Р Е Ш Е Н И Е № 647/18.10.2017 г.
гр. Ямбол, 18.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. СПАСОВА
с участието на секретаря Т. К. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 1271/ 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба, допълнително уточнена, от „Териториална организация на Научно- технически съюзи-Я." - гр.Я., чрез управителя А. Г. А., С.С.К. ***, З.С.К. ***, Т.И.К. ***, Я.Я.П. ***, М.Т.Т. ***, А. Т.П. ***, М.С. ***, С.В.П. ***, Р.П.С. ***, К.К.П. ***, И.К.П. ***, Р.К. ***, Д. ***, Д. Е.Л. ***, М. ***, А.В.А. ***, М.Г.А. ***, В.Д.С. ***, П.К.С. ***, С.Д.С. ***, М.И.А. *** и Д.Ж.А. ***, против Н.Н.В., чрез майка й и законен представител А.В.Р. *** и К.Б. ***, в която се твърди, че ищците са собственици на самостоятелни обекти- жилища-апартаменти, търговски обекти- магазини и складове, находящи се в жилищна сграда в гр.Я., ***, в която сграда ответниците от притежават право на собственост: първата ответница- върху апартамент №**, с идентификатор 87374.554.238.1.13 със застроена площ от 94,36кв.м., заедно с 29.15/445 ид.ч. от ПИ 87374.554.238, в който е изградена сградата, 5.69% ид.ч. от общите части на сградата, склад №* /в подпокривно пространство/ със ЗП от 15,31 кв.м. и прилежащите му 0,92% ид.ч. от общите части на сградата, втората ответница- апарт. №* с идентификатор 87374.554.238.1.9 със застроена площ от 94,36кв.м., заедно с 29.15/445 ид.ч. от ПИ 87374.554.238, в който построена сградата, 5.69% ид.ч. от общите части на сградата, склад №* /в подпокривно пространство/ със ЗП от 7,75кв.м. и прилежащите му 0,47% ид.ч. от общите части на сградата. Ищците твърдят, че през периода 2005г.-2007г. са сключили с майката на ответниците А.В.Р. и трето лице предварителни договори за покупко-продажба и строеж на недвижими имоти по полученото от последните разрешение за строеж №***/04.04.2006г. на Община гр.Я. за изграждане на четириетажна жилищна сграда с магазини и подземни гаражи с търговски обекти. Строителите са оставили за себе си два броя апартаменти- №*** и №***. Поради финансови затруднения строителството е спряло в началото на 2008 г. Към декември 2008 г. сградата е била завършена 37% и за да не бъде продадена в полза на банката –кредитор на строителите, ищците са се съгласили А.Р., чийто съдружник й е прехвърлил междувременно цялата собственост върху дворното място, да им продаде имотите по предварителните договори, след което те да се заемат със строителството и да погасяват задълженията по банковия кредит. Тъй като с нот.акт №***/03.10.2008 г. последната е продала имота на М.И. Г. , договорите за продажба са сключени с нея на 14.03.2009г., като тя си е запазила собствеността на ап. №*** и ап. №***, заедно с прилежащите им складове. Със заповед №*** от 14.05.2009г. на кмета на Община Я. ищците са вписани за титуляри по разрешението за строеж. След този момент са започнА. реални действия по строителния обект, без каквото и да е участие на М. Г. . Ищците са направили всички разходи по строителството и платили месечните вноски по кредита. Към 2012г. всички апартаменти са завършени, като ВиК -до тапа с личен водомер; ел.инсталация -до ключ със собствен електромер; вътрешна шпакловка на стените и табаните; подове- плоча със замазка; дограма- ПВЦ остъклена с вътрешни и външни врати; санитарни възли-необорудвани, а складовете: подовете- плоча със замазка; вътрешна шпакловка на стените и тавана; ел.инсталация до ключ; дограма- ПВЦ остъклена и врати. Всички общи части на сградата са били напълно завършени, включително с луксозно изпълнение. Имотът е въведен в експлоатация съгласно удостоверение №***/11.07.2012г., в което за собственик е посочена М.И. Г. . Едва през м.януари 2014 г. ищците са установили, че последната с нот.акт №***, том ***, рег.№***, н.д.№***/2009г. и нот.акт ***, том ***, рег.№***, н.д.№***/2009г., на нотариус Д. ***, е продала на дъщерите на А.Р.- двете ответници- процесните апарт. №* и №***. На 20.02.2014г. ищците са предали ключовете на техен представител. Ответниците не са участвалив строителството нито с парични средства, нито с труд, поради което ищците са обеднели със суми в общ размер на по 22 500лв. за сметка на всяка една от ответниците, представляващи 63% от стойността на жилищата им с оглед възприетата в договорите за продажба 37% степен на завършеност, въпреки че техните имоти са изграждани от кота нула, респ. ответниците са се обогатили с тези суми за тяхна сметка. Поради това се иска всяка от ответниците да бъде осъдена да заплати на „Териториална организация на Научно- технически съюзи-Я.", Т.И.К., М.С.С., С.В.П., Р.П.С., М.Г.В., В.Д.С. по 1500 лв., на всеки от ищците-съпрузи: С.С.К., З.С.К., К.К.П., И.К.П., Р.К.Й., Д.Б.Й., А.В.А., М.Г.А., П.К.С. и С.Д.С.- по 750 лв. (съгласно уточнението на исковата молба), на Я.Я.П. като наследник на Т.П. и съпруга, участвала в семейните разходи (съгласно молбата-уточнение на ИМ)- 4/6 или 1000 лв., М.Т.Т. и А. Т.П. - по 1/6 или по 250 лв. (общата за всички ищци сума от 45 000 лв.), ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете до окончателното плащалине, и разноските по делото.
В с.з. исковете се поддържат с уточнението, направено с молба от 27.06.2017 г., че извършените от ищците разходи за строителство за обектите на ответниците са в размера, посочен в заключението на комбинираната строителнотехническа експертиза по пера: за обектите на първата ответница, вкл. общите й части от сградата- обща стойност от 18712, 20 лв. без ДДС, съотв. 22454,63 лв. с ДДС, а за втората ответница- 19080,80 лв. без ДДС, съотв. 22 800,77 лв. с ДДС, с които общо суми ищците са обеднели, влагайки ги в строителството, поравно от всички.
Ответницата К. Р. в срока по чл. 131 от ГПК оспорва исковете като неоснователни. Оспорва, че Д. Е.Л., Д.А. и М.А. са направили разходи за строителство и твърди, че не са извършвалиникакви строително - монтажни работи, тъй като са придобили вещни права след завършването на строежа, доколкото акт обр. 15 от Наредба № 3 на МРРБ е издаден на 04.06.2012г.. Ответницата прави възражение за погасяване на вземанията по давност, считано от издаването на акт. обр. 14 по Наредба № 3 на МРРБ за актове и протоколи, съставяни по време на строителство, на 17.05.2010 г., т.е. към тази дата сградата е била завършена в груб строеж. Оспорва довършването на сградата в посочения в исковата молба вид към 2012 г. и размера на претенциите. Твърди, че част от ищците са поели задължение по Договор за довършване на недвижим имот от 14.03.2009 г., да построят за своя сметка ап. №*, ап.№ *, склад № * и склад № * като бъдат завършени с изградени В и К връзки, ел.инсталация, вътрешна шпакловка на стени и таван, подова замазка, което не е извършено. Съгласно т. 8 от този договор, правата по него може да бъдат прехвърляни на новите собственици и титуляри на вещно право на собственост и те са прехвърлени на ответниците от 30. 12. 2009 г. Иска се съдът да се произнесе по реда на чл. 17 ал.2 от ГПК за законосъобразността на Удостоверение № ***/11.07.2012 г. на гл.архитект на Общ.Я. за въвеждане на сградата в експлоатация.
Втората ответница също възразява, че част от ищците са придобили недвижими имоти през периода от 2012г. до 2016г., а част от строителните дейности са осъществявани още от 2009 г., т.е. по време, когато не са били титуляри на правото на собственост. Признава, че през 2005г. А.Р. и Н.В.са взели ипотечен кредит за покупка на терен, представляващ имот с идентификатор 87374.55.238, находящ се в гр. Я., ***, и за изграждане на жилищен блок с магазини. Признава, че с част от ищците, респективно с праводателите на останалите ищци А.Р. и Н.В.са сключили предварителни договори продажба и строеж на апартаменти и магазини. Признава изпадането на продавачите в невъзможност да довършат сградата през 2008г.. Твърди, че през 2007г., сградата е завършена до „груб строеж" на ниво до „покрив", чието изграждане е започнало, което съгласно строителните нормативи представлява 37 % степен на завършеност. Признава, че Н.В. е прехвърлил на А.Р. на 14.07.2008 г. чрез дарение неговата идеална част от парцела и строящата се сграда, както и че на 03.10.2008 г. тя е прехвърлила парцела и правото на строеж на М.И. Г. . Твърди, че при подписването на нотариалните актове за продажба са договорени условия, които да удовлетворят всички страни по тях, като остатъчната цена за покупката да не бъде заплащалина на продавача, а да бъде превеждана по сметката на кредита за погасяването му, както и част от тази цена да се използва за доизграждане на блока. През март 2009 г. остатъка от главницата по кредита е била в размер на около 100 000 евро, а сумата от 84 572 евро купувачите е следвало да използват за довършване на сградата. Твърди, че купувачите са получили като компенсация гаражи и тавански стаи на занижени цени. От своя страна, са се задължили да довършат строителството на апартамент № **, на апартамент № **, на склад № ** и на склад № **, собственост на К.Р. и на Н.В., за което е сключен договор за довършване на недвижим имот от 29.12.2009 г. с А.Р. в качеството на майка и законен представител на първата ответница Н.В. и като пълномощник на К.Р.. Признава, че ответниците не са участвалив изграждането на имотите с парични средства и труд, като твърди, че част от ищците, респективно праводателите на останалите са довършили обектите в изпълнение на поетите задължения с договора за довършване на недвижим имот от 29.12.2009 г.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че ищците Я.Я.П., М.Т.Т. и А. Т.П. са наследници на Т. П. П., починал на 06.1.2011 г., видно от Удостоверение за наследници № ***/18.03.2016 г. на общ.С., а В.Д.С. е наследник на Т. И. С., починал на 22.06.2012 г., като негова съпруга (Удостоверение за наследници № ***/28.05.2015 г. на общ.”Т.”).
Не е спорно, че майката на ответниците А.Р. и Н.В.са сключили с част от ищците и с горепосочените наследодатели предварителни договори за продажба и строителство на самостоятелни обекти в четириетажна жилищна сграда с магазини в гр.Я., на ***, както и че строителството е било реА.зирано до 37% през 2008 г., когато изпълнителите- продавачи по предварителните договори са изпаднали в невъзможност да го довършат. Представен е Договор за кредит „Жилище” № *** от 28.07.2005 г., сключен между „Алианц банк България” АД от една страна, А.В.Р. и Н. А. В. от друга, както и нотариален акт № ***/2005 г. за ипотека, учредена като обезпечение на вземането на банката по кредита върху процесния имот. Не е спорно прехвърлянето от Н.В.на своята собственост върху терена на А.Р. (нот.акт за дарение № ***/14.07.2008 г.), съответно извършеното от последната прехвърляне на имота ведно с построеното до 37% степен на завършеност на М.И. Г. на 03.10.2008 г. с нотариален акт за покупко –продажба №***/2008 г., също представен по делото.
