Решение по адм. дело №277/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано по жалба на В. З. П., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Р., област Перник, [улица], чрез адвокат К. М. -САК, срещу Заповед за прилагане на прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0328-000019 от 30.05.2025 г., издадена от Д. Д. М. – старши полицай в Районно управление (РУ) – Р., към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ (СУМПС), за срок – до решаване на отговорността, но за не повече от 18 (осемнадесет) месеца.

Жалбоподателят счита, че издадената заповед е незаконосъобразна. По същество смята, че оспореният административен акт е издаден без наличието на положителен резултат от медицинско и химикотоксикологично лабораторно изследване, каквото изисква разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, във вр. с чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества. Във връзка с изложеното, счита, че заповедта е преждевременно издадена. Заявява, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., за да може употребата на наркотични вещества в процесния случай да се приеме за установена въз основа на показанията на теста. Твърди, че в заповедта не е посочен конкретен срок на действието ѝ, нито се съдържат мотиви, които ясно да разкриват продължителността на приложената мярка. Заявява, че при използването на теста при проверката на място, не са изпълнени указанията на производителя на „DRUG TEST 5 000” за начина на вземане на проби, което прави пробата компрометирана. Смята, че използваният полеви тест, дал положителен резултат за бензодиазепини е ненадежден, тъй като публично е известно, че дава положителни резултати за наличие на наркотични вещества и при прием на хранителни добавки, витамини и безобидни лекарства. По така изложените доводи иска отмяна на заповедта. Претендира присъждане на съдебни разноски по приложен списък.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба вх. рег. № 2182 от 16.09.2025г., в която процесуалния представител на жалбоподателя, моли съда, да отмени оспорения акт, по изложените в жалбата съображения и да присъди съдебни разноски по представен списък.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – Д. Д. М. – старши полицай в РУ – Р. към ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В.. Процесуалният представител оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за валидност, процесуална и материална законосъобразност на проведеното производство и издадената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя, в случай че същото надхвърля минималния размер.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, съставляващи преписката по издаване на оспорения административен акт, както и приобщените в хода и до приключване на съдебното дирене писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 3408216 от 30.05.2025 г. (л. 21), съставен от Д. Д. М. – старши полицай в РУ – Р. към ОДМВР – Перник, в присъствието на свидетеля М. П. К., е прието за установено, че на 30.05.2025 г., в 13:05 часа, в [населено място], община Р., област Перник, по [улица], с посока на движение от [улица]към [улица], В. З. П. управлява МПС (моторно превозно средство) – собствения си лек автомобил „NISSAN X TRAIL”, с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а именно – бензодиазепини. Нарушението е установено с DREGER “DRUG TEST” 5000, с номер ARRC-0046, в 13:06 часа, в хода на проверка, извършена от контролни органи на РУ – Р. към ОДМВР – Перник, след спирането на водача във време на управление на описаното по-горе МПС, на посоченото място, към посочените час и дата. Извършеното от водача е квалифицирано в АУАН като административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП. Актът е предявен на В. П. и подписан от него на същата дата без възражения. Издаден му е талон за изследване с № 106825. Иззето е притежаваното от водача СУМПС с № *********.

Въз основа на така съставения АУАН, със ЗППАМ № 25-0328-000019 от 30.05.2025 г., Д. Д. М. – старши полицай в РУ – Радомир към ОДМВР – Перник, прилага спрямо В. З. П., в качеството му на правоспособен водач, притежаващ валидно СУМПС [номер], принудителна административна мярка – „Временно отнемане на СУМПС с № **********“, за срок – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. От фактическа страна ЗППАМ е мотивирана с констатациите, обективирани в обстоятелствената част на АУАН серия GA, № 3408216 от 30.05.2025 г., като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Заповедта е връчена на В. П. В. на 30.05.2025 г. (разписка л. 22 гръб). Жалбата срещу същата е депозирана директно пред Административен съд – Перник, на 06.06.2025 г.

