№ 23169
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110144655 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на В. Д. М. срещу Министерство
на вътрешните работи.
Ищецът твърди, че на 18.12.2024г. му бил връчен ел. фиш за налагане на глоба
серия К № ************* в размер на 100лв. На 31.12.2024г. извършил паричен
превод в размер на 70лв., възползвайки се от отстъпката за доброволно плащане, като
сумата била заплатена чрез Български пощи. На 03.07.2025г. ищецът извършил сделка
за покупко-продажба на имот. След сделката бил уведомен от неговия пълномощник,
че се наложило да заплати сумата от 150лв. по сметка на НАП за публични
задължения, като ищецът не знаел за тях. На 18.08.2025г. по негово искане бил
уведомен от НАП, че със сумата от 150лв. били погасени глоба по НП от 07.02.2024г. в
размер на 50лв. и глоба по посочения по-горе ел. фиш в размер от 100лв., независимо
че същата вече била платена на 31.12.2024г. Ищецът счита, че второто плащане на
същата глоба е лишено от основание.
С оглед изложеното, моли за осъждане на ответника да му заплати сумата от
100лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Счита,
че се претендират вреди, а не неоснователно обогатяване. Посочва, че глобата
подлежи на възстановяване по друг ред. Признава, че е издаден посоченият ел. фиш за
сумата от 100лв., който е платен на 31.12.2024г. с отстъпка, като плащането е отчетено
на 03.01.2025г. – след срока за доброволно погасяване. Изтъква, че ответник по иска
следва да е СДВР. Твърди, че фишът е изпратен за събиране към НАП и на 03.07.2025г.
е постъпила сумата от 100лв. Счита, че ищецът следвало да възрази пред НАП.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
По отношение допустимостта на исковата претенция, свързана с легитимацията
на ответника, съдът намира, че същата е насочена спрямо пасивно процесуално
1
легитимирана страна, тъй като почива на института на неоснователното обогатяване и
се твърди, че именно ответникът е получил плащането.
По отношение на твърденията за реда, по който следвало да се процедира:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК недължимо платени или събрани
суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по
приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване
съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за
приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми
публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се
извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на
длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
Посочената и следващите разпоредби на ДОПК предвиждат административен ред само
за определена категория изчерпателно изброени публични вземания, като относно
глобите (в какъвто смисъл са наведените доводи от страна на ответника в
производството) същите следва да са наложени от органите по приходите, а в случая
това не е така. Нито ДОПК, нито ЗДвП, нито Наредбата за условията и реда за
управление на средствата от Фонда за безопасност на движението е предвиден ред или
законова делегация за министъра на вътрешните работи да приеме нормативен акт със
задължителен характер, установяващ административна процедура за възстановяване
на недължимо платени суми като глоби, свързани с нарушения на правилата за
движение по пътищата. Ето защо, редът предвиден в глава шестнадесета, раздел I
ДОПК не е приложим в случая. От друга страна указанията, на които се позовава
ответникът, не съставляват нормативен акт, приет в изпълнение на предоставена от
закона делегация. Не е ясно дори тези указания от кого са издадени, доколкото са
представени като разпечатка от интернет страница – липсва лице, което ги е издало, на
каква длъжност, на какво основание и кога. Становището на зам. – директор на СДВР
също е ирелевантно, доколкото същият не може да създава правила за възстановяване
на надплатени суми, тъй като липсва подобна делегация. Отделно от това, дори да
съществува такава процедура, неясно от кого създадена и въз основа на какъв акт,
нейното развитие не може да съставлява процесуална предпоставка за упражняване
правото на иск от ищеца, потърсил защита на материалното си право от гражданския
съд.
С оглед изложеното, доводите за недопустимост на производството са
неоснователни.
По съществото на спора:
Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В т. 1 от ТП №
1/28.05.1979г. на Пленума на ВС, е разяснено всяка хипотеза кога намира приложение.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато
предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е платил в полза на ответника сумата, а в
тежест на ответника да докаже основание за получаването.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
с електронен фиш серия К № ************* на ищеца е наложена глоба от служител
2
на МВР в размер на 100лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
Предвидено е, че съгласно чл. 189, ал. 9 ЗДвП при доброволно заплащане на глобата в
14-дневен срок от датата на получаване на електронния фиш, се дължат 70% от нейния
размер, което в случая възлиза на 70лв. Фишът е получен на 18.12.2024г., а в него е
посочена и банкова сметка, по която може да се заплати сумата.
На 31.12.2024г. чрез Български пощи ищецът е наредил сумата от 70лв. /л. 11/ в
полза на Фонда за безопасност на движението, като е наредено да се заплати по
посочената в електронния фиш банкова сметка, открита в БНБ. В графа „съобщение
до получателя“ е посочено „глоба ел. фиш К1007565 от 24.10.2024“.
Ответникът признава за извършеното плащане, но посочва, че същото е
постъпило на 03.01.2025г. – извън срока за доброволно погасяване, поради което е
препратено към НАП за принудителното му събиране. На 03.07.2025г. чрез НАП е
заплатена отново глобата за фиша в пълен размер от 100лв., като това се потвърждава
и от представените от ответника доказателства /л. 48/.
При горните факти, съдът намира предявения иск за частично основателен.
Установява се, че ищецът е заплатил два пъти една и съща глоба, поради което
второто плащане е лишено от основание. Следва обаче да се има предвид, че първото
плащане е извън срока за доброволно погасяване, предвиден в чл. 189, ал. 9 ЗДвП. (в
действащата към този момент редакция – „при плащане на глобата, наложена с
електронен фиш, в срока по ал. 8 се дължи 70 на сто от нейния размер“), поради което
същият е дължал глобата в пълния размер от 100лв., а не в намаления такъв от 70лв.
Фишът е връчен на 18.12.2024г., като срокът за плащане, за да получи намалението, е
14 дни, като ищецът е изпратил чрез Български пощи превод на 31.12.2024г., тоест в
срока. Доколкото обаче плащането е чрез превод на средства по банкова сметка, от
значение не е датата на изпращането, а датата на заверяването на сметката на
получателя. В чл. 75, ал. 3 ЗЗД ясно е посочено, че когато плащането става чрез
задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със
заверяване сметката на кредитора. Сметката на кредитора в случая е заверена на
03.01.2025г. /л. 29-30/, което е извън срока за доброволно плащане, поради което
ищецът е дължал глобата в пълен размер от 100лв.
От него обаче е събрана и втори път глоба в пълния размер от 100лв. на
03.07.2025г., без да е отчетено извършеното плащане на сумата от 70лв. Тоест,
следвало е да бъде събран само дължимия остатък от 30лв., а не пълния размер от
100лв. Ето защо, сумата от 70лв. се явява недължимо платена при липса на основание.
Следва да се има предвид, че върху глобите не се начислява лихва (чл. 175, ал. 3
ДОПК), поради което не може да приеме, че е текла и лихва.
Ответникът не отрича, че сумата е постъпила във Фонда за безопасност на
движението, който се управлява от министъра на вътрешните работи. Според пар. 1,
ал. 4 от ДР на ЗДвП, създава се Фонд за безопасност на движението, управляван от
министъра на вътрешните работи, където постъпват средствата от глоби за нарушения,
установени с технически средства и системи, както и средства от дарения и други
приходи, предвидени в нормативен акт. Средствата от фонда се разходват за дейности
по контрола на движението по пътищата и подобряване на пътната безопасност, а
редът и условията за управление на средствата от фонда се определят с акт на
Министерския съвет. Приета е Наредба за условията и реда за управление на
средствата от Фонда, като според чл. 3, ал. 2 от нея, средствата по фонда постъпват по
бюджетна сметка на Министерството на вътрешните работи. Следва да се има
предвид, че от събраните по делото доказателства се установява, че сумата е
постъпила при ответника, поради което същият отговаря за възстановяване на
недължимо платената част от 70лв.
3
По изложените съображения, предявеният иск се явява основателен до размер на
сумата от 70лв., а за разликата до пълния предявен размер от 100лв. подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.
Ищецът е доказал разноски в размер на 50лв. за държавна такса и 500лв. за адв.
възнаграждение или общо 550лв. Насрещната страна е направила възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът намира за основателно при
съобразяване, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, материалният
интерес е изключително нисък, производството е приключило с провеждането на едно
открито съдебно заседание, което е минимумът по ГПК. При съобразяване на тези
обстоятелства, както и на задължителните разяснения, дадени в Решение от
25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС, съдът намира, че хонорарът следва
да бъде намален до 400лв. Съразмерно на уважената част, следва да се присъдят 315лв.
Ответникът също има право на разноски, като претендира юрк. възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв., от които следва да му
се присъдят 30лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи с адрес: гр. София, ул. „Шести
септември“ № 29, да заплати на В. Д. М., ЕГН: **********, с адрес:
*********************************************, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД сумата от 70лв. – платена без основание на 03.07.2025г. за наложена глоба с фиш
серия К № *************, ведно със законната лихва от 27.08.2025г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 315лв. – разноски за
държавна такса.
ОСЪЖДА В. Д. М., ЕГН: **********, с адрес:
*********************************************, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на Министерство на вътрешните работи с адрес: гр. София, ул. „Шести
септември“ № 29, сумата от 30лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4