№ 653
гр. Шумен, 24.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500347 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД гр. София, ЕИК ...,
действащо чрез пълномощника си адв. В.Г. – САК, срещу разпореждане №
1400/09.08.2022г. по ч.гр.д. № 759 /2022 г. по описа на РС – Нови пазар, с
което е отхвърлено заявлението на заявителя и частен жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника ГЮН. Н. Н. с ЕГН ********** от сумата от 97.47 лева,
представляваща неустойка в размер на три месечни абонаментни такси при
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 01.02.2019 г., за сумата
от 99.01 лева – представляваща неустойка за предоставено ползване на
устройство SAMSUNG G4 Galaxy Plus Dual Pink с отстъпка от стандартната
цена и за сумата от 3.29 лева, съгласно чл.1, ал.2 от договора за лизинг от
01.02.2019 г., както и в частта, в която е оставено без уважение искането за
присъждане на пълния размер на претендираните съдебни разноски.
Жалбоподателят излага, че претендираните неустойки едната в размер на
97.47 лева, а другите в размер на 99.01 лева и 3,29 лв., обезпечават два
различни договора и представляват три месечни абонаментни такси, за който
размер претенцията е изцяло съобразена с клаузите на договорите, поради
което същите не са неравноправни по см. на чл. 143 от ЗЗП. Моли съда да
отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за
1
изпълнение за претендираните суми, както и за пълния размер на
претендираните разноски.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ
на обжалване акт и е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира
частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 20223620100759/ 2022 г. на РС – Нови пазар е образувано по
депозирано от „Йеттел България“ ЕАД гр. София, ЕИК ..., действащо чрез
пълномощника си адв. В.Г. – САК, заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника
ГЮН. Н. Н. с ЕГН ********** от с. Тодор Икономово, общ. Каолиново, общо
за сумата от 341,78 лв., включваща сумите: 122,27 лв. - представляваща
неплатени абонаментни такса и потребление на мобилни услуги за моб.
номер завършващ на „619“ за периода от 20.02.2020 г. до 19.06.2020 г.; 196,48
лв. - представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за услуги, съгласно фактура № **********/20.07.2020 г., от които
97.47 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
01.02.2019 г. на мобилен номер, завършващ на „619“, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и 99.01 лв. /представляваща
неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG G4 Galaxy Plus
Dual Pink, и сумата от 23.03 лв., представляваща неплатени 6 месечни
лизингови вноски по договор за лизинг за устройство SAMSUNG G4 Galaxy
Plus Dual Pink, от които 19.74 лв. дължими чл.1, ал.3 от договора и сумата от
3.29 лв., съгласно чл.1, ал.2 от договора. Към заявлението са приложени общо
два договора, един за мобилни услуги и един за лизинг за закупуване на
посоченото мобилно устройство.
С обжалваното разпореждане от 09.08.2022г., съдът е отказал да издаде
заповед за изпълнение само за претендираните суми: по договор за мобилни
услуги от 01.02.2019 г. за мобилен номер, завършващ на „619“ за неустойка в
размер на 97,47 лв., представляваща стойността на 3 /три/ месечни
абонаментни такси и неустойка в размер на 99,01 лв. за предоставено
ползване на устройство SAMSUNG G4 Galaxy Plus Dual Pink, съгласно
договор за мобилни услуги от 01.02.2019 г. и по договор за лизинг от
01.02.2019 г. сумата от 3,29 лв., съгласно чл.1, ал.2 от договора, като за
2
останалите суми заявлението е уважено и на заявителя е издадена заповед за
изпълнение № 381/09.08.2022г. За да отхвърли заявлението в тази му част,
първоинстанционният съд е приел, че клаузите за така договорените
неустойки, поради предсрочно прекратяване на договора, са неравноправни
по смисъла на чл. 143, ал.2 от ЗЗП. Приел е, че претендираните от заявителя
суми се основават на посочени в договора условия, върху които потребителят,
какъвто е длъжника не можел да влияе. Съгласно представените договори,
при прекратяване на същите преди изтичането на срока посочен в него, по
вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията
му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите
ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни вноски за всяка СИМ до края на този срок, като
максималният размер на тази неустойка не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. В т.12 от заявлението било