Като доказателства относими към предмета на делото се приобщиха още: Резолюция № 25-0328-[рег. номер] от 03.06.2025 г. (л. 43), с която, началник група в ОДМВР – Перник, прекратява образуваното с АУАН серия GA, № 3408216 от 30.05.2025 г. срещу В. З. П. административнонаказателно производство, тъй като деянието, за което производството е образувано съставлява престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК (Наказателен кодекс); Справка за нарушител/водач, извлечение от АИС – АНД (л. 41), от която се установява, че жалбоподателят В. З. П. притежава СУМПС [номер], издадено на 30.09.2016 г., валидно до 30.09.2026 г.; Писмо с вх. рег. № 1968 от 12.08.2025 г. на заместник районен прокурор при Районна прокуратура – Перник (лист 70), с приложен към същото препис от Протокол за извършена експертиза № 25/ТКХ-529 от 26.06.2025 г., от който се установява, че в Н. – МВР, е извършена токсикохимична експертиза, назначена по бързо производство № 96/2025 г. по описа на РУ – Радомир, във връзка с взета кръвна проба от лицето В. З. П.. Заключението по експертизата, е че в обекта на изследване – кръв, не е установено наличието на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложения към чл. 3 от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл. 3 от ЗКНПВ (Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите); Молба с вх. рег. № 1972 от 12.08.2025 г., депозирана от процесуалния представител на жалбоподателя (лист 75), с приложен към същата, препис от Постановление от 07.08.2025 г. по ДП № 96/2025 г. по описа на РУ – Радомир към ОДМВР – Перник, пр. рег. № 1929/2025 г. по описа на Районна прокуратура (РП) – Перник. От цитирания акт се установява, че образуваното досъдебно производство, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, се прекратява, на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, с мотиви основани в заключението, обективирано в Протокол за извършена експертиза № 25/ТКХ-529 от 26.06.2025 г. и Молба с вх. рег. № 1555 от 19.06.2025 г., депозирана от процесуалния представител на жалбоподателя (лист 62), с приложена извадка от Инструкция за експлоатация на DREGER “DRUG TEST” 5000.

По делото като доказателства, относими към компетентността на издателя на оспорвания административен акт се приобщиха: Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 35), с която, в т. 1.3, съответно т. 1.3.3, са определени да осъществяват контрол по ЗДвП полицейските органи от звената, осъществяващи охранителна дейност по чл. 14, ал. 2, т. 1 или т 2 от ЗМВР (патрулно-постова дейност), включително в районните управления на ОДМВР, в рамките на обслужваната територия; Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Перник (л. 34), с която в т. 1.7, са определени да прилагат с мотивирана заповед – ПАМ, по реда на Глава шеста от ЗДвП, включително старшите полицаи от звената „Патрулно-постова дейност“ при РУ на ОДМВР – Перник и Служебна бележка УРИ № 313р-11107 от 16.06.2025 г. (л. 33), издадена от началник сектор КАПОЧР в ОДМВР – Перник, удостоверяваща, че считано от 18.07.2018 г. до момента на издаване на документа, издателят на процесната ЗППАМ – Д. Д. М., изпълнява длъжността „старши полицай (ВПА) в група „Охранителна полиция“ на РУ – Радомир, към ОДМВР – Перник, съгласно заповед № 313з-1165 от 06.07.2018 г.

С оглед така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по наведените с жалбата основания и в рамките на правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от датата на връчване на оспорения административен акт – 30.05.2025 г., съответно датата на депозиране на жалбата директно пред съда – 06.06.2025 г. Същата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу акт подлежащ, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, на пряк съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява, че атакуваният административен акт е издаден от Д. Д. М. – старши полицай в група „Охранителна полиция“ в РУ – Радомир, към ОДМВР – Перник, служба, определена от министъра на вътрешните работи (т. 1.3, съответно т. 1.3.3 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г.) да осъществява контрол по реда на ЗДвП, в рамките на обслужваната територия, оправомощен и от директора на ОДМВР – Перник (т. 1. 7 на Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 г.), в посоченото му длъжностно качество. С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.

Спазена е установената от закона форма. Оспорената заповед е издадена в писмена форма, мотивирана е съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, както и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, съдържа посочване на адресат и издател, датирана е, подписана е от издателя си, посочени са фактическите и правни основания за издаването ѝ (чл. 59, ал. 2, т. 1-4 и т. 7 и от АПК). С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 2 от АПК.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорвания административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК. Съдържащите се в жалбата аргументи относно начина на вземане на пробата са без основание, доколкото по делото не се спори, че съгласно Заповед № 8112з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, т. 5.3, определените в т. 1.3 полицейски органи – включително тези, част от звената, осъществяващи охранителна (патрулно-постова) дейност, каквато длъжност заема и издателят на настоящата заповед, използват технически средства и системи за измерване и контрол, след провеждане на специализирано обучение и изпит.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона съдът съобрази следното:

Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка: „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Според цитираната разпоредба, при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, т.е., законодателят е дал приоритет на резултатите от изследване на кръвна проба или на изследване с доказателствен анализатор, в случай че такива са извършени по установения нормативен ред.

Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът за установяване на концентрация на алкохол в кръвта на водачите на МПС и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

Въз основа на тази законова делегация е издадена Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 3, предл. второ от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест, а според ал. 2 на същия член при попълването на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. Същевременно разпоредбата на чл. 3а, предл. второ, т. 2 от Наредбата регламентира, че когато лицето не приема показанията на техническото средство, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. На свой ред втората хипотеза на разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредбата повелява, че показанията на теста за установяване на наркотични вещества са определящи само в случаите на отказ на лицето да подпише или получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ на даване на проби за изследване. Съгласно чл. 15, ал. 6, предл. второ от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с който е установена употребата на наркотични вещества или техни аналози.

От анализа на цитираните по-горе нормативни разпоредби следва, че за да е налице материалноправното основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“, хипотеза втора от ЗДвП, се изисква установяване наличието в кумулация на следните предпоставки: 1. физическо лице, правоспособен водач на МПС (притежаващ валидно СУМПС); 2. което управлява МПС 3. след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.

От изложеното следва, че който и от трите елемента на така очертания фактически състав да не се е осъществил, няма да е налице основание за прилагане на ПАМ от вида на процесната.

При съобразяване с правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК за доказателствената тежест, разпределена на страните по делото изрично от съда, административният орган не доказа осъществяването на обстоятелствата, обосновали прилагането спрямо В. П. на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства се установи, а и страните не спорят по тези факти, че към 30.05.2025 г. В. П. е правоспособен водач на МПС, притежаващ валидно СУМПС [номер], както и че същият е управлявал МПС с рег. № [рег. номер], около 13:05 часа, в [населено място], по [улица], към който момент е осъществено и спирането му от контролни органи на РУ – Радомир към ОДМВР – Перник. С това по делото безспорно се доказа наличието на първите две материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ, визирани в нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства обаче безспорно се установява, че независимо от извършения на водача, непосредствено след спирането му в 13:06 часа на 30.05.2025 г., тест с DREGER “DRUG TEST” 5000, с номер ARRC-0046, отчитащ положителен резултат за наркотични вещества или техни аналози, а именно – бензодиазепини, оспорващият В. З. П. се е явил за даване и на кръвна проба, в изпълнение на даденото му предписание с талон за изследване № 106825 с дата 30.05.2025 г. В тази връзка и до приключване на съдебното дирене по делото се приобщи като доказателство Протокол за експертиза № 25/ТКХ-529 от 26.06.2025 г., извършена в Н. – МВР, надлежно учреждение съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., от която се установява, че в кръвната проба на жалбоподателя не е открито наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложения към чл. 3 от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл. 3 от ЗКНПВ (Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите).

При това положение независимо, че към датата на издаване на оспорваната заповед формално всички материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП са били налице (чл. 142, ал. 1 от АПК), съдът, на основание чл. 142, ал. 2 от АПК, следва да вземе предвид приобщените в хода на делото, до приключване на съдебното дирене, доказателства доказващи по безспорен начин, че в кръвната проба на В. З. П., взета на 30.05.2025 г. не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.

Изложеното обуславя извод за недоказаност по делото на наличието на третата от материалноправните предпоставки, изисквани кумулативно за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, а именно – управление на ППС след употребата на наркотични вещества или техни аналози. Приетата за установена в оспорената заповед фактическа обстановка, се обори по категоричен начин от представените по делото доказателства. Видно от извършеното изследване на кръвната проба на жалбоподателя, чийто стойности на основание чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. последно от ЗДвП са определящи, не са налице предпоставките за прилагане на ПАМ от вида на процесната.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в хода на производството по издаване на процесната заповед не е съобразена нормата на чл. 6, ал. 10, във вр. с чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г., издадена на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, в която изчерпателно са изброени хипотезите, в които показанията на теста за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози имат приоритет: 1. при отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, 2. при неявяването му в определения срок на посоченото място или 3. при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая, доказателствата по делото сочат, че нито една от посочените хипотези за приоритизиране на резултата от полевия тест не е била налице към момента на издаване на оспорената заповед, като същевременно по делото са налице безспорни доказателства, че водачът се явил на посоченото място в указания срок и е дал кръвна проба, поради което административния орган не е имал основание да се позове на резултата от теста, установяващ употребата на наркотични вещества.

Във връзка с изложеното следва извод, че по делото не се доказа да е осъществен в цялост фактическият състав на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, поради което липсва основание за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на ПАМ, спрямо В. З. П., на посоченото в заповедта материалноправно основание. Издадената ЗППАМ се явява незаконосъобразна, като издадена при липса на кумулативно визираните в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, материалноправни предпоставки, което на свой ред я прави и несъответна на целта на закона (чл. 171 от ЗДвП, във вр. с чл. 22 от ЗАНН), поради което е налице основание за отмяна на акта в хипотезите на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

За аргументираност, съдът следва да отбележи, че не споделя наведените в жалбата доводи относно срока на действие на приложения ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Преобладаващата актуална съдебна практика, следвана и от Административен съд – Перник, при тълкуването и прилагането на визираната разпоредба приема, че при проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на цитираната норма органът е длъжен освен да приложи предвидената в санкцията на разпоредбата мярка, също и за посочения срок и чрез регламентираните способи. Т.е. при констатация за осъществяване на предвидените в хипотезата на правната норма на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, юридически факти административният орган действа в условията на обвързана компетентност, освен относно прилагането на мярката и касателно предвидения нормативно срок на действие на мярката – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Приема се, че независимо относително определен, този срок не е неопределен, а така формулирана, разпоредбата не предоставя на административния орган възможност за преценка.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от пълномощника на жалбоподателя своевременно, като е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Същите са заявени в минимален размер, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на ответника за прекомерност се явява неоснователно. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 1010 /хиляда и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса за образуване на производството и 1 000 /хиляда/ лева, платено адвокатско възнаграждение, по договор за правна защита и съдействие от 04.06.2025 година (лист 11).

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на прилагане на принудителна административна мярка № 25-0328-000019 от 30.05.2025 г., издадена от Д. Д. М. – старши полицай в Районно управление (РУ) – Радомир, към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, с която спрямо В. З. П. [ЕГН], е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ (СУМПС), за срок – до решаване на отговорността, но за не повече от 18 (осемнадесет) месеца, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, с административен адрес [населено място], [улица], да заплати на В. З. П., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Радомир, област Перник, [улица], съдебни разноски в размер на 1010.00 лв. (хиляда и десет лева).

На основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.