Р Е Ш Е Н И Е
№
183/ 4.3.2021г.
гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Пазарджик, VІ
състав, в открито съдебно заседание на четвърти февруари, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 569, по описа на съда за
2019 г., намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 145-178
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / във връзка с чл. 54 от Закона за
кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и чл. 70, ал. 4 от Наредба
РД-02-20-5/15.12.2016г.
Производството по адм. д. № 569/2019г. е
образувано по жалба на Щ.А.Д. и Я.А.Д., чрез адвокат С.В., против мълчалив
отказ на началник на СГКК Пазарджик за произнасяне по молба с вх. №
5-8636/19.06.2018г. след отмяна на отказ с Решение по адм.д. № 888/2019г. на
Административен съд Пазарджик, при изпълнение на указанията с молба с вх. №
07-5255/11.04.2019г. След произнасяне на началник на СККГ Пазарджик с Решение №
17-202-14.05.2019г. жалбоподателите подават жалба и срещу него, по което е
образувано адм.д. № 590/2019г. по описа на Административен съд Пазарджик. С
Определение № 13297/08.10.2019г. по адм.д. № 10871/2019г. Върховен
административен съд е отменил Определение № 952/09.02.2019г. по адм. д. №
569/2019г. на Административен съд Пазарджик
в частта, в която жалбата на Щ.А.Д. против мълчалив отказа на началник
на СГКК Пазарджик е оставена без разглеждане и производството е прекратено и е
върнал делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия, като са
дадени задължителни указания към настоящия съдебен състав в мотивите на
касационното определение. Там е посочено, че съгласно т. 8 от Постановление № 4
от 1976 г. на Пленума на Върховния съд, при постановен изричен отказ на
административния орган, жалбата срещу мълчаливия отказ трябва да се приеме като
жалба и срещу изричния отказ. След като спорният въпрос е един и по второто
образувано производство(адм.д. № 590/2019г.), където са налице всички
приложения към жалбата по чл. 150 и 151 от АПК, то съдът следва да приеме, че
е сезиран редовно по адм. дело № 569/ 2019 г., като прецени, че се
оспорва и последвалият след мълчаливия отказ на органа изричен такъв, и да
продължи разглеждането на делото.
С оглед на задължителните за съда
указания от касационната инстанция съдът определя и предмета на настоящото
съдебно производство - Решение № 17-202-14.05.2019г. на началник на СГКК
Пазарджик, който се е поизнесъл изрично по заявлението на Щ.А.Д. и Я.А.Д.. Те
са оспорили в срок решението на началника на СГКК Пазарджик(решението е
съобщено на 16.5.19г., а жалбата е подадена на 21.05.19г), поради което съдът
следва да приеме на основание горното и Определение № 13297 /08.10.2019г. по
адм.д. № 10871/2019г. Върховен административен съд, че е сезиран редовно със
жалба на Щ.А.Д. и Я.А.Д. срещу изричен отказ, обективиран в Решение №
17-202-14.05.2019г. на началник на СГКК Пазарджик.
Твърденията в жалбата са за липса на
фактически и правни основания за постановения отказ за поправка на грешка в
КККР на гр. Пещера. Адвокат В. представлява жалбоподателите, като поддържа
жалбата, искането да се отмени решението, претендира разноски. В писмена защита
сочи, че не е налице спор за материално право, който следва да бъде разрешен.
Обосновава се с факта, че избеното помещение, чието заличаване от КК се иска не
е самостоятелен обект по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, поради което
неправилно е нанесен в кадастралната карта и решението по гр.д. № 258/2016г. на
Окръжен съд Пазарджик е в производство по чл. 437 от ГПК и не се ползва със
сила на пресъдено нещо. Пояснява, че искането е за заличаване на идентификатора
на избения етаж, а не промяна на местоположението и границите на имота –
несъответстващ на правата на собственост на всички заинтересовани лица.
Ответникът – началник СГКК Пазарджик, в
писмено становище счита жалбата за неоснователна. Обосновава, че са налице
предпоставките по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Срещу исканото изменение на КККР е
постъпило възражение с вх. № 05-5933/24.04.2019г. от А.Д.С., с което изразява
несъгласие с внесения проект на Щ.Д. и Я.Д., като твърди, че е собственик на
1/3 ид.ч. от СОС с идентификатор 56277.503.243.1.3 от КККР на гр. Пещера и на
¼ ид.ч. от поземления имот. С оглед на спора за материално право относно
самостоятелния обект и собствеността му, административният орган е счел, че
грешката в КК следва да се отстрани след решаването му по съдебен ред.
Претендира разноски.
Заинтересованото лице – А.Д.С., се
представлява от адвокат К., който аргументира неоснователност на жалбата и
претендира разноски по делото. Счита, че е налице спор за материално право,
което води до законосъобразен отказ за промяна в КККР на началника на СГКК
Пазарджик.
Административен съд Пазарджик, след като
обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на
оспорвания административен акт като цяло, приема за установено от фактическа
страна следното:
Щ.А.Д. и Я.А.Д. са подали до началник на
СГКК Пазарджик заявление рег. № 05-8636/19.06.2018 г., с което са поискали да
бъде отстранена допусната грешка по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР. Приложили са
документи за собственост - нот. акт № 28/30.12.1997 г., нот. акт №
83/16.06.1978 г., удостоверение за наследници, архитектурен проект за
надстройка на втори етаж и съдебно решение от 17.05.2014 г. по гр. д. №
235/2003 г. на Районен съд – Пещера. Представена е Схема №
15-616975-29.08.2018г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.503.243.1.3,
където е отразено предназначение – жилище, апартамент; ниво на обекта 1,
съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж:няма;под обекта – няма;
над обекта – 56277.503.243.1.1. Посочени са собственици – Я.А.Д. и Щ.А.Д..
Именно за заличаване на СОС с
идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр. Пещера е подадено заявлението за
отстраняване на грешка в картата чрез заличаване на СОС, с рег. №
05-8636/19.06.2018 г.
Началникът на Служба по геодезия,
картография кадастър с Уведомление с изх. № 24-19240/29.08.2018 г. към Щ.Д. и
Я.Д. е посочил, че не може да се извърши поправката.
Правният спор е отнесен до
Административен съд Пазарджик, който в съдебно производство по адм.д. № 888/2018г.
с влязло в сила Решение №48/14.2.2019г. е приел, че административният орган е
следвало да изпълни процедурата по чл. 30, ал. 2 от АПК и да изиска от
заявителят да отстрани недостатъците в срок, като при неизпълнение следва да се
прекрати. След като е отказал, без да изпълни тази процедура, се отменя отказът
на това основание и административния орган е задължен със съдебното решение да
се произнесе по заявлението с рег. № 05-8636/19.06.2018 г. на Щ.Д. и А.Д. за
решаване на въпроса по същество.
След влизане в сила на Решение №
48/14.2.2019г. по адм.д. № 888/2018г. на Административен съд Пазарджик,
преписката е изпратена на административния орган. Началникът на СГКК Пазарджик
е изпратил до Щ.Д. и Я.Д. Уведомление с изх. № 24-9799-04.04.2019г. с указание
за изпълнение на изисквания, с оглед изпълнение на съдебното решение.
Началникът на СГКК Пазарджик е изпратил до заинтересованото лице А.Д.С.
Уведомление с изх. № 24-11436-22.04.2019г., на което А.Д.С. е депозирал
възражение (наименовано уведомление) с рег. № 05-5933/24.04.2019г., с което
категорично изразява несъгласие за заличаване на кадастралния номер на обекта, както е
поискано от Щ.Д. и Я.Д.. Представя Постановление за възлагане, вписано на
27.09.2018г., с което се легитимира като собственик на процесния за
административния акт обект, Решение по гр. д. № 258/2016г.на Окръжен съд
Пазарджик.
Съгласно Постановление за възлагане,
вписано на 27.09.2018г. по изпълнително дело 20188820400059, Протокол №
2743/22.08.2018г. е възложено на А.Д.С. следния недвижим имот ¼ ид.ч. от
ПИ с идентификатор 56277.503.243 по КККР на гр. Пещера, ведно с 1/3 ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр.
пещера, ведно с ¼ ид.ч. от таванско помещение с площ 55 кв.м.
Решение № 259/09.06.2016г. по гр.д. №
258/2016г. на Окръжен съд Пазарджик е постановено в производство по реда на чл.
437, ал. 1-4 и сл. от ГПК. С него се потвърждава Разпореждане от 17.02.2016г.
на ЧСИ с рег. № 889, с район на действие Окръжен съд Пазарджик по изп.д. № 20158890400116
от 17.02.2016г., в частта за изнасяне и насрочване на публична продан на
недвижим имот ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор 56277.503.243 по КККР на гр.
Пещера, ведно с 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56277.503.243.1.3 по КККР на гр. пещера, ведно с ¼ ид.ч. от таванско
помещение с площ 55 кв.м.
Въз основа на тези събрани в
административната преписка документи, Началник на СГКК Пазарджик се е
произнесъл с Решение № 17-202-14.05.2019г., с което е отказал да измени КККР,
поискано с молба с вх. № 07-5255/11.04.2019г. със заявители Щ. и Я. Джимови.
Мотивирал се е с наличието на спор за материално право, изразяващо се във вида
на самостоятелния обект и собствеността му. Посочено е, че в изпълнение на
съдебно решение на Административен съд Пазарджик по адм.д. № 888/2018г. е
изискал необходимите документи – представяне на проект за изменение на КККР,
изработен от правоспособно лице, който е преставен. На изпратеното уведомление
към заинтересованото лице А.Д.С., е получено възражение от него, поради което е
постановен и отказът.
По делото е представено копие на
Решение № 141/18.02.2020г. на РС Пещера, разгледал искова молба на Щ.Д. срещу А.Д.С. за признаване, че ответникът не
е придобил право на собственост върху недвижим имот ¼ ид.ч. от ПИ с
идентификатор 56277.503.243 по КККР на гр. Пещера, ведно с 1/3 ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр.
пещера, ведно с ¼ ид.ч. от таванско помещение с площ 55 кв.м. Искът е
отхвърлен като неоснователен от РС Пещера. Подадена е въззивна жалба от Щ.Д., с
вх. № 1632/10.03.2020г. срещу съдебното решение на РС Пещера.
По делото е изслушана
съдебно-техническа експертиза по уважено доказателствено искане на страните.
Съгласно заключението на вещото лице се установява, че процесният етаж е
полуподземен съгласно §5, т.49 от ДР на ЗУТ, реализиран на ниво под 1,50 м. от
нивото на терена. Функционалното предназначение на полуподземния етаж съгласно
първоначалния одобрен архитектурен проект от 12.09.1956 г. е за изби. които да
се ползват като складови помещения. Съгласно втория арх.проект, одобрен на
22.06.1978 г. за пристройка и надстройка от към север, помещещението в
полуподземния етаж е със същото функционално предназначение - складово
помещение. Полуподземният етаж е проектиран като избен съгласно архитектурен
проект одобрен през 12.09.1956 г. Вещото лице посочва, че процесният етаж не е
надземен, таванът не е разположен на повече от 1,50 м. над котата на средното
ниво на прилежащия терен, светлата им височина е под 2,60 м. В него не може да
се устрои жилище съгласно чл.113, ал.1 и 3 на Наредба №7 от 22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони, както и на изискванията по 164 ал.2 и 3 от ЗТСУ обнародван в ДВ, бр.29 от
10 април 1973 г. Вещото лице прави извод, че полуподземният етаж на сграда с
идентификатор 56277.503.243.1 е неправилно нанесен като самостоятелен обект в
сграда/СОС/ с идентификатор 56277.503.1.3 спредназначение жилище по КККР
одобрен със Заповед РД-18-14/20.06.2014 г. на Изпълнителен директор на
АГКК-София. В заключението подробно са описани характеристиките и параметрите
на приземния етаж, приетите архитектурни проекти и функционалното им
предназначение.
По делото е разпитан свидетелят С. И.К..
Той познава жалбоподателите от ученическите години, като е ходил до къщата, тъй
като негов приятел е живеел в близост. Описва къщата като двуетажна и „отдолу“
със стаи, в които са живеели ученици.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е срещу
акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от страна в административното
производство и заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, в
преклузивния срок за оспорване и при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган – началник на СГКК - Пазарджик и в пределите на
предоставената му власт, съобразно чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Същият е изпълнил
задължителните указания по Решение № 48/14.02.2019г. по адм.д. № 888/2018г. на
Административен съд Пазарджик за произнасяне по същество по подаденото от
жалбоподателите заявление за изменение на КККР на гр. Пещера.
Заповедта е издадена в предвидената от закона
форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК .
Производството по изменение на
кадастрална карта и кадастрални регистри е по искане на заинтересовани лица,
легитимирали се с актове за собственост и отразени в кадастралните регистри,
като такива, при изложени твърдения, че данните за обектите на кадастъра са
неправилно отразени, като се иска заличаване като самостоятелен обект обект с
идентификатор 56277.503.243.1.3 от КККР на
гр. Пещера.
Основанията за изменение на одобрената
кадастрална карта и кадастрални регистри са посочени в чл. 51, ал. 1 ЗКИР -
изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила
на кадастралната карта и кадастралните регистри; непълноти или грешки. В случая
правното основание за изменението е по т. 2 на текста. Съгласно § 1, т. 16 ДР
(изм. ДВ, бр. 57 от 2016г.) на ЗКИР „непълноти или грешки“ са несъответствия в
границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за
урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР
изрично предвижда, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за
материално право, тя се отстранява в кадастралната карта и кадастралните
регистри едва след решаване на спора по съдебен ред. В хода на настоящия процес
се обективира наличието на спор за материално право за части от имот с
идентификатор 56277.503.243.1.3 от КККР на
гр. Пещера. Следва да се отбележи, че спор за материално право е налице
не само при висящ съдебен процес по вещно дело, но и всеки път, когато
твърденията на страните относно определено субективно материално право са
разнопосочни. Предвид това и с оглед, че заинтересованото лице А.Д.С. изрично
се противопоставя на допуснатото изменение, може да се направи обоснован извод,
че е налице спор за материално право, който не е предварително разрешен по
предвидения за това ред .
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 4
от Наредба № РД -02-20-5/ от 15.12.2016г., в сила от 13.01.2017г., при
установяване на спор за материално право, органът е длъжен да откаже исканото
изменение на кадастралната карта.
Конкретно в случая с оспореното решение,
се отказва изменение на КККР за поправка на грешка за самостоятелен обект с
идентификатор 56277.503.243.1.3
С подаденото от А.С. Възражение се
демонстрира очевидно несъгласие с извършената промяна и засягане на
собствеността.
Възражението на процесуалния
представител на жалбоподателите е, че не се променят границите и
местоположението на имота. Съдебната практика е константна, че когато предмет
на спора е недвижим имот, същият се индивидуализира посредством множество
белези - чрез посочване на местонахождение, граници, градоустройствен статут,
площ, идентификатор по кадастрална карта. Доколкото предмет на спора е именно
изменение в КККР, касаещо обекта, индивидуализиран съобразно нанасянето му в
одобрената кадастрална карта на населеното място, т.е. чрез посочване на
неговия идентификатор, то настоящият съдебен състав счита, че споровете във
връзка с това са свързани именно с материално право.
В тази връзка и по наведените доводи от
процесуалния представител на заинтересованото лице, че е налице спор за
материално право, видно от подаденото възражение, с което се изразява
несъгласие с исканото от жалбоподателите изменение на КККР, са налице
предпоставките по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредбата от
15.12.2016г.
Събраните доказателства и установявания
чрез съдебно-техническата експертиза не променят изводите на съда. Дали
самостоятелният обект с идентификатор 56277.503.243.1.3 изпълнява изискванията
за жилище или не, не променя същността на правния спор между страните – спор за
материално право по отношение на този обект. След решаването му ще следва да се
отрази от административния орган.
Съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР "Когато
непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява след разрешаването на спора по съдебен ред ". Т.е. при наличие
на спор за материално право изменението на КК и КР, свързани с непълнота или
грешка във връзка със спора, могат да се отстранят чак след разрешаването на
спора по съдебен ред. Изменението преди разрешаване на спора е недопустимо.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата от 15.12.2016г. Началникът на службата по
геодезия, картография и кадастър издава отказ за изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри при установяване на недопустимост или
неоснователност на искането или при установяване на спор за материално право
въз основа на представени или събрани в производството писмени доказателства за
местоположението и границите или очертанията на имотите - предмет на проекта.
Процесното решение е издадено на
основание чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5815.12.2016г., като
административният орган се е съобразил с
установения спор за материално право При наличен спор за материално право, не
са били налице предпоставките за изменение на кадастралната карта и регистър
поради непълноти и грешки. Напротив, в този случай административният орган при
условията на обвързана компетентност е постановил законосъобразно решение, като
е отказал заявеното изменение, преди приключване на спора по съдебен ред. Като
се е съобразил с горното, административният орган е постановил материално
законосъобразно решение и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VІ състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Щ.А.Д. и Я.А.Д., чрез адвокат С.В.,
против изричен отказ на началник на СККГ Пазарджик, обективиран в Решение №
17-202-14.05.2019г.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 11673 от 17.11.2021 г. по адм. дело № 6057/ 2021 г. на ВАС- Второ отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 183/04.03.2021 г., постановено по адм. дело № 569/2019 г. по описа на
Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА Щ. А. Д. и Я. А. Д., двамата от ******* да заплатят на А. Д. С. от
****** сумата 450.00 (четиристотин и петдесет) лева разноски по делото пред
касационната инстанция, представляващи възнаграждение за адвокат.
Решението е окончателно.