гр. София, 21.01.2020 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен
състав, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Илчева в. ч. гр. д. № 4770 по описа за 2019 г. по описа
на СГС и взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 и сл. ГПК
Образувано е по частна
жалба на длъжника „Г.и.“ ЕООД срещу постановление от 03.09.2018 г. по изп. д. № 20187880400278 на ЧСИ М.К., рег. № 788 в КЧСИ, с
район на действие СГС, с което са приети на основание чл. 78, вр. чл. 79 ГПК разноски по изпълнителното производство.
Обжалваното
постановление се счита за незаконосъобразно и преждевременно издадено преди
извършване на действие по изпълнение. Сочи се, че на 31.08.2018 г. (преди
датата на образуване на изпълнителното дело) е извършено плащане, а на
03.09.2018 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, няма никакви
приложени изпълнителни способи и длъжникът не е дал повод за образуване на
производството. В условията на евентуалност жалбоподателят поддържа, че присъденото
адвокатско възнаграждение е прекомерно и завишено с оглед действителната
фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, поради което следва да се
намали до 200 лева. Излагат се съображения, че не се дължат такси по ТТРЗЧСИ,
тъй като няма действия по налагане на запор и липсват действия на ЧСИ, които да
обосноват начисляването на пропорционалната такса. Искането към съда е да бъде
отменено постановлението, с което са приети разноски, евентуално да бъде
намален размерът на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл.
436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя „П.“ ООД, който счита искането за редуциране на
адвокатското възнаграждение за неоснователно, тъй като същото е определено
съобразно минималните размери. Сочи се, че с молбата е поискано предприемането на конкретни изпълнителни
действия, което е достатъчно да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 7
НМРАВ, върху който минимален размер е начислено ДДС. Излага се, че плащането е
било извършено след образуване на изпълнителното дело, поради което и
разноските следва да са в тежест на длъжника, тъй като същият е дал повод за
завеждане на делото.
В мотивите си ЧСИ М.К.
излага съображения, че жалбата е неоснователна. Излага доводи, че няма пречка
постановлението за разноски да бъде връчено ведно с поканата за доброволно
изпълнение. Сочи, че плащането е направено след започване на изпълнителното
производство. Намира, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с
размера на материалния интерес.
Постъпила е и
жалба от длъжника „Г.и.“ ЕООД срещу искане за превод с изх. № 12655 от
21.12.2018 г., с което ЧСИ М.К. е поискал плащане на разноски по изпълнителното
дело. В жалбата се излага, че този акт има характер на постановление за
приемане на разноските, поради което подлежи на обжалване. Счита, че не се
дължи заплащане на разноски, тъй като е било осъществено плащане. Излагат се
доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение и за недължимост на такси
по ТТРЗЧСИ.
Във възражение по
жалбата взискателят „П.“ ООД счита същата за
недопустима, като излага, че адвокатското възнаграждение е определено съобразно
минималните размери. Сочи, че с молбата е поискано предприемането на конкретни
изпълнителни действия, което е достатъчно да се приеме, че е приложима
разпоредбата на чл. 7 НМРАВ, върху който минимален размер е начислено ДДС.
Излага, че плащането е било извършено след образуване на изпълнителното дело,
поради което и разноските следва да са в тежест на длъжника, тъй като същият е
дал повод за завеждане на делото.
В мотивите си ЧСИ М.К.
излага съображения, че жалбата е неоснователна. Сочи, че плащането е направено
след образуване на изпълнителното производство, както и че размерът на
адвокатското възнаграждение е съобразен с размера на материалния интерес и
съответства на фактическата и правната сложност на делото.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Изпълнително дело №
20187880400278 на ЧСИ М.К. е образувано въз основа на молба от „П.“ ООД от 28.08.2018
г. срещу „Г.и.“ ЕООД за принудително събиране на присъдените в полза на
взискателя сума в размер на 126000,73 лева – възнаграждение за СМР и сума в
размер на 4138,28 лева – обезщетение за забава, за които е издаден изпълнителен
лист от 07.08.2018 г. по т. д. № 1848/2017 на САС. Молбата е депозирана чрез
адв. М.Д.. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е
посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 3720 лева, като са
представени доказателства за плащането му. В молбата за образуване на изпълнително
дело е направено искане за налагане на запор на вземания на длъжника в посочени
банки.