Не е спорно сключването на описаните в исковата молба прехвърлителни сделки, а и са представени 18 нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти от 14.03.2009 г., сключени с М.И. Г. -продавач, за прехвърляне на правото на строеж на част от ищците: „Териториална организация на Научно- технически съюзи – Я."- гр.Я., С.С.К.-съпруг на З.С.К. ***, Т.И.К., М.С.С., С.В.П., Р.П.С., К.К.П., И.К.П., Р.К.Й. –съпруга на Д.Б.Й., М.Г.В. и горепосочените наследодатели, на апартаменти, магазини, гаражи и складове в четириетажна жилищна сграда в гр.Я., ***А със степен на завършеност 37%, ведно с идеални части от терена. В документите е записано, че част от цената е заплатена на третите ползващи лица - А.Р. и Н.В.по предварителните договори за изграждане и покупко - продажба на недвижим имот и е поето задължението да се заплати разликата в полза на същите две лица по сключения Договор за банков кредит „Жилище" № *** от 28.07.2005 г., под формата на погасителни месечни вноски по кредита. Представени са и нотариални актове за продажба на вече построени обекти на останалата част от ищците - Д. Е.Л. (нот.акт №***/ 2014 г.), М.И.А. и Д.Ж.А. (нот. акт № ***/31.10.2012 г.), А.В.А. и М.Г.А. (нот.актове №№ *** и ***/31.10.2012 г.), П.К.С. и С.Д.С. (нот. акт № ***/31.10.2012 г.).
Представени са и нотариални актове №№ ***и*** от 29.12.2009 г. за продажба на апартаментите от сградата на ответниците от М.И. Г. , описани в исковата молба.
Ищците-купувачи от 2009 г., съгласно Заповед № ***/14.05.2009 г., са вписани като възложители в разрешението за строеж от 04.04.2006 г., издадено първоначално само на името на А.В.Р., заменена с М.И. Г. съгласно Заповед от 26.08.2009 г. на гл.архитект на Общ.Я. В Удостоверение № ***/11.07.2012 г. на последния, касаещо въвеждането на сградата в експлоатация за възложители са посочени същите лица, вкл. М. Г. (вместо ответниците). По делото са изискани от община Я. и представени съхраняваните у нея актове и протоколи, съставяни по време на строителството, между които са и Акт за установяването на строежа и СМР при спиране на строителството –обр.10 от 03.2009 г., Акт за установяването на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички спрени строежи-обр.11 от 26.11.2009 г. (издаден след извършване на промени в проектите и съдържащ констатация за несъответствие на някои СМР с проекта), Акт за приемане на конструкцията -обр.14- от 17.05.2010 г. и Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа –обр.15 от 04.06.2012 г., в последните два са оспорени от ответната страна датата и съдържанието, като страната същевременно заявява, че не оспорва удостоверения в Акт за приемане на конструкцията -обр.14- факт на завършване на конструкцията на сградата.
Ответниците са представили в оригинал Договор за довършване на недвижим имот от 29.12.2009 г. с положен подпис за „възложител” от А.Р. като майка и законен представител на Н.В. и пълномощник на К.Р., който текст е изписан на първа страница с черен цвят, а подписите на последната страница са изпълнени със син цвят. Подписи за изпълнители са положени от името на Научно- технически съюзи-А. А., С.С.К., Т.И.К., М.С.С., С.В.П., Р.П.С., К.К.П., И.К.П., М.Г.В., Т. П. П., Т. И. С.. Посочени са като изпълнители и П.К.С. (чийто предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.02.2008 г. е представен в оригинал като сравнителен материал за графологичната експертиза) и А.В.А. ((договорът му от 21.11.2005 г. за строителство на недвижим имот е представен в оригинал като сравнителен материал за графологичната експертиза). Посочените Р. П. Т.и П. К. Д.не са се подписА.. Името на ищцата Р.К.Й., както и на съпруга й Д.Б.Й. отсъстват. Представено е Пълномощно без дата от К.Р. на А.Р., предоставящо обща представителна власт, а не конкретна за представения договор. От своя страна ищците са представили Договор за довършване на недвижим имот от 14.03.2009 г., в който не е положен подпис за „възложител”, ръкописният текст на първа страница посочва като такъв А.Р., като е изпълнен със син цвят, също и ръкописната дата, съдържаща поправка на цифрата „4”. В ищцовия екземпляр подпис за изпълнител не е положен само от Р. П. Т.. Двата договора са с идентично съдържание в останалата част. Текстът съдържа клаузи за довършване на строителството на процесните обекти от изпълнителите за тяхна сметка. Поради оспорване на истинността на договора, представен от ответната страна, в частта относно подписите на изпълнителите, е открито производство по чл. 193 от ГПК за проверка на истинността. Според заключението на вещото лице по графологичната експертиза подписите са положени от лицата-изпълнители, с изключение на този на И.К.П.-изпълнен от К.К.П. и на Т.И.К., изпълнен от И.К.Д.. Ръкописният текст след заглавието на първа страница на договора от 29.12.2009г. и договора от 14.03.2009г., съдържащ имената на "възложител" и датата, е изпълнен от едно и също лице-А.В.Р..
