Определение по дело №411/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по частна жалба на Д.Й.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат С., против Определение №1 от 02.01.2024г. на Районен съд-Пловдив, постановено по АНД № 7013/23г., с което е оставена без разглеждане жалба, подадена от Д.Й.Д., ЕГН **********, против Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-003688/04.05.2020г., издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, както и са отнети общо 12 контролни точки на основание Наредба №Із-2539 на МВР. Прекратено е производството по делото.

В частната жалба се сочи, че районният съд е постановил съдебен акт при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно тълкуване на материалния закон.

Претендира се отмяната на оспореното определение и връщане на делото за ново разглеждане.

Пловдивският административен съд като прецени наведените от частния жалбоподател съображения и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в рамките на предвидения за това срок и от надлежна страна, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното определение, районният съд е проследил в хронология и логическа последователност действията на административнонаказващия орган по връчването на НП № 20-1030-003688/04.05.2020г., издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция.

Установил е, че НП е изпратено за връчване на РУ Асеновград. С писмо от 10.02.2023г. от РУ Асеновград НП е върнато невръчено, като от изготвената докладна записка от 09.02.2023 г. е установено, че на посочената дата адресът е бил посетен. На същия адрес е установено лице, представящо се за баба на Д.Й.Д., която заявява, че същият се намира в София и не знае кога ще се прибере.

Посочено е изрично, че не е намерено лице, съгласно да получи наказателното постановление. НП е изпратено за връчване в съответното РУ Асеновград на 02.05.2023 г., на адрес: ***, който адрес е и последно известният такъв. Изготвена е в тази връзка докладна записка от 07.05.2023 г., от която се установява, че на адреса е установено лице, представящо се за баща на жалбоподателя Д.Й.Д., който след като се свързал с жалбоподателя предал на представителите на полицията, че синът му категорично отказва да получи призовката за явяване и за връчване на наказателното постановление. Последно известният адрес на лицето Д.Й.Д. е бил посетен отново с цел връчване на наказателно постановление на 06.06.2023 г. и на 26.06.2023 г., когато лицето не е установено. Посетен е и адреса на съпругата му, на известния телефон за връзка лицето не отговаря, нито съпругата му. От разговор с живущи в съседство е установно, че от доста време не са виждали лицето. Адресът - ***, е посетен от органи на полицията и на 12.06.2023 г. с цел връчване на обжалваното наказателно постановление. След проведен разговор със съседи било установено, че лицето го няма, а по техни данни не живее на адреса. Постоянният и настоящият адрес, на който Д.Й.Д. е регистриран, бил посетен и на 25.06.2023г., като съгласно изготвената докладна записка, на посочената дата лицето не било установено. От докладната записка се установява също, че при направена деловодна справка в АИС БДС бил намерен телефонен номер на сестра на лицето, в хода на проведения телефонен разговор същата заявила, че на посочената дата лицето се намира на почивка в Гърция, не знае колко ще остане там и ще му предаде, че е търсен от органите на полицията.

С оглед резултатите от връчването наказателното постановление е върнато на органа, който го е издал, невръчено. Наказателното постановление е изпратено за връчване в съответното РУ Асеновград, по местонахождение на което е последно известният адрес на лицето отново на 11.07.2023 г. Адресът на Д. , посочен по-горе, е посетен на 26.07.2023 г., но съгласно резултатите от изготвената докладна записка лицето не било установено. С оглед резултатите от връчването наказателното постановление е върнато на органа. Извършено е посещение на известните адреси, на които лицето може да бъде открито съответно на 09.10.2023 г., като видно от изготвената докладна записка при посещение на адрес: *** и **** търсеното лице не е намерено, а при разговор с живущи в съседство същите заявяват, че не са виждали лицето. Не могат да посочат друг адрес, на който същият може да бъде открит. Резултатите от посещението са били докладвани на органа, издал наказателното постановление, като с оглед постъпилата информация в графа дата на връчване на наказателното постановление е посочено, че същото е връчено на 10.10.2023 г. по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. В хода на извършваните посещения не е бил установен друг различен адрес от горепосочените, на който Д. може да бъде открит.

Районният съд е извършил служебна справка и е установил, че постоянният и настоящият адрес на Д. ***.

Районният съд е приел, че от страна на органите, на които е възложено връчването на наказателното постановление, са положени достатъчно усилия по издирване на жалбоподателя с цел връчване на наказателното постановление.

Изводите на ПРС са правилни и законосъобразни.

Действително препис от НП следва да се счита за връчен на нарушителя - Д. на 10.10.2023г. въз основа на съответното отбелязване по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. От приложената административно-наказателна преписка по делото е доказано, че е била налице хипотеза на ненамиране на жалбоподателя (с няколко отбелязвания от различни дати в смисъл, че Д. не е открит на известния настоящ и постоянен адрес по смисъла на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН без да е известен нов негов адрес, като се има предвид и това, че районният съд е изготвил и служебна справка за настоящ и постоянен адрес. Адресът е непроменен и е актуален към момента на търсене от полицейските органи.

Жалбата на Д.Д. *** е входирана на 29.11.2023г., т. е. при всяко положение срокът за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е пропуснат. Не е направено искане за възстановяване или продължаване на срока за обжалване. Липсва основание за каквото и да било съмнение, че Д. действително е бил щателно издирван на известния и непроменен адрес, има данни, че е бил уведомен по телефон от свои роднини.При това, когато е подписал АУАН на дата 23.04.2020г., в същия е посочен адрес: *** Така се стига до извода, че на основание чл. 63 г от ЗАНН и по аргумент от чл. 323, ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН ,производството пред районния съд е по чл. 58д и сл. от ЗАНН има въззивен характер. При това правомощието по връщане на жалбата следва да се упражнява от първата съдебна инстанция, т. е. от въззивната инстанция /в случая от ПРС/ в административнонаказателното производство.

Съгласно чл. 63г. от ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред административния съд. В случая правилно ПРС се е произнесъл в закрито съдебно заседание и е постановил оспореното определение, което касационната инстанция намира за правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила..

Воден от горното и на основание чл. 236 от АПК, във връзка с чл. 63 г ЗАНН, чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд -Пловдив, ХХІІ състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №1 от 02.01.2024г. на Районен съд-Пловдив, постановено по АНД № 7013 по описа на същия съд за 2023г.

Определението е окончателно.

Председател:
Членове: