронен адрес(
посочен в жалба на л. 144 от настоящото дело)
3. на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, чрез юрисконсулт Лозанова на електронен адрес,
указан в пълномощно към жалба (л. 11 от настоящото дело)
с изрично посочване в електронните писма до тези пълномощници на
следните ДОПЪЛНИТЕЛНИ УКАЗАНИЯ:
• страната, която е посочила чрез пълномощник електронен адрес
(без поискано връчване на съобщения чрез ЕПЕП) следва да потвърждава в 7
дневен срок получаването на електронната кореспонденция или да заяви
съгласието си за уведомяване чрез електронния портал ЕПЕП или друг адрес
за електронна препоръчана поща по смисъла на чл. 38 ал. 2 ГПК;
• при неизпълнение на горното указание, съдът ще приеме, че
ползването на разрешения достъп до електронно дело на тази страна
представлява злоупотреба с права и няма да предоставя(ще прекрати наличен
такъв) служебно.
Да се уведомят по телефона пълномощниците за изпратените им
електронни съобщения и делото да се докладва след изтичане на срока за
потвърждаване на кореспонденцията.
4. на Е. Й. Т., чрез адв. Ц. през ЕПЕП(ползван от този пълномощник за
подаване на отговор по жалба), а в случай че техническо това не
възможно, на електронния адрес, посочен в отговора (л. 128 от
настоящото дело със същите указания и предупреждения и уведомяване
по телефон
5. на Б. Л. Я. и Т. Л. Я., чрез общия пълномощници адв. П. и Т. през
ССЕВ(ползван за подаване на отговори п настоящото дело), а в случай че
това не е възможно на служебно известен(обявен в регистър на
адвокатурата електронен адрес на АД“Р.“ и ползван на л. 457 от делото на
ВОС) със същите указания и предупреждения и уведомяване на
служебния телефон на дружеството.
12
6. на М. Л. Я. – лично със съобщение, адресирано чрез призовкар и
отбелязване на необходима СПЕШНОСТ. Към книжата на тази
въззивница да се приложи и съответния препис от отговор на
насрещната страна(съответен на л.95 от настоящото дело и наличен към
корица на делото).
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13