Р Е Ш Е Н И Е
№ 127 23.04.2019
г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД I ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ на двадесет и трети
април две хиляди и
деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от
съдията - докладчик
УРУКОВ частно гр.
дело № 1123 по описа за 2019 година.
Производството се води по реда
на чл.435, ал.2 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по подадена от С.А.Г.
*** жалба против постановление от 18.01.2019 г. на държавен съдебен изпълнител
/ДСИ/ от съдебно – изпълнителната служба /СИС/ при Районен съд – Стара Загора
/СтРС/, с която на основание чл.528, ал.5 от ГПК на жалбоподателя е била
наложена глоба в размер на 50,00 лв., за неизпълнение на задължение за
предаване на дете на 16.01.2019 г. в 17:00 ч.
Твърди се, че обжалваното
постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.
Излагат се подробни
съображения, че постановлението е необосновано, тъй като е постановено
единствено въз основа на твърденията на взискателката, а не въз основа на
събрани от ДСИ доказателства.
В тази връзка се сочи, че
относимите досежно извършените от взискателката действия във връзка с
предаването на детето 16.01.2019 г. в 17:00 ч. факти са били възприети
неправилно от ДСИ, поради което и правните му изводи за наличието на основание
за налагането на глоба на длъжника са неправилни.
Излагат се и подробно
аргументирани оплаквания за допуснати от ДСИ съществени процесуални нарушения и
нарушение на материалния закон при постановяването на обжалвания акт, тъй като
не са били взети предвид правата на детето, в аспекта на свободното изразяване
на мнение и зачитане на неговите личност и желания.
В допълнение към жалбата се
развиват и оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при
налагането на глобата на длъжника, т.к. изпълнителният титул не съдържа ясно
конкретизирано задължение за длъжника да предава детето в 17:00 ч. в рамките на
определения от съда режим на лични отношения за дните четвъртък, петък, събота
и неделя.
Претендира се отмяна на
обжалваното постановление и присъждането на сторените в производството
разноски.
В законоустановения срок
насрещната страна е представила възражение, с което е оспорила жалбата като
неоснователна и е поискала постановлението на ДСИ за наложената глоба да бъде
потвърдено.
ДСИ
е представил подробни мотиви, с които е изразил становище, че обжалваното
постановление е законосъобразно.
След запознаване с материалите по делото,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 261/2018 г. по описа на СИС при СтРС е било
образувано на 05.12.2018 г. по молба на И.Л.Б. *** срещу С.А.Г. ***, по
представен изпълнителен лист № 4169/20.04.2017 г., издаден въз основа на
решение № 2640/29.07.2016 г. по гр.д.№ 6413/2015 г. по описа на Районен съд
–Пловдив и решение № 1698/22.12.2016 г. по в.гр.д.№ 2449/2016 г. по описа на
Окръжен съд -Пловдив.
С
влязлото в сила решение упражняването на родителските права по отношение на
детето Анна – София Стефанова Георгиева е било предоставено на бащата С.А.Г., а между майката И.Л.Б. и детето А.– С.С.Г. е
бил определен режим на лични контакти, отразен и в издадения изпълнителен лист,
както следва: всяка първа и трета сряда, четвъртък , петък, събота и неделя от
месеца, от 17:00 ч. в сряда до 20:00 ч. в неделя, включително, с приспиване на
детето в дома й в гр.Стара Загора, ул.“…“ № …, вх…., ет…., ап….; 20 дни, от 01
до 20 август, включително, с приспиване на детето в дома й в гр.Стара Загора,
ул.“Генерал Гурко“ № 55, вх.А, ет.2, ап.7, или на място, което тя прецени за
най-подходящо; 10 дни, от 10 до 20 декември, включително, с приспиване на
детето в дома й в гр.Стара Загора, ул.“…“ № …, вх…., ет…., ап…., или на място,
което тя прецени за най-подходящо; 10 дни, от 1 до 10 май, включително, с приспиване на детето в дома й в гр.Стара
Загора, ул.“…“ № …, вх…., ет…., ап…., или на място, което тя прецени за най-подходящо;
уточнява, че режима на лични отношения във всяка първа и трета сряда,
четвъртък, петък, събота и неделя от месеца означава, че същият може да започне
във сряда, или четвъртък, но също така в петък, или в събота или в неделя, като
режимът на личните отношения не е ограничен от започването му във всяка първа и
трета сряда на месеца, а може да започне във всеки първи и трети четвъртък на
месеца, всеки първи и трети петък на месеца, във всяка първа и трета събота на
месеца или всяка първа и трета неделя на месеца, но е ограничен от завършването
му във всяка първа и трета неделя от месеца.
В
молбата си за образуване на делото взискателката И.Л.Б. е посочила, че бащата
не изпълнява доброволно никакъв режим на лични отношения, като е поискала да му
се изплати покана за доброволно изпълнение и да се насрочи принудително
изпълнение за определения й режим на лични отношения за третата седмица на
месец януари
С
разпореждане от 07.12.2018 г. ДСИ е разпоредил образуването на изпълнително
дело и изпращането на покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ на длъжника С.Г. да
осигурява определения от съда и посочен в изпълнителния лист режим на лични отношения на майката и детето
.
Разпоредил е на длъжника в тридневен срок от получаването на ПДИ да
съобщи обстоятелства по чл.528 от ГПК, като му е указал, че при неизпълнение
доброволно на определения режим на лични контакти на взискателката с детето на
третата сряда от месец януари
Указал е също така, че
детето следва да се предава на майката в посочените по – горе часове и дни в
определеното със съдебното решение местоживеене на детето, като в случай на
предприемане на принудителни действия предаването ще се извърши на същото място
в указания от съда ден и час.
Разпоредил е изплащането на
писмо до Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Стара Загора, Отдел „Закрила на
детето“, с искане за оказване на съдействие и предприемане на подходящи мерки
съгласно чл.23 от Закона за закрила на детето, което е било получено от
адресата на 12.12.2018 г.
ПДИ е била получена от С.Г.
на 14.12.2018 г., а на 17.12.2018 г. той е депозирал пред ДСИ писмено становище
по връчената му покана.
На 14.01.2019 г.
взискателката е подала молба до ДСИ, с която е поискала на длъжника да бъде
изпратено нарочно съобщение, с което да му бъде указано през дните 17.01.2019
г. и 18.01.2019 г. във времето от 14:00 до 17:00 часа да съдейства за
осъществяване на режим на лични отношения между нея и детето А.-С., в
контролирана среда в Център за семейно подпомагане в гр.Стара Загора,
респективно Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр.Стара Загора, или където другаде е възможно по преценка на
съдействащите органи, в присъствието на социален работник или детски психолог.
Поискала е също така
длъжникът да бъде задължен да посочи конкретно място и часове за изпълнение на
режима на лични отношения за 19.01.2019 г. и 20.01.2019 г., като в случай на
липсата на доброволно изпълнение да му бъдат наложени глоби за всяко нарушение
и неизпълнение.
С разпореждане от
15.01.2019 г. ДСИ е уважил молбата на взискателката и е разпоредил изпращането
на писмо до Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Стара Загора за оказване на съдействие.
За разпореждането на ДСИ
длъжникът е бил уведомен на 15.01.2019 г.
На същата дата по делото е
представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Стара
Загора.
С разпореждане от
16.01.2019 г. ДСИ е отменил насроченото за същата дата принудително изпълнение
за предаване на дете от 17:00 ч.
На 16.01.2019 г. С.А.Г. е
депозирал пред ДСИ писмено становище във връзка с искането на взискателката,
обективирано в молбата от 14.01.2019 г., с което е изразил виждането си, че И.Б.
осъществява злоупотреба с процесуални права и не предприема необходимите от
нейна страна действия за реалното доброволно изпълнение на режима на лични
отношения.
Поискал е отмяна на всички
разпоредени действия по принудително предаване на детето и разпореждането от
15.01.2019 г., както и даването на указания на взискателката относно липсата на
основания за принудително предаване на детето, за ясно формулиране на исканията
й до ДСИ, за отправяне на искане за съдействие от Дирекция „Социално подпомагане“
– гр.Стара Загора по реда на ЗЗДет.
С молба от 17.01.2019 г.
взискателката е уведомила ДСИ, че длъжникът не е изпълнил доброволно
задължението си за предаване на детето на 16.01.2019 г. и е поискала налагането
на глоба.
В молбата е посочила, че на
16.01.2019 г., около 16:50 ч., придружена от своя близка, е отишла до блока,
където е обичайното местоживеене на детето, позвънила е на звънеца на
апартамента от домофонната уредба, находяща се до входната врата на входа на
блока.
Длъжникът пристигнал с
автомобила си на паркинга пред блока около 16:55 ч., но непосредствено след
това напуснал с автомобила си района на паркинга и до 17:10 ч. не се върнал.
С молба от 18.01.2019 г. И.Б.
отново е уведомила ДСИ, че длъжникът не е изпълнил доброволно задължението си
за предаване на детето на 16.01.2019 г. и е поискала налагането на глоба.
В молбата е посочила, че на
16.01.2019 г., около 16:50 ч., придружена от своя близка, е отишла до блока,
където е обичайното местоживеене на детето, позвънила е на звънеца на
апартамента от домофонната уредба, находяща се до входната врата на входа на
блока, като е останала на това място до 17:10 ч., но длъжникът не се е появил,
въпреки, че е бил предупреден от самата нея чрез електронно писмо, изпратено му
на електронната му поща в 16:28 ч. Приложила е разпечатано изпратеното
електронно съобщение.
С постановления от
18.01.2019 г. ДСИ е констатирал, че са налице основанията за санкциониране на
длъжника С.Г. поради липсата на доброволно изпълнение за задълженията му
да предаде детето А.-С. на взискателката
за осъществяване на режим на лични отношения на 16.01.2019 г. от 17.00 ч. и на
17.01.2019 г. от 17.01.2019 г., като му е наложил глоби в размери съответно от
50,00 лв. за първото неизпълнение и от 80,00 лв. за второто неизпълнение.
При така установените факти съдът направи
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е редовна, т.к. отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, към които препраща чл. 436, ал.4 от ГПК.
Жалбата е допустима, т.к. изхожда от процесуално-легитимирана
страна, подадена е срещу подлежащ на
съдебен контрол акт на съдебния изпълнител, в предвидения срок за обжалване.
Разгледана по същество се
преценява от съда за неоснователна по следните съображения:
Изпълнението на определено
действие, изразяващо се в задължение за предаване на дете, е регламентирано в
разпоредбата на чл.528 от ГПК.
Съгласно цитираната
законова норма, когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на
дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният
изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време.
Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по
възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време
за предаването на детето.
За длъжника е предвидено
задължението в тридневен срок от връчването на поканата да съобщи на съдебния
изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и време, какви
пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват и в кое място и
време е готов да предаде детето.
За неизпълнение в срок на
задължението на длъжника съдебният изпълнител му налага глоба по чл.527, ал.3
от ГПК и при необходимост постановява принудителното му довеждане.
Ал.4 на чл.528 от ГПК
предвижда възможност за съдебния изпълнител да поиска съдействие от дирекция
„Социално подпомагане“ за отстраняване пречките за своевременното изпълнение на
задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на
предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от
неизпълнението на съдебното решение. Съдебният изпълнител може да поиска от
дирекция “Социално подпомагане“ да предприеме подходящи мерки по чл.23 от
ЗЗДет., а при необходимост – от полицейските органи – вземането на мерки по
чл.65 от ЗМВР.
Ако длъжникът не изпълни доброволно
задължението си за предаване на дете, съдебният изпълнител може да му налага
глоба по чл.527, ал.3 за всяко неизпълнение, както и със съдействието на
полицейските органи и кмета на общината да отнеме детето принудително и да го
предаде на взискателя.
Нормата на чл.23 от ЗЗДет.
предвижда мерките за закрила на дете в семейна среда, които в аспекта на
конкретиката на настоящия казус могат да се изразяват в осигуряване на
педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които
са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането,
възпитанието и обучението на децата; консултиране и информиране на детето в
съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие;
консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със
степента на неговото развитие.
Чл.65 от ЗМВР предвижда
правомощие на полицейските органи да предупреждават устно или писмено лицето,
за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или
нарушение на обществения ред, както и реда за упражняването на това правомощие.
Тълкуването на относимите законови
норми, при съблюдаване на задължителното тълкувание на закона, дадено с ТР №
3/2017 г. по тълк.д.№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, обуславя изводите, че с оглед
на материално-правната си легитимация надлежен длъжник по задължението за
предаване на дете във връзка с осъществяването на режим на лични контакти е
родителят, комуто съдът е предоставил упражняването на родителските права.
Способът за изпълнението на това задължение е
фактическото предаване на детето, чрез което се осигурява на възможността
другия родител да упражни ефективно своето право на лични отношения и контакти
с детето.
В този смисъл за
родителя-длъжник съществува задължението в рамките на упражняването на
родителските си права да направи всичко необходимо, за да обезпечи изпълнението
на правото на другия родител на лични отношения с детето, което по смисъла на
чл.124, ал.2 от СК съставлява и право на самото дете.
Конкретно
измерение на това задължение в рамките на образуваното изпълнително
производство, с предмет изпълнение на задължение за предаване на дете, е
предвиденото задължение на длъжника да заяви дали е готов да предаде детето в
определените час и време, ако не е готов – да посочи съществуващите пречки за
своевременното изпълнение на задължението и да посочи място и време, когато ще
изпълни.
Законът допуска
изпълнението на задължението на длъжника за предаването на детето да може
единствено да бъде забавено, при наличието на съответни обуславящи забавата
причини, но не и осуетено напълно, като при наличието на основания за забава на
изпълнението длъжникът следва да предложи равностойно изпълнение като предложи
други удобни време и място за изпълнение.
В конкретния
случай длъжникът С.А.Г. не е изпълнил задължението си по чл.528, ал.2 от ГПК,
т.к. в представеното пред ДСИ свое писмено становище той не е визирал
извинителни обстоятелства, които му пречат да изпълни задължението си да
предаде детето Анна - София в указаните в поканата за доброволно изпълнение
място и време, а е изложил такива обстоятелства, които са относими към
конкретните мерки относно родителската отговорност, които според него биха били
удачни в отношенията между майката И.Б. и детето.
Тези
обстоятелства обаче могат да бъдат взети предвид единствено от съд, който е
сезиран с искане за преразглеждане на определените по съдебен ред мерки относно
родителската отговорност и в частност упражняването на режима на лични отношения
между родителя и детето, и са извън предвидената в закона компетентност на
съдебния изпълнител.
Противното
разбиране би означавало несъдебен орган, какъвто е съдебният изпълнител, да
може да осуети изпълнението на съдебното решение и да разреши въпроса относно
мерките на родителската отговорност по свое усмотрение.
Това от своя
страна пък би довело до правния абсурд съдебният изпълнител да може да
реализира принудително изпълнение при липсата на изпълнителен титул, т.к. в
правния мир няма да съществува изпълнителен лист, предписващ задължения на
длъжника, различни от първоначално определените от съда и обусловени от
конкретни причини, по смисъла на чл.528, ал.2 от ГПК.
Ето защо в
изпълнителния процес съдебния изпълнител може и трябва да съблюдава за охраняване
на правата на детето и защитата на неговия най-висш интерес единствено в
рамките на предписаното от разпоредбата на чл.528 от ГПК, а именно да обезпечи
предоставяне на необходимото на длъжника време за доброволно изпълнение, както
и да осигури на длъжника и детето възможност за съдействие от дирекция
„Социално подпомагане“.
Извън
правомощията на съдебния изпълнител е да откаже въобще да изпълни постановеното съдебно решение, т.к. счита, че
същото не отговаря на най-висшия интерес на детето, доколкото това е
несъвместимо с основните правни принципи на Република България, основаващи се
на върховенството на правото и закона.
С оглед на това
оплакванията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон, почиващи на това основание, се явяват
неоснователни.
Настоящият
съдебен състав счита, че в производството по изп.д.№ 261/2018 г. по описа на
СИС при СтРС съдебният изпълнител е сторил всичко, предписано от закона, като с
оглед конкретиката на случая, е поискал и оказването на нужното съдействие от
дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Стара Загора и е отменил насроченото за
16.01.2019 г. от 17:00 ч. принудително изпълнение.
От
своя страна, длъжникът С.А.Г. на първо място не е изпълнил надлежно
задължението си по чл.528, ал.2 от ГПК, а на следващо място- не е изпълнил
доброволно и задължението си да предаде детето на майката за осъществяване на
определения от съда режим на лични отношения на 16.01.2019 г.
Неоснователно е оплакването
на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при налагането
на обжалваната глоба, т.к. изпълнителният титул не съдържа ясно конкретизирано
задължение за длъжника да предава детето в 17:00 ч. в рамките на определения от
съда режим на лични отношения за дните четвъртък, петък, събота и неделя.
Изпълнителният лист, в
който е възпроизведено решението на съда, и чието съдържание е възпроизведено
във връчената на длъжника покана за доброволно изпълнение, ясно и недвусмислено
указва, че началният момент, от който да започне упражняването на режима на
лични контакти, може да бъде всеки от дните сряда, четвъртък, петък, събота и
неделя, като това не влияе във всеки конкретен случай на края на определения от
съда режим.
Доколкото в общ план
упражняването на режима е регламентирано да става всяка първа и трета сряда,
четвъртък, петък, събота и неделя от месеца, от 17: 00 ч. в сряда до 20:00 ч. в
неделя, включително, и при посоченото уточнение, извън всякакво съмнение е
наличието на ясно формулирано задължение за длъжника да предава детето във
17:00 ч. на всеки от дните от седмицата, включени в режима на лични отношения и
различни от сряда, в зависимост от началото на упражняването му от
взискателката във всеки конкретен случай.
Неоснователни са и
оплакванията на жалбоподателя, изтъкнати във връзка с обосноваността на
постановлението на ДСИ.
Процесуалният закон /чл.434
от ГПК/ не предвижда задължение постановленията на съдебния изпълнител да бъдат
мотивирани по начин, че да отговарят на утвърдените съдебни стандарти за
мотивиране и обоснованост на съдебните актове.
Именно защото в хипотезите
на чл.528, ал.2 от ГПК и ал.5 от ГПК преценката на съдебния изпълнител е
сведена единствено и само до наличието на определени факти, касаещи
изпълнението на предварителното и основното задължение на длъжника във връзка с
предаването на детето, то и простите констатации за липсата на изпълнени
задължения съставляват достатъчна мотивировка на постановлението за налагане на
глоба.
От своя страна правомощието
за налагане на глоба законът предоставя в условията на оперативна
самостоятелност на съдебния изпълнител, който при наличието на съответните
предпоставки може, но не е длъжен да налага такава на длъжника.
В производството по чл.435
от ГПК съдът извършва единствено контрол за законосъобразност на обжалваното
действие на съдебния изпълнител, откъдето следва, че преценката на настоящия
съдебен състав е сведена до наличието на законовите предпоставки за налагането
на глоба на длъжника.
Неоснователно е оплакването
в жалбата, че извършените от взискателката действия във връзка с предаването на
детето 16.01.2019 г. в 17:00 ч. факти са били възприети неправилно от ДСИ,
поради което и правните му изводи за наличието на основание за налагането на
глоба на длъжника са неправилни.
От молбата на И.Б. от
18.01.2019 г. може да се заключи, че тя е предприела и осъществила всички
действия, които разумно и житейски логично могат да бъдат предприети, за да се
реализира определения й режим на лични отношения с дъщеря й.
Длъжникът С.А.Г. не твърди
и не доказва, че не са съществували основанията да бъде глобен за неизпълнение
на задължението му да предаде детето А.-С. на майката И.Б. на 16.01.2019 г. от
17:00 ч., т.к. по делото липсват доказателства да е уведомил ДСИ, че са налице
извинителни пречки да изпълни по това време и да е предложил различно време за
изпълнение, или да е изпълнил доброволно по това време.
От страна на длъжника в
настоящото производство не се твърдят и не се доказват обстоятелства, от които
може да се обоснове извода, че той е направил необходимото да изпълни
задължението си за предаване на дете на 16.01.2019 г. от 17:00 ч.,
взискателката Б. не е съдействала за доброволното му изпълнение, тъй като не е
присъствала по времето на мястото за изпълнение на задължението или не е приела
доброволното му изпълнение.
Ето защо следва, че
съдебният изпълнител е възприел правилно наличието на основание за налагането
на глоба на длъжника по реда на чл.528, ал.5 от ГПК, поради което обжалваното
постановление се явява законосъобразно, а жалбата следва да бъде оставена без
уважение.
Относно разноските:
Разноски в настоящото
производство не се присъждат, т.к. при този изход на спора право на разноски
има насрещната страна И.Б., която не е поискала присъждането на такива.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.437 от ГПК Старозагорски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на С.А.Г., ЕГН - ********** ***, съдебен
адрес:*** против постановление от 18.01.2019 г. на държавен съдебен изпълнител
от съдебно – изпълнителната служба при Районен съд –Стара Загора по изп. д. № 261/2018 г. по описа на ДСИ при РС –
Стара Загора, с която на основание чл.528, ал.5 от ГПК му е била наложена глоба
в размер на 50,00 лв., за неизпълнение на задължение за предаване на дете на 16.01.2019
г. в 17:00 ч.
Решението не подлежи на обжалване и
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.