№ 3485
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100514087 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 15106 от 02.08.2024 г. по гр.д. № 11118/2024 г. по описа на СРС,
29 с-в, е признато за установено, по искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.”Ястребец” № 23Б, против С. М. Д., ЕГН
**********, че С. М. Д. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в
размер на 864,18 лева - главница, представляваща неплатена цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди през периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. *********, абонатен № *********,
сумата в размер на 26,09 лева - главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. - 30.04.2022 г. ,
ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК - 29.08.2023 г., до окончателното плащане, както и сумата от
126,66 лева - мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода 15.09.2021 г. - 10.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48438/2023 г. по описа на СРС, 29 с-в, като е отхвърлен
иска за установяване дължимостта на вземането за цена на доставена топлинна
енергия за сумата над уважения размер от 864,18 лева до пълния предявен размер от
1
939,55 лева и за периода 01.05.2020 г. - 30.06.2020 г., иска за установяване
дължимостта на вземането за цена на предоставена услуга дялово разпределение за
сумата над уважения размер от 26,09 лева до пълния предявен размер от 27,72 лева и
за периода 01.07.2020 г. - 31.07.2020 г., както и иска за установяване дължимостта на
обезщетение за забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово
разпределение в размер на 5,83 лева за периода 15.09.2020 г. - 10.08.2023 г., за които
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48438/2023 г. по
описа на СРС, 29 с-в.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответника С. М.
Д., с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и
неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.
Поддържа, че в проведеното производство ищецът не е доказал, че ответникът е
собственик или вещен ползвател на имота, за който са били доставяни количества ТЕ
възлизащи на посочената стойност. Поради това и спрямо него исковете е следвало да
се отхвърлят в цялост като неоснователни доколкото не е установено облигационно
правоотношение между страните. Жалбоподателят отправя искане за отмяна на
решението в частта на уважаване на исковете, като моли за отхвърляне на исковете в
цялост, като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
Подпомагащата страна в производството „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
2
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановеното от СРС решение е и правилно в обжалваната част. На основание
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност на
постановеното решение е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника, като собственик на топлоснабдения имот,
представляващ апартамент № 3, находящ се в гр.София, ж. к. *********, абонатен №
*********, е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и
имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна
енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът
дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и такса за дялово
разпределение, чиято стойност е определена въз основа на представените по делото
документи за измереното, отчетено и разпределено количество ТЕ, които не са
оспорени в производството.
Решението е правилно.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.149 и чл.
150 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за потребена ТЕ и по исковете за
законната лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза
именно на спорната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните задължения.
В случая, ответникът е подал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл.131 ГПК, като е признал количествата потребена в имота топлоенергия. Оспорил е
наличието на облигационно правоотношение във връзка с доставката на ТЕ в имота и
твърдяното от ищеца обстоятелство, че е собственик или вещен ползвател на имота.
Изложил е възражения за погасяване по давност на част от вземанията.
Чрез представените пред първата инстанция писмени доказателства е
установено, че ответника е собственик на имота в рамките на процесния период - от
01.07.2020 г. - 30.04.2022 г. С оглед това, настоящият състав намира че ответникът се
3
явява битов клиент на ТЕ за процесния период за този апартамент и доводите в
обратен смисъл изложени във въззивната жалба са неоснователни.
Трайно установена е практиката на Върховния касационен съд, че доказването
на релевантните за разглеждания спор факти се осъществява в гражданския процес с
предвидените и уредени в закона доказателствени средства. Свидетелстващият
документ материализира удостоверително изявление на своя издател, като отразява
неговото възприятие за фактите, които са възпроизведени в документа. Съгласно чл.
180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.
В случая макар и по косвен път представените пред първата инстанция: списък
на етажните собственици към протокол от проведено ОС на ЕС в сградата, в която се
намира апартамент № 3 /находяща се в гр. София, ж. к. „*********/ от 08.05.2002 г.,
протокол за главен отчет на уредите за индивиуално разпределение на потребената в
имота ТЕ от 01.06.2021 г. за отоплителния период 01.05.2020 г.-30.04.2021 г. и справка
за постоянен и настоящ адрес на ответника установяват по несъмнен начин, че
ответника е потребител на ТЕ за посочения имот. Както правилно е посочил в
постановеното решение СРС описаните частни свидетелстващи документи
удостоверяват посочените в тях обстоятелства, както следва: че етажен собственик за
ап.№ 3 /ап.№ 19 според номерацията на абонатите при ищеца/ е ответника С. М. Д.; че
показанията на уредите за дялово разпределение в имота са посочените в отчета; че
ответника е с регистриран постоянен и настоящ адрес на този адрес. От страна на
ответника не е проведено надлежно оспорване и опровергаване на авторството на
положения подпис за абонат /потребител/ етажен собственик/ в ангажираните и
описани по- горе два писмени документа. С оглед това, съдът следва да ги оцени
съобразно указанията на чл.178, ал.1 и чл. 180 ГПК, като приеме, че автор на
изявлението – полагане на подпис в документа от страна на ответника изхожда именно
от него.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна
енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
4
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена и излагане на възражения в
обратен смисъл по делото не е направено.
Страните не спорят и от представените документи от ищеца, се установява, че
сградата, в която се намира апартамента на ответника е с непрекъснато топлоподаване
през процесния период а именно от 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., Топлофикация София
ЕАД е извършвала ежемесечно отчет на общия топломер; ФДР е извършвала дялово
разпределение на потребената в сградата ТЕ при спазване действащата законодателна
уредба.
Чрез представените пред първата инстанция от страна на ищеца и
подпомагащата страна фактури за измерена, отчетена и начислена топлоенергия,
индивидуални справки за потребената в имота ТЕ за исковия период и протоколи за
отчет на уредите за индивидуално разпределение в имота за исковия период, се
установява, че исковете срещу ответника за заплащане на потребената в имота ТЕ са
доказани по основание и размер.
При съобразяване, че възражението на ответника за погасяване по давност на
част от вземанията за м.05 и м.06.2020 г. е основателно, правилни и законосъобразни
са изводите на първата инстанция, че дължими са сумите за потребена в имота ТЕ за
времето 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г. на стойност 864,18 лева и сумите за незаплатена
такса за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. - 30.04.2022 г. на стойност 26,09
лева. Както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящия състав изцяло
възприема, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от ОУ на ищеца от
2016 г. върху окончателно определените по размер суми за ТЕ въз основа на реалния
отчет на доставеното количество ТЕ ответникът дължи и обезщетение за забава, чийто
размер възлиза на сумата 126,66 лева за периода 15.09.2021 г. - 10.08.2023 г. Поради
5
това, правилно са били уважени от СРС исковете по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ за сумите до така посочените размери.
При така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв. за
въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15106 от 02.08.2024 г. по гр.д. № 11118/2024 г. по
описа на СРС, 29 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, по искове с правно
основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Ястребец” № 23Б,
против С. М. Д., ЕГН **********, че С. М. Д. дължи на „Топлофикация София” ЕАД
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150, ал. 1 ЗЕ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 864,18 лева - главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.07.2020 г. -
30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. *********, абонатен
№ *********, сумата в размер на 26,09 лева - главница, представляваща неплатена
цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. -
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 29.08.2023 г., до окончателното плащане, както
и сумата от 126,66 лева - мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода 15.09.2021 г. - 10.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 48438/2023 г. по описа на СРС, 29 с-в.
ОСЪЖДА С. М. Д., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50.00 лв.-разноски за
въззивната инстанция.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7