Р Е Ш Е Н И Е №424
гр. Бургас, 25 април 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, в
съдебно заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия
ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. №145 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.27,ал.5 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по
жалба, подадена от С.Н.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане рег.№01-6500/247#3/20.10.2022 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
с който по отношение на С.Д. е определено публично държавно вземане в размер на
4 432,27 лв., представляващо изплатена субсидия по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании
2015, 2016, 2017 и 2018 г. във връзка с подадените от С.Н.Д. заявления за подпомагане,
на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г.
за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Жалбоподателката
иска
оспореният акт да бъде отменен. Счита, че същият е
незаконосъобразен поради съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Според нея
административният орган неправилно е приел, че тя не е изпълнила изискванията
на чл. 33, ал.1, т.2,3 и 5 от Наредба №4/24.02.2015г., доколкото е представила
два сертификата, отговарящи на действащите към момента на издаването им
законови изисквания. С оглед на това сочи, че не били налице основанията за
прекратяване на биологичния ангажимент. Твърди, че издаденият впоследствие
АУПДВ е постановен при неизяснени факти и обстоятелства и наличие на
форсмажорни обстоятелства, поради което не било налице неправомерно изплатено
финансово подпомагане.
В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа жалбата и
направеното с нея искане. Ангажира доказателства. В нарочна писмена молба от
19.04.2023г. излага становище по съществото на спора с искане обжалваният акт
да бъде отменен като незаконосъобразен (л. 159).
Ответникът –
заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Б., намира жалбата за неоснователна и пледира за
нейното отхвърляне. В писмена молба от 19.04.2023г. претендира разноски -
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение (л. 162).
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане.
Подадена
е от лице- адресат на акта и в предвидения от
закона срок.
І. ФАКТИТЕ:
Жалбоподателката С. Н. Д. е земеделски производител, регистриран с
Уникален регистрационен номер (УРН) 598174 в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК).
Д. била одобрена за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., с
направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2015г.
С поемане на многогодишния ангажимент за извършване на
биологични дейности по това направление оспорващата била задължена всяка година
да подава „Заявление за подпомагане/плащане“, както и да представя определен
набор документи, изискуеми съгласно Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредбата).
В изпълнение на поетия ангажимент жалбоподателката подала
за периода от пет последователни години заявление за подпомагане с УИН
02/080715/04888 за кампания 2015 г. (л.114-126); заявление за подпомагане с УИН
02/280616/13407 за кампания 2016 г. (л.100-113); заявление за подпомагане с УИН
02/070717/22385 за кампания 2017 г. (л.88-99); заявление за подпомагане с УИН
02/140618/30742 за кампания 2018 г. (л.72-87); заявление за подпомагане с УИН
02/070619/35983 за кампания 2019 г. (л.22-72).
Въз основа на подадените заявления ДФ „Земеделие“ –
Разплащателна агенция изплатила на Д. суми по заявената за подпомагане мярка в
общ размер 7 195, 24 лв., от които: 2 216, 78 лв. за кампания 2015 г., 2 489,23
лв. - за кампания 2016 г., 2 489, 23 лв. - за кампания 2017 г, за кампания 2018
г. – 0 лв.
При подаване на всяко от заявленията за подпомагане Д. е
декларирала, че е запозната с изискването от Наредбата най-късно до 30 октомври
на петата година от поемане на ангажимента да представи сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведените от нея продукти с правилата на
биологичното производство.
В тази връзка, при подаване на заявлението за подпомагане
за кампания 2019г., жалбоподателката представила в ДФЗ сертификат за
съответствие №01/BG606/00156/18 от 22.06.2018 г., издаден от „Кю Сертификейшън“ АД (л. 25), с което
дружество Д. сключила договор за контрол и сертификация съгласно Регламент (ЕО)
№834/2007г.
Впоследствие с писмо от 15.04.2019 г. (л. 27)
жалбоподателката представила на ДФ „Земеделие“ данни за сключен от нея нов
договор с оператора „Космосерт услуги за сертифициране – клон България“ КЧТ с
предмет осъществяване на контрол за съответствието с правилата за биологично
земеделие съгласно Регламент (ЕО) №834/2017 г. и Регламент (ЕО) №889/2008 г.
На 05.06.2019 г. и 25.11.2019 г. служители на ДФЗ –
Областна дирекция гр. Бургас уведомили жалбоподателката на телефонния ѝ номер, че приложеният към заявлението за подпомагане от
2019 г. документ не отговаря на изискванията на чл. 33, ал.1, т. 3 от Наредба
№4/24.02.2015 г., доколкото в същия липсвало посочен номер на всеки от
подпомаганите парцели в годината на издаване на писменото доказателство. За
устното уведомяване били съставени констативни протоколи (л. 40 и л. 42).
Със заявление от 29.11.2019г. (л.43) Д. представила в ДФЗ
сертификационно писмо към заявлението за подпомагане за кампания 2019 г. (л.
44), а на 13.01.2020 г. представила и удостоверение №********** от 30.10.2019г.
за съответствие (л. 45-46).
С писмо изх. №02-020-6500/2418/17.07.2020г. (л. 47)
заместник изпълнителният директор на ДФЗ уведомил жалбоподателката, че при
извършени административни проверки на представените от нея документи е
установил непълноти, водещи до прекратяване на поетия ангажимент и
възстановяване на получената до момента финансова помощ. На жалбоподателката
била указана възможността да посочи допълнителни документи, свързани с
изпълнение на поетия ангажимент съобразно разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от Наредбата.
В
отговор на полученото уведомително писмо Д. представила инспекторски доклади от
2015, 2016, 2017, 2018 г., съставени по повод извършени проверки за
съответствието на стопанството ѝ
с приложимите регламенти; заявление за промяна в идентификаторите на площите
(л. 53-54); обяснение от А.Ж.Д. (л. 55), в което същата е посочила, че поради
постъпването на дъщеря ѝ в болница документалната работа в стопанството е
била поета от нея.
При тези факти органът приел, че представеният от жалбоподателката
документ, удостоверяващ съответствието на произвежданите от нея растителни
продукти с правилата на биологичното производство не отговаря на изискванията
на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба №4/24.02.2015 г., а именно всички парцели да
са преминали период на преход и да е произведена продукция от земеделската
култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели в годината на
издаването на документа. Затова с писмо №01-6500/2378 от 11.05.2021 г. (л.18),
на основание чл. 26, ал. 1 АПК, органът уведомил жалбоподателката, че започва
производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за
кампания 2019г. Резултатите от административната проверка били обективирани в
Приложение №1 към изпратеното уведомление (л. 20-21). Писмото било връчено на
жалбоподателката на 21.05.2021 г., видно от саморъчно поставения от нея подпис.
На 19.01.2022 г. заместник изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ издал Акт за прекратяване на биологичен ангажимент изх.
№01-6500/247/19.01.2022 г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2019 (л.15-16). В
мотивите на акта било прието, че представеният от жалбоподателката документ не
изпълнявал изискванията всички одобрени земеделски площи да са преминали период
на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща
размера на подпомагане за всички площи, респ. декларирани по мярката парцели, в
годината на издаването на документа. Направен бил извод за противоречие с разпоредбите на 15, ал.3, т. 3, вр. с чл. 33,
ал. 1, т. 2 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. (ред. ДВ, бр. 33 от 20.04.2021 г., в
сила от 20.04.2021 г.), чл. 48, ал.9 от Наредба №5 от 3.09.2018 г. за прилагане
на правилата на биологично производство и на чл. 29 от Регламент (ЕО) №
834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти, с оглед на което ДФЗ-РА е отказала
финансова помощ и е прекратила поетия от жалбоподателката ангажимент.
В текста на самия акт за прекратяване били описани редът
и срокът за обжалване на същия.
Актът бил съобщен на 18.02.2022 г. чрез връчването му на
член от домакинството - бабата на жалбоподателката Г.Г.Ж., която е положила
подпис върху известието за доставяне №0207061935983 (л.17).
По делото няма данни, нито твърдения посоченият акт да е
бил оспорен по административен и/или по съдебен ред.
С писмо от 18.08.2022г. (л. 14), на основание чл.26, ал.
1 АПК, ответникът уведомил жалбоподателката, че въз основа на влезлия в сила
акт за прекратяване на биологичния ангажимент открива производство по издаване
на акт за установяване на публично държавно вземане. С писмото било указано на Д.,
че разполага с възможност доброволно да възстанови недължимо платената сума в
размер на 4 432, 27 лв., алтернативно да
представи възражения и допълнителни доказателства по случая. Писмото било
връчено лично на адресата на 01.09.2022г., видно от саморъчно поставения
подпис.
В указания й срок жалбоподателката не е изразила
становище и не е представила доказателства, относими към направените от органа
констатации.
На 20.10.2022 г., въз основа на влезлия в сила акт за
прекратяване на биологичен ангажимент от 19.01.2022 г., заместник
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ определил по отношение на С.Д.
публично държавно вземане, представляващо 61.60% от изплатената субсидия по
направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018г.,
във връзка с подадените от Д. заявления за подпомагане, в размер на 4 432, 27
лв., ведно с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно
плащане.
Издаденият АУПДВ с рег. №01-6500/247#3/20.10.2022 г. бил
връчен на майката на жалбоподателката на 03.11.2022г – А.Ж.Д.. Същата е
приложила обяснение (л. 13), в което е посочила, че получава настоящия акт, тъй
като дъщеря ѝ била приета в болница и
е в невъзможност да получи акта.
На 04.11.2022г. А.Д.е представила на ответника още едно
обяснение по повод издадения АУПДВ (л. 139). Посочила, че дъщеря ѝ има датиращо от 2016г. заболяване, по повод което през
2017г. е била оперирана и след като възстановяването ѝ било продължително, не успяла да се снабди с
необходимите документи за поетия ангажимент по мярка 11.
В отговор на постъпилото възражение, с писмо от
22.11.2022 г. ответникът е указал на жалбоподателката, че редът и сроковете за
обжалване на издадения АУПДВ били посочени в изложението на същия (л. 140).
В хода на производството пълномощникът на жалбоподателката
твърди, че същата е депозирала молба от нейно име за прекратяване на
биологичния ангажимент преди да бъде издаден съответния акт. В тази връзка
ответникът представя писмено становище с уточнението, че у него не се откриват
данни или писмени доказателства за такова искане за прекратяване на
ангажимента, отправено от жалбоподателката (л. 154).
ІІ.ПРАВОТО:
Оспореният акт
е издаден от компетентен орган. Според чл. 20а, ал. 5, във вр. с ал.6 от ЗПЗП в
правомощията на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е да делегира със
заповед правомощията си по издаване на актове за установяване на публични
държавни вземания на заместник изпълнителните директори на фонда. По делото е
представена Заповед №03-РД/3088/22.08.2022 г. (л.9-10), с която
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на заместник
изпълнителния директор правомощието да издава и подписва актовете за
установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по
директните плащания по чл.1 от Наредба № 5/27.02.2009г., в т.ч. и плащанията по
мярка 11 „Биологично земеделие“ (чл.1, т.28 от Наредбата).
Спазена е изискуемата от закона писмена форма.
В хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Спазени са изискванията на чл.26
и чл.34 от АПК за уведомяване на адресата за започване на административното
производство и предоставяне на възможност за участие в него.
Обжалваният акт е издаден в съответствие с относимите
материалноправни разпоредби и целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.3 от ЗПЗП (ред. ДВ,
бр. 18 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз. Ал. 5 на същия текст
предвижда, че вземанията, които възникват въз основа на административен договор
или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В случая вземането, предмет на установяване с оспорения
акт, се сочи като недължимо платено, възникнало въз основа на влязъл в сила
административен акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“ и с оглед произхода на средствата за подпомагане по тази
мярка има характер на публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2,
т. 8 от ДОПК.
В нормата на чл. 15, ал.3 от Наредба №4 от 24.02.2015 г.
са посочени условията, при които ДФЗ прекратява биологичния ангажимент и
предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ, като в т.
3 е посочено основание за прекратяване - неспазване изискванията на чл. 33, ал.
1, т. 2, 3 и 5 от Наредбата. При неизпълнение на тези изисквания ал. 4, т. 1 на
текста предвижда задължение за подпомаганите земеделски стопани да възстановят
получената до момента финансова помощ по съответното направление.
Посочената нормативна регламентация предпоставя извод, че
фактите, релевантни за проверка законосъобразността на оспорения АУПДВ, се
свеждат до две кумулативни предпоставки – извършване на плащане в полза на
земеделския стопанин по мярка 11 „Биологично земеделие“ и прекратяване на
биологичния ангажимент с влязъл в сила административен акт.
Данните по делото сочат наличие и на двете
материалноправни предпоставки.
Жалбоподателката не
оспорва, че е получила финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“
за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018г. в размер на 7 195, 24 лв. Посочените
плащания се установяват и от представените извлечения от системата за
електронни бюджетни разплащания на ДФ Земеделие – Разплащателна агенция (л.
155-157).
Не се спори и за наличието на втората предпоставка за
възникване на задължението за възстановяване на получената като финансово
подпомагане сума – а именно многогодишният ангажимент да е бил прекратен.
Издаденият акт за прекратяване на биологичен ангажимент
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от 19.01.2022 г. е влязъл в законна сила.
Същият е бил съобщен чрез връчването му при хипотезата на чл. 46, ал.2 ГПК, във
вр. с чл. 144 АПК – на бабата на жалбоподателката Г.Г.Ж.. Т.е. съобщението е
било прието от „друго лице, съгласно да го приеме“ - в случая от лице сред
„домашните“ на С.Д. – нейната баба. Уведомлението за издадения акт е било
връчено на същия адрес, на който живее жалбоподателката, а разписката е била
подписана със задължение същата да бъде предадена на адресата. При тези факти
съдът приема, че връчването е било извършено редовно и в съответствие със
законовите изисквания, регламентиращи връчването чрез друго лице, когато
съобщението не може да бъде връчено лично на адресата.
По делото няма данни, нито твърдения актът за
прекратяване на биологичния ангажимент да е бил оспорен от жалбоподателката
пред по-горестоящ административен орган или съд. Актът се ползва със стабилитет
и е породил съответните правни последици, поради което правилността на
изложените в него фактически и правни констатации и процедурата по издаването
му не са предмет на обсъждане в настоящото решение.
Затова и в настоящото производство съдът не преценява
дали представените от жалбоподателката сертификати отговарят на законовите
изисквания и дали прекратяването на ангажимента е съответно на материалния
закон, в каквато насока са развитите в жалбата доводи. Такива възражения биха
били относими в производството по оспорване на акта за прекратяване на
ангажимента, което е отделно административно производство, приключващо с
индивидуален административен акт, който е различен от процесния, респ. подлежи
на отделно оспорване. Такова обаче жалбоподателката не е инициирала.
Недопустимо е в рамките на съдебно-административно
производство по обжалване на друг административен акт да се извършва косвен
съдебен контрол за законосъобразност на влязъл в сила индивидуален
административен акт. В този смисъл Решение № 363 от 18.01.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 5622/2021 г., VIII о.
С факта на влизане в сила на административния акт по
прекратяването на биологичния ангажимент, по който е реализирано плащане,
административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да
проведе производство за събиране на изплатените суми, а за земеделския стопанин
възниква задължението за възстановяване на получената финансова помощ.
Следователно влезлият в сила акт е достатъчна
предпоставка за търсене на изплатените на С.Д. суми във връзка с ангажимента ѝ по мярка 11, поради което правилно административният
орган е пристъпил към издаване на АУПДВ.
Съдът намира, че публичното държавно вземане е правилно
определено в акта по основание и размер.
В случая биологичният ангажимент е прекратен на основание
чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба №4/2015 г., като е установено, че представеният
от жалбоподателката документ не отговаря на изискванията на чл. 33, ал.1, т. 2
и 3 от същата наредба. Към този факт е била приложена разпоредбата на чл. 15,
ал. 4, т. 1 от Наредбата в действащата ѝ редакция към момента на постановяване на административния акт (ДВ, бр. 32
от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) и е определено възстановяване на част от
изплатената до момента финансова помощ по направлението.
Съгласно правилото на посочената норма и при съобразяване
на данните от резултатите от административната проверка (табл. 1 и табл. 2 в
Приложение №1, л. 20) се установява, че процентното съотношение между размера
на площта от парцела, за която жалбоподателката не е представила сертификат
(2,47 ха) и размера на декларираните площи през последната година (4, 01 ха) е
61, 60 %, както е посочил и административният орган.
При това положение жалбоподателката дължи връщане на 61,
60% от цялата получена финансова помощ, за която част няма спор, че възлиза в
размер на 4 432, 27 лв.
Съдът намира за неоснователно релевираното в писмената
защита възражение на жалбоподателката за липса на мотиви в обжалвания акт.
Макар и пестеливо, органът е изложил фактически и правни
основания за издаване на акта, посочвайки в обстоятелствената част на същия, че
с влезлия в сила акт от 19.01.2022 г. на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от
Наредба №4 от 24.02.2015 г. ДФЗ – РА е прекратила биологичния ангажимент на
жалбоподателката.
Съгласно постановките на Тълкувателно решение №16 от
31.03.1975 г. на ОСГК мотивите могат да се съдържат в отделен документ,
предхождащ постановяването на акта. В случая, фактическите констатации,
обосноваващи наличието на предпоставките за възстановяване на финансовата помощ
могат да бъдат изведени както от влезлия в сила акт за прекратяване на
биологичния ангажимент, така и от уведомителните писма за откриване на
административните производства по издаване на АУПДВ и по прекратяване на
ангажимента. Липсата на подробни съображения в акта не би могло да бъде
преценено като съществено нарушение, тъй като обективно не води до друг правен
резултат, нито ограничава правото на защита на жалбоподателката.
Отделно от това съдът намира, че противно на доводите в
жалбата не се установява да са налице форсмажорни или изключителни
обстоятелства по смисъла на чл. 15, ал. 5 от Наредбата, в които случаи при
прекратяване на ангажимента не се изисква частично или пълно възстановяване на
получената финансова помощ.
Легалното определение на „форсмажорни или изключителни
обстоятелства“ е дадено в §1, т. 9 от ДР на Наредба №4 от 24.02.2015г., като
посочените от жалбоподателката обстоятелства (действията на контролиращото лице
и липсата на плододаване) не могат да бъдат подведени под нито една от
хипотезите, посочени в тази норма. Дори да се приеме обратното, от
доказателствата по делото не се установява, че посочените обстоятелства,
удостоверени със съответните доказателства, са били съобщени в писмена форма на
ДФЗ от земеделския стопанин в срока и по реда на чл.15, ал. 6 от Наредбата.
По тези съображения съдът намира, че оспореният АУПДВ,
като издаден без допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при правилно приложение на
материалния закон, е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора, следва да бъде уважено
своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски. На основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК,
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
С оглед горното и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане рег.№01-6500/247#3/20.10.2022 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
с който по отношение на С.Д. е определено публично държавно вземане в размер на
4 432, 27 лв., представляващо изплатена субсидия по направление „Биологично
растениевъдство“ за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 г. във връзка с подадените
от С.Н.Д. заявления за подпомагане, на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4,
т. 1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“
от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г.
ОСЪЖДА С.Н.Д., с ЕГН **********, да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция сума в размер на 100 (сто) лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: