№ 1160
гр. Варна, 21.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501444 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от Й. З. П.а – Кнорр, К. В. М., К. И. Д., ДП „БСТ“ и Г. Х. О.,
всички чрез адв. Д., с искане за изменение в частта за разноските на Решение №
1645/16.12.2022 г., постановено по в. гр. дело № 1444/2022 г. по описа на ВОС, поради
прекомерност на присъденото възнаграждение за особен представител на въззиваемия М. И.
Ж.. Искането се основава на направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК в последното по
делото съдебно заседание, като се обосновава липса на фактическа и правна сложност.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, е постъпил отговор от особения представител на
въззиваемия - М. И. Ж., в който се изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството е образувано по въззивна жалба на К. В. М., ДП „Български спортен
тотализатор“, Й. З. П.а – Кнорр и Г. Х. О. срещу Решение № 262359 от 23.07.2021г. по гр.д.
№ 6661/2019г. по описа на ВРС, ХХХIV-ти състав, поправено с Решение № 260184 от
22.03.2022г. В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени
предявените от К. В. М., ДП „Български спортен тотализатор, Й. З. П.а-Кнорр и К. Ангелов
Колев, п. на 25.10.2019г. в лицето на правоприемниците му по закон – Д. П. В. ,Г. Х. О., Н.
И. Г., С. Д. С., п. на 12.04.2022г. в лицето и на неговия правоприемник Д. Д. Д., последните
двама от своя страна заместили по реда на чл. 227 ГПК починалия в хода на делото
правоприемник на ищеца Д. С. Д., п. на 20.03.2020г. срещу Ж. И. Д. и М. И. Ж. искове за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици
на помещение „хоби“, находящо се на партерен етаж в жилищна сграда с административен
адрес гр. Варна, ул. „Сан Стефано“ № 7, която жилищна сграда е изградена в имот с ид.
10135.1507.744 по КККР на гр. Варна, посочена на скица по архитектурен проект с червени
очертания, която скица е приложена на л. 657 от делото и която приподписана от съда е
неразделна част от решението, с площ от 36.10 кв.м., а по КНА № 171, том ХLV, вх. рег. №
15920, дело № 9690/18.07.2011г. на АВ описана като хоби стая, състояща се от едно
помещение и санитарен възел, при граници: общ вход и общо стълбище, ПИ № 1754,
вътрешен двор, ПИ № 1750, тото пункт, отгоре – жилище, от долу – ПРУ.
С решение 1645/16.12.2022 г. ВОС е потвърдил обжалвания първоинстанционен акт.
1
На основание чл. 71 вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК молителите са осъдени да заплатят по
сметка на ВОС сумата от 4516.40 лева, представляваща възнаграждение на особен
представител на въззиваемия М. И. Ж., назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК.
В настоящия случай особеното представителство произтича от акт на съда, издаден
при сбъднати условия на чл. 48, ал. 6 от ГПК. След като особен представител на страната по
разглеждания ред може да бъде само адвокат, съгласно чл. 32 от ГПК, то и размерът на
дължимото от ищеца възнаграждение, следва да бъде определен от съда с акта за
назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 от ЗА,
препращащ към Наредба № 1/2004г., с оглед установяване минималното възнаграждение за
вида процесуална дейност. Няма пречка, при констатирана фактическа и правна сложност на
делото, съдът да определи по-висок размер на възнаграждението, тъй като само той е
органът, в чиято дискреция е както преценката за назначаване на особения представител,
така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо
съдопроизводство. (т. 6 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК)
В мотивите на съдебното решение въззивният съд правилно е обосновал
определения размер на възнаграждението за особен представител на въззиваемия с
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата (изм. и доп. на ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г.),
предвид материалния интерес на спора, равен на данъчната оценка на имота, по отношение
на който ищците искат да се отрече собствеността на ответниците. Не е налице и
математическа грешка ((23 330 х 8%)+2 650=4516,40). Под размера от 4516,40 лв., който е
минималният, съгласно Наредбата, не може да бъде определяно възнаграждение. От тук
неоснователни са и аргументите за липсата на правна и фактическа сложност.
Молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 4340/20.02.2023 г. (17.02.2023 г.) от Й. З.
П.а – Кнорр, К. В. М., К. И. Д., ДП „БСТ“ и Г. Х. О., всички чрез адв. Д., с искане за
изменение в частта за разноските на Решение № 1645/16.12.2022 г., постановено по в. гр.
дело № 1444/2022 г. по описа на ВОС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен съд, в
едноседмичен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2