Ответната страна е представила Протокол от 23.03.2009 г., с нотариална заверка на подписите рег.№ *** от нот. П.К., подписан от ищците С.С.К., пълномощника по делото на Т.И.К. -И.К.Д., М.С.С., С.В.П., Р.П.С., К.К.П., И.К.П., М.Г.В., „Териториална организация на Научно- технически съюзи-Я." - гр.Я., Т. П. П., Т. И. С., А.В.А., П.К.С. и още две лица, които в качеството на инвеститори по договори за строителство и покупко-продажба на самостоятелни обекти са взели решение да се разкрие набирателна сметка в „АлианцБанк България" АД, клон Я., в която да се внасят парични средства от изброените лица или техни заместници за обслужване на ипотечното задължение, обезпечено с ипотека върху процесната сграда. Сметката да бъде разкрита на името на представителите им К.К.П. и А. Г. А..
От заключението на вещото лице по счетоводно-икономическата експертиза, се установява, че са внасяни суми по банковите сметки, открити на името на единия от ищците- К.К.П.-в периода 01.01.2009 г. - 04.04.2017 г.: първата- открита на 30.01.2009 г., закрита на 25.03.2009 г., когато е извършен превод на цялото салдо от първата по втората сметка, открита на 25.03.2009 г. По данни от системата на „АлианцБанк България" АД, от банковата сметка на ответника К.К.П. са извършени преводи на суми, в размер общо на 258 653,10 лв.: по сметка с титуляр А.В.Р. - 131 521,59 лв., която е за обслужване на кредита й и по друга сметка на „АлианцБанк България" АД - 127 131,51 лв., с която е направил погашение по договора за кредит. Вноски по сметката на името на К.К.П. са правени от част от ищците в посочен от експерта размер: „Териториална организация на Научно - техническите съюзи – Я.", С.С.К., Т.И.К., М.С.С., С.В.П., Р.П.С., К.К.П., М.Г.В., В.Д.С. (внесени от нея общо 32 034,00 лв. на три вноски: „за дострояване на закупено жилище”, „вноска за жилище” и „вноска по кредит”). Вещото лице заявява, че са теглени от К.П. и суми в брой, но няма данни за какво са изразходени.
Ответницата Н.В. е представила Молба от 23.08.2013 г. от К.К.П. и А. Г. А. до директора на „АлианцБанк България" АД за разрешение на предсрочно погасяване на сумата от 23762,88 евро, както и Служебна бележка от банката изх.№ ***/25.08.2015 г., с която удостоверява, че към последната дата задължението по ипотечния кредит е погасено.
По делото са приложени 3 тома, съдържащи документи, описани подробно от вещото лице по счетоводната експертиза, които според ищците установяват разходите им за строителство на сградата- копия на фактури, касови бележки, стокови разписки, разходни касови ордери (РКО), квитанции, както и саморъчно изготвени записки. Същите удостоверяват извършени покупки предимно на строителни материА. и извършени строителни услуги от „Випстрой инженеринг –В” ЕООД-Ямбол, посочено в актовете по строителството като „строител”, и отделни физически лица, някои от които в РКО са посочени с две имена: „Д. Н.-мазилка и подова замазка, замазка гаражи, боядисване стълбище, обръщане на врати”, „Х. А.–облицовка камък, топлоизолация, тротоар, град.камък плюс товарене”, а други -само със собствените имена: напр. „шпакловка-А., И. (***)”, „мозайка-К.”, „зирадия гаражи-С.”. Други се отнасят за платени такси за присъединяване на ВиК и въвеждане в експлоатация на ел. инсталация, платени такси и данъци към общината, платени сметки за консумирана вода и ел.енергия и др. суми за закупени материали., промишлени стоки, Ви К материали., железария, РВЦ дограма, гориво и извършени услуги от различен характер Общият размер на разходите по тях е изчислен от вещото лице на 274 100,27 лв. Саморъчно изготвените записки не са включени в изготвените подробни описи от вещото лице, както и приложените нечетливи копия.
Свидетелят К. Д. Г. дава показания, че той е работил в процесната сграда около година и няколко месеца като мазач и мозайкаджия. Слагал е мозайка на стъпалата в цялата сграда, на стълбището и терасите, измазвал е апартаментите, без два-три. Мазилката е извършена от бригада от 4-5 човека, в която е участвал. Работниците са били наети от К.П. и А. А., които са им плащали. и са изготвяли документи за това (каквито са налице след представените от ищците РКО, издадени на името на „К.” за „мозайка”). Св. Д. Н. дава показания, че е работил на строителния обект през 2011-2012 г. – шпакловал е, боядисвал, замазвал. Правил е цялото стълбище, шпакловал е апартаменти на цял етаж, правил е „куфари”, „обръщането” на прозорците. Бил е бригадир на групата от 4-5 човека, наета от К.П., който му е заплащалил труда на цялата група срещу подпис на ордер, а свидетелят е разпределял средствата. Групата е извършила цялото външно замазване и шпакловка на сградата. Външната изолация е направена от лицето Х.. Свид. К. Г. е правил стълбището, а парапетите -А. И. (приятел на св.Н.). Работили са на частно.
Св.С., В. и Т. са свързани с процесното строителство, доколкото първият е баща на ищеца М.С.С., вторият-син на ищеца А.В.А. и третият-съруг на Р. Т., всички които са имали. сключени предварителни договори за покупко-продажба на самостоятелни обекти от сградата. Свидетелите С. и В. са участвали в събранията на инвеститорите като представители на роднините си, на които са взети решения за извършване на строителството със собствени усилия, по стопански начин-чрез наемане на строители и заплащалине на труда им от двама представители-К.П. и А. А.. Свидетелите още сочат, че всички участвалив събранията, са заплатили своята част от разходите за строителство, направени от 2009 г. до 2012 г., когато сградата е била напълно завършена и въведена в експлоатация. Средствата са се събирали. на събрания за конкретен разходи, „на ръка”, с разписка. Св.С. е предоставял средствата от името на сина си, когото е представлявал. Не знае ищецът Д. Е. да е давал пари за строителството. Св. В. заявява, че баща му е ималил пари и ги е вложил в имота. Сключил е договор за продажба с М. Г. с нотариален акт от 2009 г., поемайки задължението наред с останалите ищци за изплащалине на кредита. Заплатил е разходите за строителството на имота си. Според св.Т. Р. Т. не е участвала в довършването на сградата, тъй като не е ималила средства. Той сочи, че със съпругата му водят дело срещу ищците за средствата, платени по предварителния договор, тъй като имотът по този договор е прехвърлен впоследствие на тях и цената е вложена от купувачите в строителството. Свидетелите дават противоречиви показания относно сключването на договор с А.Р. за построяване на два апартамента за нея от ищците за тяхна сметка. Св.С., В. отричат постигането на такова съгласие, а св.Т. сочи, че е взето такова решение на събрание преди прехвърляне на имотите през март 2009 г. Посочва още, че управителят на НТС А. А.му е заявил още тогава, че ще се води настоящото дело.
Според заключението на вещото лице по строително-техническата експертиза пазарна оценка на апарт. №* на трети етаж с прилежащия склад №*в подпокривното пространство, ведно с 6,16 % идеални части от общите части на сградата е 46 100 лв., а на апартамент №** с прилежащия склад № ** в подпокривното пространство, ведно с 6,61 % идеални части от общите части на сградата - 46 300 лева. Вещото лице ги е оценяло в състоянието, в което се намират, при степен на завършеност 68 %, като посочва, че претендираната от ищците завършеност се равнява на 79,77 %. Посочва, че по изискванията на ЗУТ прилежащите към жилищата складови помещения не са самостоятелни обекти. Припадащите се части от общите на сградата за апартамент № ** и склад ** са общо 6,16% или 13,47 кв.м., а за апартамент *** и склад *** - 6,61% или 14,45 кв.м. Според заключението по комплексната строителнотехническа и електротехническа експертиза, действително изпълнени са част от твърдените в исковата молба СМР в апартаментите и складовете на ответниците: подът е на стоманобетонова плоча, липсва циментова замазка; стените- зидария от тухли „четворки" и блокове „итонг" - 10 см, без мазилка и шпахловка; таван на стоманобетонова плоча, без мазилка и шпахловка; дограма ПВЦ - остъклена по фасади и външна входна врата, вътрешни врати липсват; имали ел.инсталация, електроинст. табло с окабеляване, с провиснали кабели, липсва „киченето" (ключове, контакти, фасунги); ВиК инсталацията е до тапа със собствен водомер; необорудвани санитарни възли. На складовете липсва вратата. Общите части са напълно завършени, както е удостоверено с Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа –обр.15 от 04.06.2012 г. Разходите за строителство за обектите на ответниците към момента на извършването им, посочен в заключението на комбинираната експертиза по пера са: за апарт. №* на трети етаж с прилежащия склад № ** -12836,37 лв. без ДДС, съотв. 15403,64 лв. с ДДС, за общите части от сградата- 5486,75 лв. без ДДС, вкл. 2740,83 лв. за електо, а с ДДС- 6584,10 лв., а от общото външно електрозахранване (цялото на стойност 12300 лв.) -757,68 лв. без ДДС и 909,22 лв. с ДДС, т.е. общо всичко 18712, 20 лв. без ДДС, съотв. 22454,63 лв. с ДДС, а за апартамент №** с прилежащия склад № ** - 12221,17лв. без ДДС, съотв. 14665,40 лв. с ДДС, за общите части от сградата- 5678лв. без ДДС, вкл. 2941,05 лв. за електо, а с ДДС- 6813,60 лв., а от общото външно електрозахранване (цялото на стойност 12300 лв.) -813,03лв. без ДДС и 975,64 лв. с ДДС, т.е. общата стойност е 19080,80 лв. без ДДС, съотв. 22 800,77 лв. с ДДС.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, доколкото няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Съобразно наведените в исковата молба твърдения, претендираните от ищците вземания произтичат от направени необходими разноски за строителство от титуляри на право на строеж, в които други такива титуляри на право на строеж не са участвали, поради което са се обогатили неоснователно. Исковете са допустими, тъй като ищците не разполагат с друг иск за защита срещу ответниците на възникнали преди въвеждането на сградата в експлоатация субективни права. За този период не е била налице етажна собственост, нито е било налице взето решение на етажни собственици, което ответниците да не са изпълнили. По отношение на основателността на исковете съдът намира следното:
По делото е безспорно, че ответниците не са направили разходи за строителството на собствените им апартаменти и складове, нито за общите части на сградата. Установи се, че строителството е реализирано от ищците (без Д. Е.Л. и Д.А. и М.А.), съответно от наследодателя П., сградата е построена и въведена в експлоатация (ответниците и не твърдят, че строителството е осъществено от други лица). В тази насока са гласните доказателства, съответстващи на представените писмени такива относно закупуването на строителни материали, заплащалине на строителни услуги. Без значение е фактът, дали тези дейности са надлежно счетоводно документирани. Документите установяват факта, че са правени разходи. Спорът не е в сферата на данъчните правоотношения, за да имали значение обосноваващата ги счетоводна отчетност. Това, че в РКО са посочени собствени имена на строители, не значи, че услугите не са предоставени, напротив, налицеса показания в тази насока на работници, извършили СМР, като единият от тях, поставял мозайката, е записан в РКО само със собственото си име „К.”, а другият –Д.Н. фигурира в РКО с двете си имена. Той посочва и собственото име на майстора, направил външната изолация, записан в РКО с двете си имена-Х. А.. Свидетелите сочат, че им е заплащалино от представителите на ищците –К.П. и А.А., записани като пълномощници в представения от ответницата В. Протокол от 23.03.2009 г., с нотариална заверка на подписите.
От комплексната техническа експертиза се установи, кои СМР в обектите на ответниците са извършени и на каква стойност са били разходите за извършването им. Представените документи в три тома за извършени разходи за строителство се отнасят за цялата сграда и от тях не може да се определи на каква стойност са разходите за процесните апартаменти и складове. Поради това следва да се изходи от заключението на вещите лица. Установи се пазарната стойност на обектите в тази степен на завършеност, в която се намират. Т.е. налицее обогатяването на ответниците с нея, съответно обедняване на посочените ищци и наследодател с направените разходи.
Без правно значение за спора е дали оспорените от ответниците актове по строителството установяват точно конкретните СМР, за които се отнасят. От значение са констатациите на вещите лица, които не се разминават с тези по актовете. Според практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, документите, съставяни по време на строителството (акт обр.15 по Наредба № 3 от 31 юли 2003 г., акт обр. 19 по отменената с нея Наредба № 7 от 22 май 2001 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството) са частни свидетелстващи документи, нямат материална доказателствена сила и се преценят с оглед на всички доказателства по делото (Решение № 141/27.04.2015 г. по т.д.№ 3601/2013 г., ІІ т.о., Решение № 76/10.08.2015 г. по т.д.№729/2014 г., ІІт.о.). В случая освен заключенията на вещите лица, са налицеи непротиворечиви гласни доказателства на свидетели очевидци, които съответстват на техните изводи. Изявлението на ответната страна, че не оспорва удостоверения в Акт за приемане на конструкцията -обр.14- факт на завършване на конструкцията на сградата, прави оспорването на съдържанието на документа безпредметно.
Що се отнася до оспорването като незаконосъобразно по реда на чл. 17 ал.2 от ГПК на Удостоверение № **/11.07.2012 г. на гл.архитект на Общ.Я., касаещо въвеждането на сградата в експлоатация, в което за възложители не са посочени ответниците, следва да се посочи също, че неговата законосъобразност не касае отношенията между страните. След като са налиценаправени разходи за строителство, довело до обогатяване на ответниците, вземането за обезщетение на неоснователно обеднелите е възникнало в обема, отговарящ на изчислените от вещите лица стойности. Освен това невписването на ответниците като възложители в удостоверението произтича от факта, че те не са заявили настъпилото правоприемство между М. Г. и тях, както са направили ищците, вписани като възложители в разрешението за строеж, съответно и в издаденото впоследствие удостоверение. Т.е. ответниците в случая не могат да черпят права от собственото си бездействие. Основателни са доводите на ищцовата страна, че удостоверението имали благоприятни правни последици и за тях, като собственици на самостоятелни обекти в сградата и нямат правен интерес от оспорването му.
Като основание за обогатяването си ответниците сочат договор за строителство, сключен с част от ищците (името Р.К.Й., както и на съпруга й Д.Б.Й. отсъстват). По делото са представени два екземпляра на договора, които се различават съществено- единият е с дата 14.03.2009 г. и възложител А.Р., а другият –с дата 29.12.2009 г. и възложители ответниците, представлявани от същата. В представения от ищците договор от 14.03.2009 г. ответниците са оспорили датата му и верността на съдържанието му. Следва да се отбележи, че този договор не съдържа подпис на ответниците, невписани като възложители, поради което се касае за частен документ, който няма достоверна дата за тях като трети лица съобразно чл. 181 от ГПК. В тежест на ищците е да докажат, че документът е съставен към посочения в него момент. Частните документи нямат материална доказателствена сила и поради това верността на съдържанието им подлежи на доказване с всички доказателствени средства от представилата ги страна. Съгласно трайната съдебна практика, не се открива производство за проверка верността на съдържанието на частни документи, още повече че договорът е диспозитивен, а не свидетелстващ документ. От своя страна ищците са оспорили датата на представения договор от 29.12.2009 г., като твърдят, че ръкописният текст, съдържащ датата и имената на А.Р. и ответниците, които представлява, е написан за целите на настоящото производство. Заключението на вещото лице по графологичната експертиза сочи, че текстът в двата договора, съдържащ дата и името на възложителя, е написан от едно и също лице-А.Р.. Съдът счита, че действителната дата на договора не е 29.12.2009 г., а посочената в отговора на ответницата К.Р. дата-14.03.2009 г. Не може да се приеме, че се касае за техническа грешка при изписването на тази дата в отговора, тъй като тя няма случаен характер, съвпада с вписаната в другия екземпляр и с датата на нотариалните актове за прехвърляне на правото на строеж на ищците. Записването й в отговора на ответницата се явява признание, което съдът кредитира, още повече че са налицеи гласни доказателства на ответниците-показанията на св.Т., според които е взето решение за такъв договор на събрание на инвеститорите преди прехвърляне на имотите през март 2009 г.
Без значение е повтарянето с химикал на цифрата „4” от датата 14.03., тази поправка не влияе на редовността на документа. В датата по-важен елемент е месецът, а не денят на издаването му.
Съдът намира доводът на ищците, че стр.първа от представения от ответницата В. екземпляр е изготвена с оглед настоящото дело, за основателен, тъй като ответниците са придобили вещни права на 29.12.2009 г., а към 14.03.2009 г. титуляр на същите е било трето лице –М. Г. . В представения от ищците екземпляр липсва текстът, че А.Р. е представител на децата си. Към 14.03.2009 г. не е и ималила основание за такова дописване. Освен това оригиналният договор от 29.12.2009 г. съдържа страници, чийто ръкописен текст е изписан с различен цвят на химикалната паста (черен и син), което сочи отново, че първата страница е изготвена по друго време- с оглед на настоящия процес. Представеното Пълномощно от К.Р. на А.Р., предоставящо обща представителна власт, е без дата и не може да подкрепи извода за достоверност на датата 29.12.2009 г., а и в него не е посочен договора.
При тези обстоятелства договорът се явява ирелевантен за спора, доколкото възложителят А.Р. не е страна по делото, а ответниците не са страни по договора. Той би могъл да ги ползва, ако възложител беше М. Г. , чиито правоприемници са те с оглед на клаузата за правоприемство по договора при прехвърляне на собствеността.
Може да бъде споделен и доводът на ищците, че до окончателно съгласие с А.Р. не се е стигнало, а само е обсъждано споразумение с нея. В подкрепа на този довод е фактът, че в екземпляра на ищците липсва подпис на възложителя. Липсват и подписи на някои от посочените изпълнители-Р. Т.и П. Д.. Показанията на свидетелите пък са противоречиви и взаимно изключващи се, тъй като и тези на ищците и свидетеля на ответниците са заинтересовани по смисъла на чл. 172 от ГПК, доколкото първите са роднини на ищци, а последният имали с ищците съдебен спор. От заявения от него факт, че още през 2009 г. представителят на НТС А. А.му е заявил, че ще се води настоящото дело, може да се направи извод за липса на съгласие към онзи момент строителството на ап.№№ ** и ** да бъде за сметка на ищците.
Що се отнася до автентичността на договора от 29.12.2009 г., съдът кредитира заключението на вещото лице, че подписите са положени от лицата-изпълнители, с изключение на този на И.К.П. и на Т.И.К.. Поради това оспорването следва да се приеме за недоказано, освен в частта за последните две лица, в която документът се явява неавтентичен.
С оглед на гореизложеното обогатяването на ответниците се явява без основание. Налицее връзка между обогатяването и обедняването, тъй като изхождат от обща група от факти, /съгласно Постановление № 1от 28.05.1979 г на Пленума на ВС/. След като не е налицеоснование за реализираната имуществена облага, налицее фактическият състав на неоснователното обогатяване, при което се пораждат правните му последици в патримониума на част от ищците, а именно участвалите в строителството, респ. техните наследници. Възражението на ответната страна за липса на обедняване на Д. Л., Д.А. и М.А. е основателно, тъй като по делото не се проведе пълно доказване на твърдения от тях факт. Имената им не фигурират нито в нотариалните актове от 2009 г., нито в Протокол от 23.03.2009 г., с нотариална заверка на подписите, нито в спорния договор от 14.03.2009 г., нито в разрешението за строеж и др. документи за строителството, а не се сочат и от свидетелите, напротив св.С. изрично заявява, че не знае Д. Л. да е давал пари за строителството. След като лицата са закупили вече построени обекти, при липсата на каквито и да било данни преди това да са внасяли средства за строителството, то не е налицепосочения елемент от фатическия състав на правната норма и исковете им срещу двете ответници са неоснователни. Като такива следва да бъдат отхвърлени.
Исковете на останалите ищци срещу Н.В. следва да бъдат уважени в предявения размер. От заключението на вещите лица по комбинираната експертиза се установи, че направените разходи за строителство на апартамент №** с прилежащия склад № **, ведно с общите части от сградата са на стойност общо 22 800,77 лв. с ДДС, а пазарната стойност на обектите в наличната им степен на завършеност -68 % е 46 300 лева. Дължимали е по-малката от сумите на обедняването и обогатяването-тази на направените разходи. Ищците не са предприели увеличение на иска си до този размер.
Исковете срещу К.Р. следва да се уважат частично. Според експертизата направените разходи за строителство за апарт. №* с прилежащия склад № общо са 22454,63 лв. с ДДС, а пазарната стойност на обектите в наличната им степен на завършеност -68 % е 46 100 лв. Дължимали е по-малката сума, разпределена между ищците, като между наследниците на Т.П. следва да се разпредели в посоченото в молбата-уточнение на исковата молба съотношение- 4/6 за Я.П., равни на 997,98 лв. и по 1/6 за останалите, равна на 249,50 лв., а за останалите ищци–по 1496,98 лв. за „Териториална организация на Научно- технически съюзи-Я.", Т.И.К., М.С.С., С.В.П., Р.П.С., М.Г.В., В.Д.С., и по 748,49 лв. за С.С.К., З.С.К., К.К.П., И.К.П., Р.К.Й., Д.Б.Й., А.В.А., М.Г.А., П.К.С. и С.Д.С.. За разликата до претендирания размер исковете следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователно е възражението на К.Р. за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 114 ал.1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, при вземане по чл. 59 ал.1 от ЗЗД това е моментът на преминаване на престацията, като давностният срок е петгодишен. По делото е установен моментът, в който е завършило строителството, относим към датата на издаване на Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа –обр.15 от 04.06.2012 г. От тази дата до предвяването на исковете на 18.04.2016 г. не е изтекла 5-годишната давност. От една страна ответниците оспорват тази дата, като твърдят, че към този момент не са извършени всички описани в акт СМР от ищците. Ако се приеме, че последните не са доказали достоверността на датата, не може да се установи, кой е началният момент на давностния срок. От друга страна не е установено, кои отделни СМР към коя дата са извършени и на каква стойност са те, за да бъде уважено възражението, като давностния строк се изчислява от по-ранна дата за определена част от вземането. Т.е. за съда е релевантен последният етап от строителството, към който всички претендирани разходи са извършени.
При този изход от делото искането на страните за присъждане на разноските следва да се уважи съразмерно на уважената част, съответно-отхвърлената част от исковете (чл. 78 ал.1 и ал.3 от ГПК). Ищците са представили доказателства за заплатена ДТ от 1800 лв. и депозити за вещи лица, удостоверения, които разноски са направени от ТО на НТС в размер на 3176,20 лв., от пълномощника на всички ищци са заплатени ДТ от 666 лв., а ищецът К.П. е заплатил ДТ от 5 лв. за удостоверение. Ищците са заплатили и 4200 лв. адвокатско възнаграждение- 14 договора за правна помощ по 300 лв. (ищците съпрузи и наследници са заплащали. общо възнаграждение от 300 лв., а Д. Л. заедно с Р. и Д. Й.-300 лв.). Следва разноските да се присъдят на тези от тях, които са ги направили. Тъй като възнаграждението на пълномощника на К.Р. е определено по сходен начин-за всеки самосотятелен ищец по 300 лв., неоснователно е възражението на ищците за неговата прекомерност.
Ето защо ЯРС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Н.В. ЕГН ********** чрез майка й и законен представител А.В.Р. ***, ЕГН ********** да заплати на „Териториална организация на Научно- технически съюзи-." със седалище и адрес на управление гр.Я., ***, ЕИК *********, Т.И.К. ***, ЕГН **********, М.С. ***, ***, ЕГН **********, С.В.П. ***, ЕГН **********, Р.П.С. ***9, ЕГН **********, М. ***, ЕГН **********, В.Д.С. ***, ЕГН **********, по 1500 лв. на всеки от тях, на С.С.К. ***, ЕГН **********, З.С.К. ***, ЕГН **********, К.К.П. ***, ЕГН **********, И.К.П. ***, ЕГН **********, Р.К. ***, ***, ЕГН **********, Д. ***, ***, ЕГН **********, А.В.А. ***, ЕГН **********, М.Г.А. ***, ЕГН **********, П.К.С. ***, ЕГН **********, С.Д.С. ***, ЕГН **********, по 750 лв. на всеки от тях, на Я.Я.П. ***, ЕГН **********-1000 лв., на М.Т.Т. ***, ЕГН ********** и А. Т.П. ***, ЕГН **********-по 250 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.04.2016 г. до окончателното изплащалине, както и направените по делото разноски: на ТО на НТС- в размер на 1738,10 лв., на К.К.П.-5 лв., 333 лв. за ДТ-на всички гореизброени ищци, както и за адвокатско възнаграждение на Т.И.К., М.С.С., С.В.П., Р.П.С., М.Г.В., В.Д.С. - по 150 лв. на всеки от тях, на С.С.К., З.С.К., К.К.П., И.К.П., А.В.А., М.Г.А., П.К.С. и С.Д.С.-по 75 лв. за адв. възнгр., на Р.К.Й. и Д.Б.Й. – по 50 лв., на Я.Я.П., М.Т.Т. и А. Т.П.-150 лв. общо.
ОСЪЖДА К.Б.Р.,***0, ЕГН ********** да заплати на „Териториална организация на Научно- технически съюзи-Я." със седалище и адрес на управление гр.Я., ***, ЕИК *********, Т.И.К. ***, ЕГН **********, М.С. ***, ***, ЕГН **********, С.В.П. ***, ЕГН **********, Р.П.С. ***9, ЕГН **********, М. ***, ЕГН **********, В.Д.С. ***, ЕГН **********, по 1496,98 лв. на всеки от тях, на С.С.К. ***, ЕГН **********, З.С.К. ***, ЕГН **********, К.К.П. ***, ЕГН **********, И.К.П. ***, ЕГН **********, Р.К. ***, ***, ЕГН **********, Д. ***, ***, ЕГН **********, А.В.А. ***, ЕГН **********, М.Г.А. ***, ЕГН **********, П.К.С. ***, ЕГН **********, С.Д.С. ***, ЕГН **********, по 748,49 лв. на всеки от тях, на Я.Я.П. ***, ЕГН **********-997,98 лв., на М.Т.Т. ***, ЕГН ********** и А. Т.П. ***, ЕГН **********-по 249,50 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.04.2016 г. до окончателното изплащалине, както и направените по делото разноски: на ТО на НТС- в размер на 1734,60 лв., 332,33 лв. за ДТ-на всички гореизброени ищци, както и за адвокатско възнаграждение на Т.И.К., М.С.С., С.В.П., Р.П.С., М.Г.В., В.Д.С. - по 149,70 лв. на всеки от тях, на С.С.К., З.С.К., К.К.П., И.К.П., А.В.А., М.Г.А., П.К.С. и С.Д.С.-по 74,75 лв. за адв. възнгр., на Р.К.Й. и Д.Б.Й. – по 49,90 лв., на Я.Я.П., М.Т.Т. и А. Т.П.-149,70 лв. общо, а исковете в останалата им част като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Е.Л. ***, ЕГН **********, М.И.А. ***, ЕГН *********** и Д.Ж.А. ***, ЕГН ********** срещу Н.Н.В. ЕГН ********** чрез майка й и законен представител А.В.Р. ***, ЕГН ********** и К.Б.Р.,***, ЕГН ********** искове за сумите от по 1500 лв. за Д. Е.Л. и по 750 лв. за М.И.А. и Д.Ж.А..
ОСЪЖДА Д. Е.Л. ***, ЕГН **********, да заплати на К.Б.Р.,***, ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА М.И.А. ***, ЕГН *********** и Д.Ж.А. ***, ЕГН ********** да заплатят на К.Б.Р.,***, ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 600 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: