№ 3043
гр. С., 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110129288 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от „[ФИРМА]“ ЕАД срещу Н. К. Л.
обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1
ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за
установено на вземането, предмет на издадената 5 Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 61888/2020 г. по описа на
СРС, в размер на 2244,18 лв., представляваща цена на доставена в периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. С., община О.,
[АДРЕС], абон .№ 431598 и незаплатена топлинна енергия, ведно със
законната лихва за периода от 10.12.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 374,56 лв. за периода от 01.10.2018 г. до
30.11.2020 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 22,10 лв.,
представляваща главница за периода от 07.2018 г. до 04.2019 г., ведно със
законната лихва за периода от 10.12.2020 г. до изплащане на вземането, и
сумата в размер на 4,07 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.08.2018 г. до 30.11.2020 г. Ищцовото дружество основава претенциите си с
твърденията, че делото е образувано във връзка с установяване на вземане, за
което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, като съдът е указал на ищцовото дружество да предяви
настоящите искове за установяване на вземането. Сочи, че ответникът дължи
претендираните суми, в качеството си на потребител на топлинна енергия в
1
процесния имот, до който ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия
в процесния период, цената на която не е била заплатена от ответницата.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника. С отговора се поддържа недопустимост на
иска за доставка на топлинна енергия при твърдението, че в исковата молба
не е конкретизирано количеството, цената и мястото на доставка на топлинна
енергия. Поддържа се, че тези вземания не са установени по основание и
размер. Оспорва исковете по основание при твърдението, че ответникът не е
потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ. Отрича
ответникът да има облигационни отношения както с ищеца „[ФИРМА]“ ЕАД,
така и с топлинния счетоводител „[ФИРМА]“ ООД. Оспорва вземането на
ищеца като твърди, че не е доказано от страна на ищеца реално доставяни
количества топлинна енергия. Оспорва представеното от ищеца извлечение от
сметки за абонатен номер 431598, като иска от съда да бъде изключено от
доказателствения материал по делото като недопустимо и негодно
доказателство. Прави възражение за погасяване по давност на вземането на
ответника.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство
и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се
регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал.1, т.3 ЗЕ, в
приложимата за искова период редакция, регламентира, че продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие
и потребителите, извършващи стопанска дейност. Нормата на § 1, т.43 от ДР
на ЗЕ, действала за част от исковия период, определя като потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди всяко физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди,
както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Нормата на чл. 149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
2
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна
енергия за стопански нужди. Липсва спор между страните, че договор между
тях не е сключен. Същевременно ищецът е доставял на ответното дружество
топлинна енергия, която е ползвана от него.
Ищецът основава претенцията си на неоснователно обогатяване. То се
предпоставя от обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като
имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно
основание за това. Имуществените облаги имат материално естество и те са
оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на
обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на
някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза
спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били
необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало
да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за
тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение №
587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл. 290 ГПК). В случая ответникът си е спестил разходи за
доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот, на който
е собственик. Фактът, че ищецът е собственик на имота през исковия период
се установява от приетия като писмено доказателство Нотариален акт за
покупко-продажба № 75, том 1, дело № 67/2013 г., съгласно който ответникът
е придобил ½ идеална част от процесния имот на 02.08.2013 г. (преди исковия
период). Видно от Нотариален акт за покупко-продажба № 39, том 2, дело №
105/2018 г. и другата ½ идеална част от процесния имот на 28/06/2018 г.
Следователно Софийски районен съд счита, че за периода от 01.08.2018 г. до
30.04.2019 г. ищецът е притежавал правото на собственост върху целия
процесен имот – ателие 11.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
3
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на "[ФИРМА]" ЕООД, с договор,
сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото
лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. Тези обстоятелства се установяват
от приетите като писмени доказателства по делото Протокол от ОС на ЕтС и
договор.
Размерът на спестените от ответника разноски следва да се определи въз
основа на реално потребената съобразно отчетните единици топлинна енергия
от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация по аргумент от чл. 156 ЗЕ.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза,
която е изготвена въз основа на справка за отчет на топломера в абонатната
станция на сградата, техническата характеристика на абонатната станция,
свидетелства за метрологична проверка на топломера в абонатната станция,
акт за разпределение на кубатурата на имота, справка - извлечение с
начислените суми и енергии през процесния период за имота, отчет на
индивидуалните уреди за разпределение и водомери и изравнителни сметки,
изготвени от фирмата за дялово разпределение. Въз основа на посочените
материали вещото лице е дало заключение относно реално потребената от
ответницата топлинна енергия през процесния период, в съответствие с
разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ, като не е включило неплатени
суми, извън заявения период и начислените лихви за тях, както и сумите
дължими за отчет на уредите и изготвяне на изравнителните сметки от
фирмата за дялово разпределение. Също така вещото лице е съобразило, че
дяловото разпределение на топлинната енергия за имота на ответницата през
процесния период е извършено правилно, съобразно нормативните
изисквания на действащата през периода нормативна уредба. Задължението е
определено според отчетеното количество на подадена топлоенергия,
включително и за процесния топлоснабдяван имот и след приспадане на
технологичните разходи за сметка на ищеца. Ето защо съдът възприема
изцяло изводите на вещото лице. От заключението на вещото лице по
4
техническата експертиза се установи, че за исковия период е имало законно
монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция. Размерът на
реално доставеното количество топлинна енергия за процесния период
възлиза на 2206,46 лв. и до тази сума искът следва да се уважи, а за горницата
да се отхвърли.
В отговора на исковата молба ответникът се е позовал на изтекла 3-
годишна погасителна давност по отношение на вземанията за главница и
лихва.
Предвид обстоятелството, че вземането на ищеца произтича от
неоснователно обогатяване и на основание чл. 110 ЗЗД, същото се погасява с
изтичането на 5 - годишна давност. Тя започва да тече от деня на получаване
на престацията. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени с ППВС
№ 1/28.05.1979 г., т.7. Предвид обстоятелството, че процесните вземания са за
доставена за периода м.08.2018 г. - м.04.2019 г. топлинна енергия, а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е
депозирано на 10.12.2020 г., от когато се счита предявен иска за съществуване
на вземането, съгласно чл. 422, ал.1 ГПК, следва да се приеме, че искът не е
погасен по давност.
По отношение на иска за заплащане на услуга за дялово разпределение от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че услугата
дялово разпределение е била реално осъществена от третото лица- помагач "
[ФИРМА]" ООД. Установена е и нейната стойност, която възлиза на 22.10 лв.
за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. Този извод за дължимост на
цената на услугата дялово разпределение следва от съвкупната преценка на
писмените доказателства и заключението по съдебно-техническата и съдебно-
счетоводната експертиза, които съдът кредитира като обективно и
компетентно дадени.
При това положение, доколкото ответникът като собственик на
процесния имот е консумирал доставената в него топлинна енергия, то следва
да се приеме, че същият се е обогатил, спестявайки разходите, които е
трябвало да направи за заплащане на стойността на тази енергия и за
извършеното дялово разпределение, а съответно ищецът е обеднял, тъй като
не е получил цената на доставките, като обогатяването на ответника и
обедняването на ищеца произтичат от един и същ факт.
5
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателността на иска за лихва за забава в тежест на ищеца е да
установи, че е налице изискуемо главно задължение, което е останало
непогасено през релевирания от ищеца период на забава. При
неоснователното обогатяване липсва предвиден срок за изпълнение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От
събраните по делото доказателства не се установява такава да е отправена до
ответника. Следователно ответникът не е изпаднал в забава преди
предявяване на претенцията по съдебен ред, с оглед на което исковете за
лихва за забава върху претендираната главница за топлинна енергия и върху
претендираната главница за за услуга за дялово разпределение следва да се
отхвърлят.
Съдът следва да разгледа направеното от ответника възражение за
прихващане. В приетото за послужване ч.гр.д. №61886/2020 г. по описа на
СРС, 57 състав се съдържат платежни документи, за извършени плащания от
трето за настоящото дело лице Милглена Петкова Пенева в полза на
[ФИРМА] ЕАД по фактури, които не касаят процесния период. Съдът намира
за недоказано възражението на ответника за прихващане.
По разноските:
При този изход на правния спор и двете страни имат право на разноски.
Ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 550,12 лв. за исковото и
86,70 лв. за заповедното производство. Ищецът дължи на ответника разноски
в размер на 88,96 лв. за исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Н. К. Л., ЕГН ********** дължи на „[ФИРМА]“
ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 2206,46 лв., представляваща цена на
доставена в периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр.
С., община О., [АДРЕС], абон № 431598, ведно със законната лихва за
периода от 10.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и сума за дялово
6
разпределение в размер на 22,10 лв., представляваща главница за периода от
07.2018 г. до 04.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 10.12.2020 г.
до изплащане на вземането, които вземания са предмет на издадената 5
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №
61888/2020 г. по описа на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „[ФИРМА]“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Н.
К. Л., ЕГН ********** установителни искове, че Н. К. Л., ЕГН **********
дължи на „[ФИРМА]“ ЕАД, ЕИК ********* сумата над 2206,46 лв. до пълния
предявен размер, представляваща цена на доставена в периода от 01.08.2018
г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. С., община О., [АДРЕС], абон №
431598, ведно със законната лихва за периода от 10.12.2020 г. до изплащане
на вземането, както и мораторна лихва върху главница за топлинна енергия в
размер на 374,56 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 30.11.2020 г., както и
сумата в размер на 4,07 лв., представляваща мораторна лихва върху главница
за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 30.11.2020 г., които
вземания са предмет на издадената 5 Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 61888/2020 г. по описа на СРС
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. К. Л., ЕГН **********
да заплати на „[ФИРМА]“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 550,12 лв.
- разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. К. Л., ЕГН **********
да заплати на „[ФИРМА]“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 86,70 лв. -
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „[ФИРМА]“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на Н. К. Л., ЕГН ********** сумата в размер на 88,96
лв. - разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца –[ФИРМА] ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7