РЕШЕНИЕ
№ 1148
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330109762 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. Г. Г. срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. „3-
то“ ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер от 97 лв.- главница, получена от ответника при отпаднало основание,
представляваща продажна цена на годишна електронна винетка с идентификационен
№ **************** за МПС с въведен невалиден регистрационен номер
***********, с период на валидност на електронната винетка *************** и
националност на превозното средство- Р. Б. и категория „*******************“.
Ищецът поддържа, че на дата ********г. е закупил годишна електронна винетка
на стойност 97 лв., като сумата е превел по банков път, по сметка на ответника чрез
ПОС терминал с банкова карта „**********”. Закупената винетка била с
идентификационен номер ******************. Въведеният регистрационен номер на
МПС, за което се отнасяла винетката бил ************. Ищецът забелязал, че е
отразил несъществуващ номер на МПС едва след като заплатил годишната винетна
такса. Виждайки грешката, ищецът решил отново да заплати годишната винетна такса
в размер от 97 лева, като този път въведе коректния номер на ползваното от него МПС,
а именно- рег. № **********. За повторно заплатената винетна такса бил издаден
винетен стикер с идентификационен номер **************. Предвид изложеното,
ищецът претендира, че с повторното заплащане на винетна такса е отпаднало
основанието ответникът да задържа първоначално заплатената сума в размер от 97
лева. Сочи, че на първоначално въведения номер не кореспондира нито едно МПС,
регистрирано на територията на Р. Б., тъй като цифрите са с една по- малко. Предвид
това, заплатената такса не би могла да бъде отнесена към което и да било МПС,
съответно липсва годен обект, за който ответникът да предостави услуга. Поддържа се,
че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Моли се така
предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски в процеса.
1
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника със становище
за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва фактът, че по сметка на ответника
са постъпили две суми от по 97 лв. за заплащане на винетна такса – една за МПС с рег.
№ ***********, а другата за МПС с рег. № *********. Поддържа се, ищецът сам
следва да свери дали въведеният от него номер на МПС е коректно изписан. Сочи се,
че с факта на извършване на плащането, ищецът е приел общите условия, при които
ответникът предоставя услугата като съобразно т. 18 от същите, потребителят носи
отговорност за коректно деклариране на данните за МПС, за което се отнася
заплащането на таксата. Оспорва се, че сумите за двете винетни такси не са заплатени
от ищеца, съответно за него не е налице обедняване. Сочи се и че ответникът е
предоставил реално услуга, тъй като е издал електронна винетка и за МПС с рег. №
********, което би могло да ползва за период от една година пътната мрежа на Р. Б., за
която се изисква съответно заплащане. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3- то
ЗЗД, то в тежест на ищеца е да установи, че е налице предаване, съответно получаване
на парична престация от ответника, нейният размер и пряка причинно- следствена
връзка между обогатяването и обедняването. В тежест на ответната страна е да изясни
наличието на валидно правоотношение, по повод на което е осъществено
имущественото разместване.
На първо място, съдът счита за необходимо да акцентира върху факта, че ищецът
е насочил исковата си претенция срещу пасивно легитимирано лице. „Национално тол
управление“ е специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура“, като
съобразно чл. 4, ал. 2 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние, винетните такси се
събират именно от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. Съдът счита за
неоснователно и възражението на ответника за неподведомственост на настоящия спор
на граждански съд. В конкретния случай, ищецът не оспорва административен акт на
ответника в качеството му на държавен орган, а търси парична сума, за която твърди,
че органът е получил неоснователно. Налице е имуществен спор, който обаче не е
породен от властнически акт на ответника, а от плащане на ищеца, което той
осъществява в качеството си на потребител на услуга. Следва да се посочи и че
съобразно § 2 ПР на Закон за държавните такси, посоченият нормативен акт не се
прилага за таксите, събирани по реда на Закона за пътищата. Предвид това и
доколкото не е определен нарочен ред за събиране на недължимо платените суми за
винетки такси, то следва да се приложи общият такъв и делото да се разгледа от
граждански съд.
Между страните не се спори, а и се изяснява от приобщените по делото
доказателствени материали, че ищецът е осъществил към ответника две плащания на
дата ********г. Първоначално е заплатил едногодишна винетна такса в размер от 97
лв. за МПС с рег. № ********* като впоследствие, предвид въведения несъществуващ
номер на МПС, е заплатена повторно годишна винетна такса в размер от 97 лв. за МПС
с рег. № ********* / л. 6- 7 от делото/.
От приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ / л. 62- 63 / се изяснява,
че и двете плащания са извършени чрез банкова карта, като сумите са преведени в
полза на ответника от банкова сметка на ищеца в „************************.
Вещото лице е посочил и че двете транзакции са успешни и сумите са отчетени по
2
сметката на ответника.
Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за
обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен
материал. Предвид изложеното, съдът счита за неоснователно възражението на
ответника, че и двете процесни плащания от по 97 лв. не са осъществени от ищеца.
Съответно, следва да се приеме, че е налице предаване от страна на ищеца, съответно
получаване от ответника на имуществени блага.
Съобразно нормата на чл. 10а, ал. 3б ( ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021
г. ), когато при издаване на електронна винетка е допусната техническа грешка при
деклариране на регистрационния номер на пътното превозно средство, включително на
държавата, в която е регистрирано, или на неговата категория, може да бъде
извършена корекция от съответните длъжностни лица, ако след заявление за промяна
на грешно декларирани данни от собственика или ползвателя, безспорно се установи,
че в Република България не съществува регистрирано пътно превозно средство с
идентичен на първоначално декларираните във винетката регистрационен номер,
държава на регистрация или категория. Посоченият текст предоставя възможност на
потребителя да коригира еднократно издадена електронна винетка, когато е допуснал
техническа грешка при въвеждане на данните за МПС. Същевременно обаче, в
процесния случай ищецът е преценил, че няма да се възползва от процедурата по
корекция на вече издадена електронна винетка ( която изисква подаване на нарочно
заявление ), а ще заплати таксата втори път, като вече въведе правилния
регистрационен номер на ползваното МПС ( рег. ********** ). След като ищецът е
заплатил винетната такса втори път, то за него вече не съществува необходимост да
коригира първоначално издадената електронна винетка. Съответно и доколкото
номерът на МПС въведен по първата винетка е несъществуващ ( с по- малко символи
), то явно е, че за ответника е отпаднало основанието да задържа първоначално
заплатената такса в размер от 97 лв.
Съдът счита за нужно да акцентира върху факта, че услугата предоставяна от
ответника не се изразява единствено в издаването на електронни винетки. Срещу
заплатената винетна такса, се предоставя възможността съответното МПС да се
придвижва по пътната мрежа на Р. Б., за която е предвидено подобно таксуване.
Същевременно, набраните парични средства от таксуването се ползват за поддръжка и
ремонт на републиканската пътната мрежа, която дейност е основна за ответника. След
като при закупуването на първата електронна винетка с идентификационен номер
**************, ищецът е въвел несъществуващ регистрационен номер на МПС (
************** ), то явно е и че не съществува МПС с посочения номер, което да
ползва пътната мрежа на Р. Б. При индивидуализиране на регистрираните в Р. България
МПС, не съществува регистрационен номер който да включва само три цифри
между буквените означения. Тоест, първоначално заплатената такса в размер от 97 лв.
не би могла да бъде отнесена към валиден номер на МПС. Нещо повече- съпоставяйки
погрешно въведения регистрационен номер ( ********* ) и впоследствие правилно
въведеният от ищеца ( ********* ), то явно е, че потребителят е допуснал техническа
грешка при въвеждането на символите. Подобна техническа грешка обаче, не може да
бъде причина ответникът да се обогатява без основание за сметка на потребителя,
събирайки два пъти винетна такса за едно и също МПС.
Общите условия, при които ответникът предоставя услугата също не биха могли
да бъдат основание да задържа недължимо платени суми. Общите условия са
едностранно приети от ответника, като е недопустимо ( в материалноправен аспект )
със същите да се дерогират общи принципи, установени със закон. Впрочем,
доколкото Агенция „Пътна инфраструктура“ е държавен орган и осъществява
3
държавна политика в сферата на инфраструктурата, предоставяйки съответна услуга на
гражданите- потребители, то не би следвало да въвежда в своите общи условия
текстове, които са в явно противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 2, т. 4 и т. 6 Закон за защита
на потребителите ( т. 2- изключва или ограничава правата на потребителя,
произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице
при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни
задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към
търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него; т. 4-
позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя
суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като
същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата
стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или
доставчика; т. 6- позволява на търговеца или доставчика да се освободи от
задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е
предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация,
която не е извършил, когато сам прекрати договора ).
Предвид гореизложеното и доколкото бе установено, че ответникът задържа без
основание заплатената от ищеца сума в размер от 97 лв., предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Ищецът не е претендирал законна лихва върху горепосочената главница, поради
което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, такава не му се следва.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право
на разноски в полза на ищеца. Ищецът е представил доказателства за сторени разноски
в общ размер от 550 лв. ( държавна такса – 50 лв.; автокатско възнаграждение – 400 лв.
и депозит за изготвяне на ССчЕ- 100 лв. ). Предвид изложеното, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер от 550 лв.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“, БУЛСТАТ: ********* да заплати
на И. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. „трето” ЗЗД сума в размер
от 97 лв.- главница, получена от ответника при отпаднало основание, представляваща
продажна цена на годишна електронна винетка с идентификационен №
************** за МПС с въведен невалиден регистрационен номер *********, с
период на валидност на електронната винетка **********. и националност на
превозното средство- Р. Б. и категория „**************“.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“, БУЛСТАТ: ********* да заплати
на И. Г. Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 550 лв.,
представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4