С обжалваното постановление
от 03.09.2018 г. съдебният изпълнител е приел на основание чл. 78, вр. чл. 79 ГПК разноски по изпълнителното производство,
както следва: адвокатско възнаграждение в размер на 3720 лева, такси по ТТЗЧСИ
в размер на 8113,38 лева, като пропорционалната такса по т. 26 е определена в
размер на 7945,38 лева.
С обжалваното
искане за превод ЧСИ е уведомил длъжника, че следва да преведе посочените в
него суми по банковата сметка на ЧСИ.
По жалбата срещу постановлението от 03.09.2018 г.:
Според чл. 435,
ал. 2, предл. последно ГПК
и установената съдебна практика на ВКС длъжникът разполага с
процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на
разноските на взискателя поради прекомерност. Едва постановеният по това
искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда (така решение № 393 от 15.05.2015 г. по гр.
д. № 5473/2014 г. на ВКС, IV г. о., определение № 403 от 01.12.2008
г. по ч. гр. дело № 1762/2008 г. на ВКС, V г. о.). В конкретния
случай с обжалваното постановление ЧСИ е приел разноски по изпълнителното дело,
но длъжникът не е поискал намаляването на същите, като евентуалният отказ за
тяхното намаляване би подлежал на съдебен контрол. Поради това жалбата няма предмет, тъй като няма
произнасяне във връзка с направено искане за корекция на приетите разноски в
изпълнителното производство, поради
което жалбата следва
да се остави
без разглеждане. Същото има характер на искане за изменение на постановлението на ЧСИ за
разноските и по него ЧСИ следва да се произнесе по реда на чл. 248 ГПК.
По
жалбата срещу искането за превод с изх. № 12655 от 21.12.2018 г.:
Уредбата
в действащия ГПК на правото на жалба за незаконосъобразност на изпълнението го
ограничава до изрични актове, материализиращи изявления на съдебния изпълнител,
които пораждат процесуални последици. В разпоредбата на чл. 435, ал. 1 ГПК са
посочени изрични откази и постановления, с които се преустановява изпълнението
– отказ да се извърши искано изпълнително действие, както и спиране и
прекратяване на принудителното изпълнение. Действащият ГПК изрично
ограничава, както кръга на изпълнителните действия, подлежащи на обжалване от
длъжника, така и основанията за това. В трайната си практика ВКС приема, че
разпоредбата на чл. 435 ГПК е императивна, не може да се тълкува разширително и актовете и действията, посочени в нея, са
изчерпателно изброени. Съответно на интереса правото на жалба е предоставено от
закона само на взискателя, доколкото с посочените по-горе актове се осуетява
временно или цяло принудата по отношение на длъжника.
Според нормите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1/ постановлението за глоба; 2/ насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3/ отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4/ постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имущественото не е възложено по най-високата предложена цена и 5/ постановлението за разноските.
В
разглеждания случай се обжалва акт, който не е сред изрично посочените и
подлежащи на обжалване актове на ЧСИ, поради което жалбата следва да се остави
без разглеждане като процесуално недопустима.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „Г.и.“ ЕООД,
ЕИК ******, длъжник по изпълнително дело № 20187880400278, срещу постановление от 03.09.2018 г.
на ЧСИ М.К..
ИЗПРАЩА на ЧСИ за произнасяне
като молба за изменение на постановление от 03.09.2018 г. за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.Ф., БУЛСТАТ ******, длъжник по
изпълнително дело № 20187880400278, срещу искане за превод с изх. № 12655 от
21.12.2018 г.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му на
жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.