№ 21
гр. Г.Т., 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Марияна В. Димова
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело №
20213220100359 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от СТ. Й. ИВ. ЕГН ********** и Т. Й. Н. ЕГН
**********, чрез пълномощник адв. Д. Ч., с адрес за призоваване гр. Г.Т.,
ул. „В. А.” № 8 срещу Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието, храните и горите с административен адрес гр. С., бул. „Хр. Б.“
№55, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено
по отношение на ответника, правото на собственост на ищците върху
поземлен имот-дворно място с площ от 4 795 кв.м., съставляващо част от ПИ
с идентификатор 31303.21.65. по КККР на с. З., общ. Г.Т., целия с площ от 31
562 кв.м., вид на територията –земеделска, начин на трайно ползване-за
стопански двор, с номер на предходен план 000065, идентичен с част от имот
с пл.№65 извън регулацията на с. З. с площ от 4 795 кв.м., разположена в
североизточната част от имота с граница на северозапад ПИ с идентификатор
31303.21.63 , граница на югоизток ПИ с идентификатор 31303.21.5, а на
североизток и югозапад границите са продължение на граничните линии на
имот с идентификатор 31303.21.63 на североизток и югозапад, при граници и
съседи на целия поземлен имот :ПИ 31303.888.9901, ПИ 31303.21.63, ПИ
31303.21.5. на основание давностно владение и наследство от Й.Д.Д., бивш
жител на с. З., общ. Г.Т., починал на 10.04.2001г. за периода от 1941г. до
настоящия момент.
1
Претендират се сторените разноски.
С разпореждане на съда е изпратен на ответника препис от исковата
молба и от доказателствата към нея, като съобщението със съдебните
документи са били връчени.
В законовоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението е
представен отговор на исковата молба, чрез пълномощник. гл. юрисконсулт
на Областна служба „Земеделие“ гр. Д. В приложения отговор ответника
заявява, че оспорва правото на собственост на ищците върху поземления
имот.
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.124,ал.І от
ГПК.
От приложените по делото доказателства съдът намира за установена
следната фактическа обстановка : Ищците са наследници по закон, низходящи
от първа степен, на Й.Д.Д., бивш жител на с. З., общ. Г.Т., починал на
10.04.2001г.
В приложения по делото списък на член кооператорите на ТКЗС в с. З.
наследодателят на ищците е записан че притежава 5 дка земя за лично
ползване. Ищците твърдят, че посочения в този списък имот с площ от 5 дка
представлява претендирания от тях поземлен имот с настояща площ от 5 276
кв.м., включен в имот с пл.№63 и пл.№65 извън регулационния план на с. З..
Съгласно показанията на свидетелите М. Н., Я. Я. и Б.Г., без родствена връзка
с ищците, техния наследодател обработвал този имот с площ около пет
декара, а след неговата смърт ищците продължили да обработват имота, като
засявали царевица и други земеделски култури. Имотът никога не е бил част
от стопанския двор на ТКЗС в с. З., образувано през 1950г., който се намирал
в противоположния край на селото, на около километър от процесния имот.
Тримата свидетели познават историята на имота, тъй като дълги години са
живели в близост до този имот. Показанията им са логично подредени,
последователни, изградени са в резултат на лични непосредствени
възприятия, поради което се кредитират от съда.
Съгласно приложената по делото съдебно-техническа експертиза през 1994г.
е одобрен и влиза в сила плана за земеразделяне на с. З./ впоследствие карта
на възстановената собственост-КВС/. В този план са пренесени границите на
2
всички дворове и части от тях, останали извън регулация, съгласно
регулационния план на селото от 1968г. Имот с пл.№65 е нанесен с площ от
31.556 дка с начин на трайно ползване стопански двор, а под пл.№63 с площ
от 0, 481 дка и начин на трайно ползване дворно място, е нанесена частта от
дворното място с пл.№63, останала извън регулацията. В разписния лист към
регулацията по плана от 1968г. за собственици на дворното място са
записани наследници на Й.Д.Д. и наследници на Д.Д.К.. В плана по програма
„ФАР“ през 1996г., в резултат на заснети на място граници, под №100 е
обособен имот с площ от 5 276 кв.м. записан на наследници на Д.Д.. През
2018г. КВС на с. З. е преобразувана в Кадастрална карта, като имот пл.№65
по КВС е получил идентификатор 31303.21.65 и запазва границите и площта
си.
След изработване на комбинирана скица, вещото лице по делото, установява
пълна идентичност между имот с пл.№ 65 по регулационния план и ПИ с
идентификатор 31303.21.65 по КК. Имот с пл.№100 по плана „ФАР“ попада
върху част от ПИ с идентификатор 31303.21.65 и част от ПИ с
идентификатор 31303.21.63 .
От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: Наследодателят на ищците владеел трайно, непрекъснато и
необезпокояван от никого процесния поземлен имот, като след неговата
смърт през 2001г., ищците продължили да упражняват фактическа власт
върху имота понастоящем, поради което е изтекла в тяхна полза
придобивната давност върху имота, годна да ги направи собственици на
имота.
В целия имот с пл.№ 65 липсват обекти на организации по § 12 и § 29 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, поради което Държавата не може да се легитимира като
собственик на поземления имот на осн. чл.10б, ал.5/съответно ал.4 преди
изменението/ от ЗСПЗЗ във вр. с чл.45,ал.10 от ППЗСПЗЗ, тъй като имотът не
представлява негодна за ползване земеделска земя, не представлява земя от
бивш стопански двор на организация по посочения § 12, която се намира
извън урбанизирана територия, която да е останала след възстановяване
правата на собствениците. Имот с пл.№65 понастоящем представлява част от
строителните граници на селото и е урбанизирана територия.
Предвид тази обстоятелства това съдът намира предявената исковата за
3
основателна и доказана, поради което предявения иск по чл.124,ал.І от ГПК
следва да бъде уважен, както е предявен.
Съгласно приложеният по делото списък на разноските ищците претендират
разноски както следва: по 900, 00 лв., всяка от тях представляващо
адвокатско възнаграждение, 75, 52 лв. държвана такса за образуване на
делото, 10, 00 лв. такса за вписване на искова молба, сумата от 450, 00 лв.
депозит за вещо лицеи сумата от 5, 00 лв. такса за съдебно удостоверение,
като общия размер на сторените от ищците съдебно деловодни разноски е в
размер на сумата от 2, 340, 52 лв.
Процесуалния представител на ответника е направил възражение срещу
разноските за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на
чл.78,ал.5 от ГПК.
В случая при предявените субективно съединени два иска за собственост
върху недвижим имот с цена от 7 552, 12 лв. уговореното адвокатско
възнаграждение за един адвокат за всяка една от ищците е в размер на сумата
от по 900 лв., който размер надвишава минималния размер от 600 лв.,
предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.5 предл. последно във вр. с ал.2,т.3 от
Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. По делото са извършени процесуални действия: съставяне
на съдебно-техническа експертиза, разпит на трима свидетели. Същевременно
делото не се отличава с правна и фактическа сложност, поради което съдът
следва да определи размер на адвокатско възнаграждение над предвидения
минимален размер от 600 лв. за всяка от ищците, а именно размер на сумата
от 700 лв. адвокатско възнаграждение за всяка една от ищците. С оглед на
това направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно до общия размера на сумата от 1 400 лв.
адвокатско възнаграждение за двете ищци, като на двете ищци се присъдят
сторените по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер на сумата от
1 940, 52 лв.
Като взе предвид тази обстоятелства, съдът :
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Държавата, представлявана
от Министъра на земеделието, храните и горите с административен адрес гр.
4
С., бул. „Хр. Б.“ №55 правото на собственост на СТ. Й. ИВ. ЕГН **********
и Т. Й. Н. ЕГН ********** върху следния поземлен имот :дворно място с
площ от 4 795 кв.м., съставляващо част от ПИ с идентификатор 31303.21.65.
по КККР на с. З., общ. Г.Т., целия с площ от 31 562 кв.м., вид на територията
–земеделска, начин на трайно ползване-за стопански двор, с номер на
предходен план 000065, идентичен с част от имот с пл.№65 извън
регулацията на с. З. с площ от 4 795 кв.м., разположена в североизточната
част от имота с граница на северозапад ПИ с идентификатор 31303.21.63 ,
граница на югоизток ПИ с идентификатор 31303.21.5, а на североизток и
югозапад границите са продължение на граничните линии на имот с
идентификатор 31303.21.63 на североизток и югозапад, при граници и съседи
на целия поземлен имот :ПИ 31303.888.9901, ПИ 31303.21.63, ПИ 31303.21.5
на основание давностно владение и наследство от Й.Д.Д., бивш жител на с.
З., общ. Г.Т., починал на 10.04.2001г. за периода от 1941г. до настоящия
момент.
Осъжда Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и
горите с административен адрес гр. С., бул. „Хр. Б.“ №55 да заплати на СТ.
Й. ИВ. ЕГН ********** и Т. Й. Н. ЕГН ********** сумата в общ размер от 1
940, 52 лв., представляващи сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
5