Р Е
Ш Е Н И Е
№ II -260106 13.04.2022 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
Мл.с.КРИСТИЯН ПОПОВ
При секретаря ……………Ст.Вълкова……………………………
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 1603 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение №
793 от 02.03.2020г., постановено по
гражданско дело № 8951/2019г. по описа на Бургаския районен съд е осъдена Областна дирекция на МВР-Бургас,
при Министерство на вътрешните работи на Република България, Булстат *********,
с адрес област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Христо Ботев № 46,
да заплати на З.Н.Ф., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2305.81 лева, от
която 2066.66 лева-главница,
представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен 289.43
часа извънреден труд, в периода от 01.11.2016 год. до 30.09.2019 год., на
изпълняваната длъжност „****” в участък О., към Районно управление-Несебър при
ОД на МВР-Бургас, считано от 30.12.2013 г. до края на периода и 239.15 лева-обезщетение за забавеното
плащане на главницата/мораторна лихва/, за периода от 30.01.2017 г. до
21.10.2019 г., заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на
главния иск-21.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
С решението Областна дирекция на МВР-Бургас е осъдена да
заплати на З.Н.Ф., направените по делото разноски, в размер на 350.00лева,
както и да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото от 372.67
лева.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, чрез пълномощник Гергана Владимирова
–юрисконсулт на ОДМВР Бургас .
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен
интерес, съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е допустима.
Жалбоподателят счита решението за неправилно поради
нарушаване на материалния закон и необоснованост. Сочи, че ищецът е държавен
служител, работещ на смени, положил е нощен труд, който е отчитан ежемесечно с
протокол за отчитане на работното време между 22,00 и 06,00 часа, времето на
разположение и положен труд по време на официални празници, съобразно Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. и Приложение № 6 към чл.32, ал.1 от Наредбата и
Приложение № 1 към чл.18, ал.3 и чл.23 от Наредбата.
Твърди, че положеният нощен труд е своевременно отчетен
и заплатен съгласно заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед 8121з-1429/23.11.2017г.,
издадени от министъра на вътрешните работи, което се установява и от
заключението по експертизата по делото. Предвидено е, че за всеки отработен час
през нощта се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25 лева. Необоснован е изводът на съда за наличие на разлика между отчетен и
заплатен нощен труд на ищеца и положения от него, както и че този труд е извънреден
и че следва да се заплати съобразно часовата ставка за извънреден труд.
Незаконосъобразно е приложена субсидиарно Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като страните са обвързани от служебно
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове и
липсва препраща норма към КТ и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Поддържа, че размерът на възнаграждението следва да се
определи по ЗМВР и издадените наредби и заповеди на министъра на вътрешните
работи. Законодателството предвижда редица компенсаторни механизми за постигане
на равно отношение пред закона с работници и служители по трудово
правоотношение - допълнително
възнаграждение за прослужено време, основния платен годишен отпуск,
обезщетенията при прекратяване на служебното правоотношение, условията за
пенсиониране и пр. Поддържа, че работникът не е работил извънредно. Счита за
неоснователна претенцията за преобразуване на нощен труд в извънреден с
коефициент 1,143, както и заплащането на получения при преобразуването нощен
труд в дневен с часова ставка за извънреден труд.Извънреден би бил трудът
положен извън установеното работно време,а целта на коефициента за
преобразуване на нощния труд в дневен е да се получи от работника възнаграждение
за 8 часа труд,при положен 7 часа труд.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Моли разноските да бъдат
възложени в тежест на ищеца. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Представено е и
допълнително становище във връзка с решението на СЕС по дело № С-262/2020г по
отправено преюдициално запитване от РС –Луковит.
В срока по закон не е депозиран отговор от ответната
страна – З.Н.Ф., ЕГН **********. В съдебно заседание процесуалният представител
е оспорил жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът като съобрази доводите на
страните ,въз основа на закона и събраните по делото доказателства ,намира за установено от
фактическа и правна страна следното :
Производството е образувано пред
първоинстанционния съд по предявен от З.Н.Ф. ***, чрез адв.Димова ,съдебен адрес : гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“
№ 11, ет.2 против ОД на МВР-Бургас иск за присъждане на сумата
738 лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в
размер на 123часа, за периода от 01.07.2016
г до 30.09.2019г, получени при преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със мораторна лихва в размер на 90лв и законна
лихва от датата на предявяване на иска-
21.10.2019 г до окончателното изплащане на сумата.Твърди се, че ищецът през исковия период е полагал труд
на 12 -часови смени на длъжност младши
експерт ,**** в полицейски участък, гр.О. при РУ
на МВР –гр.Несебър.Той е със статут на държавен служител. За положения
извънреден труд от 123часа, получени
след преизчисляване на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143,
съобразно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, не му е заплатено дължимото
допълнително възнаграждение. В хода на производството, размерът на претенцията за възнаграждение за положен
извънреден труд е увеличен на 2066,66 лв
за 289,43 часа извънреден труд за периода от 01.11.2016г до 30.09.2019 г. Оттеглена е претенцията за главницата за периода
от 01.07.2016г до 31.10.2016г.Размерът
на претенцията за мораторна лихва е
увеличен на 239,15 лв.
Предявеният иск е с правно
основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР/преди изменението с ДВ
бр.60/2020г/.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор, с който ответната страна е оспорила иска.Твърди се, че ищецът има
статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР и по отношение
на него намират приложение нормите, регулиращи работното време,съдържащи се в
същия нормативен акт.В действащата през исковия период Наредба №8121з-776/29.07.2016г
на министъра на вътрешните работи се урежда по специален начин заплащането на
нощния труд.В тази наредба липсва текст, уреждащ увеличението на положения
нощен труд с коефициент, като такова е имало само в Наредба
№8121з-407/19.08.2014г. Съобразно нормативната уредба в МВР е възможно полагане
на нощен труд между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да
надвишават 8 часа средно за всеки 24-часов период.Това означава,че
съотношението между дневен и нощен труд е 1, а не както е уредено в КТ и НСОРЗ
,съгласно които 7 часа нощен труд се приравнява на 8 часа дневен труд .Предвидено е допълнително
заплащане на нощния труд от 0,25лв на час,който през исковия период е отчетен и
заплатен.
Първоинстанционният съд е уважил
изцяло предявеният иск, като е изложил мотиви ,че цитираната в отговора на
исковата молба наредба на министъра на
вътрешните работи не съдържа изрична норма за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент, каквато е
съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава
празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на
работното време, за неговото отчитане ,за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивка,
следва да намери субсидиарно приложение общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно чл.9 ,ал.2 от тази наредба, при
сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е.1,143.Неприлагането на
цитираната НСОРЗ и КТ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на
ищеца ,който е държавен служител спрямо другите
държавни служители.
На основание чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по останалите
въпроси е органичен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка се констатира ,че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания от
въззивника за неправилност на решението съдът намира следното :
Безспорно е по делото,че ищецът е
служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1
от ЗМВР, като през процесния период е
заемал длъжността **** в участък –О. към РУ на МВР – Несебър . Безспорно е също
така, че за периода от 01.11.2016г до
30.09.2019 г той е полагал труд на 12-часови смени по график,
включително и за времето от 22 часа до 6 часа, като нощният труд е 2048 часа /в този смисъл заключението на
вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза/.Вещото лице е дало
заключение, че след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с
коефициент 1,143, той възлиза на 2340,86
часа. Разликата между отчетения нощен
труд и преизчисления е 292,86 часа, той не е заплатен, а дължимото
възнаграждение за положения извънреден труд, след преизчислението, е в размер
на 2087,55 лв /за периода от
01.07.2016г -30.09.2019г/. За периода от
01.11.2016г - 30.09.2019г, вещото
лице е дало заключение ,че дължимата
сума за
преизчисления нощен труд е в
размер на 2066,66лв, за 289,43 часа и лихва върху тази главница в размер на
239,15лв.
Основното възражение във
въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР/ в редакцията преди изменението с ДВ бр.60/2020г/
, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време,за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурствата , времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт,
която да бъде преодоляна чрез прилагане
на НСОРЗ. Другото възражение е, че не са
налице предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за
преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след направеното преизчисление
не се кумулира извънреден труд,тъй като
такъв би бил налице само, ако служителят работи извън установеното работно
време.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд
/чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /.Работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни –подневно ,а за работещите
на 8- , 12- или 24-часови смени- сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/.
Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията,
относима към исковия период/. Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция
на понятието“извънреден труд“- това е трудът, който се полага от работника, със
знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за него
работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено ,че извънреден е трудът ,който се
полага от държавния служител, извън установеното за него работно време, освен в
случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на
мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов
текст е налице препращане към КТ относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
При преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда
от нормалната продължителност на работното време. Безспорно ищецът има качество
държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.
Чл.187,ал.3 МВР/ в действаща към исковия период редакция/ е предвидил, че при
работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа,като
работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Анализът на тази разпоредба
сочи,че посочените 8 часа нощен труд са
максимално допустимите, но не и че това нормалната продължителност на работното
време през нощта. В подкрепа на това е и фактът,че законодателят е използвал термина „средно 8 часа“ за всеки 24-часов
период.Поради това съдът не споделя
тезата на въззивника ,че нормалната продължителност на работното време
през нощта за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на
нормалната продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е
фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта.Аргумент в подкрепа на това
е ,че след изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/ вече нормативно е
определена нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа.
За процесния период са действали няколко наредби на министъра на вътрешните
работи - Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г,
като само наредбата, действала в предходен период- от 2014г съдържа правило, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент
0,143, като полученото число се събира с общия брой отработени часове през
отчетния период. Следва да се отбележи, че редът и начинът на отчитане на
работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ , ЗМВР или ЗДСл. То е
предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите по трудови правоотношения това става чрез
НСОРЗ и Наредбата за работното време ,почивките и отпуските/НРВПО/.
Чл.9а, ал.4 от последната предвижда ,че когато се
полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за
смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените
часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.Нормата на чл.9г от НРВПО е в сила от
01.01.2018г ,но разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с това съдържание от 2007г, когато е приета и не следва да се изключва от приложение за
работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8
часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание
законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР/ преди изменението с ДВ бр.60/2020г/, с
изключение на наредбата от 2014г, не съдържат регламентация, аналогична на тази
в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по –конкретно НСОРЗ. С
оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители/до
изменението на ЗМВР през 2020година/, вкл.и тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, то
настоящият състав намира, че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите,
които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта-чл.46,ал.2 ЗНА.В случая става дума за непълнота, а не за празнота на
законов акт, както изрично е посочено в цитираната разпоредба на Закона за нормативните
актове.След като е безспорно ,че
полицейските служители са държавни служители,то за неуредените случаи в
ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл.Съгласно
принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в
МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно
правоотношение,като тези от втората група са държавни служители по смисъла на
ЗДСл и
общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.Обратното
би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители,а
също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон
за държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г
от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните размери
на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им се определят с наредба на Министерския съвет
и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.Чл.50а
,ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ, относно продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд.При липсата на нормативно уредена нормална
продължителност на работното време през нощта за полицейските служители, следва
да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна
седмица.В цитираните във въззивната жалба на ответната страна наредби на
министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което
отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване
на работното време.Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат
да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на
изрична уредба в наредбите ,издадени от министъра на вътрешните работи, при
наличието на непълнота на уредбата, следва да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на
чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време ,установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място
,т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в системата
на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и
другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл.
При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края
на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време
за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени
над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по
реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ),
са извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно възражението в
жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не
намира приложение по отношение на
държавните служители в МВР и че след
превръщането на нощните часове в дневни
не се кумулира извънреден труд.
Съдът намира ,че следва да изложи мотиви и във
връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г
по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС
–Луковит. В него е прието,че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда ,че
нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка
от нормалната продължителност на труда през деня.Съдът е приел,че във всички
случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на
нощния труд.В националното законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и през исковия
период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР, така
,че отговорът на този въпрос не променя
становището на настоящия състав.В тази
връзка са изложени мотиви в решението.
От друга страна, предвиденото
заплащане на нощния труд от 0,25 лв за всеки отработен час и ободряващи напитки, според
съдът, не може да компенсира особената тежест на нощния труд,по смисъла вложен
в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е определена
и в чл.8 от НСОРЗ , и работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за
всеки отработен част нощен труд, което
води до извод,че в това отношение е
налице равно третиране между държавните
служители в МВР и работещите по трудово правоотношение.Остава обаче различното
третиране на двете категории лица по отношение
на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава ,че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв
на час не съставлява компенсаторен
механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово
правоотношение.Налага се извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и
безопасността на служителите в МВР, с оглед по –голяма продължителност на нощния труд. Останалите посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране,безплатна храна,униформено
облекло, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям
размер и др. съдът не счита като такива,
компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.По отношение на
приетото от СЕС ,че чл.20 и 31 от ХОПЕС допускат определената в
законодателството на държава –членка нормалната продължителност на нощния труд
от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците
от публичния сектор ,вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането
се основава на обективен и разумен критерий,т.е. е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел, следва
отново да се има предвид ,че до 2020г няма определена нормална продължителност
на нощния труд за полицаите,такава е определена по-късно.Изложените доводи от
въззивника за специфичния характер на работа на служителите в
МВР,свързана със защита правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения
ред ,с което се обосновава различното третиране
не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с
допустима от закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете
положен нощен труд в дневен.Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани
именно със специфичния характер на длъжността.Показателно е,че до м.август
2016г наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след
този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел.Но дори да се
приеме,че такава е налице,както бе посочено по –горе в полза на служителите в
МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на особената тежест
на положения нощен труд.
Тъй като в жалбата липсват други
оплаквания във връзка с възприетата фактическа обстановка от районния съд ,съдът
намира ,че атакуваното решение следва да бъде потвърдено с горните мотиви.
По разноските: с оглед на изхода от
спора на въззиваемата страна се дължат направените в хода на делото разноски
,за което е направено изрично искане в отговора на въззивната жалба /чл.78
,ал.3 ГПК/.По делото има доказателства за сторени разноски в размер на 350лв,
представляващи заплатен адв.хонорар. Направено е възражение за прекомерност на адв.хонорар от страна на ОД на МВР.
Възражението е с правно основание чл.78,ал. 5 ГПК.Заплатеният адв.хонорар е в
рамките на минималния по чл.7,ал.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност е
неоснователно.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
.
ПОТВЪРЖДАВА решение №793/02.03.2020г по гр.д.№8951/2019г на
районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА ОД на
МВР –Бургас, адрес: гр.Бургас ,ул.“Христо Ботев“ №46 да заплати на З.Н.Ф., с
ЕГН ********** *** сумата 350лв, представляващи разноски във
въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: