Р Е Ш Е Н И Е
№ 537
Гр. П., 19.04.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 07290/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от З.В.Д. *** АД обективно
съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответното дружество сумата от 2
796,63 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г. до топлоснабден недвижим
имот, находящ се в гр. П., ул. „***, законната лихва върху главницата, считано
от 02.12.2009 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1 091,05 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
01.03.2004 г. до 23.11.2009
г., както и сумата от 186,63 лв. – разноски по делото, за които вземания по ч. гр.
дело № ***г. по описа на Районен съд – П. е издаден изпълнителен лист от 09.12.2011
г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20127530400***г. по
описа на ЧСИ С.Б. с рег. № 753 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – П.,
поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по давност.
Ищецът З.Д. твърди, че с изпълнителен лист,
издаден по ч. гр. дело № ***г.
по описа на Районен съд – П. бил осъден да заплати на ответното дружество
сумата от 2 796,63 лв. – главница за доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г. до топлоснабден недвижим имот,
находящ се в гр.
П., ул. „***, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
02.12.2009 г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 1 091,05 лв. –
законна лихва за забава за периода от 01.03.2004 г. до 23.11.2009 г., както и сумата
от 186,63 лв. – разноски по делото. Посочва, че въз основа на изпълнителния
лист и за събиране на удостоверените в него вземания по молба на взискателя
„Топлофикация – П.“ АД от 05.04.2012 г. срещу него било образувано изпълнително
дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б.. Оспорва дължимостта на вземанията по листа с
твърдението, че същите са били погасени по давност към датата на образуване на
изпълнителния процес. Намира за приложим тригодишния давностен срок, с оглед
характера им на периодични плащания. Поддържа, че процесното изпълнително
производство следва да се счита за прекратено по силата на закона на основание
чл. 433, а. 1, т. 8 ГПК – поради бездействието на взискателя. С тези
съображения обоснова правния си интерес от търсена защита и отправя искане за
уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът „Топлофикация – П.“ АД оспорва исковата претенция по основание и
размер с твърдението, че вземането не е погасено по давност. Поддържа, че не е
изтекъл тригодишният давностен срок, както и, че е налице спиране на давността
през време на съдебен процес. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на
иска.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства, респ.
приложени материали се установява, че в хода на производството по ч. гр. дело №
***г. по описа на Районен съд – П. в полза на ответното дружество „Топлофикация
– П.“ АД и срещу ищеца З.В.Д. е издадена Заповед от 02.12.2009 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която било разпоредено длъжникът да
заплати на кредитора сумата от сумата от 2 796,63 лв., представляваща главница
за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г. до
топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „***, законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.12.2009 г.
до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1 091,05 лв., представляваща лихва за
забава на месечните плащания за периода от 01.03.2004 г. до 23.11.2009 г.,
както и сторените разноски по делото в размер на сумата от 186,63 лв. Изяснява
се, че по разпореждане на съда от 09.12.2011 г., след като е прието, че заповедта
е влязла в сила, за сумите, присъдени със същата, е издаден изпълнителен лист.
Не
е спорно между страните, а и се установява, че въз основа на този изпълнителен
лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на „Топлофикация
– П.“ АД с вх. № 04611/05.04.2012 г. било
образувано изпълнително дело № 20127530400***г. по описа на ЧСИ С.Б. с рег. № 753
и с район на действие Окръжен съд – П.. От съдържанието на молбата
/приета като част от завереното копие на изпълнителното дело/ се изяснява, че
дружеството – взискател е поискало да бъде извършена справка за установяване
размера на получаваните от длъжника З.Д. пенсия или трудово възнаграждение и
при налични такива да бъде наложен запор върху вземането, извършване на справка
за налично недвижимо имущество, върху което да бъде вписана възбрана, както и
за съществуването на декларирани от длъжника собствени МПС-та, които да бъдат
спрени от движение за срок от три месеца.
От
съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че до длъжника Д.
е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчено му чрез уведомление от
20.08.2012 г.
С
писмено искане с вх. № 5945/01.04.2016 г. взискателят е възложил на ЧСИ
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, като е поискал да бъде извършена справка и в
случай на установяване на наличен секвестируем трудов или приравнен на него
доход, получаван от длъжника или пенсия,
да бъде наложен запор върху вземанията до пълното погасяване на задължението по
изпълнителното дело.
Изяснява
се, че със запорно съобщение от 12.04.2016 г., адресирано до ЕТ „Комерс –
Йордан Янев“ – гр. София, в качеството му на трето задължено лице, органът по
принудително изпълнение е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника Д., изплащано от дружеството. По делото няма данни дали и в кой
конкретен момент адресатът е получил съобщението, както и дали реално е бил
наложен запор.
Установява
се, че с ново писмено искане с вх. № 1981/07.02.2017 г. „Топлофикация – П.“ АД
е поискало от ЧСИ Б.да бъде наложен запор върху банковите сметки, открити на
името на длъжника З.Д. в „УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Обединена
българска банка“ АД. До търговските банки са изпратени запорни съобщения от
14.05.2018 г. без данни за получаването им от адресатите, съответно за реално
налагане на запорите.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Съгласно
посочената разпоредба всеки може да
предяви иск, за да установи несъществуването на едно право, когато има интерес
от това При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ищеца е да
установи правния си интерес от търсената защита – отричане на вземанията, като
докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното
дружество, свързана с претендиране на процесните вземания, както и периода –
начален и краен момент на давността. При установяване тези обстоятелства, в
тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца
вземания съществуват.
Наличието
на висящ изпълнителен процес, образуван по искане на взискателя „Топлофикация –
П.“ АД за събиране на процесните вземания, насочен срещу ищеца З.Д., както и
проведеното оспорване на исковите претенции, релевирано от ответната страна,
свидетелстват за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателни
установителни искове и за неговата активна материалноправна легитимация в
процеса.
В
настоящия случай ищецът оспорва вземанията с твърдението за погасяването им по
давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист и
изтекла към момента на образуване на настоящото производство.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
По
делото се изясни, че процесните вземания са удостоверени в изпълнителен лист, издаден
по реда на чл. 416 ГПК – въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение.
Уредено
като строго формално заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има за цел
да установи дали едно парично вземане е спорно и в случаите, при които е
останало неоспорено от длъжника да даде по-бърза защита на кредитора чрез
издаване на изпълнително основание – заповед за изпълнение /арг. чл. 404, т. 1,
предл. 3 ГПК/, която да послужи да принудително изпълнение на притезанието по
реда на чл. 442 и сл. ГПК.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК
следва изводът, че влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК – като неоспорена в
срок от длъжника заповед за изпълнение на парично задължение има правни
последици, аналогични на влязлото в законна сила съдебно решение. Безспорно
същата се ползва с изпълнителната сила, присъща на осъдителните решения и
представлява съдебно изпълнително основание за удостоверените в нея парични
вземания. Същевременно, заповедта за изпълнение има установително действие в отношенията
между страните, като влизането ѝ в сила препятства оспорването на
вземанията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение – арг. чл. 424 ГПК.
Вземането,
установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, може да бъде оспорено
единствено по реда на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които по характера си
представляват извънредни хипотези, с
ограничено във времето приложение. Същевременно и в заповедното
производство, в хода на което е издадено изпълнителното основание, допустима
форма на защита е искът по чл. 439 ГПК, който обаче може да се основава само на
факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение – арг. чл.
439, ал. 2 ГПК.
Всичко
изложено дотук дава основание на съда да приеме, че влязлата в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК има присъщото на съдебните
решения установително действие в отношенията между страните, поради което спрямо
удостоверените в същата вземания от влизането ѝ в сила става приложим
петгодишният давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК. В този
смисъл са и мотивите, изложени в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по
гр. дело 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV
гр. о., постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, в които е отразено,
че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение, в който смисъл са и Определение
№ 443 от 30.07.2015 г. по ч. търг. дело № 1366/2015 г., II т. о., ТК на ВКС,
така също и Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. дело № 4647/2015 г.,
IV г. о., ГК на ВКС.
Следователно,
спрямо процесните, оспорени от ищеца вземания, за които по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен
съд – П. е издадена Заповед от 02.12.2009 г. за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК, влязла в законна сила на основание чл. 416, ал. 1 ГПК, е приложим петгодишният давностен срок – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, започнал
да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение.
По
делото няма данни в кой момент процесната заповед е влязла в законна сила, но
предвид отбелязването, направено върху същата за издаване на изпълнителен лист
на 09.12.2011 г., то следва да се приеме, че това е най-късният момент, към
който изпълнителното основание се е стабилизирало. Предвид това, считано от
този момент петгодишната давност за удостоверените в същото вземания поначало
изтича на 09.12.2016 г.
При
извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на
кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му
за принудително събиране на паричните притезания.
По
делото се изясни, че въз основа на процесния изпълнителен лист срещу длъжника
по него и по молба на ответника от 05.04.2012 е образувано изпълнително
дело № ***г.
по описа на ЧСИ С.Б.. Установи се, че с молбата взискателят „Топлофикация – П.“
АД е посочил различни изпълнителни действия, които да бъдат извършени за
събиране на процесните вземания. Съдът, съобразявайки и задължителните
разяснения, дадени в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, счита, че тази молба
на ответното дружество, в качеството му на кредитор по изпълнителния лист,
обективираща искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия и която е
била приета от органа по принудителното изпълнение като редовна такава, е
първото действие, което е довело до прекъсване на давността по отношение на процесните
вземания и нова такава е започнала да тече на основание чл. 117, ал. 2, вр. ал.
1 ЗЗД, считано от следващия ден – 06.04.2012 г.
Съдът
намира, че тази молба е довела и до спиране на давностния срок за вземането на
основание чл. 115, ал. 1, б. "ж“ ЗЗД, през време на изпълнителното
производство, съобразявайки разясненията, дадени в Постановление № 3 от
18.11.1980 г. на Пленума на ВС, като нова давност е започнала да тече от
момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с това постановление
на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на постановлението изрично е
прието, че след образуване на изпълнителното дело при висящност на
изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, тъй като
изпълнителният процес е също съдебен процес, част от гражданския процес,
каквато част е и предшестващото го исково производство, в хода на което давност
не тече докато трае процесът. Този акт на върховната съдебна инстанция е
отменен с тълкувателното решение от 26.06.2015 г., която отмяна има действие
занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от
момента на постановяването на новия тълкувателен акт. /в този смисъл Решение №
170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г.
ГК, ІV г. о. на ВКС, както и Решение № 363 от 12.11.2018 г. по в. гр. дело № 489/2018 г.
по описа на Окръжен съд – П./.
Предвид
изложеното, съдът намира, че давността за вземанията по процесния изпълнителен
лист, в частност за вземанията за главница и лихва за забава, е спряла да тече
с образуването на изпълнителното производство.
Междувременно
доказателствата по делото сочат, че преди влизане в сила на тълкувателното
решение, отменящо постановлението на Пленума на ВС от 18.11.1980 г. и
първоначално даденото с него тълкуване - 26.06.2015 г. /което поначало води
преустановяване действието на спирането/ изпълнителното производство е било
прекратено.
От
материалите, съдържащи се в приетото като писмено доказателство по делото
заверено копие от изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б. се установи,
че в продължение на 2 години, считано от деня, следващ подаването на молбата за
образуването му или от 06.04.2012 г. в хода на същото не са извършвани,
респективно не са били поискани от взискателя конкретни изпълнителни действия.
Няма такъв характер кореспонденцията, разменена между частния съдебен
изпълнител и различните институции, тъй като същата е насочена единствено към
проучване на имущественото състояние на длъжника и по характера си не
представлява същинско действие по принудително изпълнение, доколкото не са
последвали изпълнителни действия – налагане на запор, насрочване и извършване
на опис и т.н. Няма такова действие и връчването на поканата за доброволно
изпълнение на длъжника.
Изложеното
дава основание на съда да приеме, че считано от 06.04.2014 г. /две години от
деня, следващ последното активно поведение на кредитора и взискател/
производството по процесното изпълнително дело следва да се счита за прекратено
на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК – поради това, че в продължение на две години взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия, което от своя страна е проявна
форма на неговото бездействие, водещо до осуетяване реализацията на правата му.
Процесното прекратително основание настъпва ex lege – по силата на закона,
считано от момента на изтичане на две години от последното действие, в който
смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на
последното изрично е посочено, че в тази хипотеза прекратяването на изпълнителното
производство става по право, без значение дали съдебният изпълнител е
постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и в кой момент е
сторил това, тъй като с постановлението си съдебният изпълнител само констатира
настъпилото прекратяване. Издаването на постановлението за прекратяване,
предвидено изрично в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е необходимо за
прогласяване на действието му и за прилагане на някои от последиците му – арг.
чл. 433, ал. 3 ГПК, но не и за настъпване на самата перемпция.
Това
прекратяване е породило правните си последици на 06.04.2014 г., а с това и
преди 26.06.2015 г., когато поначало настъпва действието на спирането на
давността по чл. 115, ал. 1, б. "ж“ ЗЗД, поради което на по-силно
основание съдът намира, че с прекратяване на изпълнителното дело е отпаднала
неговата висящност, а с това и действието на самото спиране.
С
оглед горното, действията извършени след 06.04.2014 г., конкретно подаването от
страна на взискателя на молбата от 01.04.2016 г. и от 07.02.2017 г. с искане за
прилагане на конкретно изпълнително действие, не могат да бъдат взети предвид,
тъй като са извършени в рамките на прекратено по силата на закона изпълнително
производство, т. е. по липсващ срещу ищеца и длъжник изпълнителен процес, с
оглед на което съдът приема, че с тях не е прекъсната давността относно
вземанията.
Предвид
факта, че новата погасителна давност за процесните вземания, както вече беше
изяснено, е започнала да тече от 06.04.2012 г. /денят, следващ първото и
последно активно действие на взискателя преди прекратяване на изпълнителния
процес – подаването на молбата от 05.04.2012 г. за образуване на производството
с конкретни искания/, то същата е изтекла на 06.04.2017 г., а с това и преди
образуване на настоящото производство по искова молба от 23.10.2018 г. На
основание чл. 119 ЗЗД и с оглед акцесорния им характер следва да се считат за
погасени по давност и вземането за лихва за забава в размер на сумата от 1 091,05
лв., законната лихва за забава от 02.12.2009 г. до окончателното изплащане на
главницата и разноските, удостоверени в издадените по ч. гр. дело № ***г. по
описа на Районен съд – П. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК и изпълнителен лист.
С
оглед изложеното, предявените искови претенции, основани на твърдението за
недължимост на вземанията за главница и лихва за забава по процесния
изпълнителен лист поради погасяването им по давност, се явяват изцяло
основателни и като такива следва да бъдат уважени.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – основателност на исковите
претенции, право на разноски има само ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на същия следва да бъде присъдена сумата от 934,51 лв., включваща сумата
от 160,51 лв. за държавни такси, сумата от 24 лв. платена такса за издаване на
копие от изпълнителното дело /съгласно квитанция към ПКО № 12186/31.01.2019 г.
/л. 24 от делото/ и сумата от 750 лв. за адвокатско възнаграждение. Реалното
заплащане на последното съдът намира за доказано, предвид отразеното в
приложения по делото договор за правна услуга от 18.10.2018 г. /л. 4 от делото/
плащане на уговореното възнаграждение в брой, в която част договорът има
характера на разписка, удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС. Съдът, като прецени обема на извършваната от процесуалния представител на
ищеца дейност, свързана с депозиране на искова молба, уточнителна такава, доказателствени
искания и явяването му съдебно заседание, намира за неоснователно релевираното
от процесуалния представител на ответното дружество възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на размера на адвокатското
възнаграждение, доколкото същият надвишава саом с 18 лв. минимума, установен в
разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от З.В.Д., с ЕГН: **********,*** срещу
„Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че З.В.Д.
не дължи на „Топлофикация – П.“ АД сумата от 2 796,63 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г. до топлоснабден
недвижим имот, находящ се в
гр. П., ул. „***, законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.12.2009 г.
до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1 091,05 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 01.03.2004 г. до 23.11.2009 г., както и сумата от 186,63
лв. – разноски по делото, за които вземания по ч. гр. дело № ***г. по описа на
Районен съд – П. е издаден изпълнителен лист от 09.12.2011 г., въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 20127530400***г. по описа на ЧСИ С.Б. с
рег. № 753 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – П., поради новонастъпило
обстоятелство – погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на З.В.Д., с ЕГН: **********,***
сумата от 934,51 лв., представляваща
сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на решението, ч.
гр. дело № ***г. по описа на съда /Заповед от 02.12.2009 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК/ да се върне в Служба „Архив“ на РС – П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: