Определение по в. ч. гр. дело №648/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №  1216

гр.Пловдив,24.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,на двадесет и четвърти юли,през   две хиляди и двадесета година,в закрито заседание в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева

                ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова

                         Мария Шишкова

 

като разгледа докладваното от председателя ч.в.гр.д.№ 648/20г.по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по частна жалба на А.С.Т.,ЕГН-********** *** против определение № 1020/21.01.20г., постановено по гр. дело № 10242/19г.по описа на ПдРС,с което е отказано освобождаването на А.С.Т. от държавни такси и разноски по делото.С депозираната частна жалба се претендира да бъде отменено атакуваното определение и вместо него да бъде постановено ново по същество на отправеното искане,като бъде освободен А.Т. от заплащане на дължимите по гр. дело № 10242/19г.такси и разноски. С жалбата  се представя ЕР на ТЕЛК от 24.06.14г.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страната и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от „ПИБ“АД,ЕИК-********* против А.С.Т. с правно основание чл.422 от ГПК, с който се претендира да бъде прието за установено, че съществува вземане на ищцовата банка против ответника Т. в размер на общо 16610,55лв. просрочена главница и лихви,дължимо по договор за банков кредит от 14.05.13г..

С писмен отговор ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни.С отделна молба от 19.12.19г.същият е поискал от  съда да бъде освободен на осн.чл.83,ал.2 от ГПК от заплащане на такси и разноски по делото поради липса на финансови средства.Твърди,че е инвалидизиран с  ЕР на ТЕЛК с определена 50 % трайно намалена трудоспособност,с наложени ограничения за полагане на физически труд,които на практика го правели нетрудоспособен,получавал пенсия за инвалидност в размер на 170лв.,като ежемесечните му разходи за лекарства били 90лв.Не притежавал лични имущества и не получавал други доходи освен пенсията си.Регистрираните от него две фирми не развивали дейност от самото им създаване.В подкрепа на тези  твърдения е представил декларация за имотно и гражданско състояние,ЕР на ТЕЛК,епикриза от 09.12.19г.и четири бр.декларации по чл.38,ал.9,т.2 от ЗСч. за 2017г.и 2018г.

ПдРС с разпореждане от 19.12.19г.е изискал от ТД на  НАП-Пловдив,КАТ-Пловдив,АВ-Пловдив и БНБ допълнително данни във връзка с твърденията в молбата по чл.83,ал.2 от ГПК.От постъпилите справки се установява,че действително Т. не притежава недв.имоти,нито МПС,няма  декларирани доходи като ФЛ за 2017,2018 и 2019г.,липсват и данни за банкова сметка.***-Централен кредитен регистър справка е видно,че Т. има кредити-кредит за жилище и потребителски кредит за 120 000лв.от 2013г.

С обжалваното определение районният съд е отказал да освободи ответника от внасяне на държавни такси и разноски, приемайки,че той притежава нужните финансови средства.Мотивът за отказа е,че независимо от  здравословното му състояние,същият е усвоил над 160 000лв.заемни средства от различни финансови институции,видно от цитираната по-горе справка за кредитна задлъжнялост.Освен това той реализирал доходи от пенсия в размер на 170лв.месечно,докато дължимата към момента част от хонорара на вещото лице била определена от съда на 80лв.

На основание чл.83,ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Освобождаването от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл.83,ал.2 от ГПК е привилегия, предвидена в полза на физическите лица–страни в гражданския процес,които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно парични средства, за да изплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото държавни такси и разноски.Преценката за наличие на основанието по чл.83,ал.2 от ГПК винаги  е конкретна и обусловена от съобразяване на примерно изброените в чл.83,ал.1,т.1-т.6 от ГПК законови критерии,както и други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали страната обективно е в състояние да заплати дължимите такси и разноски  без особени затруднения и без да бъде лишена от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните житейски потребности.

В случая частният жалбоподател с молбата си за освобождаване от ДТ и разноски е представил писмени доказателства,от които се установява,че към момента е на 47 години,семейството му е едночленно,не притежава недвижими имоти и МПС,с влошено здравословно състояние е-страда от диабет,за което има издадени ЕР на ТЕЛК за трайно намалена работоспособност;не работи по трудови или граждански договори.Единствените му доходи са от пенсия за инвалидност в размер на 170лв.,от която е принуден да  заплаща ежемесечно 90лв.за лекарства,(видно от декларацията за  мат.и гражд.състояние).

Настоящата инстанция намира за неправилни мотивите на районния съд,че ответникът Т. е усвоил над 160 000лв.заемни средства от различни финансови институции,поради което независимо от  останалите доказателства е приел,че Т. разполага  със средства да заплати таксите и разноските по делото.Тези мотиви противоречат на практиката на ВКС,според която преценката за възможността на ищеца да заплати държавната такса (и разноските) се прави към момента на искането за освобождаване (в този смисъл определения № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на Второ т.о.,№ 274/12.05.15г. по гр. д. № 1842/2015 г. на Трето г.о. и много други.). Съдът не може да основава своите изводи на предположения и доводи за хипотетични финансови възможности на молителя ( определения № 87/19.05.17г. на ВКС по ч. гр. д. № 1704/2017 г., I г.о.,№ 366/27.09.10г. по ч. гр. д. № 333/2010г. по описа на ВКС, II г.о.,№ 44/18.01.17г.на ВКС по ч. гр. д. № 4453/2016 г., IV г.о.на ВКС). В случая районният съд е отказал да вземе предвид декларацията за материално и гражданско състояние и другите писмени доказателства,установяващи това състояние към момента на искането,а се е позовал на евентуални минали вземания на молителя.

Декларираното и установено със съответни доказателства имущество обосновава извод, че ответникът не е в състояние да понесе заплащането на такси и разноски,като в случая ПдРС неправилно е приел,че се касае само за заплащане на 80лв.разноски за хонорар за вещо лице.Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т.12 от ТР № 6/2012г.,ОСГТ на ВКС,искането по чл.83,ал.2 от ГПК винаги се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или конкретни разноски по иска/жалбата,а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство.В случаите,когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин,че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото,я освобождава от заплащането им по чл.83,ал.2 от ГПК и това разрешение важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

При това положение и с оглед събраните по делото доказателства във връзка с направеното искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски от страна на ответника,настоящата инстанция намира,че частният жалбоподател не разполага към момента с доходи,които да му осигурят възможност да заплаща таксите и разноските по съдебното производство.

Мотивирана от изложеното,настоящата инстанция намира, че искането за освобождаване от дължимите по гр. дело № 10242/19г.по описа на ПдРС такси и разноски е основателно и следва да бъде уважено,като бъде освободен ответникът от заплащането им.Депозираната частна жалба е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено атакуваното определение и вместо него следва да бъде постановено ново,с което да бъде освободен ответникът А.С.Т. от заплащане на дължимите от негова страна по делото такси и разноски.

Мотивиран от горното,съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 1020/21.01.20г., постановено по гр. дело № 10242/19г.по описа на ПдРС,с което е отказано освобождаването на А.С.Т. от държавни такси и разноски по делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА А.С.Т.,ЕГН-**********,*** от заплащането на дължимите от негова страна такси и разноски по гр. дело № 10242/19г.по описа на ПдРС.

ВРЪЩА делото на Районен съд–Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: