Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р
Е Ш Е Н И E
гр.Б.С., 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 10 март, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 1072/2020 г. по описа на РС – Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. В.Г.,***, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Т.Ц.Х., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 280,45 лв. представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор/и за мобилни услуги с абонатен № ********* потребени за периода от 20.10.2018г. до 19.01.2019г., за които има издадени данъчни фактури, 46,62 лв. представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 17.09.2018г. с абонатен № *********, 548,40 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги по Договор/и за мобилни услуги с абонатен № *********, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.01.2020г.(виж куриерското клеймо) до окончателното изплащане на сумата, както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски по заповедното производство, включително и адвокатско възнаграждение, както и разноските по исковото производство.
В писмена молба-становище вх. № 261537/08.03.2021г. депозирана от адв. Г.- пълномощник на ищеца „Теленор България“ АД и приложено по делото, е поискала при възможност и наличие на предпоставките на чл.238,ал.1 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение спрямо ответника Т.Х..
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.415 от ГПК вр.чл.422
от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.342,ал.1 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД и чл.238 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника Т.Ц.Х., не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
Същият редовно призован за съдебно заседание не се явява, не изпраща представител, не е депозирал писмена молба да се гледа делото в негово отсъствие, не е взел становище по исковата молба и не е ангажирал доказателства.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 85/2020г. по описа на РС-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 85/2020г. на РС-Б.С. срещу длъжника Т.Ц.Х., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 32/03.02.2020г. за сумата от 280,45 лв. представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор/и за мобилни услуги от дата 17.09.2018г., от дата 17.09.2018г. и от дата 23.10.2018г. за периода от 20.10.2018г. до 19.01.2019г., за които има издадени данъчни фактури, 46,62 лв. представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 17.09.2018г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.01.2020г.(виж куриерското клеймо) до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 67,25 лв. адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от заявлението.
Заповедта е получена лично от длъжника на 10.02.2020г., видно от върнатата разписка на съобщението.
Впоследствие е издадена допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 228/12.06.2020г. по ч.гр.д.№ 85/2020г. по описа на РС-Б.С. за сумата от 548,40 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги по Договор/и за мобилни услуги от дата 17.09.2018г., от дата 17.09.2018г. и от дата 23.10.2018г. и Договор/и за лизинг от 17.09.2018г., както и допълнителни деловодни разноски в заповедното производство в размер на 112.75 лв. за адвокатско възнаграждение.
Допълнителната заповед по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
Впоследствие на заявителя е изпратено съобщение, че издадената заповед по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по чл.47,ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „Т.Б.“ ЕАД, ***, е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за далекосъобщителна услуга.
В срока по чл.131 от ГПК съобщението е получено лично от ответника Т.Ц.Х..
Ответника Т.Ц.Х. е редовно призован за с.з. насрочено за 10.03.2021г. и призовката му е получена лично от него на дата 04.02.2021г., видно от върнатата разписка.
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 85/2020 год. по описа на Районен съд-Б.С..
В случая ответникът Т.Ц.Х. е получил заповед № 32/03.02.2020г. по ч.гр.д.№ 85/2020г. по описа на БСлРС лично на 10.02.20201г. за сумата от 280,45 лв. представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор/и за мобилни услуги от дата 17.09.2018г., от дата 17.09.2018г. и от дата 23.10.2018г. за периода от 20.10.2018г. до 19.01.2019г., за които има издадени данъчни фактури, 46,62 лв. представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 17.09.2018г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.01.2020г.(виж куриерското клеймо) до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 67,25 лв. адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от заявлението.
Същият не е подал в законоустановеният срок по чл.414 от ГПК възражение по образец, поради което спрямо него заповедта в тази част за горепосочените суми е влязла в законна сила.
Така предявените искове за
горепосочените суми са недопустими, поради липсата на правен интерес като
положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно. Специалният иск за установяване съществуването на
предявени в заповедното производство и оспорени вземания е обусловен от
наличието на правен интерес от него, какъвто е налице, ако е издадена заповед
за изпълнение и искът е предявен в преклузивният едномесечен срок от
съобщението на съда по заповедното производство, че има възражение от длъжника
срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като предметните предели на иска по чл. 422 от ГПК трябва да съвпадат с тези на издадената заповед за
изпълнение. В случая възражение не е подадено от длъжника в срока и поради
това на основание чл.416, предл.2 ГПК заповедта за изпълнение
в частта за горепосочените суми е влязла в сила и въз основа на нея следва да
бъде издаден изпълнителен лист.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че за ищеца е
отпаднал правния интерес от съдебното установяване на паричните притезания, предмет на издадената в негова полза заповед № 32/03.02.2020г. за изпълнение по ч.гр.д.№ 85/2020 г. по описа на БРС, тъй като към настоящия
момент процесното вземане е безспорно, поради влизане в сила на
заповедта.
