№ 6702
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Виктория Р. Митева
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100514952 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 15163/05.08.2024г. по гр.д. № 10553 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 71-ви състав :
В. Д. Я., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 149 от ЗЕ вр. с чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1341,85лв., ведно със законната лихва от
28.02.2023г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 19 в гр. ****, абонатен № 180370 за
периода от 01.11.2019г. до 30.04.2022г.; сумата от 168,30лв.,
представляващи лихва за забава на плащането на главницата от
1341,85лв. за периода от15.09.2020г. до 07.02.2023г.; сумата от 27,86лв.,
ведно със законната лихва от 28.02.2023г., до изплащането й,
представляващи цената на дяловото разпределение на енергията в имота
за периода от 01.01.2020г. до 30.04.2022г., като неоснователен е
отхвърлен иска за сумата от 5,21лв. представляващи мораторна лихва за
забава на плащането на цената на дяловото разпределение за периода от
05.03.2020г. до 07.03.2023г;
1
В. Д. Я., ЕГН ********** е осъден да заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 149 от ЗЕ вр. с чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД сумата от 447,28лв., ведно със законната лихва от
28.02.2023г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 19 в гр. ****, абонатен № 180370 за
периода от 01.11.2019г. до 30.04.2022г.; сумата от 56,10лв.,
представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 447,28лв.
за периода от15.09.2020г. до 07.02.2023г.; сумата от 9,29лв., ведно със
законната лихва от 28.02.2023г., до изплащането й, представляващи
цената на дяловото разпределение на енергията в имота за периода от
01.01.2020г. до 30.04.2022г., като неоснователен е отхвърлен иска за
сумата от 1,74лв. представляващи мораторна лихва за забава на
плащането на цената на дяловото разпределение за периода от
05.03.2020г. до 07.03.2023г;
Б. Я. В., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 149 от ЗЕ вр. с чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД сумата от 894,56лв., ведно със законната лихва от
28.02.2023г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 19 в гр. ****, абонатен № 180370 за
периода от 01.11.2019г. до 30.04.2022г.; сумата от 112,20лв.,
представляващи лихва за забава на плащането на главницата от 894,56лв.
за периода от15.09.2020г. до 07.02.2023г.; сумата от 18,57лв., ведно със
законната лихва от 28.02.2023г., до изплащането й, представляващи
цената на дяловото разпределение на енергията в имота за периода от
01.01.2020г. до 30.04.2022г., като неоснователен е отхвърлен иска за
сумата от 3,47лв. представляващи мораторна лихва за забава на
плащането на цената на дяловото разпределение за периода от
05.03.2020г. до 07.03.2023г;
като В. Д. Я., ЕГН **********, В. Д. Я., ЕГН **********, Б. Я. В., ЕГН
********** са осъдени да заплатят на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
********* на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 222,70лв.
представляващи съдебни разноски по делото; Топлофикация София”ЕАД,
ЕИК ********* е осъдена да заплати на адвокат С. К. К. и на адвокат И. Н. А.
на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. и на В. Д. Я. на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от по 0,67лв. на всеки от тях,
2
представляващи съответно възнаграждение за оказана правна помощ и
разноски по делото.
Срещу така постановено решение са депозирани:
1. въззивна жалба вх. № 271774/26.08.2024г. по регистъра на СРС от
ответника по искове В. Д. Я. в частта, в която исковете срещу него са
уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочил е, че неправилно не било уважено
възражението му за недължимост на сумите поради изтекла погасителна
давност. Претендирани вземания, които били изискуеми в периода от
ноември 2019г. до декември 2019г. били погасени по давност, срок на
която била 3 години. Неправилно било приложено спиране на давността
от НС поради извънредното положение. Не било установено да е
потребител на топлинна енергия в имота, доказателства че бил приел
наследството не били ангажирани. Ищецът не бил поискал от съда да се
определи срок на въззивника да заяви дали е приел наследството, нямало
установени конклудентни действия за приемане на същото. Не бил подал
заявление за откриване на партида за имота на негово име. Не било
установено ищецът да е носител на вземане за цената на дяловото
разпределение. Не било установено фактурите за са публикувани в сайта
на дружеството или по друг начин, поради което и не бил изпаднал в
забава на плащането на сумите. Претнедирал е разноски.
2. въззивна жалба вх. № 275069/28.08.2024г. по регистъра на СРС от
ответника по искове В. Д. Я. в частта, в която исковете срещу него са
уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочил е, че не било установено да е потребител на
топлинна енергия в имота, напротив – партида за имота била открита на
името на В. Д. Я.. Подаването на молба –декларация за откриване на
партида освобождавало собственика и вещния ползвател от отговорност
пред ищеца за заплащане на суми за топлоснабдяването на имота. Не
било установено да е приел наследството на наследодателя. Не бил
изпаднал в забава на плащането на сумите, защото не било установено
фактури да са публикувани на сайта на ищеца или по друг начин Не
дължал цената на дяловото разпределение на енергията, защото не било
3
установено ищецът да е носител на такова вземане. Претендирал е
разноски.
3. въззивна жалба вх. №279366/02.09.2024г. по регистъра на СРС от
ответника по искове Б. Я. В. в частта, в която исковете срещу него са
уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочил е, че потребител бил вещния ползвател и
този на когото била открита партида за имота, в случая такава била
открита на В. Я. и нямало основание да се ангажира неговата
отговорност. Не бил изпаднал в забава на плащането на сумите, защото
не било установено фактури да са публикувани на сайта на ищеца или по
друг начин Не дължал цената на дяловото разпределение на енергията,
защото не било установено ищецът да е носител на такова вземане.
Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* е
оспорило жалбите, претендирало е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец –
„Директ“ЕООД, ЕИК ********* не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. 55051/28.02.2023г.
на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу В. Д. Я., ЕГН
**********, В. Д. Я., ЕГН **********, Б. Я. В., ЕГН **********, с която е
поискало от съда на основание на чл. 149, чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД да осъди ответниците разделно при квоти съответно от 3/6; 1/6; 2/6
да му заплати сумите в общ размер, както следва: сумата от общо 2683,69лв.,
ведно със законната лихва от 28.02.2023г., до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 19 в гр. ****,
абонатен № 180370 за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2022г.; сумата от общо
336,60лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата от
1341,85лв. за периода от15.09.2020г. до 07.02.2023г.; сумата от общо 55,72лв.,
ведно със законната лихва от 28.02.2023г., до изплащането й, представляващи
цената на дяловото разпределение на енергията в имота за периода от
01.01.2020г. до 30.04.2022г.; сумата от общо 10,41лв. представляващи
4
мораторна лихва за забава на плащането на цената на дяловото разпределение
за периода от 05.03.2020г. до 07.03.2023г, като му се присъдят разноски.
Навело е твърдения, че ответниците са собственици на имота при посочените
квоти и като такива са клиент на топлинна енергия в него, потребили енергия
в имота за процесния период в количества и на стойност, за които са
предявени исковете, изпаднали в забава на плащането й и дължали
обезщетение в размер на сумите, за които е предявен иска, дължали и цената
на дяловото разпределение на енергията, страните били обвързани от договор
за доставка на топлинна енергия при Общи условия.
Ответникът В. Д. Я. в предоставения срок за отговор е оспорил исковете.
Посочил е, че не оспорва размер на вземанията, но оспорва основанието на
същите, задълженията били погасени и по давност, срок на която била три
години. Не бил потребител на топлинна енергия в имота, не бил собственик
или вещен ползвател на имота, партида била открита на В. Я.. Не дължал
лихва за забава, защото не било установено фактури да са публикувани от
ищеца. Нямало основание ищецът да претендира цената на дяловото
разпределение на енергията. Претендирал е разноски.
Ответникът В. Д. Я. в предоставения срок за отговор е оспорил исковете.
Посочил е, че не оспорва размер на вземанията, но оспорва основанието им.
задълженията били погасени и по давност, срок на която била три години. Не
бил потребител на топлинна енергия в имота , не бил вещен ползвател на
имота. Не било установено ищецът да е носител на вземане за цената за
дялово разпределение, не бил изпаднал в забава. Претендирал е разноски
Ответникът Б. Я. В. в предоставения срок за отговор е оспорил исковете.
Посочил е, че не оспорва размер на вземанията, но оспорва основанието на
същите, задълженията били погасени и по давност, срок на която била три
години. Не бил потребител на топлинна енергия в имота, не бил вещен
ползвател на имота, партида била открита на В. Я.. Не дължал лихва за забава,
защото не било установено фактури да са публикувани от ищеца. Нямало
основание ищецът да претендира цената на дяловото разпределение на
енергията. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Директ“ЕООД, ЕИК
********* не е изразило становище по исковете.
По делото е приет неоспорен от страните договор от 29.03.1988г., съгласно
5
който по реда на Наредбата за държавните имоти на 29.03.1988г. Д.В. Я. и Б.
Я. В. са закупили държавен имот представляващ апартамент № ****.
Прието е неоспорено от страните удостоверение за наследници издадено на
20.10.2009г. от СО, район Надежда, съгласно което Д.В. Я. е починал на
09.08.2009г. , като е оставил за наследници по закон съпругата си Б. Я. В. и
децата си В. Д. Я. и В. Д. Я..
Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 40/06.12.2011г. носещ
подписи за страните и за съставИ. го нотариус Н., рег. № 558 на Нот.К.,
съгласно който на 06.12.2011г. Б. В. е продала на съсобственика си в имота 2/6
ид.ч. от апартамент № **** в ж.к. Хаджи Димитър“ гр. София.
Приети са фактури за потребление в имота издадени на името на В. Д. Я..
Приети са протоколи за отчет на уреди в имота от 06.06.2020г., от
31.05.2021г., от 31.05.2022г., сочещи като потребител В. Я., носещи подпис
положен за него.
Приети са общи условия одобрени от КЕВР на 27.06.2016г., съгласно чл. 32
и чл. 33 от които в забава на плащането на сумите се изпада с изтичане на 45-
дневния срок след периода за който се отнасят изравнителните сметки,
изискуемостта настъпва в с изтичане на 45 дни от периода, за който се отнасят
месечните фактури. Съгласно чл. 36 от ОУ цената за дяловото разпределение
се заплаща по ред и начин определен от Топлофикация София, съгласуван с
търговеца. Съгласно чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача
стойността на дяловото разпределение на енергията , извършено от избрания
от тях търговец.
Приет е договор от 2002г. съгласно който етажните собственици на имоти в
сградата са възложили на 3-то лице да извършва дяловото разпределение на
енергията срещу възнаграждение, платимо на д топлинния счетоводител.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
6
допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 150 и чл. 154 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за заплащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди в имот в сграда - етажна
собственост, обезщетение за забава , цена на дяловото разпределение на
топлиннаата енергия в имота.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение на
основание на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна
енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че
ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба за
топлоснабдяването , че е носител на вземане на цената за дяловото
разпределение, поради което и за ответниците е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните суми, че са изпаднали в
забава на плащането им.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-
148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба за
топлоснабдяването .
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
7
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и Наредба за топлоснадяването следва и
че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на
тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана
за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено
от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
8
Спорен въпрос по делото е дали въззивниците са потребител на
топлинна енергия в имота през процесния период и отговарят пред ищеца за
заплащане на доставени в имота стоки и услуги по топлоснадяването му при
посочените от ищеца квоти. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора
за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който
купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл.
153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената
на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те
са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ , ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. (В
този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
Съдът приема за установено по делото, че за процесния имот и период
потребител на топлинна енергия в имота са били въззивниците и отговарят
пред ищеца за заплащане на доставени в имота стоки и услуги по
топлоснадяването му при посочените от ищеца квоти - 3/6 за В. Я.; 1/6 за В.
Я. и 2/6 за Б. Я... Приетите по делото неоспорени от страните договора за
9
продажба от 1988г., удостоверение за наследници, нотариален акт № 40/2011г.
установяват че по време на брака на Б. В. и Д. Я. те двамата са закупили по
реда на Наредбата за държавни имоти процесния апартамент № ****. Така
при откриване на наследството на Д. Я. през 2009г. Б. В. е станала
индивидуален собственик на 4/6 ид.ч. от имота ( 3/6 ид.ч. поради
прекратяване на съпружеската имуществена общност с Д. Я. и 1/6 ид.ч. по
наследство от Д. Я.), а В. Я. и В. Я. – на по 1/6 ид.ч. от имота по наследство от
Д. Я.. С договора по нотариалния акт от 2011г. Б. В. е прехвърлила 2/6 ид.ч. от
своите общо 4/6 ид.ч. имота на В. Я. и така от този момент съсобствеността в
имота е била с квоти 3/6 за В. Я.; 1/6 за В. Я. и 2/6 за Б. Я.. Неоснователни са
доводите на въззивниците, сочещи че не било установено да са приели
наследството от Д. Я. и така не било установено, че са придобили права в
съсобствеността върху имота. Това възражение е направено едва с въззивната
жалба, не е било въведено в производство пред СРС. Отделно, с договора по
нотариалния акт от 2011г. Б. В. се е разпоредила с част от своите части от
имота, а 1/6 от тях е придобила по наследство от Д. Я. . В този договор е
посочено, че В. Я. е съсобственик на имота към него момент, а възможността
за такова нейно участие в съсобствеността с оглед на събраните по делото
доказателства, е само наследяването от Д. Я.. Така съдът приема, че при липса
на доказателства за обратното, то с това си поведение Б. В. и В. Я. са приели
наследството останало им от Д. Я.. Така съдът приема, че те двете при
посочените по-горе квоти отговарят пред ищеца за заплащане на стоките и
услугите, потребени за топлоснабдяването на имота през процесния период.
Откриването на партида за имота на името на В. Я. без да е установено да е
подаване молба-декларация за същото от него не установява, че между В. Я. и
ищеца е възникнало договорно правоотношение за доставка на топлинна
енергия в целия имот , клаузи по което да освобождават Б. В. и В. Я. от
отговорност пред ищеца за заплащане на процесните суми. Съдът приема за
установено и че В. Я. е приел наследството от Д. Я.. Това е така, защото
приетите по делото протоколи за отчет на уредите сочат него за потребител на
топлинна енергия в имота, те носят положен подпис за него и така съдът
приема за установено, че той не е отричал качеството си на потребител на
топлинна енергия в имота през процесния период. Събраните по делото
доказателства сочат на единствена възможност за основание за придобиването
на това му качество наследяване на част от имота от Д. Я., поради което и при
10
липса на други доказателства по делото, то съдът приема за установено, че В.
Я. е приел наследството останало от Д. Я..
По иска за цена на дялово разпределение на енергията:
Нормативната уредба на разпределението за дяловото разпределение на
топлинната енергия се съдържа в глава 10, раздел 6 на ЗЕ. Съгласно чл. 139в,
ал. 1 и ал. 3, т. 4 от ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия , които не са регистрирани по реда на чл. 139а от ЗЕ,
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б и с
договора итози договор сочи цената на услугата дялово разпределение
заплащана от топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия. Съгласно чл. 140, ал. 5 от ЗЕ избраното от ЕС регистрирано да
извършва дялово разпределение лице предлага на клиентите в сграда -
етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат
писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение. В случая приетият договор от 2002г. сочи
цена и начин на плащането, но този договор е сключен преди измененията на
горепосочените разпоредби на ЗЕ и доколкото им противоречи, то в тази част
същият ще следва да се приеме, че е изгубил значение. При така възприето и
като съобрази, че с разпоредбата на чл. 36 от Общите условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение на
ДКЕВР редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение , отделно с тези ОУ е посочено, че дължимата на ищеца
цена е тази за стойността на дяловото разпределение и стойността на
потребената енергия – чл. 22 от ОУ , то правилно районният съд е приел, че
ищецът е носител на вземането за плащането на цената на дяловото
разпределение.
При така възприето съдът приема че решението на СРС в обжалваната част
за главниците следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са позоваванията на въззивниците за необходимост от
публикуване на фактурите на интернет-страница на ищеца или оповестяването
им по друг начин, за да се изпадне в забава на плащането на главницата за
топлинна енергия. В случая приложимите ОУ не поставят такова условие за
11
изпадането в забава, поради което доводи на въззивници в обратния смисъл са
неоснователни.
По делото не се спори за размер на потребните в имота стоки и услуги във
връзка с топлоснабдяването, поради което и съдът пирема за установено
валидно възникнало вземане на ищеца срещу ответниците за заплащане на
суми за цена на топлинна енергия, за дялово разпределение и за лихва за
забава в размери за които исковете са уважени.
Неоснователни са оплакванията на въззивниците за недължимост на сумите
поради погасяването им по давност. Срок на погасителната давност е 3
години, вземанията са с начален момент ноември 2019г., исковата молба е
подадена на 28.02.2023г. така при съобразяване на приложимите за случая
норми на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение , обявено с Решение на НС от 13.03.2020г. вр. с § 13 от ПЗР на
Закона за здравето, то погасителната давност е била спряна за периода от
13.03.2020г. до 21.05.2020г. и правилен е извода на районния съд, че към
подаване на исковата молба не е била изтекла.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС е правилно и
следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят
в тежест на въззивниците, въззиваемият не е ангажирал доказателства да е
сторил разноски пред въззивното дело и такива не му се следват. Депозирания
отговор на въззивните жалби, молба са бланкетни и не обосновават извод за
основание за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал. 10 от
ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15163/05.08.2024г. по гр.д. № 10553 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд, 71-ви състав
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
12
страната на ищеца –„ Директ“ЕООД, ЕИК ********* .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13