№ 888
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20251100605316 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава 21 от НПК.
С присъда № 559 от 11.10.2024г., постановена по НЧХД 11365/2022г. на
СРС, НО, 108 с-в на осн. чл.304 НПК е признал подс.Г. Й. Т. - П.а за невиновна
в това, че в периода 10.08.2022г. - 09.09.2022г. в гр. **** в условията на
продължавано престъпление, с две деяния като родител (майка) на малолетния
П.В. П., не изпълнила съдебно решение по гр.д. № 32233/2019г. по описа на
СРС, с което се допълнени постановените привременни мерки за
осъществяване на лични контакти между детето П.В. П. и неговия баща В. П.
П., съгласно което определение бащата В. П. има право да взима сина си П.В.
П. от дома на майка му с приспиване в периодите 10.08.2022г. – 21.08.2022г. и
27.08.2022г. – 10.09.2022 г., като при посещения на бащата не отваряла вратата
на жилището си, за да предаде детето на бащата, като деянията да са
извършени, както следва:
- В периода 10.08.2022г. до 21.08.2022г. в гр.****, като родител на детето
П.В. П. не изпълнила съдебно решение – определение № 20052163/09.08.22г.,
постановено по гр.д.№ 322233/19г. на СРС, с което са допълнени привременни
мерки за осъществяване на лични контакти между детето П.В. П. и неговия
баща В. П. П., съгласно което определение бащата В. П. има право да взима
сина си П.В. П. от дома на майка му с приспиване в периодите 10.08.2022 г. –
21.08.2022 г. и 27.08.2022 г. – 10.09.2022 г., като при посещения на бащата не
1
отваряла вратата на жилището си, за да предаде детето;
- В периода 27.08.2022 - 09.09.2022 в гр.****, като родител на детето
П.В. П. не изпълнила съдебно решение – определение № 20052163/09.0.22г.,
постановено по гр.д.№ 322233/19г. на СРС, с което са допълнени привременни
мерки за осъществяване на лични контакти между детето П.В. П. и неговия
баща В. П. П., съгласно което определение бащата В. П. има право да взима
сина си П.В. П. от дома на майка му с приспиване и в периодите 10.08.2022г.–
21.08.2022г. и 27.08.2022г. – 10.09.2022г., като при посещения на бащата не
отваряла вратата на жилището си, за да предаде детето - престъпление по чл.
182, ал. 2, пр.2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С горепосочената Присъда и на осн.чл.190 ал.1 НПК частният тъжител
В.П. е осъден да заплати в полза на подсъдимата сумата от 1 600лв.,
направени от последната разноски.
Срещу присъдата, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба
и допълнение към нея от частния тъжител В. П., с отправено искане за нейната
отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде
осъдена за извършване на процесното престъпление. В депозираната въззивна
жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на присъдата –
основният защитен довод се изразява в неправилна оценка на инкорпорирания
доказателствен материал, което е довело и до неправилно приложение на
материалния закон.В тази вр. и в подаденото в срока по чл.320 ал.4 НПК
допълнение към въззивната жалба се излага доказателствен коментар на
приобщените доказателствени източници, като се твърди, че събраните
доказателства са убедителни и безспорни и подкрепят повдигнатото частно
обвинение. Наведен е и довод за допуснато от първостепенния съд съществено
процесуално нарушение, свързано с порок в изготвените мотиви към
обжалваната присъда и изразяващо се в липса на пълен и обстоен
доказателствен анализ.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител – адв. З. моли
съдът да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която да признае
подсъдимата за виновна и да й наложи съответно наказание. Аргументира
искането си с обстоятелството, че подсъдимата не е отговорила на
множеството съобщения, изпратени от В. П.. Посочва, че в случая е налице
„неглижиращо“ поведение от страна на подсъдимата за осъществяване на
режима на лични отношения между детето и неговия баща.
Защитникът на подсъдимата, счита, че жалбата е неоснователна.
Посочва, че първият съд е съобразил събраните доказателства и е стигнал до
правилен извод за липса на престъпление по чл.182 ал.2 НК. Добавя, че
наведените от страна на повереника на ЧТ доводи не касаят нарушения на
материалния закон. Допълва, че за да предаде детето подзащитната й следва
да бъде уведомена по официален ред за постановения и влязъл в законна сила
съдебен акт, което в настоящия случай не се е случило. Адв. С. посочва също,
че твърдяното от защитата уведомяване от страна на В. П. чрез мобилно
приложение „вайбър“ не касае по никакъв начин крайния изход на делото, тъй
2
като е правно ирелевантно обстоятелство. В заключение се изтъква, че
присъдата на СРС е законосъобразна правилна и обоснована, поради което и
следва да бъде потвърдена.
Подсъдимата, в своя лична защита потвърждава изложеното от
защитника й, като отрича да е осъществила престъпление. В правото си по чл.
333, ал. 2 от НПК моли настоящата инстанция да потвърди актът на СРС.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХII-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите в депозираната въззивна жалба и допълнението към нея,
както и тези, изложени от процесните страни в хода на съдебните прения и
след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС
доказателствени материали, обсъдени в необходимата пълнота в мотивите на
присъдата. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, изведени от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният
съд, подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото,
като не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени различни
изводи относно фактите по делото.
Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимата Г. Й. Т. – П.а е със снета самоличност и ЕГН **********
.Тя е омъжена за ЧТ В. П. П. и от брака имат родено дете П.В. П., роден на
****г. В отношенията между подсъдимата и ЧТ П. настъпили необратими
промени, които ги отдалечили, до степен да възникне необходимостта за
разтрогване на брака. Във връзка с последното и по искова молба на ЧТ П. е
образувано гр. дело № 32233/19 г. по описа на СРС, ГО, 89 състав.
По описаното гражданско дело нееднократно били определяни и
променяни привременните мерки относно режима на лични контакти на
малолетния П. П. с баща му ЧТ В. П.. Така, ЧТ В.П. имал желанието да
прекара допълнително време със сина си през летния период на 2022г., поради
което и депозирал множество молби за изменение на определените
привременни мерки от 30.06.2022 г., 08.07.2022 г., 15.07.2022 г., 28.07.2022 г.,
03.08.2022 г. и от 05.08.2022г.Съдът при всички изброени молби постановявал
отказ за изменение на определените привременни мерки.
В същия период и по същото гр.дело подсъдимата входирала молба от
21.07.22г., с която е уведомила съдебния състав, че ще ползва годишния си
отпуск в периода от 04.07.2022 до 08.09.2022 г.
Последно, преди инкриминирания период ЧТ П. осъществил контакти
със сина си на 06.08.22г., което било в изпълнение на определение от 29.11.19г.
за определяне на привременни мерки за личен контакт, като детето било
върнато при подсъдимата на 07.08.22г.След това, на 08.08.22г. П.а заминала с
3
детето на почивка в гр.Петрич, където останала до 02.09.22 г.
На 09.08.22г. СРС постановил определение и допълнил постановените
вече по делото привременни мерки относно режима на лични контакти на
бащата с детето П. П. - на ЧТ П. му било предоставено правото да вземе сина
си от дома на подсъдимата с преспиване и в периодите от 10.08.2022 г. до
21.08.2022 г. и от 27.08.2022 г. до 10.09.2022 г.След като узнал за горното
определение, ЧТ П. решил да уведоми и подсъдимата чрез електронно писмо,
което сторил на 09.08.22г., а тя от своя страна му съобщила, че се намира на
почивка с детето.В следващите дни последвали още 13 електронни съобщения
от страна на ЧТ П., в които той изразявал желанието си да разбере къде точно
се намират сина му и подс. П.а.
Отделно от горното, ЧТ П. решил на 10.08.22г. да посети и адреса на
подсъдимата, като за целта го придружили свидетелите Т.Д. и Р. Д., но не
успял да осъществи личен контакт на място със същата. Той продължил да я
търси и в следващите няколко дни, като звънял на ползвания от нея телефонен
номер, посещавал многократно адреса й, подал и сигнал на тел. 112.
На 02.09.22г. процесуалнния представител на подс.П.а в гражданското
производство – адв. С. получила по съответния ред съобщения за
постановеното определение № 20052163/09.08.22г., ведно със самия съдебен
акт и непосредствено след това уведомила и подс.П.а, която незабавно се
прибрала в гр.София, заедно с детето П. П..
На 03.09.22г. ЧТ П. отново посетил адреса на подсъдимата тъй като
датата се явявала и първата събота от месеца, за който период той имал
разрешение за личен контакт със сина си. В това време в апартамента, в който
живеела подсъдимата и малолетния П., се намирали и свидетелите Х. и В.
Т..При пристигане на адреса, В.П. позвънил на подсъдимата и я уведомил, че е
пред блока и че желае да му доведе детето. Подсъдимата изпълнила молбата и
заедно с детето слезли пред входа на блока, но самото дете П. П. изразило
нежелание да общува с баща си.В отговор на тази му реакция ЧТ П. заявил, че
ще повика полиция, но това допълнително изплашило детето, изтичало
навътре във входа с викове „помощ“.В същия ден, но малко по-късно
подсъдимият отново пристигнал на адреса, но детето отказало да излезе навън
и да се види с баща си. Последният сигнализирал органите на МВР, като с
пристигналите на място двама полицейски служители той се качил до
апартамента на подсъдимата.Самото дете обаче отново отказало да говори или
да тръгне с баща си. На същата дата ЧТ П. направил и трети опит да
осъществи контакт със сина си, но този път бил придружен от социален
работник – по молба на подсъдимата, двамата се качили до апартамента й,
социалният работник поговорил с детето, което било разтроено от предходно
реализиралите се събития в рамките на деня и изразило отново
непоколебимото си нежелание да осъществи контакт с баща си.
Така установената фактическа обстановка почива на събрания
доказателствен материал пред първата съдебна инстанция. В хода на
4
проведеното съдебно следствие е бил събран пълният възможен обем
доказателства, установяващи всички факти и обстоятелства, съотносими към
предмета на делото.
Въз основа на доказателствения материал, първоинстнационният съд е
приел фактическа обстановка, която почива на правилна интерпретация на
събраните доказателства и се споделя и от настоящата инстанция.
Направената оценка на доказателствените източници и интерпретацията на
събраните чрез тях доказателства е правилна, като първоинстнационният съд
аргументирано е изложил своите съображения, за да даде вяра на едни от тях
и да не кредитира други. Обосновано са обсъдени всички, значими за казуса
факти, които подлежат на доказване в рамките на това производство.
Изследван е въпросът за тяхната логическа връзка и последователност.
Именно предвид изложеното, съдът не би могъл да се съгласи с наведените в
тази насока възражения във въззивната жалба и допълнението към нея.
Единствено за пълнота на настоящото изложение съдът подчертава, че
отразеният в мотивите към присъдата доказателствен анализ на показанията
на свидетелите В. Т. и Х. Т. е напълно правилен и обоснован.Въпреки, че
горните две свидетелки са близки родственици на подсъдимата (майка и
сестра), показанията им се открояват с изключителна последователност,
житейска логичност и корелация с останалите доказателствени находки,
приети за достоверни в настоящето производство.В съдържателен план
показанията носят информация за дългогодишните отношения на подсъдимата
и ЧТ, както и отношението на детето П. П. към тях, като в частност относно
тези към бащата се сочат факти на нанасян му побой от бащата и от бабата
св.Т.Д. и оказван му определен психически тормоз; описват се и обстоятелства
относно местонахождението на подсъдимата и детето в инкриминирания
период, както и цялостното му поведение и реакция преди и по време на
срещите с ЧТ П. на 03.09.22г.Свидетелката Хр.Т. излага и допълнителни данни
за момента на узнаване от страна на подсъдимата за постановените
привременни мерки, а именно в момент, когато се намира в гр.Петрич и адв.
С. я уведомява за същите, като в резултат подсъдимата веднага се прибира в
гр.София.Свидетелката сочи също така и факта, че подсъдимата
преустановява да чете изпращаните й от В.П. имейли и в тази вр. внася
уточнението „защото той я обижда“.Коментираните показания на двете
свидетелки се ползват с изискуемата конкретика и последователност и се
оценяват за обективни, еднопосочни и взаимоподкрепящи се, поради което
правилно СРС ги приема за достоверни и правдиви.Нещо повече – описаните
от свидетелките факти се базират на личните им и непосредствени
възприятия, поради което показанията им се явяват и пряк източник на
доказателствена информация и като такъв, се ползват с висока степен на
доказателствена стойност.
Горните обстоятелства, съдът приема за доказани и посредством
депозираните от страна на подсъдимата обяснения.Въпреки, че съдът е наясно
с двояката природа на обясненията на подсъдимо лице (едновременно на
5
средство на защита и гласно доказателствено средство) счита обсъжданите
обяснения в конкретния казус за достоверно доказателствено средство. Това е
така, тъй като след проведен критичен и обстоен анализ на заявеното от подс.
П.а, настоящият съд, подобно на основния такъв, не съзря каквото и да е
противоречие със съвкупната доказателствена маса, приета за достоверна.
Твърдението на подсъдимата, че не е била уведомена за съдебния акт от
09.08.22г. по надлежния начин към началото на инкриминирания период
напълно се потвърждава от показанията на свидетелките В.Т. и Хр. Т. и от
писмените доказателства, включително и от приложеното по делото нарочно
съобщение на СРС, 89 състав, I г.о..Ето защо, СГС приема изводите на
проверяваната инстанция за резонни, като използва обясненията на подсъдима
при изграждането на фактическите си изводи.
Настоящият съдебен състав напълно се солидализира с изводите на
СРС и досежно показанията на свидетелите Т. Д. и Р. Д.. Обсъжданите гласни
доказателствени средства следва да бъдат ценени като достоверни такива
единствено в частта си досежно фактите, че подсъдимата и ЧТ са били в
дългогодишни влошени отношения, че за инкриминирания период ЧТ П. е
разполагал с определение на СРС, с което му се позволява да осъществи
контакти със сина си П. П. през процесните периоди, както и че през първия
период подсъдимата и П. П. не са били откриваеми на адреса, на който са
живеели обичайно. В останалата им част показанията на двете свидетелки
съдържат лични изводи и умозаключения, респ. тези им твърдения не
представляват показания по см. на чл.117 НПК.
При правилно установената фактическа обстановка, съдът счита, че е
приложен и съответния на нея материален закон, като първоинстанционният
съд е приел, че подс.П.а не е осъществила от обективна и субективна страна
престъпление по чл.182 ал.2 вр. чл.26 ал.1 НК.
По делото безспорно е установен фактът на постановен към началото
на инкриминирания период съдебен акт с определени привременни мерки
относно режима на лични контакти на ЧТ П. с детето П. П. – касае се за
Определение № 20052163/09.08.22г., постановено по гр.д.№ 32233/19г. на
СРС, с което са допълнени привременните мерки и на В.П. е предоставено
право да вземе сина си от дома на подс.П.а с преспиване в периодите
10.08.22г. - 21.08.22г. и 27.08.22г. - 10.09.22г.
По делото категорично се установява, а и не се оспорва от страните, че
в посочените периоди тъжителят не е осъществил личен контакт с детето си -
малолетният П. П..
Досежно първия период, вменен като престъпно деяние на подс. Г. П.а
съдът споделя изводите на СРС, че доколкото подсъдимата не е била
уведомена своевременно за съдебното определение от 09.08.22г., то тя
съответно не е обвързана с вменените й със същото задължения.Т.е. от
обективна страна подсъдимата не е реализирала изпълнителното деяние по
неизпълнение на съдебния акт.Видно от писмените доказателства по делото,
6
тя е уведомена по надлежния процесуален ред за изменението на определени
привременни мерки на 02.09.22г., когато се е намирала в гр. Петрич при свои
роднини.
По делото категорично се установява и фактът на категорично
изразено нежелание от страна на самото дете за осъществяване на личен
контакт с баща си В.П. – в тази вр. съдът правилно се е позовавал на
обясненията на подсъдимата и на показанията на свидетелите В.Т. и Хр.Т.,
като в допълнение следва да се посочи и изготвената психологична оценка на
малолетното дете, според която, детето има изградена силна емоционална
връзка с майката и е установен системен психичен тормоз от
бащата.Въззивната инстанция се съгласява с извода на СРС, че макар детето
към инкриминирания период да е малолетно, волята му не следва да бъде
пренебрегвана от законния му представител подс. П., така че същото да бъде
заставено от нея да тръгне с баща си, в какъвто смисъл са доводите в
жалбата.Отделно от това, множество са и доказателствата по делото, че детето
П. П. е със специфични потребности предвид установената диагноза аутизъм.
На следващо място, не се спори по въпроса, че съобразно разп. на чл.3
от Закона за лицата и семейството, вместо малолетните и от тяхно име правни
действия извършват техните законни представители - родители или
настойник.В конкретния казуси обаче не се касае за правно действие, а за
поддържане на лични отношения между родител и дете, като нежеланието на
детето не може да бъде игнорирано, още по-малко по отношение на него
следва да се упражнява принуда, за да се изпълни съдебното определение. Тук
по мнение на СГС, правилна е изложената в мотивите на първостепенния съд
препратка към чл.3 т.1 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана с
решение на ВНС от 11.04.1991 г., в сила от 03.07.1991г., допълнен от чл.3 т.1 от
Закон за закрила на детето, прогласяващ принципа на зачитане и уважение на
личността на детето. Следователно, нежеланието на малолетния П. не следва
да се вменява във вина на майката, доколкото по делото не са събрани
доказателства, че това нежелание е в резултат на въздействие от страна на
подсъдимата върху детето.Само тогава нейното поведение би било
съставомерно в конкретният случай.Съгласно ППВС № 4/62 г., изпълнението
на решенията относно упражняването на родителски права следва да се
извършва след въздействие и убеждение от родителите и след предварителна
психическа подготовка, като се подхожда според конкретиката по съответния
казус.В случая подсъдимата е положила усилия и е обективирала действия в
насока осъществяване на личен контакт между бащата и детето – след
узнаване за съдебния акт се прибира в гр.София; при неколкократните
посещения на ЧТ П. на адреса тя разговаря с него, не крие детето, допуска
бащата, полицейски служители и социален работник дори до самото
жилище.Действително в контекста на горното липсват доказателствени данни
за предприети от подсъдимата активни действия по провеждане на разговор с
детето и неговото убеждаване да се срещне с баща си, но престъпният състав
на чл.182 ал.2 НК не изисква подобно поведение и законът не я задължава да
7
увещава детето да тръгне с баща си против волята му.Без съмнение,
общуването на детето с всеки един от родителите е важно за детското
психическо, емоционално и ментално развитие и изграждането му като
личност, но това общуване не следва да е съпроводено с принуда.
С оглед гореизложеното, въззивният съд счита, че изводът на СРС за
липсата на съставомерно поведение от страна на подсъдимата е верен и следва
да бъде споделен.
При извършената, цялостна служебна проверка на правилността на
обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което присъдата
на районния съд следва да бъде потвърдена.
С оглед изхода на делото, правилно са възложени в тежест на тъжителя
направените разноски от страна на подсъдимата за адвокатско възнаграждение
в размер на 1 600лв.
С оглед изхода на делото и доколкото самото въззивно производство е
инициирано от ЧТ П., то за основателен осе приема искането на подсъдимата
за присъждане на направени от нея разноски за настоящата инстанция.В тази
вр. са представени доказателства за заплатено възнаграждение на защитник,
което възнаграждение възлиза на 1 300лв., която сума следва да бъде
възложена в тежест на тъжителя В.П..
Воден от гореизложеното и на осн. чл.334 т.6 вр. чл.338 НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 559 от 11.10.2024г. постановена по НЧХД
№ 11365/2022 г. по описа на СРС, НО, 108-ми състав.
ОСЪЖДА В. П. П. с ЕГН: ********** да заплати на подс.Г. Й. Т.
сумата 1 300лв., направени разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8