Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 10.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд, ІІІ - ти състав,
гражданска колегия в публичното заседание на тридесети януари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 1149 по описа
за 2019 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по чл.
258 и сл. от ГПК.
С
решение № 2084 от 22.10.2019 г., постановено по гр.д. № 2429/2019 г. Плевенският районен съд е
осъдил ОД на МВР - Плевен, представлявана от директора К.Н.да заплати на
Л.Р.М. с посочен ЕГН и адрес *** следните парични суми:
- сумата от 1 357,28 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преизчисляване на нощен труд за периода от 16.04.2016 г. до 16.04.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба - 16.04.2019 г. до окончателното ѝ заплащане;
-
сумата от 186,29 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от падежа на всяко плащане до завеждане на исковата молба,
-
сумата от 490 лв. за направени по
делото разноски.
Със
същото решение Плевенският районен съд е осъдил ОД на МВР – Плевен, представлявана от директора К.Н.да заплати на
основание чл.78 ал. 6 от ГПК по сметка
на Плевенски Районен съд държавна такса в размер на 57,74 лв. съобразно уважената част от исковете.
Недоволна от така постановеното решение е останала ОД
на МВР - Плевен, представлявана от директора К.Н., която чрез процесуалния си
представител главен юрисконсулт П.Ф.го
обжалва в законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението, както и доводи
за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Твърди се, че РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че
положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл. 9
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.
Според въззивника за процесния период, за който се претендира заплащане на
допълнителни суми като главница и лихви за положен нощен труд са действали
няколко Наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, а
именно: Наредба № 8121з – 407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з – 592/25.05.2015
г., отм. с решение на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г. и Наредба № 8121з –
773/29.07.2016 г.. Въззивникът твърди, че отмяната на Наредбата от 25.05.2015
г., съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 от АПК действа занапред, считано от
датата на влизане в сила на съдебното решение – 29.07.2016 г., като от
29.07.2016 г. до 02.08.2016 г., когато е обнародвана последващата Наредба за
четири дни е действала Наредбата от 2014 г.. Според въззивника в нарушение на
материалния закон, ПРС е мотивирал изцяло своите правни изводи за целия
процесен период на разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от същата Наредба. Според
въззивника неправилно ПРС е приел, че е налице празнота в нормативната уредба,
касаеща МВР и е приложил разпоредбите на общото гражданско законодателство –
чл.9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
като не е съобразил, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142 ал. 1
т. 1 от ЗМВР и неговите служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР.
Според въззивника в чл.178 ал.1 и чл. 179 ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са
изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на тези държавни
служители, вкл. за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа,
като в ал. 2 на чл. 179 от ЗМВР е посочено изрично, че реда за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определя с Наредба на министъра на
вътрешните работи, а техния размер с негова заповед. Според въззивника поради
спецификата на работата на полицейските органи, законодателят е уредил техния
статут в специален закон - ЗМВР, който е
различен от статута на държавните служители, като за тях са неприложими нормите
на общото законодателство – КТ и ЗДСл.. Според въззивника в конкретният случай
не е налице нито закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска
преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143 като в
въззивната жалба са изложени подробни доводи относно полагането на нощен труд
от полицейските служители, неговото времетраене, както и начините на неговото
заплащане и изчисляване. В заключение въззивникът счита, че не са налице законовите
предпоставки за уважаване на предявените искове и моли окръжния съд да
постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС и вместо
него постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Алтернативно, в случай, че въззивният приеме, че
цитираните разпоредби от общото трудово законодателство са приложими се
позовава на чл.9г от Наредбата за работното време и отпуските в редакцията му
/НРВПО/ от ДВ бр. 41/2017 г. и моли съда да отхвърли иска за положен извънреден
труд за сумата от 262,79 лв., а иска за обезщетение за забава върху главницата
за сумата от 23,69 лв., определени съгласно заключението на СИЕ за периода от
01.01.2018 г. до 17.07.2018 г., за който период изрично е предвидено, че извънредния
труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни, като се цитира актуална съдебна практика на окръжни
съдилища. С въззивната жалба се
претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., направените по делото разноски за държавна
такса, както и направените в първата инстанция разноски.
в срока по
чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от
адвокат В.П. от ПАК, в качеството на пълномощник на въззиваемия Л.Р.М., в който се оспорва основателността на
въззивната жалба. В отговора се възпроизвеждат правните изводи в обжалваното
решение, които не следва да бъдат повтаряни, цитира се актуална съдебна
практика на районни и окръжни съдилища в страната съвпадаща като правни изводи
с тези в обжалваното решение и в заключение се моли окръжния съд да постанови решение, с което да остави въззивната жалба без
уважение и да потвърди решението на ПРС. Иска се присъждане на направените
във въззивната инстанция разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
въззивникът чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт П.Ф.поддържа
подадената въззивна жалба. В представеното по делото писмено становище, което
се поддържа, се възразява срещу изготвянето на икономическа експертиза по
задачите поставени от въззивния съд, като счита, че не са необходими специални
знания и умения за изготвяне на заключение по поставените от съда задачи. Представя
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В
о.с.з. въззиваемият чрез пълномощника си адвокат В.П. от ПАК поддържа
изложеното в отговора на въззивната жалба становище за неоснователност на
въззивната жалба и депозира писмени бележки, в които се преповтарят доводите в
отговора и посочената съдебна практика. Представя договор за правна помощ и
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Окръжният съд, като обсъди
оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция
доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на
закона, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество е
частично основателна.
Плевенският районен съд е
сезиран от следните обективно предявени искове от Л.Р.М.
***:
- иск с правно основание чл. 178 ал. 1 т.
3 от ЗМВР за сумата от 1 357,28 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение
за извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода от
16.04.2016 г. до 16.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ -
16.04.2019 г. до окончателното ѝ заплащане и
- иск с
правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сумата от 186,29 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената
главница за периода от падежа на всяка дължима главница до 16.04.2019 г..
За да уважи изцяло
предявените искове ПлРС е приел, че за част от исковия период намира приложение
разпоредбата на чл.
31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., а за останалата част от този период поради непълнота в ЗМВР и нормативната уредба,
касаеща лицата със служебно правоотношение в МВР по отношение на положения от
тях труд по служебно правоотношение по аналогия следва да бъдат приложени
разпоредбите на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ като се е позовал на утвърдените принципи в
Конституцията на РБ за правото на труд и неговото заплащане и равенство на
лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите в правоотношението.
При липсата на изрична регламентация в специалната уредба за процесния период,
с изключение на периода на действие начл.
31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., ПлРС е
приел, че положения от въззиваемия в рамките на дежурство нощен труд следва да
бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от 1,143,
независимо от обстоятелството, че нощният труд е заплатен на въззиваемия по
0,25лв./час съгласно закона. ПлРС е приел, че нормите на чл. 9 ал. 2 и чл. 8 от
НСОРЗ се прилагат едновременно и при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25лв./час. ПлРС е обсъдил приложението на чл. 9г от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските в редакцията на същата за периода от 01.01.2018 г.
до 17.07.2018 г., но е намерил същата за неприложима, тъй като касае отчитането
на извънреден труд пред друг държавен орган – Инспекцията по труда, но не
променя характера на труда, положен и изчислен чрез превръщане на нощния в
дневен такъв като извънреден, в случай, че надвишава нормативно определения
брой часове за периода. ПлРС е приел, че в конкретния случай следва да се
приложи правилото на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, за което приложение липсва спор в
практиката по отношение на извънредния труд по трудово правоотношение при
условията на чл. 142 ал. 2 от КТ и с цел осигуряване на равностойно положение
на служителите в МВР следва да се приложи и по отношение на тях.
С определение в з.с.з. на 19.12.2019
г. въззивният съд назначи по делото допълнителна СИЕ с конкретно поставени
задачи предвид оплакванията по въззивната жалба, но с оглед становището на
въззивника и липсата на внесени суми за възнаграждение на вещото лице
заключение по делото не е изготвено и съответно определението за СИЕ е отменено
на това основание. С оглед разпоредбата на чл. 161 от ГПК въззивният състав
приема, че изводите по спорните по делото въпроси следва да се направят по
заключението на вещото лице от СИЕ, прието в първата инстанция.
Не се
спори, а се установява и от представените по делото в първата инстанция писмени
доказателства, които не са оспорени от страните, че за процесният период от 16.04.2016 г. до 16.04.2019 г.
въззиваемият Л.И.е заемал длъжността “мл. Инспектор – група ОРР“ в ***- Плевен при ОД на МВР
Плевен по служебно правоотношение.
Не
се спори, че за процесния период въззиваемият е изпълнявал служебните си
задължения по утвърдени графици и
протоколи при режим на труд - дневни и нощни
смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187 ал. 3
от ЗМВР.
Установява се от заключението на
вещото лице В.В./основно и допълнено/, което не е оспорено от страните и като
обективно и компетентно изготвено съдът възприема изцяло, че с оглед характера
на заеманата длъжност, през процесния период въззиваемият е полагал труд през
нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало
сумарно. Вещото лице установява в заключението си, че за процесния период въззиваемият
е положил общо 1440 часа нощен труд,
за който му е заплатено от въззивника възнаграждение в размер на 0,25 лв./час.
Вещото лице установява, че този нощен труд, приравнен в дневен с коефициент
1.143 се равнява на 1645,92 часа труд, като разликата от 205,92 часа не е заплащана на
въззиваемия и при при съответната ставка за извънреден труд, определена на
базата на основните работни заплати на въззиваемия за периода и 50 % увеличение
е на стойност 1 357,28 лв..
Вещото лице установява, че лихвата за забава върху изчислените суми за периода
от изискуемостта на всяко вземане до датата на подаване на исковата молба е в
размер на 186,29 лв.. От
заключението на вещото лице се установява, че за периода от
01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. приравненият нощен труд умножен по съответната
ставка за извънреден труд е в размер на 102,04
лв. за първото тримесечие на 2018 г. и в размер на 160,75 лв. за второто тримесечие на 2018 г.. От заключението на
вещото лице се установява също, че лихвата за забава
върху всяка от неплатените главници, дължими за периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г. до датата на подаване на ИМ е в размер на общо 10,79 лв. върху главницата за първото
тримесечие на 2018 г. и в размер на 12,90
лв. върху главницата за второто тримесечие на 2018 г.
Изложените от първоинстанциният съд изводи относно наличието на законово
основание за за преизчисляване на положения нощен труд от въззиваемия към
дневен с прилагане на коефициент от 1,143 се споделят от въззивната инстанция
изцяло в частта за периодите от 11.04.2016 г. до 31.12.2017 г. и от 01.08.2018
г. до 11.04.2019 г.. Правилно и законосъобразно при преценка на разпоредбите на
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове по отношение
на значителната част от посочените по-горе периоди РС е приел, че при липса на
специално правило, което да определя методологията за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР нормативната празнота следва да се
преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Окръжният съд не споделя
възражението на въззивника, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ е неприложима в конкретната хипотеза за периодите, в
които липсват разпоредби в ЗМВР, респ. в издадените въз основа на закона
подзаконови нормативни актове, уреждащи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни. При
съобразяване на разпоредбите
на чл. 176, чл.178 ал. 1 т. 3, чл. 179 ал. 1 пр. 2, чл. 179 ал. 2 и чл.187 ал. 9 от ЗМВР, може да се направи
обоснован извод, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители,
работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през нощта от 22,00 до 6,00 при работещите на 8, 12 или
24-часови смени, работното време на които служители се изчислява сумарно за
тримесечен период. Съгласно разпоредбите на чл. 187 ал. 6 и ал. 5 от ЗМВР извънредният труд на служителите, работещи на смени извън редовното работно време до 280 часа годишно за отработени до 70 часа на
тримесечен период се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съдът съобрази, че през процесния
период са
действали следните Наредби по чл.187 ал. 9 от ЗМВР за реда за
организацията и разпределянето на работното време в МВР, а именно: за
периода от 01.04.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., а за периода от 02.08.2016 г. до 31.03.2019
г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.. Съгласно разпоредбите на чл.
3 ал. 3 от трите Наредби, които са аналогични държавните служители в МВР е
възможно да полагат труд през нощта за периода от 22,00 часа до 06,00 часа. В
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на уреденото в чл.
31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6, 00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват
с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
Съгласно разпоредбите на чл.
9 и чл.
12 от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в МВР, издадена на основание чл. 179 ал.
2 от ЗМВР и действала през част от процесния период от 18.08.2018 г. до 31.03.2019
г. на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане
на труд през нощта, като за всеки отработен нощен час или за част от него от
22,00 ч. до 6,00 ч. се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след
предоставяне в съответните финансови звена на протокол-приложение
№ 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.. Съгласно чл. 67 ал. 3 от Закона за държавния служител, който също намира
субсидиарно приложение по отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7 т.1-5, както и редът за получаването им се определят с
наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. В този смисъл НСОРЗ като наредба от общото трудово
законодателство намира приложение, след като в др. специални подзаконови
нормативни актове издадени по ЗДСл. или ЗМВР са налице празноти или са
предвидени по - неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните
възнаграждения и редът за получаването им. Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно
за определен по - продължителен период от време, който в процесния случай е
тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е
еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
календарен период /седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл.
187 ал. 1 от ЗМВР. При липсата на
специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или
което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да
се преодолее чрез субсидиарното приложение на НСОРЗ. Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса
на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените
във въззивната жалба доводи относно приложимостта на установения в чл.
9 ал. 2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение за процесните периоди, в които не е
действала разпоредбата на чл.
31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., като следва да се отчете, че и в двата случая приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, като е налице различие единствено относно
математическата формула, въз основа на която се достига до този коефициент
както правилно е приел първоинстанциният съд
Основателно е направеното от въззивника
възражение, че първоинстанциният съд неправилно не е съобразил разпоредбата на
чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в редакцията ДВ
бр.41/2017 г. за част от процесния период. За периода от 01.01.2018 г. до
17.07.2018 г. е действала разпоредбата на чл. 9г от НРВПО /нов - ДВ, бр. 41 от
2017 г., в сила на 01.01.2018 г./,
съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време са
повече от часовете, определени съгласно чл. 9б от Наредбата, се отчитат за
извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред Инспекцията по труда без
превръщане на нощните часове в дневни. Впоследствие разпоредбата на чл. 9г
от НРВПО е изменена / ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г./, като
думите "без превръщане на нощните часове в дневни" се заличават. От това законодателно изменение е видно, че волята на
нормотвореца за процесния период с изключение на периода от 01.01.2018 г. до
17.07.2018 г. е да признае за извънреден
труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.
9 ал. 2 от НСОРЗ или
съгласно чл.
31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., което е още един
довод за неоснователност на възражението на въззивника за неприложимост на
НСОРЗ. Налага се извода, че и в двете хипотези отчетените в повече часове са
извънреден труд, като при сумирано изчисляване на работното време отработените
часове се определят в края на отчетния период и се съпоставят с работните
часове при нормална продължителност на работното време за същия този период.
Правилото на чл. 9 г от НРВПО намира приложение за два от
периодите на отчитане: 01.01.2018 г.- 31.03.2018 г. и 01.04.2018 г. -
30.06.2018 г., но не и за положените за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018
г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от 01.07.2018 г. до
30.09.2018 г. и по отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд
следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа новата редакция на чл.9 г от НРВПО /изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г./,
в която липсва ограничението „без превръщане на нощните часове в дневни“.
През целия процесен период е действала
разпоредбата на чл.
18 ал. 3 от НСОРЗ, съгласно която при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното място при
подневно отчитане на работното време. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
9 ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, съгласно която пресмятане на трудовия стаж се
извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се
разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно
време.
С оглед на изложеното относно
нормативната уредба, касаеща наличието на положен извънреден труд за процесния
период, въззивният съдът приема, че с изключение на периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г. за останалата част от
процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143
следва да се вземат предвид при решаването на въпроса за наличие на положен
извънреден труд. За периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. не следва да се преизчислява
нощния труд към дневен с коефициент от 1,143, като с оглед заключението на
вещото лице описано по - горе общо определената за тези два периода сума в
размер на 262,79 лв. следва да се се
извади от общо определената сума от 1 357,28
лв. и разликата от 1 094,49 лв.
да се присъди на въззиваемия като извънреден труд. С оглед недължимостта на
главницата от 262,79 лв. недължима
се явява и лихвата за забава върху всяка от главниците за съответното
тримесечие от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г., респ. с оглед заключението на вещото лице общо определената за
тези два периода сума за лихва за забава в размер на 23,69 лв. следва да се
извади от общо определената сума от 186,29 лв. и разликата от 162,60 лв. да се присъди на въззиваемия
като лихва за забава върху дължимата главница за извънреден труд.
Искът с правно основание
чл.178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР вр. чл.179 ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР се явява частично
основателен и доказан за сумата от 1 094,49
лв., до който размер следва да бъде уважен, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от датата на ИМ - 16.04.2019 г. до окончателното й заплащане,
като за разликата над 1 094,49 лв. до
1 357,28 лв. в размер на 262,79
лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен от съда. Искът с
правно основание чл. 86 от ЗЗД се явява частично основателен и доказан за
сумата от 162,60 лв., като за
разликата над 162,60 лв. до 186,29 лв. в размер на 23,69
лв. искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда.
Относно разноските:
В първата инстанция ищецът е
направил разноски общо в размер на 490
лв. за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице. Ответникът
е направил разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилата на чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
правната помощ, приета с ПМС № 4/06.01.2006 г., приложима по отношение на
възнаграждението на юрисконсултите съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП. Фактическата и правна сложност на спора според въззивния съд не налага
определяне на възнаграждение в размер по - висок от минимално предвидения в
Наредбата. С оглед частичното уважаване на искове и след компенсация на
насрещните вземания за разноски между страните, въззивният съд приема, че
ответникът, въззивник в настоящото производство дължи на ищеца, въззиваем в
настоящото производство разноски за първата инстанция в размер на 380,11 лв..
Във въззивната инстанция по
съображенията направени по - горе въззивният съд приема, че въззивникът е
направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. и разноски за държавна такса в
размер на 28,87 лв.. Въззиваемият е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200
лв.. Съобразно уважената част от
въззивната жалба и след компенсация въззивникът следва да заплати на
въззиваемия сумата от 137,51 лв. за направени пред въззивната
инстанция деловодни разноски.
С
оглед уважената част от исковете на основание чл. 78 от ал. 6 ГПК въззивникът,
в качеството на ответник в първата инстанция следва да заплати ДТ върху
уважената част от исковете в размер на 50,29
лв..
По изложените съображения,
въззивният съд приема, че решението на ПлРС като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено в частта, в която искът за главницата е уважен
за сумата 1 094,49 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане, в частта, в която искът по чл.86 ЗЗД е уважен
за сумата от 162,60 лв., в частта,
в която в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 380,11 лв., както
и в частта, в която по сметка на съда е присъдена ДТ в размер на 50,29 лв.. Решението на ПлРС следва да се
отмени на основание чл. 271 от ГПК в частта, в която ОД на МВР Плевен е
осъдена да заплати на Л.Р.М. разликата над сумата от 1 094,49 лв. до 1 357,28 лв. в размер на 262,79 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент от 1,143 на нощен към дневен труд за периода от
01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., в частта, в която е осъдена да заплати
на основание чл. 86 от ЗЗД обезщетение за забава за разликата над сумата от 162,60 лв. до 186,29 лв. в
размер на 23,69 лв., както и в
частта, в която е осъдена да
заплати разноски по делото за разликата над
380,11 лв. до 490 лв.. Решението на ПлРС следва да се отмени и в частта, в която ОД на МВР е
осъдена да заплати ДТ по сметка ПРС за разликата над 50,29 лв. до 57,74 лв..
Водим от горното, Окръжният
съд
Р е ш
и:
ОТМЕНЯ на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решение
№ 2084 от 22.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 2429/2019 г. по описа на съда В
СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
- В ЧАСТТА, в която ОД на МВР - Плевен е осъдена да заплати на Л.Р.М. разликата над сумата 1 094,49 лв. до 1 357,28 лв. в
размер на 262,79 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд
към дневен за периода 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на ИМ - 16.04.2019 г. до окончателното й изплащане;
- В ЧАСТТА, в която ОД на МВР -
Плевен е осъдена да заплати
на Л.Р.М. разликата
над сумата от 162,60 лв. до 186,29 лв. в размер на 23,69
лв., представляваща обезщетение за забава
върху неизплатена главница от 262,79
лв. за
периода от падежа на всяка вноска до датата на подаване на ИМ - 16.04.2019
г.,
- В ЧАСТТА, в която на основание чл. 78 от ГПК ОД на МВР – Плевен е осъдена да заплати на Л.Р.М. деловодни разноски за
разликата над сумата от 380,11 лв. до 490 лв. в размер на 109,89 лв.;
- В ЧАСТТА, в която на основание чл.78 ал. 6 от ГПК ОД на МВР - Плевен е осъдена да заплати по сметка ПлРС държавна такса върху цената на
уважените искове за разликата над сумата от 50,29 лв. до сумата от 57,74 лв.,
КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Р.М. *** иск с правно основание чл.
178 ал. 1 т. 3 вр. чл. 179 от ЗМВР за разликата над сумата 1 094,49 лв. до 1 357,28 лв. в размер на 262,79 лв., представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с
коефициент 1,143 на нощен труд към дневен за периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на ИМ - 16.04.2019 г. до окончателното й изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Р.М. *** иск с правно основание чл.
86 ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 162,60 лв. до 186,29 лв. в размер на 23,69
лв., представляваща обезщетение за забава
върху неизплатена главница от 262,79
лв. за
периода от падежа на всяка вноска до датата на подаване на ИМ - 16.04.2019
г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.
271 ал. 1 от гпк решението на Плевенския Районен
съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК след компенсация ОД на МВР гр. Плевен, представлявана от
директора В.В.с административен адрес: гр. Плевен, ул. ***да заплати на Л.Р.М., ЕГН ********** *** сумата от 137,51 лв. за
направени пред въззивната инстанция деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: