Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 188

 

гр. Габрово, 21.09.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и седемнадесета година,  в състав:

                                        

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА  

     

                                                        ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА

                                                                                                       ИВА ДИМОВА

 

при секретаря  Ваня Григорова, като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 185 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 39 от 09.03.2016 г. по гр.д. № 954/2015 г. по описа на Севлиевски районен съд, е отхвърлил исковете предявени от А.И.Б., ЕГН *** срещу Г.И.С., ЕГН *** и С.Д.С., ЕГН ***, двамата с адрес ***, установителни искове за собственост, придобита на основание придобивна давност, чрез непрекъснато владение започнало тридесет години преди подаване на исковата молба – 18.09.2015 г., на новообразуван имот № 557.227, с площ от 619,30 кв.м., при граници: път, имот № 557.193 на А.Б. и имот № 557.194 на Г.С., с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Осъдил е на разноски.

Във въззивна жалба на А.И.Б., чрез адв. К. се твърди, че изводите на съда при постановяване на решението са незаконосъобразни и необосновани. Съдът се е позовал на правен въпрос, който не е бил посочен в изготвения предварителен доклад по делото, поради което не е установено, че имотът е възстановен в реални граници по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Г.И.Г. с решение № 889 от 20.11.1991 г., издадено от Общинска поземлена комисия – гр. Севлиево и представлява част от п.и. № 2889 част V по тогавашния кадастрален план на местността „Ф.” – ***, в землището на гр. Севлиево, което е изрично посочено в издадения на собствениците констативен нотариален акт за собсвеност № 110, т. ІV, д. № 1251/1997 на СРС. Този акт е бил основа за сключване на нотариален акт № 17, том ІІ, рег. № 2291, н.д. № 176/2001 г. за покупко-продажба на същия имот. Владяната от ищеца част от имота е била отразена в действащия понастоящем кадастрален план, утвърден със Заповед № 309/20.07.2006 г. на Областния управител на гр. Габрово, вече като самостоятелен имот № 557.227 по плана на новообразуваните имот на селищно образувание „Х.” – *** /„Ф.”/ в землището на гр. Севлиево, с площ 619,39 кв.м., при съседи: п.и. № 193 на А.Б., п.и. № 194 на Г.С. и път. Моли да се отмени постановеното решение на Севлиевски районен съд и да се уважат предявените искове. Моли да се присъдят разноски за тази инстанция.

Ответниците по жалбата С.Д.С. и Г.И.С., чрез адв. Г. са представили писмен отговор, с който оспорват изцяло подадената въззивна жалба. Моли да се присъдят разноски. Излагат подробни съображения. Твърдят, че претенцията за владеене на целия имот не е потвърдена, дори и от събраните по делото доказателства, чиято тежест на доказване пада върху ищеца. Считат, че по отношение на имота, чиято собственост се претендира е доказано, че е възникнал спор, едва след влизане в сила на заповедта на областния управител, с която всъщност са одобрени новообразуваните имоти по § 4от ПЗР на ЗСПЗЗ.

С решение № 143 от 22.06.2016 г., въззивният съд е потвърдил решението на Севлиевски районен съд.

Същото е обжалвано пред ВКС и с решение № 73 от 02.06.2017 г., постановено по гр.д. № 3791 от 02.06.2017 г., върховният касационен съд е отменил решение № 143 от 22.06.2016 г. по гр.д. № 91/2016 г. по описа на ГОС. Върнал е делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Габровски окръжен съд, като е дал указания за постановяване на определение по чл. 276 ГПК.

Съгласно дадените указания, настоящият състав е приел представените с въззивната жалба писмени доказателства, изискал е и е приложил по делото административната преписка, по която е дадено решение № 889 от 20.11.1991 г. на Общинска поземлена комисия – гр. Севлиево, която понастоящем е Общинска служба по земеделие – Севлиево в заверен препис и е допуснал и изслушал съдено -техническа експертиза.

Въззивният съд намира атакуваното решение за валидно и допустимо, а жалбата срещу него изхожда от процесуално легитимирано лице. При направеният анализ по същество въззивният съд намира същата за неоснователна.

По делото е установено, че имотът е включен в предмета на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 17, т. ІІ, рег. № 2291, д. № 176/2001 г. на нотариус Н.К., с район на действие РС- Севлиево. Установено е, че ответниците по иска са в брак към момента на сключване на договора, а за имота е провеждана процедура по възстановяване на права по ЗСПЗЗ. По делото липсва спор, че процесният имот е бил обект на реституция и оригинерният способ от чл. 79, ал. 1 ЗС е осъществим само ако административната процедура по ЗСПЗЗ е завършена към или след 21.11.1997 г., когато е влязъл в сила чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ. Чрез представяне към въззивната жалба на нотариален акт № 110 от 04.09.1997 г., съставен при условията на чл. 483, ал. 2 ГПК /отм./ са установени права на реституция по ЗСПЗЗ в полза на праводателите на ответниците по иска. В същият е било описано е и решение № 889 от 20.11.1991 г. на ОбПК – Севлиево, като документ, послужил за съставянето на нотариалния акт.

Вещото лице е представило заключение, че процесният имот е включен в предмета на заповед № 390 от 20.07.2006 г. на Областния управител на гр. Габрово по § 4к, ал. 6 то ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен план на новообразуваните имоти на м. „***”, в землището на гр. Севлиево. Към датата на изготвяне на заключението /11.08.2017 г./ заповедта е влязла в сила. Процесният имот попада върху имот, собствеността върху който е възстановена в стари /реални/ граници на наследниците на Г.И.Г. – П.Г.И. и Г.Г.П.. Възстановеният имот е с кад. № 2889, № 2890, № 2891 по неодобрения кадастрален план на м. „***”.

Във връзка с факта, че липсва спор относно наличието на реституция на процесния имот, придобиването по давност е допустимо, само ако административната процедура по ЗСПЗЗ е завършена след 21.11.1997 г. Според вещото лице, към датата на изготвяне на заключението, заповедта е влязла в сила към днешна дата – 11.08.2017 г.

Пред въззивната инстанция е представено удостоверение от Община Севлиево, Дирекция „Териториално и селищно устройство”, според което планът на новообразувания имот /ПНИ/ на местност „***”, землище на гр. Севлиево, включва земи, раздавани по ПМС на граждани, земи, подлежащи на възстановяване на собственици, внесли ги в ТКЗС и земи, собственост на граждани преди 1990 г. Поземлен имот № 65927.557.227 с площ от 619,39 кв.м., като част от поземлен имот № 2889 е продаден, преди изработване на ПНИ през 2006 г., има издаден нотариален акт и не е издавана заповед по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ /л.30/.

Въз основа на посоченото по-горе, съдът намира, че се касае се за установителен иск за собственост към настоящия момент по отношение на спорния имот, попадащ в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като ищецът поддържа оригинерно основание за правото си на собственост - придобивна давност на новообразуван имот № 557.227, с площ от 619,30 кв.м., при граници: път, имот № 557.194 по плана на новообразуваните имоти за земите, предоставени на граждани по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. „***” и м. „***”, в землището на гр. Севлиево. Ищецът твърди, че е владял имота непрекъснато, като владението е започнало тридесет години преди подаване на исковата молба – 18.09.2015 г.

Установено е по делото, че имотът попада в терен, предоставен за ползване по §4 от ПЗР на ЗПЗЗ, поради което възстановяване на правото на собственост е при условията на § 4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Възстановяването на собствеността с индивидуализиране на имота по граници се осъществява със заповед на кмета на общината по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, каквато до момента не е издавана. Няма доказателства по делото, че процесния имот е бил предоставен на ищеца за ползване въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ответниците  се легитимират като собственици на място с площ 4 300,00 кв. м. в землището на гр. Севлиево, местн. „***”, представляващо земеделска земя – нива и обхващащо имоти: № 2669; № 2891; № 2890 по плана на местността, с нотариален акт за покупко-продажба от 21.06.2001 г. Собствеността е придобита от продавачите Г.Г.П. и П.Г.И., с констативен нотариален акт за собственост по ЗСПЗЗ на същия имот, издаден през 1997 г. От представеното удостоверение на Община – Севлиево /л. 24 от гр.д. № 954/2015 г. по описа на Севлиевски районен съд/ се установява, че част от имота, за който притежават нотариален акт ответниците е процесният имот и същият попада в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следва да се уточни, че при възстановяване на собственост върху имоти в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, след измененията на закона в ДВ бр. 68/1999 г., окончателното приключване на административната процедура настъпва с издаването на заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ, в която се определят, местоположението, границите и съседите на имотите по плана на новообразуваните имоти. В тази хипотеза давностният срок за придобиване на имота от лицето, което го владее, може да започне да тече едва след издаването на такава заповед.

Законът не допуска придобиване по давност на собственост върху земеделски земи, преди приключване на процедурата по възстановяване на собствеността им по реда на ЗСПЗЗ и преди бившите собственици да могат да защитят правата си по съдебен ред. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, давност не тече срещу този, който не може да се защити с иск. До постановяване на позитивно решение имотът не е индивидуализиран и намерението на ползвателя да владее не е насочено към точно определен обект и конкретно лице, което е негов собственик.

Поради това в случая давностният срок изобщо не е започнал да тече. Без значение в случая е, че ответниците са трети лица. В тази ситуация, ответниците като преобретатели имат правен интерес да защитят правата си на възстановяване на собствеността на своите праводатели и да осигурят приключване на процедурата по възстановяване на собствеността, чрез издаване на заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ /Решение № 46/15.04.2015 г. по гр.д. № 6278/14г. на ВКС/.

По отношение на разноските:

Поради неоснователността на въззивната жалба направените от жалбоподателя  разноски следва да бъдат оставени в негова тежест.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят направените разноски за един адвокат в размер на 800,00 лв., които са изплатени в брой и има представен списък на разноските по реда на чл. 80 от ГПК. Не следва да се уважава искането за заплащане на адвокатски хонорар по гр.д. № 954/2015 г. по описа на РС- Севлиево, тъй като с решение № 39 от 09.03.2016 г., същите са присъдени на ответника. Пред настоящата инстанция се претендират разноски за адвокатски хонорар пред въззивната и касационната инстанция в размер на по 400,00 лв., за размера на които не е направено възражение.

На основание изложеното въззивният съд прие, че  решението, постановено от Районен съд – гр. Севлиево  е правилно и законосъобразно  и следва да бъде потвърдено.

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 39 от 09.03.2016 г. по гр. д. № 954 по описа за 2015 г. на Районен съд – гр. Севлиево.

ОСЪЖДА А.И.Б., ЕГН *** да заплати на Г.И.С., ЕГН *** И С.Д.С., ЕГН ***, двамата с адрес *** направените по делото разноски в размер на 800,00 лв. /осемстотин лева/, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на касационните основания на чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                   

                                                                                                             2.