Р Е Ш Е Н И Е №2229
05.06.2018 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на
дванадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 18576 по описа на същия съд за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Решение по исков спор, чл. 235 от ГПК.
В исковата си молба, А.П.Р., ЕГН
**********,***, твърди, че с ответното дружество „Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, ул. Александър Стамболийски № 84 - 86 ,
има сключен договор за кредит под номер ******** от дата 03.07.2017г . По
силата на договора , ищецът получил в заем сума от 900 лева , който се задължил
да върне , заедно с възнаградителна лихва в размер на
40 % / годишен процент на разходите в размер на 48.68 % , като се формирала
допълнителна сума за връщане в размер на 100.44 лева. Предвидена била и
неустойка, дължима в случай , че ищецът не представи обезпечение във фиксиран
размер от 403.56 лева . Общото задължение на ищеца било в размер от 1404 лева,
и следвало да бъде върнато на 12 броя равни двуседмични вноски от по 117 лева
всяка , с падеж в деня , следващ изтичането на всеки две седмици. Р. заплатил
от тях 1260 лева. Твърди се също така, че договорът е недействителен на
основанието по чл. 22 и чл. 11 ал. 1 т . 12 от Закона за потребителския кредит
– липсвала предоставена на ищеца информация по смисъла на чл. 11 ал. 1 т . 12
от ЗПК, липсвало и точно посочване на общия размера на дължимата от ищеца като
потребител сума. Не била подписана и всяка страница от общите условия към
договора, в противоречие с изискванията на чл. 11 ал. 2 от ЗПК. Затова се иска
договорът да бъде прогласен за нищожен , и доколкото при нищожен договор,
потребителят дължал връщане само на получената в заем сума без никакви надбавки
– то се иска да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца и сумата от
360 лева , изчислена очевидно като разлика
между главницата от 900 лева и платеното от Р. от 1260 лева , ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 22.11.2017г.
до окончателното изплащане на вземането , както и разноски по спора ,
включително възнаграждението на адвоката, оказал на Р. безплатна правна помощ
на основанието по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът оспорва иска. Не спори относно
съществуването на договора между страните , но
възразява, че същият е действителен, сумите по него са получени с основание. Твърди , че на Р. е предоставена
детайлизирана информация както за общата дължима сума , която да върне, така и
за останалите параметри на кредита , вкл. размер на общите плащания за лихва
главница и дължими вноски. Твърди, че ищеца е получил стандартен европейски
формуляр и са спазени императивните
изискванията на ЗПК. Запознат бил и с Общите условия на договора. Затова се иска
исковете да се отхвърлят от съда и да се присъдят в полза на ответника разноските по делото.
Съединени между същите страни искове с
правно основание чл. 26 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 11 и 22 от
Закона за потребителския кредит, и чл.
55 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите.
По същество:
Сключването между страните на договор за
потребителски кредит „Гет Кеш” под номер ******* от
дата 03.07.2017г , получената съобразно договора от ищеца сума от 900 лева, и насрещно плащането на сума от 1260
лева от страна на Р. са безспорни факти между страните. Сключването на
договора е и доказано от приложеното на л. 7 и следващите от делото
негово копие, вкл. и от общите условия; представено е и копие от разписката за
получените в заем 900 лева – л. 43, като ищецът на спори касателно
доказателствената му годност. От своя страна ответникът признава в отговора
си плащане от страна на ищеца на
следните суми – 900 лева , погасена предсрочно главница , лихва като
възнаграждение на кредитора- 90.96 лева и неустойка в размер от 269.04 лева.
Сумата на последните две плащания е 360 лева , колкото е размера на претенцията
по осъдителния иск.
Договорът между страните е сключен на дата 03.07.2017г ; към тази дата е в сила ЗАКОН за потребителския кредит ( Обн., ДВ, бр. 18
от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., в редакцията му в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.), в чийто обхват договора попада. В чл. 11 ал. 2 от закона е предвидено задължение на страните, вкл . и на кредитополучателя, да подпишат общите условия към договора на всяка страница . Това не е направено , в представеното от ответника копие от общите условия липсват подписи на ищеца, чиято е тежестта да докаже подписването. А според чл. 22 от ЗПК , неспазването на изискването на чл. 11 ал. 2 води след себе си недействителност на целия договор, и тази норма, предвид по- тясното си приложно поле (договорите за потребителски кредити), е специална по отношение на чл. 26 ал. 4 от Закона за задълженията и договорите. Само на това основание , следва исковете да
бъдат уважени.
За пълнота:
Друго от задълженията на кредитодател на потребителски кредити е да предостави на
насрещната страна по договора „информация за правото
на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването
на тези плащания;
планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран
или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит,
в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните
разходи съгласно договора за кредит; (чл. 11 ал. 1 т. 12 от ЗПК) Това е направено.
Представено е копие от стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити , върху което обаче липсва подпис на
ищеца ; същевременно , договора е подписан от ищеца , а съобразно чл. 1.5 от
същия , ищецът като кредитополучател декларира , че договорът е сключен „ на основание ......... Стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително от Кредитодателя
на кредитополучателя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия кредит.”; с
оглед това изявление на ищеца в договора , съдът не споделя довода му , че не му е бил предоставен
предварително такъв стандартен европейски формуляр , респ., това , че не е
получил описаната в т. 12 на чл. 11 ал.1 от ЗПК информация, която фигурира във формуляра. Това се отнася
и до твърдението на ищеца , че липсва и посочване на общата дължима от ищеца
като кредитополучател сума ( т. 6 от
Част ІІ на формуляра).
При недействителен договор за потребителски
кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита ( чл. 23 ). Всички
плащания извън главницата тоест са извършени при изначална липса на основание и
подлежат на връщане в хипотеза по чл. 55 ал. 1 предл. І от Закона за задълженията и договорите.
Разноските се присъждат
в тежест на ответника, който следва да бъде осъден да заплати на адвоката и
минимален хонорар за всеки от исковете.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Прогласява, по иск на А.П.Р., ЕГН
**********, за нищожен договор между него и ответника „Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в София, ул. Александър Стамболийски № 84 -
86 , за потребителски кредит под *****г. поради противоречие с императивна
правна норма на чл. 11 ал. 2 от Закона за потребителския кредит.
Осъжда „Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в София, ул. Александър Стамболийски № 84 –
86, да заплати на А.П.Р., ЕГН **********, сумата от 360 лева , от които лихва
като възнаграждение на кредитора- 90.96 лева и неустойка в размер от 269.04
лева, като дадени при изначална липса на основание.
Осъжда „Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в София, ул. Александър Стамболийски № 84 –
86, да заплати на А.П.Р., ЕГН **********, сумата от 100 лева разноски по
делото.
Осъжда „Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в София, ул. Александър Стамболийски № 84 –
86, да заплати на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата , на адв. Д.Г.Б. , личен
номер ********, с адрес на дейност ********* , сумата от 600 лева хонорар на осн.
чл. 38 ал. 3 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
ПК