№ 9419
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110153289 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
22.05.2025г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
деветнадесети март две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №53289 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Правната квалификация на исковете е по чл.422 ГПК, вр чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по повод на постъпила в законен срок в съда искова молба от ......,
1
ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от .....- управител,
чрез адв.Б. С. от АК- гр.Кюстендил, срещу А. В. Д., във връзка с указания по реда на чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо
дължимостта по отношение на ответника на следните суми – сума от 602 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит SO №.....г., сключен по ел.
път от разстояние, сума от 165 лв., представляваща договорна лихва за периода от
27.07.2022 г. до 10.10.2022 г. и сума от 30,32 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 11.10.2022 г. до 28.03.2023 г., като за процесните суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №16673/2023 г. на СРС, 165 състав. Ищецът
твърди, че на 27.07.2022 г. между страните бил подписан горния договор за потребителски
кредит от разстояние между страните по делото, чрез уеб сайта ...... за сумата от общо 2 000
лв., платим на една месечна погасителна вноска, с краен срок на издължаване – 10.10.2022 г.
Сочи, че по процесния договор ответникът е извършил плащания в размер на 1 398 лв., като
дължимият остатък е в размер на 602 лв. Договорната лихва била начислена и дължима за
целия период на договора. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че договорът за потребителския кредит е
недействителен поради противоречие с изискванията на ЗПК за точното определяне на
възнаградителна лихва и на ГПР. Оспорва клаузата, уреждаща заплащането на такса за
експресно разглеждане, като нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като
се нарушава принципа на справедливост. Същата имала за цел да доведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. Твърди, че страните са подписали три
анекса за удължаване срока за плащане на главницата по кредита, във връзка които
ответникът е извършил три плащания по 466 лв. Посочва, че е била нарушена забраната за
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. С уговарянето на процесните такси се постига допълнит. възнаграждение за
ползване на кредита и се заобикаля нормативния ред за определяне на обезщетението при
забава. Поддържа, че процесната клауза за заплащане на такса за удължаване срока на
договора не е уговорена индивидуално. При недействителност на договора сочи, че се
държи само чистата стойност на кредита, поради което следвало да се приспаднат
заплатените от ответника суми. Претендира присъждане на разноски.
С Определение от 22.11.2024г. по ч.гр.д. №16673/2023г. на СРС, 165 състав, е частично
обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за горницата над исковата
претенция до размерите, предявени в заповедното производство.
С доклада по делото е прието за ненуждаещо се от доказване, като безспорно между
страните, че на 27.07.2022г. между страните бил подписан Договор за потребителски кредит
SO №.....г., сключен по ел. път от разстояние между страните по делото, чрез уеб сайта ...... за
сумата от общо 2 000 лв., платим на една месечна погасителна вноска, с краен срок на
издължаване – 10.10.2022г. и по процесния договор ответникът е извършил плащания в
размер на 1 398 лв., в периода: м.10.-м.12.2022г., във връзка с дадени съд. указания на
ищеца.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на горния договор за потребителски кредит,
подписан от страните, за сумата от 2 000 лв., със срок от 75 дни, при ГПР от 47,08 %,, с
краен падеж: 10.10.2022г., с дог. лихва от 165 лв. и такса за експресно разглеждане от 1 000
лв., ведно с ОУ на ищеца и формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредит.
Представено е преводно нареждане за заплащане по банкова сметка на ответника на
2
сумата от 2 000 лв., /стр.37/.
Приложени към ОИМ са платежни нареждания за погашение на кредита по банков път
в периода: м.10- м.12.2022г. на сума от общо 1 518 лв.
Ответникът представя 2 бр. анекси към договора за удължаване срока за изпълнение с
по 30 дни срещу заплащане на такса от по 466 лв.
С молба от 18.03.2025г. ищецът представя 3 бр. молби за удължаване на срока на
договора с 30 дни, /стр.83- 85/.
Правните изводи на съда са следните:
При иск за реално изпълнение на договорно задължение ищецът следва да докаже, че е
налице валидно сключен договор, който е породил правните си последици и че е изправната
страна по него. При предоставен потребителски кредит в полза на кредитодателя след
изтичане срока действие на договора или при надлежно обявена предсрочна изискуемост се
пораждат вземания срещу кредитополучателя за непогА.ите главница, възнаградителна
лихва, мораторна лихва, неустойки и такси, ако такива са уговорени в конкретен размер и
при настъпването на съответните правопораждащи предпоставки. В съдебната практика се
приема, че при предоставяне на потребителски кредит кредитодателят следва да положи
грижата на добрия търговец, с оглед на установената с повелителни норми засилена защита,
която ЗЗПотр. предоставя на потребителя. Първоинстанционният съд следи служебно за
наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност
на клауза/и в потребителски договор, като възражението на потребителя в тази насока не се
преклудира с изтичането срока за отговор на искова молба.
Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗПотр., нищожна е неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен
при индивидуално уговаряне на договорни клаузи. Неравноправност е налице при
неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността, създаваща значителна неравноправност, водеща до необосновано
несъответствие между страните относно правата и задълженията и сключване на уговорка
във вреда на потребителя. Ведно със стойността на допълнителните услуги – такса за
експресно разглеждане и такси за удължаване крайния срок за изпълнение, цената на
кредита надминава значително максималния допустим законов праг по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно приложимата редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по- висок от
пет пъти размера на законната лихва, която съгласно ПМС №426/18.12.2014г. е в размер на
10 %, или годишният размер на разходите не следва да надхвърля 50 % от предоставената по
кредита сума. За установяването на последното не следва да се изискват специални знания
на вещо лице, доколкото сборът на допълнителните плащания надхвърля размера на
главницата по кредита и с оглед краткия срок за връщане на сумата- 75 дни. Съгласно чл.22
от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-
12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на осн.
чл.23 от ЗПК. Настоящият съдебен състав намира, че заплащането на стойността на
допълнителни услуги, с които се дава възможност за отлагане/промяна падежа на вноската,
намаляване на размера на месечната вноска, възможност за рефинансиране и пр.
представляват скрити неустоечни клаузи, с които се начисляват в значителен размер, с оглед
отпуснатия кредит, парични задължения в тежест на заемателя и по същество са
неравноправни клаузи. Тяхното договаряне не съответства на засилената защита на
потребителите, предоставена им от закона. Гореизложеното се отнася и за начисляването на
такси за издаване на у- ние за размера на дълга. Събраната от ищеца такса от 120 лв. по плат.
нареждане от 16.12.2022г., /стр.59/, също следва да бъде приета за вид скрита неустойка.
3
Съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по- горе размери
се считат за нищожни. С оглед на горното искът подлежи на уважаване единствено за
предявената главница до размер от 482 лв., представляваща разлика между предоставената
главница и погА.ата от кредитополучателя сума от общо 1 518 лв., представляваща сбора от
приетото за безспорно погашение от 1 398 лв. плюс таксата за издаване на у-ние за актуален
размер на дълга от 120 лв., видно от представените писмени доказателства по делото.
Исковата претенция за заплащане на дог. лихва и на обезщетение за забава следва да бъде
отхвърлена с оглед на гореизложеното.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски
в полза на ищеца в размер общо за двете производства. За исковото производство се
претендира адв. хонорар от 480 лв. и държ. такса от 100 лв. В заповедното производство са
сторени разноски за държ. такса от 45,18 лв., като с определение 9850/25.06.2024г. по
в.ч.гр.д. №10326/2023г. на СГС, ЧЖ- II-A състав, с- я- докладчик Виолета Йовчева, е приет за
доказан адв. хонорар от 960 лв. и са присъдени разноски в производството чл.413 от ГПК от
415 лв. Ответникът прави възражение за прекомерност на адв. хоноар, което следва да бъде
уважено по отношение на адв. хонорар в заповедното производство от 960 лв. и намален до
400 лв., с оглед размера на претенцията, от която заявителят се е отказал при дадени
указания по чл.422 от ГПК. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски от общо 619,75 лв. Ответникът не е сторил разноски в производствата.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А. В. Д., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от .....- управител, съществува вземане за сумата от 482 /четиристотин
осемдесет и два/ лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит SO
№.....г., сключен по ел. път от разстояние, ведно със законната лихва върху главницата от
съдебното сезиране- 28.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №16673/2023г. по
описа на СРС, 165 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от .....- управител, срещу ....., ЕГН:**********, установителни искове за
признаване дължимостта на следните суми: сума от 165 /сто шестдесет и пет/ лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 27.07.2022 г. до 10.10.2022 г. и сума от 30,32
/тридесет лева и тридесет и две стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 11.10.2022 г. до 28.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № № 16673/2023 г. на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ......,
ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от .....- управител,
сума в размер на 619,75 /шестстотин и деветнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ лв.,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното
производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат препис на страните, чрез проц. им представители.
4
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5