посочено, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, като
не заплатил дължимите суми по фактури № **********/20.03.2020 г.,
№**********/20.04.2020 г., № **********/20.05.2020 г. и фактура №
**********/20.07.2020 г.
Самият заявител не твърди и не сочи, да е извършвал писмено
уведомяване на длъжника за извършеното от него прекратяване на
договорите. Съгласно посоченото в чл. 51 от ОУ, доколкото липсват други
разпоредби относно уведомяването при прекратяване, самото уведомяване
следва да се извърши чрез един от следните начини: писмено – с препоръчано
писмо с обратна разписка; по факс; чрез електронна поща; с кратко
съобщение (SMS); чрез повикване към потребителя; чрез медиите; чрез
публикация на интернет страницата на Теленор – www.telenor.bg. Предвид
наличието на специална разпоредба относно уведомяването за прекратяване
на договора, посочено в чл. 19в от ОУ „с едномесечно писмено
предизвестие“, съдът е приел, че самото уведомяване за прекратяването
следва да се извърши писмено. В „индивидуалния договор“ за мобилни
услуги, липсва разпоредба относно реда за извършване на самото
прекратяване, както и за уведомяването за него. Съгласно нормата на чл. 20а
от ЗЗД - договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или
отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания,
3
предвидени в закона. Поради това, че се касае за писмени договори, то и
изявлението за прекратяването им, респ. едностранното им разваляне, следва
да е в писмена форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2
от ЗЗД. Приел е, че претендираните от заявителя неустойки излизат от своята
обезпечителна функция по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, още повече, че и на
основание чл. 27, изр.2-ро от ОУ, при неспазване на срока потребителят
дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение. В този смисъл, посоченото в договора за мобилни услуги, не
съответства на посоченото в ОУ към тях, поради което според НПРС клаузата
от договорите за мобилни услуги относно заплащането на неустойката се
явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т.5 и т. 19 от ЗЗП, поради
това, че не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като: задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка и не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.
По отношение на претенцията за неустойка в размер на 99,01 лв. за
предоставено ползване на устройство SAMSUNG G4 Galaxy Plus Dual Pink
съдът е приел, че основанието й е на база договор за мобилни услуги, а не на
договора за лизинг. Съдът е приел, че включването на допълнителна
неустойка, във връзка с предоставено за ползване устройство, надхвърля
обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката и същата се
явява необосновано висока по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП. Съдът е приел,
че клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146,
ал.2 от ЗЗП, поради което същата е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП
и не следва да се прилага. Поради липсата на твърдения за момента на
прекратяване на договора, както и за надлежно уведомяване на длъжника за
това, съдът е отхвърлил искането за присъждане на претендираната сума за
този вид неустойка.
По отношение на претендираната сума от 3, 29 лв. по договора за
лизинг на мобилно устройство, съдът е приел, че за да се претендира тази
неустойка е необходимо заявителят да е уведомил писмено длъжника за
отстраняване на неизпълнението по договора за лизинг.
4
По отношение на разноските е приел, че за предявените вземания в
общ размер от 341,78 лв. заявителят е платил за ДТ сумата от 25 лв. и
адвокатско възнаграждение – 180.00 лв. Съдът е приел, че пропорционално
върху уважените вземания в размер на 142,01лв. се дължат разноски в
размер на 25 лв.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата
инстанция достигна до следните правни изводи: С настоящата частна жалба
се атакува разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на заявителя за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника ГЮН. Н. Н. с ЕГН ********** за сумата от 97.47 лева,
представляваща неустойки при предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 01.02.2019 г., за сумата от 99.01 лева – неустойка за
предоставено ползване на устройство SAMSUNG G4 Galaxy Plus Dual Pink с
отстъпка от стандартната цена и за сумата от 3.29 лева, съгласно чл.1, ал.2 от
договора за лизинг от 01.02.2019 г.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно
т.3 на същия текст /нова - ДВ бр.100/2019г./ заповед не се издава и когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва
да се извърши при прилагане нормата на чл.143 от ЗЗП.
В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се
основава на сключен между страните договор за мобилни услуги, по който на
длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той
има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. При
това положение съдът следва служебно да прецени дали искането
противоречи на закона или се основава на неравноправна клауза от договора.
Действително както твърди жалбоподателят, размерът на
претендираната неустойка не надвишава трикратния размер на месечната
вноска, но видно от приложените договори страните са постигнали съгласие
единствено относно основанията за едностранното прекратяване на
договорите от страна на дружеството – доставчик, но не и досежно формата
на изявлението и реда за уведомяване на другата страна, поради което, по
5
отношение прекратяването на процесните договори, сключени между
страните следва да намери приложение общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 от
ЗЗД, доколкото от жалбоподателя не се твърди наличие на обстоятелствата по
чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Според правилото на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, при
неизпълнение задълженията на длъжника по един двустранен договор,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора
за прекратен. Когато договорът е писмен, предупреждението трябва също да
се направи писмено. Според трайната и непротиворечива съдебна практика в
тежест на кредитора е да установи отправяне на надлежна покана за
изпълнение до длъжника с предупреждение за разваляне на договора и, че тя
е достигнала до знанието му. От събраните по делото доказателства обаче не
се установи жалбоподателят – заявител да е отправял писмена покана до
длъжника със съдържанието по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, респ. да го е уведомил
писмено за прекратяване на договорните им отношения преди подаване на
заявлението в съда, с което претендира неустойка по процесните договори,
което е основание за съда да заключи, че процесните договори не са били
прекратени предсрочно, съответно претендираните вземания за неустойки не
са били изискуеми. При наличие на договорна клауза за неустойка, такава се
дължи при поискване от изправната страна по договора, т. е. изискуемостта
на вземането възниква от датата на поканата до неизправната страна по
договора, каквато в случая няма отправена до длъжника.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че
разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед по чл.410 от
ГПК е отхвърлено в обжалваната част е правилно и следва да бъде
потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение. За този си извод, на основание чл. 278, ал. 4 от ГПК
във вр. с чл. 272 от ГПК, Окръжен съд – Шумен, препраща и към мотивите
на първоинстанционния съд, които, както по-горе се посочи, са правилни и
съответстващи на закона и на добрите нрави.
По отношение на разноските. Пред заповедния съд заявителят е
претендирал разноски за ДТ сумата в размер на 25лв. и адвокатско
възнаграждение – 180.00 лв. С обжалваното разпореждане съдът не се е
произнасял относно разноските. С издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение длъжникът е бил осъден да заплати претендираните
6
разноски – държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 180 лв., поради което съдът счита, частната жалба в частта за
разноските следва да се остави без уважение, тъй като не са налице
основания за отмяна на разпореждането и в тази му част.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № 1400/09.08.2022 г. по ч.гр.д.
№ 20223620100759 / 2022 г. по описа на РС – Нови пазар, с което е
отхвърлено заявлението на „Йеттел България“ ЕАД гр. София, ЕИК ..., за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника ГЮН. Н. Н. с ЕГН ********** за сумата от 97.47 лева,
представляваща неустойки в размер на три месечни абонаментни такси при
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 01.02.2019 г., за сумата
от 99.01 лева – представляваща неустойка за предоставено ползване на
устройство SAMSUNG G4 Galaxy Plus Dual Pink с отстъпка от стандартната
цена и за сумата от 3.29 лева, съгласно чл.1, ал.2 от договора за лизинг от
01.02.2019 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7