Ето защо, настоящият иск по чл.422, ал.1 ГПК в тази част е недопустим, като в тази част производство по делото следва да бъде прекратено също като недопустимо.
Предявеният иск с правно основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД е допустим относно издадена допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 228/12.06.2020г. по ч.гр.д.№ 85/2020г. по описа на РС-Б.С. за сумата от 548,40 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги по Договор/и за мобилни услуги от дата 17.09.2018г., от дата 17.09.2018г. и от дата 23.10.2018г. и Договор/и за лизинг от 17.09.2018г., както и допълнителни деловодни разноски в заповедното производство в размер на 112.75 лв. за адвокатско възнаграждение, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът в тази част за неустойката е основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
1/въпреки, че на ответника Т.Ц.Х. са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно заседание насрочено за 10.03.2021г., за което е уведомен, видно от върнатата разписка на призовката.
2/искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр.чл.92 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума.
Ответника Т.Ц.Х. следва да заплати на ищеца сумата от 548,40 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги по Договор/и за мобилни услуги от дата 17.09.2018г., от дата 17.09.2018г. и от дата 23.10.2018г. и Договор/и за лизинг от 17.09.2018г., за която сума е издадена допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 228/12.06.2020г. по ч.гр.д.№ 85/2020г. по описа на РС-Б.С..
По
разноските:
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответника Т.Ц.Х., следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 85/2020г. по описа на РС-Б.С. в размер на 112.75 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника Х. ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в размер на 50.00 лв. заплатена държавна такса и 112,75 лв. съразмерно с уважената част от иска.
Неправилните указания, дадени от исковият съд за заплащането на държавна такса по всички предявени искове в общ размер от 125,00 лв., които са обусловили последващото прекратяване на образуваното исково производство в частта за вземането на ищеца по издадена заповед по чл.410 т ГПК № 32/03.02.2020г. по ч.гр.д. 85/2020г. по описа на РС-Б.С.. Поради това внесената държавна такса в размер на 75,00 лв. с платежно нареждане/вносна бележка от 23.11.2020г. по сметка на РС-Б.С. се явява недължима по смисъла на чл.4б ЗДТ и като такава подлежи на връщане./Опр.№ 43/19.01.2018г. по ч.т.д.№ 2428/2017г. на първо т.о. на ВКС/.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1072/2020г. по описа на РС-Б.С., поради недопустимост на иска, предявен от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. В.Г.,***, с правно основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.342,ал.1 от ТЗ, за признаване за установено по отношение на Т.Ц.Х., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, че същият дължи на „Т.Б.” ЕАД, ***, в частта за сумата 280,45 лв. представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор/и за мобилни услуги от дата 17.09.2018г., от дата 17.09.2018г. и от дата 23.10.2018г. за периода от 20.10.2018г. до 19.01.2019г., за които има издадени данъчни фактури, 46,62 лв. представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 17.09.2018г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.01.2020г.(виж куриерското клеймо) до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 67,25 лв. адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от иска, за които суми е издадена заповед по чл.410 т ГПК № 32/03.02.2020г. по ч.гр.д. 85/2020г. по описа на РС-Б.С., поради влизане в сила на заповедта в тази част за изпълнение и отпадане на правния интерес от водене на делото.
ВРЪЩА в полза на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк София,
сграда 6, чрез адв. В.Г.,***, на
основание чл.4б ЗДТ внесената от дружеството с платежно нареждане/вносна
бележка от 23.11.2020г. по сметка на РС-Б.С.
държавна такса в размер на 75,00
лв./Седемдесет и пет лева / по предявения от „Т.Б.” ЕАД, ***,
установителен иск по чл.422 ГПК срещу Т.Ц.Х., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***.
Решението в тази част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т.Ц.Х., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ЧЕ СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. В.Г.,***, на основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД сумата от 548,40 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги по Договор/и за мобилни услуги от дата 17.09.2018г., от дата 17.09.2018г. и от дата 23.10.2018г. и Договор/и за лизинг от 17.09.2018г., за която сума е издадена допълнителна заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 228/12.06.2020г. по ч.гр.д.№ 85/2020г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА Т.Ц.Х., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. В.Г.,***, направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 1072/2020г. по описа на БСлРС, в общ размер от 162,75 лв., както и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 85/2020г. по описа на РС-Б.С. в размер на 112.75 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ В ТАЗИ ЧАСТ Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението
да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№
85/2020г. по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: