РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. П., 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20251230100376 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.
Образувано е по молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” №
49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника юриск. Е. К., срещу Й. М. М., ЕГН:
********** от гр. П., ул. „Ц.“ № 13, ет. 2.
Ищцовото дружество е предявило срещу ответника обективно
(кумулативно) съединени установителни искове, касаещи конкретно посочени
парични суми за вземания за главница, договорна и мораторна лихви, както и
за възнаграждение за използвани услуги, дължими във връзка с договор за
потребителски паричен кредит.
Твърди се в исковата молба, че на 09.08.2021 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД и Й. М. М. е сключен Договор за потребителски кредит №
40005310557, съгласно който дружеството, в качеството си на кредитодател, е
предоставило на кредитополучателя паричен кредит от 3 500 лева, със срок на
кредита от 36 месеца, при годишен процент на разходите 48,97 % и годишен
лихвен процент 41,00 %, както и закупен пакет от допълнителни услуги -
„Фаст“ в размер на 875 лева и „Флекси“ в размер на 2 450 лева, като размерът
1
на вноските по закупените допълнителни услуги е дължима заедно с
месечната погасителна вноска. Уточнява се, че закупуването на услугите Фаст
и Флекси е изцяло по желание на длъжника. Релевира се, че ищцовото
дружество е изправна страна по договора, което изпълнява точно и в срок
задълженията си по кредитната сделка, като превежда кредитната сума в
размер на 3 380,30 лева по посочената от Й. М. М. банкова сметка.
Излага се, че поради неизпълнение от страна на длъжника на поетите
договорни задължения, след изпадането му в забава и съгласно уговореното и
прието от страните в чл. 12.3 от Общите условия към договора, на 05.01.2024
г. Договор за потребителски кредит № 40005310557 е обявен за предсрочно
изискуем от страна на кредитодателя, за което длъжникът е уведомен чрез
нарочно уведомително писмо на посочен от него адрес. В условията на
евентуалност, в хипотезата, при която съдът не приеме, че ответникът не е бил
уведомен редовно за прекратяването на договора, респективно за обявяване на
предсрочната изискуемост, се иска съдът да приеме, че същият е редовно
уведомен с получаването на препис от исковата молба, инициирала
настоящото производство.
Посочва се още, че размерът на погасеното от длъжника задължение по
процесния договор към датата на входиране на заявлението е в размер на
4 009,90 лв., с която сума е погасена сума в размер на 3 942,68 лева, съгласно
задължението по погасителен план (15 пълни вноски) и частично плащане по
16 вноска в размер на 0,68 лева. В общата сума на получените плащания са
включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на
вноските по погасителния план – 17,22 лева. Поради плащане на вноските със
забава са били начислени лихви за забава в размер на 541,71 лева, които са
заплатени изцяло, заплатена е и законна лихва в размер на 524,49 лева. По
този начин е формирана общо дължимата сума по кредита.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да установи
със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника Й. М. М. с ЕГН: **********,
възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит
№ 40005310557, сключен на 09.08.2021 г., в общ размер на 6 616,09 лева (шест
хиляди шестстотин и шестнадесет лева и девет стотинки), от които: главница -
2 524,89 лева (две хиляди петстотин двадесет и четири лева и осемдесет и
2
девет стотинки); договорно възнаграждение - 894,64 лева (осемстотин
деветдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки), дължимо за периода
от 15.12.2022 г. до 05.01.2024 г. – дата на предсрочна изискуемост; неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 509,67 лева
(петстотин и девет лева и шестдесет и седем стотинки); неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1 429,10 лева (хиляда
четиристотин двадесет и девет лева и десет стотинки); лихва за забава - 524,49
лева (петстотин двадесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки) от
16.12.2021 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05.01.2024 г. (дата на
предсрочна изискуемост); законна лихва - 733,30 лева (седемстотин тридесет
и три лева и тридесет стотинки), дължима от 05.01.2024 г. - дата на предсрочна
изискуемост до 29.12.2024 г.; законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда до изплащане на вземането.
Претендират се сторените по заповедното и исковото производства
разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от
ответната страна. В същият се излагат твърдения за недопустимост и
неоснователност на предявените искови претенции. Правят се възражения за
нищожност на сключения между страните договор на основание разпоредбите
на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК. Излагат се съображения, че с
предвиждането на заплащане на допълнителни услуги по договора се
заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и че
невключването на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни
услуги в размера на ГПР води до заблуждаваща търговска практика поради
несъответствие на ГПР с действително приложения от кредитора. Сочи се, че
с оглед нищожността на договора за кредит сключен между страните
ответната страна дължи единствено чистата сума от кредита, т.е.
предоставената сума в размер на 3 500 лева, от която следва да се приспаднат
извършените от кредитополучателят плащания в размер на 4 009 лева, или
искът на ищеца следва да бъде отхвърлен изцяло.
В проведеното съдебно заседание ищцовата страна не се явява и
представлява, от процесуалния й представител е депозирана молба, с които се
иска уважаване на предявения иск.
Ответникът не се явява, представлява се от надлежно упълномощен
3
адвокат, който моли за отхвърляне на предявените претенции. Поддържа
възраженията изложени в писмения отговор.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните,
намира от фактическа страна, следното:
За претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК с № 1304 от 31.12.2024 г. по ч.гр.д. № 2108/2024 г. на РС – гр. П.,
срещу която ответника Й. М. М., имащ качеството на длъжник в заповедното
производство, е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК. Във връзка с
направен от ищцовото дружество отказ по отношение на присъдените в
заповедното производство неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на
вноска по договора за кредит, с Определение с рег. № 275 от 23.04.2025 г.,
съдът е обезсилил Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 1304 от
31.12.2024 г. по ч.гр.д. № 2108/2024 г. на РС – гр. П., в частта й, в която се
претендира заплащане на сумата от 30 (тридесет) лева, представляваща
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
начислени на 30.05.2022 г. и сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава
повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит,
начислени на 16.03.2023 г.
Ищецът е представил договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ № 40005310557 от 09.08.2021 г., сключен между него и Й. М. М.
като длъжник, при следните параметри: сума на кредита – 3 500 лева, срок
на кредита - 36 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ - 48,97 % и
годишен лихвен процент /ГЛП/ 41,00 %, при лихвен процент на ден 0, 11 %.
Уговорено е сумата по кредита да бъде предоставена чрез банков превод по
посочена в договора банкова сметка.
При сключването на договора е купен и пакет от допълнителни услуги
на стойност 3 325 лева. Общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги е в размер на 9 460,74 лева, а на ежемесечната вноска - в
размер на 262,80 лева.
4
Съгласно чл. 15 от Общите условия допълнителните услуги
представляват приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит, право да се променя погасителния план - при
определени условия е възможно отлагане на погасителни вноски, намаляване
на размера на погасителни вноски, промяна на датата на падежа на
погасителните вноски, улеснена процедура за получаване на
допълнителен кредит.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Общите условия при просрочване на плащане
на месечна вноска кредиторът начислява лихва за забава в размер на основния
лихвен процент, увеличен с 10% годишно, изчислен за всеки ден забава върху
размера на просроченото плащане.
В чл. 12, ал. 2 от Общите условия е уговорена възможност за
прекратяване на договора при просрочване на две последователни месечни
вноски в пълен размер, като е необходимо писмено уведомление до длъжника.
От представеното от ищеца извлечение по сметка към Договор за
потребителски кредит № 40005310557, се установява извършването на
плащания по кредита в общ размер на 4 009,90 лв., което обстоятелство е
изрично посочено и в самата искова молба.
Приложено е ч. гр. д. № 2108/24 г. по описа на РС-П., по което са
представени доказателства за спазване на срока по чл. 415 ГПК за предявяване
на иска по чл. 422 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже сключването на
договора за кредит и за продажба на допълнителни услуги, предаването на
сумата по договора за кредит на ответника, поемането на задължение от него
да върне посочената в договора сума. В тежест на ответника е установяването
на обстоятелствата, на които основава своите възражения.
По делото не е спорно сключването между страните на договор за
потребителски кредит и за продажба на допълнителни услуги от 09.08.2021 г.,
както и последвалото заплащане от длъжника на сума в общ размер на
4 009,90 лв.
За сключения между страните договор се прилагат правилата на Закона
5
за потребителския кредит. В този специален закон, както и в ЗЗД и в ТЗ,
включително и в други закони, уреждащи правила относно договорите
за кредит или заем, не съществуват разпоредби, според които уговорките за
договорна възнаградителна лихва, като възнаграждение за ползването на
предадената парична сума, да не могат да надвишават определен максимален
размер. Императивно правило по отношение на годишния процент на
разходите е установено в приложимия Закон за потребителския кредит. По
силата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени
задължения. Изводът, който следва от законодателната уредба е, че
кредитополучателят заплаща лихвени и извънлихвени разходи, които като
сбор не могат да надвишават пет пъти законната лихва /Решение № 50086 от
21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., ТК/.
В случая годишният процент на разходите /в който не е спорно, че е
включена възнаградителната лихва/ – 48,97 %, не надвишава установения
максимален размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК и уговорката за лихвен процент като
част от този годишен процент на разходите не е нищожна поради накърняване
на добрите нрави, както и поради противоречие на закона.
Основателно е възражението за нищожност на договора
за кредит поради невключване на разходите за допълнителните услуги в
годишния процент на разходите. Видно от становището на ищеца, изразено в
молба Вх. № 7861/15.09.2025 г., по делото е безспорно обстоятелството, че
възнаграждението за гореописаните допълнителни услуги не е включено в
ГПР.
Съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, чл. 3, б. Ж
от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на купилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски, попадат в обхвата на понятието „общи
разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и
на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения чл. 3, б. И, когато купуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаване на
6
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да
прикрие действителните разходи по този кредит. С оглед съществения
характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да
имат възможност потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляване на този процент да се посочат
всички разходи по чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по
същия договор, както непосочването на този процент. При тези съображения е
прието, че чл. 10, пар. 2, б. Ж и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. Ж от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница. Освен това СЕС е постановил, че чл. 4, пар. 2 от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
купилия тези услуги потребител право на приоритет при разглеждане на
искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на
заетата сума, както и възможност да се отлага изплащането на месечните
вноски или да се намалява техния размер, по принцип не спадат към основния
предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно
подлежат на преценка за неравноправност.
От данните по делото и твърденията на ищеца е видно, че длъжникът
дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване
на договора, като плащането е разсрочено и включено като част от
погасителната вноска по кредита. Следователно споразумението за описаните
услуги е по сключения договор за потребителски кредит /те са инкорпорирани
в самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и
възнаградителна лихва и възнаграждение по тези допълнителни услуги/.
В този смисъл изключването на допълнителните услуги от ГПР и
уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и
събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не
7
представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи
по кредита, с които се надхвърля максималния размер на ГПР, въведен в ЗПК.
Предвид изложеното съдът приема, че гореописаният пакет
допълнителни услуги е инкорпориран в договора като конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Поради
това те е следвало да бъдат включени в ГПР, който в този случай безспорно
надхвърля максималния размер, въведен в ЗПК.
Установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от
императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит,
попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените
в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.
10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване
на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им
/Решение № 50013 от 05.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК/.
По делото е установено неточното посочване на ГПР
по кредита /предвид невключването в него на разходите за описания пакет
допълнителни услуги/ и това обуславя недействителността на процесния
договор за кредит по смисъла на чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, в случай
възнагражденията по закупените пакети допълнителни услуги.
По делото не е спорно, че общо заплатената от длъжниците сума възлиза
на 4 009,90 лева. Тази сума следва да бъде отнесена изцяло за заплащане на
чистата стойност на кредита – 3 500 лв., т. е. размерът на главницата е изцяло
заплатен.
Следователно предявените установителни искове са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на ответната страна.
В производството по делото ответникът е представляван от
8
пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, поради което на адв. П. Й., съобразно нормите на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на
договора, следва да се определи минимално предвиденото възнаграждение в
размер от 961,61 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” №
49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника юриск. Е. К., срещу Й. М. М., ЕГН:
********** от гр. П., ул. „Ц.“ № 13, ет. 2, за установяване със сила на
присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД срещу длъжника Й. М. М. с ЕГН: **********, възникнало на
основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 40005310557,
сключен на 09.08.2021 г., в общ размер на 6 616,09 лева (шест хиляди
шестстотин и шестнадесет лева и девет стотинки), от които: главница -
2 524,89 лева (две хиляди петстотин двадесет и четири лева и осемдесет и
девет стотинки); договорно възнаграждение - 894,64 лева (осемстотин
деветдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки), дължимо за периода
от 15.12.2022 г. до 05.01.2024 г. – дата на предсрочна изискуемост; неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 509,67 лева
(петстотин и девет лева и шестдесет и седем стотинки); неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1 429,10 лева (хиляда
четиристотин двадесет и девет лева и десет стотинки); лихва за забава - 524,49
лева (петстотин двадесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки) от
16.12.2021 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05.01.2024 г. (дата на
предсрочна изискуемост); законна лихва - 733,30 лева (седемстотин тридесет
и три лева и тридесет стотинки), дължима от 05.01.2024 г. - дата на предсрочна
изискуемост до 29.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
9
София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника юриск. Е. К.,
да заплати на адв. П. Й. от АК-Благоевград, със съдебен адрес гр. П., ул. „С.“
№ 5, ет. 1, сумата от 961,61 (деветстотин шестдесет и един лева и шестдесет и
една стотинки) лева, за осъществената от последния в полза на ответника Й.
М., безплатна адвокатска помощ в настоящото производство.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по
ч.гр.дело № 2108/2024 г. на Районен съд-П..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10