№ 1555
гр. Русе, 01.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Антоанета Ив. Абрашева
при участието на секретаря Светла К. Г.
като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело №
20244520106190 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, гр. София срещу И. К. И..
Ищецът твърди, че на 30.10.2023 г. е подписано Приложение № 1 към
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 30.10.2023 г. между
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като
съгласно договора за цесия вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу И. К.
И., произтичащо от договор за потребителски кредит № ********** от дата
19.12.2020 г. било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор.
Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената
продажба на вземането от името на първоначалния кредитор и от името на
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД.
Съгласно сключен договор за потребителски кредит за закупуване на
стока или услуга, кредиторът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД се задължил да
предостави на кредитополучателя И. К. И. под формата на заем парична сума
в размер на 5995.90 лв., представляваща главница по кредита.
Кредитополучателят се задължил да върне дължимата по договора парична
сума, като общата стойност на плащанията по кредита била договорена в
размер на 9018.04 лв., договорната лихва по кредита била в размер на 3022.14
лв.. Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до
25.12.2023 г., на 36 броя месечни погасителни вноски, първите 35, от които в
размер на 250.50 лв., а последната погасителна вноска – изравнителна – в
размер на 250.54 лв. При забава на плащанията кредитополучателят следвало
да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
1
неплатената главница, като на длъжника била начислена лихва за забава за
периода от 20.02.2022 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу длъжника и било образувано ч.г.д. № 3633/2024 г. Длъжникът
подал възражение срещу издадения съдебен акт и съгласно указанията на
заповедния съд, ищецът предявил настоящия установителен иск.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че И. К. И. дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 3633/2024 г.,
по описа на Районен съд - Русе, а именно: 4389.64 лв. – главница; 1342.41 лв. –
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 19.02.2022 г. до
25.12.2023 г.; 1975.55 лв. – лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода
от 20.02.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда; ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 28.06.2024 г. в съда до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
На 19.12.2020 г. е сключен договор за потребителски кредит №
********** между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и И. К. И., по силата на който на
ответницата е предоставен кредит в размер на 5995.90 лв. Договорът се
сключва за срок до 25.12.2023 г., при следните параметри: ГЛП 28.77 %,
годишен процент на разходите 32.44 % и обща дължима сума в размер на
9018.04 лв. От приложения на стр. 3 от договора погасителен план се
установява, че месечната вноска по кредита възлиза на 250.50 лв. в рамките на
36 месечни вноски, като само последната вноска е в размер на 250.54 лв.
На 30.10.2023 г. е сключен договор за продажба на вземания, по силата
на който „Ти Би Ай Банк” ЕАД прехвърля на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД вземанията и свързаните задължения по просрочени и
необслужвани кредити на физически лица. В приложение № 1 от 30.10.2023 г.
под № 503 фигурира и вземането срещу ищцата с остатък на дължимата сума
към 03.10.2023 г. от 7242.29 лв.
До ищцата е изпратено уведомително писмо от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за прехвърляне на вземането
към нея, произтичащо от процесния договор за кредит. Писмото е върнато от
адреса като непотърсено.
Ответната страна е представила платежни документи за погасяване на
кредита - 12 броя разписки за периода от 22.01.2021 г. до 04.05.2023 г., платени
чрез „Изи пей“.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 3633/2024 г. по описа на РС-Русе, в
полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение
2
по чл.410 от ГПК срещу И. К. И. за сумите, заявени по исковата молба,
съставляващи вземания по Договор за потребителски кредит №
**********/19.12.2020 г., сключен с “Ти Би Ай Банк” ЕАД, впоследствие
цедирани на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В законоустановения
месечен срок длъжникът е подал възражение за недължимост на вземането,
поради което съдът указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на страната на
02.10.2024 г., а исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
дело, е изпратена с писмо на 31.10.2024 г.
По делото е прието заключението по назначената съдебно-
икономическа експертиза, според което на 21.12.2020 г. по разплащателна
сметка с аналитичен номер 45961002267310314434091, с титуляр И. К. И. са
постъпили 5995,50 лева с основание „усвояване на кредит“. За периода от
22.01.2021 г. до 04.05.2023 г. И. К. И. е изплатила 3446,36 лева, от които
1606,26 лева - главница, 1650,24 лева - договорна лихва и 189,86 лева - лихви
за забава. Размерът на непогасената главница към 31.10.2023 г. е в размер на
4389,64 лева. Размерът на непогасената договорна лихва за периода от
19.02.2022 г. до 25.12.2023 г. по договора е в размер на 1371,90 лева.
Изчислена е законна лихва за забава за периода от 20.02.2022 г. до 30.10.2023 г.
в размер на 1510,23 лева. Изчислена е и лихва за забава от 30.10.2023 г. до
07.10.2025 г. в размер на 1177,97 лева. Посочено е, че И. К. И. е внесла за
периода от 22.01.2021 г. до 04.05.2023 г. общо 3 446,36 лева, от които са
погасени: главница в размер на 1606,26 лева, лихви в размер на 1650,24 лева и
обезщетение за забава в размер на 189,86 лева. Експерта установява, че
представените в съдебно заседание доказателства за платени вноски в размер
на 2702 лева са включени в общата сума, внесена от И. И. в размер на 3466,36
лева. С платените суми от И. К. И. са погасени главници, лихви и обезщетения
за забава.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова
полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415
ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, поради
което се явява процесуално допустим.
Разгледани по същество установителните искове са частично
основателни.
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели
да установи, че ответникът дължи сумите, за които по ч. гр. д. № 3633/2024 г.
по описа на РРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С оглед на
представените по делото писмени доказателства и неоспорването им от
ответника, съдът приема за установено сключването на процесния договор за
кредит между И. К. И. и първоначалния кредитор "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, гр.
София и изпълнението на задължението на кредитора по него за предоставяне
на заемната сума.
3
От приетите по делото писмени доказателства се установи също така,
че процесното вземане е прехвърлено с Приложение № 1/30.10.2023 г. към
Договор за продажба на вземания от 30.10.2023 г., подписани между "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД и "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД. Цесионерът е
упълномощен да изпраща писмени уведомления по смисъла на чл. 99, ал. 3
ЗЗД до длъжниците по вземанията, предмет на договора от името на цедента.
Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия
кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор
няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се
защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор (Решение № 137
от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о.).
Уведомяването на ответника за станалата цесия, като факт, настъпил
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следва да
бъде взето предвид от съда. Съгласно постановките на т. 9 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в
производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(в същия смисъл са и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г.,
І т. о. и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.о.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК). В настоящия случай уведомлението,
заедно с препис от исковата молба и останалите писмени доказателства, са
били връчени на ответника на 27.02.2025 г., поради което следва да се приеме,
че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски
кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо ответника. По
изложените съображения, следва да се приеме, че ответникът е надлежно
уведомен за прехвърлянето на вземането с получаване на препис от исковата
молба и приложенията към нея.
Безспорно се установява и размерът на процесното вземане, като след
направените от ответника частични плащания в размер на 3446.36 лв., същото
е в размер на общо 7671.96 лв., от които: главница 4389.64 лв., договорна
лихва 1371.90 лв., начислена за периода от 19.02.2022 г. до 25.12.2023 г. и
лихва за забава в размер на 1910.42 лв., начислена за периода от 20.02.2022 г.
до датата на подаване на заявлението в съда - 27.06.2024 г. (в т.ч. 1510.23 лв. за
периода от 20.02.2022 г. до 30.10.2023 г., съгласно експертизата и 400.79 лв. от
31.10.2023 г. до 27.06.2024 г., изчислена с лихвен калкулатор на НАП).
Съдът следи служебно за нищожността клаузи на договора за
4
потребителски кредит на императивните разпоредби на ЗПК и добрите нрави,
като намира, че в случая не са налице такива. Размерът на уговорената
възнаградителна лихва, процентно изразен – 28.77 %, не противоречи на
закона, нито на добрите нрави. За м. 12.2020 г. основният лихвен процент на
БНБ е 0 % + 10 пункта, като размерът на законната лихва към дата на
сключване на договора 10 %. Трикратният размер на законната лихва към
датата на сключване на договора е 30 %. За съобразяването дали уговорката за
ГПЛ е нищожна поради противоречие с добрите нрави, следва да се съобразят
конкретните данни по производството – в този смисъл решение №
61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС. Приема се, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени
кредити – двукратния размер на законната лихва) - решение № 906/30.12.2004
г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д.
№ 315/2005 г. на ВКС, II г. о., определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. №
6295/2014 г. на ВКС, IV г. о. Ето защо съдът намира, че така уговореният ГЛП,
а именно 28.77 % не противоречи на добрите нрави.
Към момента на сключване на процесния договор е била приета
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България, като уговореният размер на ГПР –
32,44 също е съобразен със законовата разпоредба.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявеният установителен
иск за дължимост на сумите по приложеното заповедно производство за
частично основателен и като такъв подлежи на уважаване за следните суми:
главница 4389.64 лв., договорна лихва 1342.41 лв., начислена за периода от
19.02.2022 г. до 25.12.2023 г. и лихва за забава в размер на 1910.42 лв.,
начислена за периода от 20.02.2022 г. до датата на подаване на заявлението в
съда - 27.06.2024 г., а за размера над 1910.42 лв. до претендираните 1975.55 лв.
установителната претенция за лихва за забава подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Според т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК, в решението по установителния иск съдът се произнася и по
дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера
им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В случая, за заповедното
производство ищецът претендира разноски в размер на 204.15 лева - държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от
исковете, на ищеца се следват разноски в заповедното производство в размер
на 202.42 лв. В исковото производство разноските на ищецът са в размер на
404.15 лева - заплатена държавна такса и депозит за вещо лице. Претендира се
и юрисконсултско възнаграждение, като съдът определя същото в минималния
5
размер предвиден в чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ
(редакция към датата на образуване на производството) – 100 лв. Частичното
уважаване на претенцията редуцира вземането на ищцовото дружество за
разноски до сумата 499.89 лева.
По направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски,
съдът намира, че такива се следват на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
съобразно отхвърлената част от исковете. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие (л. 42), в който е уговорено възнаграждение в
размер на 400 лв. В полза на ответника се следва сумата от 3.38 лв., от общо
претендирани 400 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
По компенсация вземането на ищцовото дружество за разноски е
размер на 496.51 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. К. И., ЕГН **********, с
адрес: **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 4389.64
лева - главница по Договор за потребителски кредит №
**********/19.12.2020 г., сключен с “Ти Би Ай Банк” ЕАД, ведно със
законната лихва вот датата на подаване на заявлението 28.06.2024 г. в съда до
окончателното изплащане на задължението, 1342.41 лева – договорна лихва
за периода от 19.02.2022 г. до 25.12.2023 г.; 1910.42 лева – лихва за забава за
периода от 20.02.2022 г. до 27.06.2024 г., за които суми е издадена Заповед №
1853/29.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 3633/2024 г. по описа на РС – Русе и ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за
забава за периода от 20.02.2022 г. до 27.06.2024 г. над 1910.42 лева до
претендирания размер от 1975.55 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН **********, с адрес: **********, да заплати
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 202.42 - разноски по ч.гр.д. № 3633/2024 г.
по описа на РС – Русе и сумата от 496.51 лв. - разноски за настоящото
производство по компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6