№ 175884
гр. София, 14.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110146595 по описа за 2025 година
Производството се води по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Д.
С., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за суми, за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
4849/2025 г. по описа на СРС, 85 състав.
Поради несъответствие в размера на мораторната лихва върху цената на топлинната
енергия с размера на това вземане по заповедта и поради липса на относими фактически
твърдения, касаещи начина на формиране на двете мораторни лихви, както и поради липса
на документ за платена държавна такса, с Разпореждане № 150866/30.09.2025 г. съдът е
указал на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от разпореждането да отстрани
конкретни нередовности в исковата молба.
С молба с вх. № 334015/14.10.2025 г. ищецът е отстранил само част от нередовностите
– представил е документ за платена държавна такса и е привел общия размер на мораторната
лихва върху цената на топлинната енергия в съответствие с размера й по заповедта, но само
частично е изпълнил указанието да посочи по съответен на заповедта по чл. 410 ГПК начин
как са формирани двете мораторни лихви.
Поради това с Разпореждане № 159316/15.10.2025 г. съдът е дал отново конкретни
указания на ищеца за отстраняване на нередовности в исковата молба, касаещи претенциите
му за мораторни лихви, като го е предупредил, че при неизпълнението им в срок и в цялост
исковата молба ще бъде върната в частта относно мораторните лихви, без да му бъдат
давани повече възможности за изпълнение.
Необходимостта от изпълнение на вторите указания на съда за отстраняване на
нередовности в исковата молба следва от обстоятелството, че в заповедното производство,
чието продължение се явява настоящото исково производство, мораторните лихви върху
цената на топлинната енергия и върху цената на услугата дялово разпределение са
формирани всяка от тях от по два компонента – от мораторни лихви върху платени и върху
неплатени главници от съответния вид. Ето защо всяка от общо четирите претенции за
мораторни лихви /върху платена и върху неплатена главница за цената на топлинната
енергия и върху платена и неплатена главница за цената на услугата дялово разпределение/
следва да бъде индивидуализирана в исковото производство с посочване на размер на
лихвата и период на забавата. На следващо място, доколкото при предявени искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД един от подлежащите на доказване факти, които предпоставят и
фактическите твърдения, които исковата молба следва да съдържа, за да отговаря в пълнота
на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, е наличието на главен дълг, а той, от своя
1
страна, се характеризира с основание, размер и период, съдът намира, че с предявяването в
заповедното, а впоследствие – и в исковото производство, на претенции за мораторни лихви
върху платени главници косвено предмет на делото стават и съответните платени главници.
Ето защо те също следва да бъдат индивидуализирани в исковата молба по основание,
размер и период /с посочване на начален и краен момент/. В противен случай съдът би бил в
обективна невъзможност да прецени дали исковете за мораторни лихви върху платени
главници са доказани по основание и размер.
В случая в отговор на второто разпореждане на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК ищецът е
депозирал молба, с която отново е изпълнил съдебните указания само частично, като една
част от тях изобщо не са изпълнени, а друга част не са изпълнени надлежно. Във втората
уточнителна молба ищецът е посочил в съответствие със заповедта по чл. 410 ГПК
единствено размера на мораторната лихва върху платената главница за цената на топлинната
енергия и размера на платената главница за цената на услугата дялово разпределение.
Посочените в тази молба размер на мораторната лихва върху неплатената главница за цената
на топлинната енергия, размер на платената главница за цената на топлинната енергия и
период на това вземане и размер на мораторната лихва върху платената главница за дялово
разпределение не съответстват на заповедта по чл. 410 ГПК, а периоди на забава на
мораторните лихви върху платената и неплатената главница за цената на топлинната енергия
и размер на мораторната лихва върху неплатената главница за цената на услугата дялово
разпределение изобщо не са посочени.
Указанията на съда за отстраняване на нередовности в исковата молба следва да се
считат за изпълнени, когато с тях се отстранят точно и напълно констатираните от съда
нередовности. При положение че на ищеца двукратно са давани ясни и конкретни указания,
чието пълно и точно изпълнение е изисквало просто да препише съответните стойности от
заповедта за изпълнение, но въпреки това указанията в едната си част изобщо не са
изпълнени, а в другата си част са неточно изпълнени, в резултат на което продължава да не е
налице необходимият обективен идентитет между вземанията за мораторни лихви по
исковата молба и по заповедта по чл. 410 ГПК, съдът намира, че възможностите за
отстраняване на нередовности в исковата молба досежно мораторните лихви са изчерпани.
Следователно в тази част исковата молба подлежи на връщане.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на исковото производство издадената
заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, като компетентен да стори това е исковият
съд. В случая заповедта следва да бъде обезсилена само по отношение на мораторните
лихви.
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА частично искова молба с вх. № 304771/18.09.2025 г., въз основа на която е
образувано гр. д. 46595/2025 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав – в частта по предявените
искове за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия и за мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение.
ОБЕЗСИЛВА частично Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 13.03.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 4849/2025 г. по описа на СРС, 85 състав – в
частта относно сумата от 459.42 лв. – мораторна лихва, и относно сумата от 9.37 лв. –
мораторна лихва.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
След влизане на разпореждането в законна сила делото ДА СЕ ДОКЛАДВА
незабавно за произнасяне по реда на чл. 131 ГПК.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3