и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 49/03.07.2008 год., постановена по Н.о.х.дело № 454/2008 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Ибрахим Сами Пехливан от с.Жинзифово, обл.Кърджали, за виновен в това, че на 05.01.2008 год. в гр.Кърджали, като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, причинил средна телесна повреда на Илия Гогов Гогов от гр.Кърджали, изразяваща се в счупване на долната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за около 1.5-2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, поради което и на основание чл. 129 ал.2, предл.3-то, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63 ал.1 т.4 и чл.54 от НК го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, като на основание чл.69 ал.1, във вр. с чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 2 години. Осъдил е с присъдата подсъдимият Ибрахим Сами Пехливан да заплати на Илия Гогов Гогов от гр.Кърджали сумата в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане - 05.01.2008 год., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 5 000 лв., като неоснователен и недоказан; както и е отхвърлил предявеният граждански иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 170 лв., като недоказан. С присъдата подс.Ибрахим Пехливан е осъден да заплати на гражданския ищец направените по делото разноски в размер на 300 лв.; а по сметка на Кърджалийския районен съд – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в размер на 80 лв., както и направените по делото разноски, в размер на 90 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Ибрахим Сами Пехливан от с.Жинзифово, обл.Кърджали, който я обжалва чрез защитника си, като счита, че същата е незаконосъобразна и необоснована. Развиват се подробни съображения във въззивната жалба, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена при крещящо противоречие със събраните по делото доказателства, почивала на предположения и догадки. Твърди се с жалбата, че събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност категорично сочели, че извършител на престъплението не бил подс.Пехливан, а други две лица, разпитани като свидетели по делото. Не било установено по делото по категоричен начин подсъдимият да е причинил телесните увреждания на пострадалия Гогов. Моли да бъде отменена обжалваната присъда, вместо което да бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен в извършване на престъплението по чл.129 ал.2, предл.3-то, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена. Не сочи нови доказателства. Гражданският ищец и частен обвинител Илия Гогов Гогов от гр.Кърджали, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Процесуалния му представител оспорва жалбата, като счита, че същата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд намира за правилна и законосъобразна, като наложеното на подсъдимия наказания не е явно несправедливо. Моли присъдата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна.Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована, поради което моли същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите и искани от страните доказателства, като в тази връзка не се налага извършването на други процесуално-следствени действия от настоящата инстанция. Въз основа на събраните от първоинстанционният съд доказателства, се установява по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка: Подсъдимият Ибрахим Сами Пехливан е роден на 10.08.1990 год. в гр.Димитровград, постоянно живее в с.Жинзифово, обл.Кърджали. Има завършено основно образование, не е женен, не работи, не е осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни. С решение № 146/20.12.2007 год. по УБДХ № 1365/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд, подс.Пехливан е признат за виновен в извършването на непристойни действия по смисъла на Указа за борба с дребното хулиганство на 20.12.2007 год., изразяващи се в скандал и сбиване, за което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. Около полунощ на 04.01.2008 год. срещу 05.01.2008 год. подс. Пехливан отишъл в дискотека "Ултра" в гр. Кърджали, където се срещнал със свои приятели – св.Ахмед и Мустафа. В дискотеката всички употребили алкохол, като подс. Пехливан изпил 4 бутилки бира, от които се почувствал пиян. Около 5.00 часа на 05.01.2008 год. тримата решили да си тръгват. Излезли от заведението и тръгнали към баничарницата, находяща се зад сградата на Община Кърджали, на ул. "Екзарх Йосиф", за да си купят закуски. При преминаването им между сградата на кинокомплекс "Орфей" и паметника на Васил Левски видели, че към тях откъм централния вход на Общината се движели две момчета, непознати за тях – св. Гогов и Андреев, които също отивали към павилиона за закуски. Двете групи момчета били повлияни от алкохола, говорели и викали на висок глас, като се засекли при входа към подземния гараж на сградата на Общинската администрация. Св. Андреев попитал подс. Пехливан и св.Ахмед и Мустафа има ли хора в "Ултра" и как е там. Последните помислили, че свидетелите Гогов и Андреев ги псуват и им казали: "Вие, какво, на отворени ли се правите, проблеми ли искате", при което двете групи започнали да се псуват. Тогава св. Гогов ударил с юмрук св. Мюмюн, който паднал на земята. Същият успял да се изправи, след което се хвърлил в краката на св.Гогов и го съборил на земята. През това време подс. Пехливан извадил някакво острие, неустановено по делото, и го размахвал пред св. Андреев, за да не може той да се притече на помощ на приятеля си. След като св. Гогов успял да се изправи, залитайки побягнал със св. Андреев към закусвалнята, а подс. Пехливан и свидетелите Мустафа и Ахмед ги подгонили. Тримата отзад викали и псували по отношение на първите двама. В непосредствена близост до закусвалнята подс. Пехливан пръв настигнал св. Гогов, ударил го няколко пъти с юмрук в областта на лицето, при което го повалил на земята, а междувременно св. Андреев успял да се отдалечи на известно разстояние и да обади в полицията за помощ по мобилния си телефон. При св.Гогов и подсъдимия дошли и св. Ахмед и Мустафа, като и тримата започнали да ритат падналия на земята св. Гогов. При един от ударите, нанесени от подс. Пехливан по главата на св. Гогов, тя се отметнала силно назад и пострадалият спрял дори да се отбранява срещу ударите.Малко време след като св. Гогов останал неподвижен на земята, подс. Пехливан и св. Мустафа и Ахмед престанали да го ритат и избягали от местопроизшествието в една от близките улички. На местопроизшествието пристигнали полицаи и „Бърза помощ”, като св.Гогов бил откаран в ЦСМП – Кърджали, а подс. Пехливан и двамата свидeтели - Ахмед и Мустафа, били заловени от полицията на около 150 метра от закусвалнята. Видно от заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза, на пострадалия св.Гогов е било причинено счупване на долната челюст, което е довело да трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за около 1.5-2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Освен това нараняване, са му били причинени и порезна рана на корема, сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, счупване на короната на втори горен ляв зъб, които са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК; както и кръвонасядания и охлузване на кожата на лицето и горните крайници, които са причинили болка и страдание. Видно от заключението на назначената съдебно - психологична експертиза, подс. Пехливан, макар и непълнолетен към момента на деянието, е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.Ибрахим Сами Пехливан, дадени пред първоинстанционния съд, които настоящата инстанция кредитира отчасти; от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд св.Гогов, Андреев, Ахмед и Мустафа, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра отчасти; от показанията на св.Мустафа, дадени на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281 ал.3, във вр. с ал.1 от НПК – със съгласието на страните, които следва да бъдат кредитирани отчасти; от показанията на разпитаните от първоинстанционния съд св.Ганчев, Мюмюн, Георгиев и Николов, които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице д-р Маринов по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза и показанията му в съдебно заседание в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице Поля Базлянкова по назначената на досъдебното производство психологична експертиза, прочетено и приобщено към доказателствените материали по делото по реда на чл.282 ал.3 от НПК – без разпит на вещото лице, със съгласието на страните; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият Ибрахим Сами Пехливан е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 129 ал.2, предл.3-то, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 63 ал.1 т.4 от НК – на 05.01.2008 год. в гр.Кърджали, като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, причинил средна телесна повреда на Илия Гогов Гогов от гр.Кърджали, изразяваща се в счупване на долната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за около 1.5-2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна проверка и анализ на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като изложените съображения в тази връзка се споделят напълно и от настоящата инстанция. Така, безспорно се установява от обясненията на подс.Пехливан и показанията на св.Ганчев, Георгиев, Мюмюн, Николов, Ахмед и Мустафа, че при възникналият конфликт между двете компании първоначално се сбили св.Гогов, от една страна, и св.Мустафа, от друга, след което св.Гогов и Андреев побягнали към баничарницата зад сградата на общинската администрация, където били застигнати от подсъдимия и св.Ахмед и Мустафа, като пръв до св.Гогов стигнал подсъдимия, който нанесъл на свидетеля няколко удара с юмрук в областта на лицето, при което св.Гогов паднал на земята, след което и тримата – подсъдимия и св.Ахмед и Мустафа, му нанесли удари с ритници по главата и тялото. Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин не само от самопризнанията на подсъдимия, потвърдени и в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, но и от подкрепящите го показания на св.Ганчев – непосредствен очевидец на случилото се, както и от показанията на св.Мюмюн, Георгиев и Николов – полицаи, които са възприели непосредствено първоначалните обяснения на участниците в конфликта след залавянето на подсъдимия и двамата му приятели. Установява се от посочените доказателства, че само и единствено подсъдимият Пехливан е нанесъл удари с юмруци в областта на лицето на св.Гогов, поваляйки го на земята, при което е възможно причиняването на инкриминираната телесна повреда на свидетеля, съгласно заключението на вещото лице д-р Маринов. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че при залавяне на подсъдимия и св.Ахмед и Мустафа, именно подсъдимият е твърдял, че той е нанесъл побой над св.Гогов, което се установява от показанията на полицейските служители – свидетели по делото. Същевременно, не следва да бъдат кредитирани показанията на св.Гогов Þ св.Андреев в частите им, в които установяват, че само подсъдимият и приятелите му ги били псували, както и че телесните увреждания на св.Гогов са били нанесени от св.Ахмед и Мустафа, но не и от подс.Пехливан. Показанията на св.Гогов и Андреев в тези им части са вътрешно противоречиви и непоследователни, като същите се опровергават от обясненията на подсъдимия, както и от показанията на св.Ганчев, Ахмед, Мустафа, Георгиев, Мюмюн и Николов; както и от показанията на св.Мустафа, дадени на досъдебното производство. Така, св.Гогов твърди, че не е видял подсъдимият да му нанася удари, което обаче, при възникналата динамична ситуация – същият е бил повлиян от алкохол, предпазвал се е от удари, имало е размяна на псувни и удари, само по себе си не изключва възможността именно подс.Пехливан да му е нанесъл такива в областта на лицето и да му причини счупването на челюстта. Още повече, че самият пострадал не може да каже кога е настъпило счупването на челюстта му и твърди, че не спомня подсъдимият да го е удрял. Показанията на св.Андреев в частта им, с която установява, че всъщност боят се е развил на три места /а не на две – пред гаража на сградата на общинската администрация и пред баничарницата за същата сграда, както се установява от съвкупността от събраните по делото доказателства/ не се подкрепят от каквито и да било доказателства, вкл. и от показанията на пострадалия Гогов. Нещо повече, св.Андреев твърди, че и пред баничарницата подс.Пехливан не бил удрял и ритал св.Гогов, а държал св.Андреев настрана от боя, размахвайки нож или острие, което се опровергава от показанията на св.Ганчев, от които е видно, че видял св.Гогов и Андреев да бягат към баничарницата, а след тях псувайки тичали три момчета, които викали, и които настигнали и съборили св.Гогов на земята /без свидетелят да е видял кой точно и по какъв начин е съборил пострадалия/, след което видял, че и тримата ритат падналия Гогов на земята, а св.Андреев се отдалечил и се обадил на някого по телефона. Всъщност, св.Андреев не дава логично обяснение кой точно и по какъв начин е повалил св.Гогов на земята; кой точно, кога при развитието на ситуацията и по какъв начин е ударил самият него; а и въпреки твърдението си – че подс.Пехливан не е удрял и ритал св.Гогов, а го държал настрана, размахвайки острие, като двамата били на около 10 метра от биещите се, същевременно твърди, че подсъдимият отивал до групичката от биещи се лица /св.Гогов, св.Ахмед и Мустафа, според св.Андреев/, но не бил видял подсъдимия да нанася удари на Гогов. Всъщност, именно по време на безспорно установеното телефонно обаждане на св.Андреев до полицията, при което се е бил отдалечил на известно разстояние /бягайки/ от мястото на застигане на св.Гогов от подсъдимия, е напълно възможно на Гогов да е нанесено телесното увреждане от подсъдимия. Още повече, че показанията на св.Гогов и Андреев досежно нанасянето на удари от подсъдимия на св.Гогов се опровергават и от показанията на св.Мустафа, дадени на досъдебното производство, в които същият е заявил, че е видял подсъдимия да се бие с пострадалия Гогов близо до закусвалнята. Не без значение в тази връзка е и обстоятелството, че както пострадалия Гогов, така и св.Андреев при извършените разпознавания на досъдебното производство, са посочили подс.Пехливан като едно от лицата, които са ги нападнали. От друга страна, не следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия и показанията на св.Ахмед и Мустафа – че освен св.Гогов и Андреев имало и други лица в тяхната група; както и че св.Ахмед и Мустафа не били ритали св.Гогов, тъй като обясненията и показанията им в тези части се опровергават от показанията на св.Ганчев, Андреев, Гогов, а косвено – и от показанията на св.Николов, съгласно които само св.Гогов и Андреев са бягали от три момчета, които ги гонели псувайки, без да има и други лица с тях; а и освен това както подсъдимия, така и св.Ахмед и Мустафа са ритали св.Гогов при боя, станал пред закусвалнята. Впрочем, за нанасянето на удари на св.Гогов не само от подсъдимия, но и от св.Ахмед и Мустафа, свидетелстват множеството установени увреждания по главата и тялото на пострадалия, които не могат да бъдат обяснени само и единствено с нанесените от подсъдимия удари с юмрук в областта на лицето на св.Гогов. С оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че подсъдимия Пехливан е осъществил от обективна страна състава на престъплението, за което ме у било предявено обвинение – на инкриминираните дата и място е причинил на св.Гогов телесно увреждане – счупване на долната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето /за период от около 1.5 – 2 месеца/, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2, предл.3-то, във вр. с ал.1 от НК. Престъплението е осъществено от подсъдимия Пехливан и от субективна страна, при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира в поведението му: начина на причиняване на увреждането – чрез нанасянето на удари с юмруци и ритници; насоката на ударите и силата на нанасянето им - в областта на главата и тялото, със значителна сила. По време на извършване на деянието подс.Пехливан е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, т.е. същият е наказателноотговорен за деянието си, видно от заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебно-психологическа експертиза. Или, настоящата инстанция намира, че по несъмнен начин от събраните по делото доказателства са установени авторството на подсъдимия при осъществяване на деянието, времето, мястото и начина на извършването му и формата на вината така, както са приети и от първоинстанционният съд. Неснователни в тази връзка са оплакванията на подсъдимия, изложени в жалбата му досежно недоказаността на авторството на деянието – че извършител на престъплението бил не подсъдимият Пехливан, а св.Ахмед и Мустафа. Действително, установено е по делото, че и св.Ахмед и Мустафа са нанасяли удари с ритници на св.Гогов. Същото обстоятелство, обаче, по никакъв начин не изключва авторството на подсъдимия, при установеното по несъмнен начин активно негово участие в нанасянето на удари в областта на главата на св.Гогов с юмруци и ритници. При това положение, и отчитайки признатото единствено на прокуратурата конституционно право да повдига и поддържа обвинение в извършване на престъпление на лица, за които счита, че са събрани безспорни доказателства за това, съдът намира, че не е в компетенциите му да привлича към наказателна отговорност други лица, на които не са предявени обвинения в извършване на конкретно престъпление, респ. при установеното противоправно поведение на привлеченото към наказателна отговорност лице, осъществяващо признаците на престъпление по НК, не следва да признава същото лице за невиновно и да го оправдава само и единствено поради това, че са налице данни за участие в извършването престъплението и на други лица. При налагане на наказанието на подс.Пехливан за извършеното престъпление, първоинстанционният съд е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, като обосновано е приел, че на същият следва да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, значително под средния размер, предвиден в закона за това престъпление /след редукцията на наказанието за непълнолетния подсъдим по чл.63 ал.1 т.4 от НК/, а именно: за срок от 6 месеца. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е направил извода, че са налице предпоставките за приложението на института на условното осъждане по чл.69 ал.1, във вр. с чл.66 ал.1 от НК спрямо подс.Пехливан – наложеното му наказание е по-малко от три години лишаване от свобода, същият не е осъждан на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, и подсъдимият може да бъде превъзпитан и да се поправи, без да бъде отлъчван от семейната и социалната му среда, с оглед личността му, т.е. целите на наказанието могат да бъдат постигнати и по този начин, поради което е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 2 години, считано от влизане на присъдата в сила. Правилен е извода на първоинстанционният съд и че с оглед смекчаващите и отекчаващи отговорността на подсъдимия, съобразени от първоинстанционния съд, както и с оглед обстоятелството, че причиненото на пострадалия увреждане съвсем не е незначително, със същото са му причинени значителни болки, страдания и неудобства; както и начина и мястото на извършване на деянието – побой с юмруци и ритници, и на обществено място – на улицата пред баничарница зад сградата на общинската администрация, следва да се направи извода, че макар и да са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, то те не са нито изключителни, нито толкова многобройни, че да обосноват извода, че при наличието им и най-лекото, предвидено в закона за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко по отношение на подсъдимия. С други думи, по същество крайните изводи на първоинстанционния съд при определяне на наказанието на всеки жалбодателя са обосновани и законосъобразни, поради което настоящата инстанция намира, че наложеното на същия наказание съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на тежестта на извършеното престъпление, т.е. същото не е явно несправедливо. Обосновани и законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд в гражданско-осъдителната част на обжалваната присъда. Присъденото на пострадалия свидетел обезщетение за претърпените от престъплението имуществени и неимуществени вреди е съобразено с критерия за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съобразено е от първоинстанционния съд и причиняването от подсъдимия на множество други по-леки телесни увреждания, наред с инкриминираната средна телесна повреда, като настоящата инстанция намира, че присъденото обезщетение на пострадалия е необходимо, достатъчно и в състояние напълно да го възмезди за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като наложеното наказание на подсъдимия не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 49/03.07.2008 год. по Н.о.х.дело № 454/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |