Решение по дело №2211/2010 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 264
Дата: 3 май 2011 г. (в сила от 14 юни 2011 г.)
Съдия: Дарина Василева Байданова
Дело: 20105140102211
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

                       

                                                            Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

03.05.2011

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд                           

 

състав

 

На

16.03.

                                                           Година

2011

 

В открито заседание и следния състав:

 

                                                             Председател

Дарина Байданова

 

                                                                        Членове

 

 

                                                           Съдебни заседатели

 

 

Секретар

М.С.

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

 

Гр.д.

дело номер

2211

по описа за

2010

година.

 

           

            Предявен е иск с пр.осн.чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.288,ал.12 от КЗ.

            Предявена е искова молба от Гаранционен фонд гр. София, в която се сочи, че ищецът на основание чл. 88, ал.1, б.”б” от Закона за застраховането/отм./ изплатил по  щета №97-н/14.09.2007г. обезщетения за имуществени вреди при установено 1/2 съпричиняване (неупражнен родителски контрол) в размер на по 10 000, 00 лева на родителите па загиналата като пешеходец М. Р. Х. (3г.) - Р. Х. и С. Х. при ПТП, настъпило на 23.07.2004г. Сочи се,че виновен за катастрофата съгласно влязла в сила присъда по НОХД №272/04г. на ОС - гp.Кърджали бил ответникът М.Р.Ю., който управлявайки л.а. марка „ИФА" ДКН К 6103 ТВ, собственост  на С. Х. В., поради липса на квалификация по черен селски път, по-тесен от габаритите на превозното средство и въпреки че видял от достатъчно разстояние двете малки деца отдясно на пътя, не спрял и преминавайки покрай тях ударил три годишната М. Х. и я прегазил странично. Същият в нарушение на чл.150 а във връзка с чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата управлявал увреждащото МПС, без да притежава съответната категория. Ищецът сочи и че с регресни покани №533/23.07.09г. поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, което ответиникът не бил направил до днес.Прави искане на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 91 от Закона за застраховането (отм.) във вр. с чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането да бъде осъден М.Р.Ю. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 20 000,00 лева , представляваща сбора на изплатените от ищеца обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените но делото разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител в писмено становище моли делото да се гледа в отсъствие на ищеца и поддържа предявения иск,като моли същият да бъде уважен,за което излага подробни съображения.

 

            Ответникът М.Р.Ю. *** с отговора си по чл.131 от ГПК намира предявената претенция за недопустима и неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.Твърди,че е настъпила погасителна давност съгласно чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.110 вр. с чл.114 от ЗЗД,тъй като от датата на настъпилото ПТП-23.07.2004г. до завеждане на иска – в.декември 2010г. били изтекли повече от пет години, поради което било погасено правото на иск на ищеца за деликтна отговорност. В съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по иска.  

            Съдът, като обсъди доказателствата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            От приложените и приети по делото  писмени доказателства - Присъда №6/16.03.2005г. по НОХД 20045100200272 по описа за 2004г. на КОС,ведно с мотиви, Решение №187/12.06.2006г. по дело № 269/2005г. на ПАС, Решение №122/23.02.2007г. по КД №816/2006г. на ВКС на РБ, Протокол за ПТП №0560330, Заявление с вх.№24-01-97/13.09.2007г., пълномощно с нотариална заверка на подписа от 18.06.2007г., Протокол на УС на ГФ №16/25.10.2007г., Протокол на Застрахователно-медицинска комисия №10/18.10.2007г., Медицинска експертиза по щета №97/14.09.2007г., Съдебно-медицинска експертиза на труп №44/2004г., Преводно нареждане за кредитен превод за сумата от 10000,00 от дата 27.11.2007г. и 27.11.2007г., Изпълнителен лист №42/16.03.2007г. , Препис-извлечение от акт за смърт №8/21.07.2004г., Удостоверение за наследници №59/14.08.2007г., Удостоверение за раждане от ***г***, Регресна покана с обратна разписка по щета №ГФ-Н-97/14.09.2007г., Препис-извлечение от Протокол №2/29.06.2010г., Протокол №16/30.06.2010г.  и Решение на КФН №592-ГФ от 03.09.2010г. се установяват изложените в исковата молба обстоятелства относно изплащане на 27.11.2007г. на обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 10 000,00 лева на Р. Х. /баща на загиналата като пешеходец при ПТП , настъпило на 23.07.2004г., М. Х./ и С. Х. /майка/ по щета, заведена под номер 97-н/14.09.2007г. в Гаранционен фонд гр.София. Установява се и че по НОХД №272/2004г. на Окръжен съд Кърджали ответникът М.Ю. бил признат за виновен с влязла в сила присъда в това, че на 23.07.2004г. в землището на с.Ябълчане, общ.Черноочене при управление на моторно-превозно средство – товарен автомобил “Ифа” с ДК № К 6103 ТВ, собственост на С. Х. В. от с.Солище, общ.Кърджали нарушил правилата за движение – чл.117 от ЗДП – при приближаване на мястото, където в близост до пътя са се намирали деца, не намалил скоростта и не спрял и по непредпазливост причинил смъртта М. Р. Х. от с.Клокотница,обл.Хасково.  

На следващо място, бе установено,че до ответника била изпратена регресна покана  № ГФ-РП-553 /23.07.2009г., лично получена от същия на 22.07.2009г., с която същият бил уведомен доброволно да изплати сумата, заплатена като обезщетение.

            При тези данни, съдът намира предявените искове по чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 91 от Закона за застраховането/отм./ и чл. 288, ал.12 от Кодекса за застраховането и по чл. 86 от ЗЗД, за основателни. Установи се, че процесното ПТП е причинено по вина на ответника, който поради неспазване на правилата за движение – чл.117 от ЗДП  - не намалил скоростта и не спрял в близост до пътя ,където се намирали деца и поради извънгабаритните размери на управлявания от него товарен автомобил и ширината на пътя, при преминаването покрай децата с предната броня и бомбето до нея, автомобилът ударил тригодишната М. Р. Х. и причинил по непредпазливост смъртта й.  По делото безспорно бе установено,че смъртта е причинена вследствие на допуснато пътно-транспортно произшествие от ответника М.Р.Ю., виновното й причиняване от същия в качеството му на водач на МПС и наличието на причинна връзка между виновното нарушение на правилата за движение и настъпилия вредоносен резултат. Освен това, влязлата в сила присъда има обвързваща доказателствена сила за съда относно настъпилото ПТП, вината на ответника и причинената смърт по непредпазливост на пешеходеца М. Х. и именно, въз основа на установените доказателства по приключилото наказателно общ характер дело № 272/2004г. на Окръжен съд Кърджали факти, се извежда и изводът за причинна връзка между допуснатото от ответника виновно нарушение на правилата за движение при управление на автомобила и настъпилите неимуществени вреди. По делото бе установено,че дружеството-ищец заплатило на родителите на загиналото дете  - Р. Х. и С. Х. сумата от по 10 000,00 лева на всеки от родителите, или общо 20 000,00 лева за обезщетяване на причинените им вследствие настъпилото ПТП неимуществени вреди. С регресна покана ответникът бил поканен доброволно да възстанови заплатената сума, но същия не е изпълнил задължението си. Ето защо, следва същият да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната  сума от 20000,00 лева,представляваща сбор на изплатените обезщетения от ищеца за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2010г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 800,00 лева.

            На последно място ,съдът намира за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност в полза на ответника и това е така,тъй като правото на регресен иск за застрахователя е възникнало от датата на плащането - 27.11.2007 година, от който именно момент е започнала да тече петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, която към датата на предявяване на иска-29.12.2010 година, не е изтекла. В този смисъл, съдът съобрази т. 14 на Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г. на ВС в което е прието, че за регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица и решение № 53 от 16.07.2009 г. по т. дело № 356/2008 г. на ВКС, ТК.

Водим от горното, съдът

 

                                                                             Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСЪЖДА М.Р.Ю., с ЕГН **********,***, да заплати  на  Гаранционен фонд гр.София, ***, представлявано от Изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Б. И. М., със съдебен адрес: *** - Адвокатска  кантора “М. и Н.”,  общата сума от 20 000,00 /двадесет хиляди/ лева, от която: 10 0000,00 лева, представляващи изплатено обезщетение за неимуществени вреди на Р. А. Х. и 10 000,00 лева на С. М. Х. и двамата от с.Клокотница,обл.Хасковска, като родители на загиналата като пешеходец при ПТП, настъпило на 23.07.2004г., М. Р. Х., на осн. чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.288,ал.12 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2010г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в  размер от 800,00 лева.

           

Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                       Районен съдия: