Р Е Ш
Е Н И Е
№381
гр.
Враца, 02.11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, І-ви състав, в
публично заседание на 25.10.2023г. /двадесет и пети октомври две хиляди двадесет
и трета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА адм.
дело № 208 по описа на АдмС – Враца за 2023г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. със Закон за
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „Е.“
ЕООД ***, представлявано от * П.Г.Ч., действаща чрез пълномощника си * М.М. ***,
срещу Ревизионен акт № Р-04000622003486-091-001/23.12.2022г., в частта с която
е потвърден с Решение № 28/16.03.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ –
Велико Търново, с който са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни
периоди от 01.03.2022 г. до 31.05.2022 г., общо в размер 9027,10 лева, от които
за внасяне 3 891,68 лева и лихви в размер на 173,95 лева.
В жалбата се
излагат подробни съображения за незаконосъобразност на РА в оспорената му част.
Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно са установени задължения на
ревизираното лице по ЗДДС за данъчни периоди
от 01.03.2022г. до 31.05.2022г., като са формирани допълнителни данъчни
задължения по стандартната ставка 20% върху извършените доставки на ** „****“.
Основните
възражения по отношение на установените допълнителни данъчни задължения по ЗДДС
са свързани с твърдението за нарушение на материалния закон, тъй като по
отношение на обекта е приложимо определението за „**“ дадено в т. 61 на § 1 от
ДР на ЗДДС и е относима диференцираната ставка от 9% ДДС.
Иска
се отмяна на Ревизионен акт № Р-04000622003486-091-001/23.12.2022г. и присъждане на направените по делото разноски в размер на 50,00
лева, съобразно представеният платежен документ – л.181.
Представена
е административната преписка, по опис, обективиран в придружително писмо вх. № 1076/11.04.2023
г. по описа на АдмС - Враца.
В
представената по делото писмена защита от процесуалния представител на „Е.“
ЕООД *** са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания
ревизионен акт. Поддържа се, че стоките, предлагани в ** са *** (***) от
асортимента на * „***“, ***, като стоките се предлагат на гише, придружени с
достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено, чрез
предоставяне на прибори и чаши за еднократна употреба, на място, на поставените
за целта 3 броя маси. Твърди се също, че в търговския обект на
дружеството-жалбоподател е предоставена възможност на клиентите до
инфраструктурата, осигуряваща възможност за консумация на храната на място, а
персоналът – продавач-консултантите, формират индивидуалните порции според
желанието на клиентите.
Ответникът
- Директор на Дирекция
„ОДОП“ – Велико Търново, редовно призован, чрез * Т. Л., оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 1046,10 лева, съобразно материалният интерес и представен списък – л.167
от делото. В хода на устните състезания излага подробни съображения за
законосъобразност на оспорения Ревизионен акт, като издаден при спазване на
процесуалния закон и наличие на материално-правните предпоставки за това.
Съдът,
като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи
проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, приема за
установени следните обстоятелства по делото:
След
като прецени жалбата и изложеното в нея във връзка с приложената
административна преписка, съдът счита, че същата е редовна и допустима, като
подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорения акт, чиято правна сфера
неблагоприятно е засегната от акта, създаващ нови публични задължения за
дружеството, и в преклузивния срок по чл.
156, ал. 1 от ДОПК, след приключване на задължителното обжалване по
административен ред.
РА е връчен по електронен път на 23.12.2022г.
– л.26 от делото, жалбата срещу него е подадена по пощата на 06.01.2023г. /входирана
на 10.01.2022 г./, в срока по чл. 152 от ДОПК. Решение № 28/16.03.2023г. е
постановено в срока по чл.155 от ДОПК, започнал да тече от 18.01.2023г., след
срока по чл.146 от ДОПК. Оспореното решение е връчено на 17.03.2023г. – л.15,
като жалбата срещу него е подадена на 31.03.2023 г., видно от датата на
товарителницата – л.7, входирана на 05.04.2022г., при което срокът по чл. 156
от ДОПК за депозирането ѝ е спазен.
Разгледана
по същество е неоснователна.
От данните по преписката е видно, че
жалбоподателя „Е.“ ЕООД ***
развива търговска дейност в *** –
продажби на * „***“ и напитки в обект „*** Обекта е преместваем,
представлява оборудван ** „Фиат-Дукато“, тип „***“, с рег. № ***, с бранд „***“
– фактически „****“, разположен на наета * 50 кв.м. пред ** „***“ от към ***“.
На терасата има три броя маси, с общо 8 броя стола за консумация.
За ревизирания период жалбоподателя е приложил
диференцираната ставка за облагане в размер на 9 % съгласно чл.66, ал.2, т.3 от ЗДДС.
Ревизионното производство е образувано със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000622003486-020-001/11.07.2022г.
/на л.56 от делото/, издадена от В. Т. Д. – ***“ при ТД на НАП Велико Търново,
надлежно оправомощен за това, съгласно представената Заповед № 1270/15.11.2021 г. на
Директора на ТД на НАП Велико
Търново /л. 128/. С посочената ЗВР е
определен обхват на ревизията – задължения за Данък добавена стойност
/ДДС/ за периода от 01.03.2022г. до 31.05.2022г.,
със срок за завършване на ревизията – два месеца от връчване на ЗВР. Със
заповедта е разпоредено ревизията да бъде извършена от Р. Г. Б. – ** по
приходите, ** и Е. Л. П. - **. Заповедта е връчена по електронен път на жалбоподателя
„Е.“ ЕООД на дата 15.07.2022г. /л. 58/
По
делото са събрани писмени доказателства.
След
извършена служебна проверка на основание чл.160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р- 04000622003486-020-001/11.07.2022г.
и Заповед за изменение на
ЗВР № Р-04000622003486-020-002/05.09.2022г. – л.56 - 61, са издадени от оправомощени органи
по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, с оглед делегирането на правомощия
по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед № 1270/15.11.2021 г. на Директора
на ТД на НАП – Велико Търново – л.128 и сл. от делото.
РА
№ Р-04000622003486-091-001/23.12.2022г. и Ревизионен доклад №
Р–04000622003486–092-001/31.10.2022г. са издадени от оправомощени органи,
съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, в рамките на тяхната компетентност.
В
съдържанието на ЗВР, заповедта за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и
ревизионния акт е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“
като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК.
От представените на технически носител справки от публичния регистър на
електронните подписи на доставчика на удостоверителни услуги, се установява, че
лицето възложило ревизията, ** и члена
на екипа, са имали валидни квалифицирани електронни подписи за съответните
периоди, в който са издадени посочените по-горе електронни документи.
Въз
основа на представените доказателства, съдът констатира, че ЗВР, ЗИЗВР, РА и РД са
подписани от компетентните лица, посочени в тях, с валидни квалифицирани
електронни подписи, представляват валидни електронни документи и не са налице
основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели.
Ревизията
е приключила в установения от чл.114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил.
Ревизионен
доклад № Р-04000622003486-092-001/31.10.2022г. е съставен в срока по чл.117, ал. 1 от
същия кодекс и е връчен на дружеството-жалбоподател при спазване
разпоредбата чл.117, ал.4 от ДОПК. – в
тридневен срок от съставянето му, а именно на 31.10.2022г. – л.38.
Ревизионен
акт № Р-04000622003486-091-001/23.12.2022г. е издаден в срока по чл.119, ал.2 от ДОПК, в предвидената в чл. 120 от ДОПК
форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му. Освен това изложение на фактическите основания за
установяване на процесните задължения се съдържат в ревизионния доклад, който е
неразделна част от РА /чл. 120, ал. 2 от ДОПК/, а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД,
когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия
ревизията акт.
На
задълженото лице е била предоставена възможност да представи изисканите му
документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно
уведомявано, както за откриването на ревизионното производство, така и за
всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от
тях доказателства от значение за установяване размера на публичните му
задължения.
В
хода на ревизията преписката е попълнена с необходимите според ревизиращите
органи доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за
облагането на жалбоподателя обстоятелства. Извършените въз основа на тези
доказателства фактически констатации и направените правни изводи са предмет на
преценка при проверката за материалната законосъобразност на РА и ще бъдат
обсъдени в настоящото решение. Извън това, в процесуалния закон са предвидени
достатъчно възможности ревизираното лице в пълнота да упражни правото си на
защита чрез попълване на преписката с необходимите доказателства, включително
чрез отправяне до решаващия орган или до съда на искания за тяхното събиране,
като жалбоподателят се е възползвал от тези възможности.
По
отношение съответствието на РА, в обжалваната му част, с
материалноправните разпоредби на ЗДДС:
С ревизионния акт, потвърден по
административен ред, чиято законосъобразност понастоящем е предмет на делото, органите
по приходите са установили допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди от
01.03.2022г. до 31.05.2022г., общо в размер на 9027,10 лева, от които за
внасяне 3 891,68 лева и лихви в размер на 173,95 лева.
В хода на съдебното производство не са
събирани нови доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
чл.7, ал.1 от ДОПК актовете по този
кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от
компетентната териториална дирекция.
Седалището на жалбоподателя „Е.“
ЕООД ***, както и търговския обект се намира в ***, от което следва, че
компетентната териториална дирекция относно извършване на ревизията и съставяне
на ревизионен акт е ТД на НАП Велико Търново.
Въз
основа на приложените към административната преписка доказателства и
предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по
приходите, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след възложена ревизия,
съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл. 113 от ДОПК, и съдържа реквизитите,
посочени в чл.120 от ДОПК. Извършените
процесуални действия са оформени с протоколи, които съдържат реквизитите
по чл. 50, ал. 2 от ДОПК, поради което на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК –
обвързват съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите, установени
с тях.
В
ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за
издаването му. Ревизиращият орган е извършил подробен анализ на
доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за
ревизирания период. Изложил е мотиви и в обстоятелствената част на
ревизионния доклад, който е неразделна
част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на
ревизионния доклад и ревизионния акт. Потвърждаващото решение също е издадено
от компетентен орган и съдържа правни и фактически основания за
издаването му.
С РА е извършен анализ на реализираните
приходи от * дейност на „***“, за ревизирания период от 01.03.2022 г. до 31.05.2022г., за който е била приложена от жалбоподателя
диференцирана ставка за облагане с ДДС от 9 % по реда на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Установено е, че за реализацията на стоките в търговския обект е
използван ***. При нито едно от посещенията, извършени от органите по приходите
на ТД на НАП Велико Търново не установено в обекта да са работили ***. * са
получавани от доставчика под формата на завършен в цялост продукт, ** от
крайния потребител, без да се налага
допълнително влагане на материали и дейности по завършване на продукта. При
придобиване на * ревизираното ЮЛ – жалбоподателя „Е.“ ЕООД, е получил фактури
от доставчика „***“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 20 %, по които е упражнил
правото на приспадане на данъчен кредит в пълен размер. Не са установени други
осчетоводени и вложени съпътстващи услуги, чрез които да се завършва вида на
предлаганите стоки към момента на реализацията до крайния клиент. Предлагането
на крайния продукт – ***, се свежда главно до общи и стандартни действия – **, **,
* на прибори за еднократна употреба и почистване на търговската зона, като тези
действия през повечето време се извършват не по поръчка на конкретен клиент, а
постоянно или редовно в зависимост от общите очаквания за търсенето. В обекта няма
с*, няма обслужване в същинския смисъл, което да се състои в предаване на **, в
допълнително оформяне на ястията и сервиране на масата на клиента, няма
специално предназначени за консумация места за сядане, няма съдове, мебели или
прибори за подреждане. Другия вид предлагане в обекта – ***, също не налага
допълнително влагане на материали или услуги – * е получена от доставчика в
готов вид и е продадена в същия вид на клиента, без допълнителна обработка.
Услугата по рязане на * и опаковането не може да бъде определена, като
съпътстваща услуга, която да заема значителна от част от доставката.
Съгласно дефиницията по § 1, т. 61 от ДР
на ЗДДС, „***“ са ** по смисъла на чл.6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011
на Съвета от 15 март 2011г. за установяване на мерки за прилагане на Директива
2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. В изр.
второ на посочената норма е прието, че не е ** доставката на приготвена или
неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни. По смисъла на чл.6
от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011г. за
установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата
система на данъка върху добавената стойност: „1. ** услугите са услуги, които
се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и
на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за
да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или
и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят
по-голяма роля. ** е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а
*е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика. 2. Доставката
на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо
дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се
смята за *** по смисъла на параграф 1. „.
В случая по делото няма данни
дружеството да е категоризирано да извършва *дейност и не се установява обем от
помощни услуги, които обуславят квалифициране на осъществяваната дейност от „Е.“
ЕООД като предоставяне на ***. В обекта на жалбоподателя се предлагат за
продажби * (**) и напитки, в преместваем обект „***“, който представлява
оборудван специален автомобил „Фиат-Дукато“, тип „***“, с ***“ – фактически ***,
разположен на наета *50 кв. м.
Независимо, че през ревизирания период
на* има 3-5 броя маси, това само по себе си не променя преценката за характера
на осъществяваната дейност в обекта като различаваща се от предоставяне на ***.
Предлагането на крайния продукт – ***, се свежда главно до общи и стандартни
действия – **, опаковане на*, подаване на прибори за еднократна употреба, като
тези действия през повечето време се извършват не по поръчка на конкретен
клиент, а постоянно или редовно в зависимост от общите очаквания за търсенето.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира, че не са
налични съответния обем и качество от помощни услуги, които да обуславят
определянето на дейността осъществявана от дружеството-жалбоподател като ** или
предоставяне на ** по смисъла на § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС.
Съгласно практиката на СЕС, ** се
характеризират със съвкупност от елементи и действия, от които ** е само
съставна част, и в рамките на тази съвкупност услугите подчертано следва да
доминират. Според Решение на Съда (първи състав) от 22 април 2021 г. по дело
C-703/19: „Член 98, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност,
изменена с Директива 2009/47/ЕО на Съвета от 5 май 2009 г., във връзка с точка
12а от приложение III към тази директива и член 6 от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за
прилагане на Директива 2006/112, трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на
понятието „***“ попада доставката***, придружена от достатъчно помощни услуги,
позволяващи на крайния клиент да консумира непосредствено тези *. В т. 58 от
същото решение се посочва, че за квалифицирането на дадена облагаема сделка
като „***“ законодателят на Съюза е искал да отдаде решаващо значение не на
начина на приготвяне на * или на тяхното доставяне, а на осигуряването на
помощни услуги, които придружават доставката на приготвените *, които услуги
трябва да са достатъчни, за да осигурят непосредствената консумация на тези * и
да играят по-голяма роля в сравнение с тяхната доставка. От друга страна, видно
от т. 59 на решението критериите, които са решаващи, за да се прецени дали
услугите, съпътстващи доставката на приготвените *, могат да се считат за „остатъчно
помощни услуги, се отнасят до предлаганото на потребителя ниво на услуги. В т.
60 в това отношение съдът отчита по-специално елементи като присъствието на *,
наличието на обслужване, което се състои по-конкретно в предаването на поръчки
в *, в допълнителното оформяне на*и в сервирането им на масата на клиентите,
наличието на специално предназначени за консумацията на *затворени и отоплени
помещения, или наличието на гардероб и тоалетни, както и в осигуряването на
съдове, мебели или прибори за * (вж. в този смисъл решение от 10 март 2011 г.,
Bog и др., C-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09).
С оглед дейността на ревизираното лице,
свързана с предлагане на **“ (**) на място, различно от това, където са
приготвени, както и съчетанието на съпътстващите услуги, предоставящи условия
за консумация (обзавеждане, средства, липсващо специализирано обслужване от *),
при което процесът на поръчване е опростен и частично автоматизиран и клиентът
има ограничена възможност да персонализира поръчката, в случая липсва
предоставяне на „***“ по смисъла на § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС, а диференцираната
ставка на данъка от 9% по реда на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС е неприложима.
В този смисъл е Решение №
2637/14.03.2023 г., постановено по адм. дело № 6628/2022 г. по описа на ВАС.
По
изложените съображения оспореният Ревизионният акт е законосъобразен и жалбата
срещу него следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото
основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1046,10 лева, което е съответно на
минималното такова, съобразно материалният интерес – 9027,10 лева и съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
По
изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Е.“ ЕООД ***, представлявано от управителя П.Г.Ч., действаща чрез
пълномощника си * М.М. ***, срещу Ревизионен акт № Р-04000622003486-091-001/23.12.2022г.,
потвърден с Решение № 28/16.03.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико
Търново, с който са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни
периоди от 01.03.2022 г. до 31.05.2022 г., общо в размер на 9027,10 лева, от
които за внасяне 3 891,68 лева и лихви в размер на 173,95 лева.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД *** ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция по приходите направените по делото разноски в размер на 1046,10 лева (хиляда четиридесет
и шест лева и 10 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК
да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: