ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 877 /21.09.2023 г., гр. Хасково
Административен
съд – Хасково, Седми административен състав
на
двадесет и първи септември две хиляди двадесет и трета година
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Петър
Вунов
като разгледа докладваното от съдията
Петър Вунов частно административно
дело
№ 840 по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 197 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във вр. с чл. 103, ал. 3 .
Образувано е по
жалба на Г.Д.К., чрез адв. Д.А. ***, срещу Заповед № 03-РД-2884 от 03.07.2023
г. на Заместник изпълнителния директор
на Държавен фонд “Земеделие“ (Заместник ИД на ДФЗ), с която се отказва
да бъде възобновено административното производство по Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-260-6500/164#3
от 08.10.2021 г.
Жалбоподателката
твърди, че оспорената заповед
била нищожна и неправилна поради нарушение на закона и допуснати съществени
процесуални правила, необоснована и несъответствала на целта на закона. Поддържа
се, че били налице предпоставките на чл. 99 АПК. АУПДВ не бил оспорен пред съда
и влязъл в сила, тъй като жалбата срещу него била приета за просрочена и не
била разгледана по същество. Изричният отказ бил направен след като вече бил
формиран нов мълчалив отказ, тъй като органът не се бил произнесъл в
определения му от съда 14-дневен срок. Освен това изричният отказ, след като
бил формиран мълчалив отказ, бил незаконосъобразен и подлежал на отмяна. В
оспорената заповед липсвали конкретни фактически и правни основания за
издаването ѝ. Неправилно било преценено правното значение на влязлото в
сила Решение по адм. д. № 572/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково
и наличието на основание за отмяна било налице.
Предвид изложеното
се иска да се прогласи за нищожна или да се отмени Заповед
№ 03-РД-2884 от 03.07.2023 г. на Заместник
ИД на ДФЗ, като се претендират направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Заместник ИД на ДФЗ, не изразява становище по нея.
Съдът,
като прецени представените по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните,
в
пределите на своите правомощия, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е
подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в
законоустановения срок за това, срещу годен за обжалване административен акт, поради
което е процесуално допустима.
С АУПДВ №
02-260-6500/164#3 от 08.10.2021 г. на Заместник ИД на ДФЗ, по отношение на Г.К.
е определено за възстановяване публично държавно вземане, представляващо
недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци – СЗ-ДККП
по заявление за подпомагане за кампания 2020, в размер на 12 502,46 лева.
Не се спори по
делото, а и от служебно извършена справка се установява, че с Решение №
93/09.02.2023 г. по адм. д. № 697/2022 г. по описа на Административен съд –
Хасково е оставена без разглеждане жалбата на Г.К., в
частта относно направеното искане да се отмени като незаконосъобразен АУПДВ
№ 02-260-6500/164#3 от 08.10.2021 г. на Заместник ИД на ДФЗ и производството по делото в тази му част е прекратено, а жалбата
й в частта относно направеното искане да се прогласи нищожност на акта, е
отхвърлена. Срещу това решение Г.К. е подала касационна жалба, по която
е образувано адм. д. № 3001/2023 г. по описа на Върховния
административен съд, насрочено за разглеждане на 10.10.2023 г.
На 16.01.2023 г.
Г.К. е подала искане вх. № 02-262-6500/164#10
до ДФЗ за възобновяване на административното производство по АУПДВ №
02-260-6500/164#5 от 08.10.2021 г.,
тъй като АУПДВ предполагал влязъл в сила административен акт – уведомително
писмо, с който се отказвали оторизация и изплащане на съответната сума, за
неправилното изплащане на която бил издаден АУПДВ. Ето защо се счита, че с
отмяната на Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/2902 от 10.03.2022 г. на Заместник ИД на ДФЗ с Решение № 632/07.10.2022
г. по адм. д. № 572/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково, било отпаднало и основанието за
издаване на сочения АУПДВ.
С Решение №
636/07.10.2022 г. по адм. д. № 572/2022 г. по описа на Административен съд -
Хасково, влязло в законна сила на 01.11.2022 г., съдържащо се на л. 17 в адм.
д. № 137/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, приложено като
доказателство по настоящото производство, по жалба от Г.К. е отменено
Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/2902 от 10.03.2022 г. на Заместник ИД на ДФЗ в частта, в която по
Специално плащане на култура-памук, СЗ-ДККП и СЗ-П се извършват намаления и се
оторизира сума 0,00 лева, и в частта, в която са наложени санкции, подлежащи на
прихващания от бъдещи плащания по Специално плащане на култура-памук, СЗ-ДККП и
СЗ-П, като преписката е изпратена за ново произнасяне от административния
орган.
С влязло в сила Определение
№ 512/19.05.2023 г. по адм. д. № 137/2023 г. на Административен съд - Хасково е
отменен мълчаливия отказ за възобновяване на административното производство по АУПДВ
№ 02-260-6500/164#3 от 08.10.2021
г. на Заместник
ИД на ДФЗ и делото
като преписка е върнато на
Заместник ИД на ДФЗ за изрично произнасяне с
мотивирано решение по подаденото от Г.К. искане вх. № 01-262-6500/164#10 от 16.01.2023 г., като е определен 14-дневен
срок за произнасяне от административния орган, считано от получаване на
преписката от съда.
Видно от
приложеното по адм. д. № 137/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково известие
за доставяне, завереният препис на Определение
№ 512/19.05.2023 г. по адм. д. № 137/2023 г. на Административен съд - Хасково е
получен в ДФЗ на 07.06.2023 г.
Със Заповед №
03-РД-2884 от 03.07.2023 г. Заместник ИД на ДФЗ е отказал да бъде възобновено
административното производство по АУПДВ № 02-260-6500/164#3 от 08.10.2021 г., с
който на Г.К. е определено задължение от 12 502,46 лева. Прието е, че не бил
налице влязъл в сила и неоспорен пред съд индивидуален административен акт, тъй
като Г.К. подала жалба срещу сочения АУПДВ № 02-260-6500/164#3 от 08.10.2021
г., по която било образувано адм. д. № 697/2022 г. по описа на Административен
съд – Хасково, като с Решение № 93/09.02.2023 г. тя била отхвърлена в частта на
искането й за прогласяване нищожността на АУПДВ, а искането й да бъде отменен
като незаконосъобразен било оставено без разглеждане и в тази част
производството било прекратено. На следващо място е посочено, че искането за
възобновяване било основано на обстоятелството, че с Решение № 636/07.10.2022 г.
по адм. д. № 572/2022 г. на Административен съд – Хасково било отменено УП №
02-260-6500/2902/10.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане за 2020 г., но в случая не била налице и обективна и пряка връзка
между това обстоятелство и издаването на АУПДВ, а инцидентен контрол за
законосъобразност на предхождащи актове, дори и да са обуславящи спрямо
атакувания акт, не бил допустим в производството по чл. 99 АПК.
От представеното
Известие за доставяне на Заповед №
03-РД-2884 от 03.07.2023 г. Заместник ИД на ДФЗ се установява, че тя е получена лично от Г.К.
на 14.07.2023 г., а жалбата
срещу нея е подадена в съда по електронен път на 26.07.2023 г.
При така
установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна.
По делото няма спор,
а и при извършената служебна проверка се
установява, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, обективиран
е в законоустановената писмена форма и съдържа всички реквизити, които са
предвидени за спазване при издаването му.
В случая не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, а оспорената заповед е в съответствие с материалния закон и с неговата цел.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 99 АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил
оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено
по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по
административен ред - от органа, който го е издал, когато е налице някое от основанията, посочени в
т. 1 до т. 7 от с.з.
Според настоящия
съдебен състав в случая не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки за възобновяване на
производството по АУПДВ № 02-260-6500/164#3
от 08.10.2021 г. на Заместник
ИД на ДФЗ, доколкото е безспорно установено, че същият е бил обжалван от
Г.К. пред съд. Обстоятелството дали подадената жалба е била оставена без
разглеждане като процесуално недопустима или е била разгледана по същество, е
ирелевантно. Това е така, защото въведеното нормативно изискване актът да не е
оспорен пред съд не обвързва допустимостта на искането за възобновяване с
резултат по съществото на спора. Доводът на жалбоподателката, че АУПДВ не бил
оспорен пред съд, тъй като жалбата й не била разгледана по същество, не намира
опора нито в текста на закона, нито във формираната съдебна практика, поради
което не може да бъде споделен. В този смисъл вж. Решение № 9172 от 31.07.2015
г. по адм. д. № 13400/2014 г. на ВАС, 5-чл. състав, Решение № 13298 от
18.10.2011 г. по адм. д. № 6889/2011 г. на ВАС, Определение № 659/21.01.2007 г. по адм. д. № 7124/2006
г. на ВАС, Определение № 7467/11.07.2007 г. по адм. д. № 2954/2007 г. на ВАС, 5-чл.
състав и др. Освен това се приема, че когато съдът не се е произнесъл по
същество поради неправомерно
процесуално поведение на самия жалбоподател, напр. при просрочване на оспорването, каквото е било налице в
конкретната хипотеза, то евентуалното възобновяване на административното
производство би му дало възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение – така в Определение
№ 368 от 10.01.2013 г по адм. д. № 8043/2012 г. на ВАС.
На следващо място, правилно е прието от административния орган, че Решение № 636/07.10.2022 г. по
адм. д. № 572/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково не е ново
обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за
издаването на АУПДВ № 02-260-6500/164#3 от 08.10.2021
г. на Заместник
ИД на ДФЗ. Предмет на оспорване в това съдебно производство е било Уведомително
писмо изх. № 02-260-6500/2902 от 10.03.2022 г. на Заместник ИД на ДФЗ единствено в частта, в която по Специално
плащане на култура-памук, СЗ-ДККП и СЗ-П се извършват намаления и се оторизира
сума 0,00 лева, и в частта, в която са наложени санкции, подлежащи на
прихващания от бъдещи плащания по Специално плащане на култура-памук, СЗ-ДККП и
СЗ-П, т.е. то не касае изплатената сума по схема за обвързано подпомагане за
зеленчуци – СЗ-ДККП по заявление за подпомагане за кампания 2020 в размер на 12
502,46 лева, а и както изрично е посочено в мотивите на това
решение, съдът не се е произнесъл по отношение на спора дали тази сума е била недължимо
платена.
Ето защо е съответно на закона произнасянето на ответника, с
което е
отказано на Г.К.
да бъде възобновено
административното производство по АУПДВ № 02-260-6500/164#3 от 08.10.2021 г. на Заместник ИД на ДФЗ.
Възражението на
жалбоподателката, че изричният отказ бил направен след като вече бил формиран
нов мълчалив отказ, поради което бил незаконосъобразен и подлежал на отмяна, е
неоснователно. От данните по приложеното адм. д. № 137/2023 г. по описа на
Административен съд - Хасково действително се налага извод, че органът се
произнесъл с оспорената заповед след изтичането на определения му с Определение
№ 512/19.05.2023 г. 14-дневен срок, но доколкото е постановил изричен акт и
даденият срок има инструктивен характер, то не може да се говори за мълчалив
отказ, респ. неспазването на срока не може да се разглежда като самостоятелно
основание за неговата отмяна.
По
отношение на твърденията за нищожност на Заповед №
03-РД-2884 от 03.07.2023 г. на Заместник
ИД на ДФЗ, следва да се отбележи, че жалбата в
тази й част е абсолютно бланкетна,
тъй като не съдържа каквото и да е било конкретно оплакване, което да бъде
обсъдено от настоящата инстанция. Въпреки това и само за пълнота на изложението
би могло да се посочи, че при извършената проверка съдът не констатира такива
пороци, допуснати при издаване акта, които да водят до неговата нищожност.
По тези
съображения съдът счита, че жалбата на Г.К. е неоснователна, респ. обжалваната от нея заповед е
законосъобразна, поради което направеното оспорване
следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора само ответникът има
право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това,
както и доказателства за извършването им.
Мотивиран от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Д. Р., ЕГН ********** ***, против Заповед № 03-РД-2884 от 03.07.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“, с която се отказва да бъде възобновено административното производство по Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-260-6500/164#3 от 08.10.2021 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/