№ 87
гр. В., 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на тринадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АМП
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от АМП Гражданско дело № 20231300100228 по
описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от М. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.** чрез
А.ско дружество „Димов и Х.“, Булстат ***, представлявано от А. Г. Б. Х. със съдебен адрес:
гр.С.** срещу „Accredited Insurance (Europe) Limited, регистрационен номер: С**, с адрес: 3rd floor,
Development house, St Anne Street, Floriana, FRN 9010, Malta по предявен иск за заплащане на
сумата 150 000 лв./сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди от смъртта на неговия баща СМС, настъпила при ПТП реализирано на
12.03.2019 г. в Ш..
Поддържа се в исковата молба, че на 12.03.2019 г., около 16:30 часа, в Ш., на пътя от
Дръмлити, в посока от Лорънскърк към Стоунхейвън, се движи МПС марка „.“, модел „МС“, с peг.
№ FX03 UKS, управлявано от МРР. По същото време по път А90, с посока на движение от Дънди
към Абърдийн се движи автобус марка „ВХ“, с peг. № SF13FMP, управляван от ММ със скорост от
порядъка на 102 км/ч. Пътят е двупосочен с по две пътни ленти във всяка посока, разделени от
затревена разделителна линия с монтирано на нея метално заграждение. При приближаване на Т-
образно кръстовище с А90 (главен път с предимство) водачът на лекия автомобил предприема
маневра пресичане на път А90 с цел преминаване от северното към южното пътно платно, като по
този начин отнема предимството на движещия се по пътя автобус. Вследствие на така
предприетата маневра при преминаването на МПС марка „.“, модел „МС“, с peг. № FX03 UKS по
северното пътно платно, лекият автомобил е ударен от автобус марка „ВХ“, с per. № SF13FMP.
Ударът настъпва в задната дясна част на лекия автомобил и в предната челна част на автобуса. В
резултат от сблъсъка задното колело и част от окачването на МПС марка „.“, модел „МС“, с peг. №
FX03 UKS се отделят, а автомобилът се завърта по посока на часовниковата стрелка спрямо
вертикалната му ос и се удря в два метални знака и стълб. Вследствие на пътния инцидент е
починал СМС, който е бил пасажер на задна лява седалка в МПС марка „.“, модел „МС“, с peг. №
FX03 UKS.
Виновен за реализиране на произшествието е водачът на МПС марка „.“, модел „МС“, с peг. №
1
FX03 UKS, който отнема предимството на водача на автобус марка „ВХ“, с peг. № SF13FMP. Във
връзка с инцидента виновният водач МР е осъден за убийство по непредпазливост от Съда в
Абърдийн.
Ищецът М. И. е син на починалия СС, както се твърди в исковата молба и въпреки че същият
не бил припознат от баща си приживе, резултатът от ДНК тест категорично установявал родство
между него и сестра му М. М.ва, дъщеря на СС, както и факта, че те имат общ баща.
Като се поддържа, че ищецът и починалия при катастрофата СС са син и баща, се излага че
живеели в едно домакинство, отношенията помежду им били топли и близки. След раздялата на
родителите му останал да живее с баща си - СС. Починалият бил опора за цялото семейство, като
ги издържал и подпомагал финансово, работейки по няколко месеца в годината в чужбина.
Ищецът преживява тежко внезапната смърт на баща си. Изпаднал в шок и депресия - не
осъзнавал случилото се, затворил в себе си, отказвал да контактува с близките си и постоянно
плачел.
Излага се, че от съставения Доклад до застрахователя за ПТП, изготвен от Полицията на Ш.,
било видно, че виновният за настъпване на произшествието водач на МПС марка „.“, модел „МС“, с
peг. № FX03 UKS, към датата на ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с чуждестранния застраховател „Accredited Insurance (Europe) Limited, c полица №
DF118LR004620.
Твърди се, че нa 09.01.2023 г. подал молба с вх. № 47/09.01.2023 г. до „Застрахователно
еднолично акционерно дружество Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД („ЗЕАД Булстрад ВИГ“
АД), за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на
процесното ПТП. По претенцията няма плащане от страна на застрахователя.
Иска се от Съда да осъди ответника „Accredited Insurance (Europe) Limited, регистрационен
номер: С** да му заплати сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира присъждане на разноски и А.ско възнаграждение за
производството на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Представя доказателства. Прави
доказателствени искания.
В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът „Accredited Insurance (Europe) Limited,
регистрационен номер: С**, Малта, чрез адв.Д. М. –САК, е подал отговор на ИМ, с който е оспорил
иска изцяло. На първо място се поддържа, че приложимото право е на държавата, в която е
настъпила пряката вреда - смъртта на твърдения наследодател на ищеца. Излага се в отговора, че
към момента на настъпване на ПТП - 12.03.2019 г. Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия (в чиито състав попада и Ш.) е било страна-член на Европейския съюз, поради
което за определяне на приложимото материално право следвало да се съобразят правилата на
Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно
приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II).
На основание чл. 4, §1 от Регламент № 864/2007 вредите, произтичащи от пътно-транспортни
произшествия, претърпени от наследници, които имат постоянно местоживеене в една страна на
ЕС, а смъртта на техния родственик е настъпила при ПТП в друга държава на ЕС, трябвало да се
квалифицират като „.непреки последици“ от това произшествие. Разпоредбата на чл. 4, § 1 от
2
Регламент (ЕО) № 864/2007 изрично предвиждала, че „ Освен ако не е предвидено друго в
настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от
непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя
държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват
непреките последици от този факт, “. В тази връзка следвало да се има предвид дефиницията,
съдържаща се в чл. 2. § 3, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 864/2007, че „Всяко позоваване в настоящия
регламент на вреди ... включва вреди, за които съществува вероятност да настъпят. “
Поддържа се в отговора, че в правната доктрина се приема, че увреждането настъпва с
накърняването на правно защитеното благо, което се разграничава от неговото бъдещо развитие, т.
нар. в Регламента непреки последици. В този смисъл вж. Мусева, Б.: Деликтът в международното
частно право, Сиби, 2011 г., стр. 43, където се приема, че местонастъпването на преките вреди
следва да бъде отнесено към мястото на пътнотранспортното произшествие, т.е. към мястото,
където е настъпиш увреждането (накърняването) на правно защитеното благо (т.е. на телесния
интегритет), а не където са се проявиш вредите от него ... " и още „мястото на настъпване на
вредата се свързва единствено и само с мястото на настъпване на преките, директните вреди".
Произшествието е настъпило в Ш. и съгласно понятието за „вреда“ по см. на посочения
Регламент вредата е настъпила в тази държава и приложимо е шотландското право, независимо от
това дали възникват други косвени вреди. Това е трайното прилагане на правилата на Регламента.
Същото е било предмет на разглеждане от българския съд в множество съдебни актове. Позовават
се напр. на Решение № 397 от 29.07.2019 г. по т.д. № 520/2018 г. на ВКС.
На основание чл. 15. б. „з" от Регламент (ЕО) № 864/2007 приложимото към извъндоговорни
задължения право по силата на регламента урежда и способите за погасяване на задълженията, в
това число правилата за погасителната давност и прекратяването на права, включително правилата
относно началото, прекъсването и спирането на срок на погасителна давност или прекратяване на
права.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност, тъй като съгласно приложимото
шотландско право срокът, с който претендираното вземане се погасява по давност е тригодишен.
Събитието, от което се претендират права е настъпило на 12.03.2019 г.. поради което и към датата
на предявяване на иска е изтекла тригодишната погасителна давност. Правилата за погасителната
давност на Ш. се прилагат на основание чл. 15 б. ,,з“ от Регламент (ЕО) № 864/2007.
По основанието на иска: Оспорват исковете изцяло по основание и размер; Оспорва се
наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на ответното дружество; Оспорват
твърденията, че ищецът е син на загиналия СМС; Оспорват твърденията за виновно и
противоправно поведение на водача МРР при управление на л.а. марка „.”, модел „МС", с peг. №
FX03 UKS;. Оспорва се наличието на причинна връзка между поведението на водача МР и
настъпването на произшествието, респективно наличието на причинна връзка между поведението
на водача и смъртта на СМС.
При условията на евентуалност, правят възражение за съпричиняване на вредите от страна на
загиналия СМС. Твърдят, че към момента на ПТП СМС е пътувал без поставен обезопасителен
колан в нарушение на законовите изисквания и че това негово поведение е допринесло за
настъпването на вредоносния резултат; Оспорват, че между ищеца и починалия СМС са били
установени твърдените отношения на близост, описани в исковата молба; Оспорват претенциите за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по размер. Поддържат, че са прекомерно
3
завишени и не съответстват на приложимото право.
Оспорват се заключенията на представения с исковата молба Резултат от ДНК тест, издаден от
Американски генетични лаборатории. Не възразява да се приемат представените от ищеца писмени
доказателства, и срещу изслушването на двама свидетели за посочените в ИМ обстоятелства.
Иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Прави доказателствени
искания. Претендира разноски по производството.
В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на
ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
Страните не спорят, че към датата на процесното ПТП – 12.03.2019г. за участвалия в
пътния инцидент МПС марка „.“, модел „МС“, с peг. № FX03 UKS, управлявано от МРР има
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Accredited
Insurance (Europe) Limited, регистрационен номер: С**,Малта. Наличието на валиден
застрахователен договор за посоченото МПС се установява и от приложения Доклад до
застрахователя на ПТП №1900144/09.08.2019г., на полицейска служба на Ш. /л.15/.
От приложения Доклад до застрахователя на ПТП №1900144/09.08.2019г., на
полицейска служба на Ш. се установява, че пътния инцидент е настъпил 12.03.2019г. на път
А90 от Лорънскърк към Стоунхейвън, на кръстовището с некатегоризирания път към
Дръмлити с участието на следните превозни средства: МПС с рег.№ FX03UKS-ЧЕРВЕНО .
Меган Сеник управлявано от МРР, МПС с рег.№SF13FMP-червеникавокафяв двуетажен
автобус управляван от мМ и МПС с рег.№SP14NPF-форд Б Макс сив металик управлявано
от ДМУ при който сред починалите лица е и лицето СС – сочен от ищеца за негов баща.
Видно от Заверен препис на вписване в регистъра на починалите с № 300/2019 г.,
съставен в окръг Абърдийн, Ш., ведно с превод на български език се установява, че С. М.в е
починал на 12.03.2019г. в 16:25 часа на Път А90 Дънди до Абърдийн Роуд на кръстовището с
некласифициран път в посока към Драмлити, като причина за смъртта е посочено множество
наранявания при пътен инцидент /пасажер/, удостове. от лекар. Впоследствие е издаден и
Акт за смърт съгласно закона за гражданската регистрация, видно от приложения препис –
извлечение от акт за смърт №022/04.04.2019 на Община – Б..
От приложеното Удостоверение за наследници с изх. № 1654-1/09.04.2019 г., издадено от
длъжностно лице при Община Б. законни наследници на починалия СМС са М. С.ова М.ва-
дъщеря и С. С.ов М.в-син.
По делото е приложен Резултат от ДНК тест от дата 23.12.2022г. на Американски
генетични лаборатории“АНГЕНЛАБ“ съгласно който по поръкчак №80066348 на
12.12.2022г. са взети проби от лицата М. С.М.ва и М. Т.И., за да се определи родство за
вероятни брат и сестра. В интерпретацията на теста е посочено, че на база резултатите от
4
теста, получен от анализа на ДНК , вероятността за родство между двете лица е 99%.
възможността те да споделят биологичен баща е 125 към 1. Резултатът е базиран на
допускането, че тестваните лица имат обща майка.
С молба вх.№47/09.01.2023г. до „ЗЕАД Булстрад Виена иншурънс груп“АД в качеството
на кореспондент на ответника по делото ищецът е отправил искане за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на
баща му СМС настъпила от процесното ПТП.
От допуснатите и приети по делото САТЕ, изготвена от инж.Ол.В. и КСАТЕ, изготвена
от инж.Ол.В. и д-р Р.А.-съдебен лекар, съдът намира за установен следния механизъм на
ПТП и причина за смъртта на СС:
На 12.03.2019 г. около 16:30 часа, в Ш., се движи МПС марка „.“, модел „МС“, с peг. №
FX03 UKS, управлявано от МРР. При приближаване до кръстовището с път А90 - от гр.
Дънди до гр. Абърдийн не намалява и не спира, за да пропусне движещите се по път А90 -
път с предимство. В същото време по път А90 се движи автобус марка „ВХ“, с peг. №
SF13FMP, управляван от ММ. Настъпва сблъсък между двете МПС-та. За автобуса ударът е
челен, а за лекия автомобил ударът настъпва в задна дясна част. Вследствие на сблъсъка,
задното колело и част от окачването на МПС марка „.“, модел „МС“, с peг. № FX03 UKS, се
отделят и автомобилът се завърта по посока на часовниковата стрелка и се блъснал в два
метални знака и стълб. При завъртането на автомобила пътникът СС, пътуващ на задната
седалка, е изхвърлен от купето на южното платно на пътя.
В резултат на произшествието пътникът СМС е починал на мястото на инцидента, а по
автомобила са настъпили значителни материални щети с невъзможност за възстановяване за
по-нататъшна експлоатация.
Съгласно заключението причина за настъпване на ПТП са неправомерните субективни
действия на водача на лекия автомобил МР, който е отнел предимството на автобуса. В
условията на произшествието водачът МР не е осигурил предимство и не е пропуснал
преминаването на правомерно движещия се автобус марка „ВХ“ с peг. № SF13FMP, по път
А90, движещ по път с предимство. налице е причинна връзка между поведението на водача
МР и настъпването на произшествието, респективно налице е причинна връзка между
поведението на водача и смъртта на СМС.
Според становището на автоексперта, обективирано в приетите експертизи, от
техническа гледна точка ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил, в случай,
че е пропуснал движещите се по главния път МПС.
Автоекспертът излага становище, че процесният лек автомобил марка „.“, модел „МС“, с
рег. № FX03 UKS е бил оборудван с 5 броя предпазни колани - 2 броя на предните и 3 броя
на задните седалки. Обяснява, че при завъртване на автомобила, коланът няма възпиращо
действие, тъй като върху тялото действа центробежна сила и главата, и тялото се удрят във
5
вътрешните части на купето. Допълва, че правилно поставеният предпазен колан намалява
тежестта на травматичните увреждания на ползвателя в случай на челен удар, преобръщане
през таван на лекия автомобил, както и при движение със скорост до 60 км/ч. Но уточнява,
че в случай на страничен удар или деформиране на купето коланът няма предпазно действие.
Съгласно заключението загиналият СМС е пътувал без поставен обезопасителен колан в
нарушение на законовите изисквания. Този извод експертите обосновават с факта, че тялото
на починалия е изпаднало при завъртането на автомобила върху южното платно, но не биха
могли да обсъдят и дадат хипотетично заключение какъв би бил изхода за СС, при поставен
обезопасителен колан и какви биха били уврежданията и дали тези увреждания биха довели
до летален изход.
Експертите посочват, че при правилно поставен обезопасителен колан не биха
настъпили описаните увреждания с тази тежест, тъй като голяма част от уврежданията -
откритото счупване на черепната кутия, отнемането на меки тъкани в областта на тялото и
таза, както и обширните разкъсно-контузни рани и охлузвания са получени в резултат на
изпадането на тялото от автомобила и последващо прегазване.
При изслушването на вещите лица в.л.инж.Ол.В. пояснява, че при такъв удар на
автомобила обезопасителния колан не би бил достатъчно ефективен. Ударът е бил
центробежен встрани, обезопасителния колан не ограничава такова действие.
От заключението на КСАТЕ се установява, че причината за смъртта на СС е можеството
травматични увреждания, обобщени като съчетана травма /открита черепно мозъчна травма
с изпадане на част от мозъчното вещество; гръдни и коремни травми съпроводени с
разкъсване и изпадане на органи; множествени счупвания на кости/ довели до състояние
несъвместимо с живота. Смъртта на С. е била в пряка причинно-следствена връзка с
получените увреждания. Същите добре отговарят да са получени по време на процесното
ПТП.
Видно от приложената нотификация №GB-BG-NFT-********** от Европейска
информационна система за съдимост – ECRIS, изпратена от Централен орган за обмен на
данни за съдимост на Великобритания до Централно бюро за „Съдимост“ на Република
България, се установява, че с присъда Присъда № 20/9921/28450У/03.02.2020 г., на съда в
Абърдийн, Кралство Великобритания МРР е осъден на 11/единадесет/ месеца лишаване от
свобода за причиняване на смърт по непредпазливост, при управление на МПС. Със същата
присъда временно му е отнето свидетелството за управление на превозно средство за срок от
три години.
По делото е приета СПЕ, заключението по която съдът кредитира, като компетентно
изготвено и обосновано. За нуждите на експертизата на 14.05.2024 г. вещото лице-психолог
е извършило личен преглед на ищеца. Първоначално при проведената беседа ищецът
проявил съпротива за отговор на встъпителните въпроси - отговарял на въпроса с въпрос.
Отговорите били кратки и общи, липсвала конкретика и желание за съдействие.
6
Вещото лице е посочило, че загубата на родител е изключително тежко събитие за една
личност. С такова събитие може да се адаптира човек, но не и да го превъзмогне изцяло.
Към момента на прегледа вещото лице е отчело при ищеца напрежение при
поставяне на темата за травматичното събитие. Изразява се тъга от общата липса на бащина
фигура. Загубата на родител винаги е тежка и не отминава с времето, липсата винаги се
усеща. При ищеца не са отчетени психически нарушения и/или необходимост от прием на
медикаменти. Няма данни за психическо и емоционално състояние в нездравословни
крайности, ищецът е извън риск от емоционален срив. Същият работи, комуникира с близки
и приятели, адекватен е, осъзнава постъпките си и последиците от тях.
От показанията на разпитания по делото свидетел ЦВР се установява, че двамата са
съседи. Свидетелят з.вява, че познава ищеца и членовете на семейството му, които посочва
по име- брат С., сестра М., майка Т. и баща му С.. Знае, че след смъртта на С. ищецът е
направил ДНК тест. Посочва, че отношенията между ищеца и починалия С. били като между
баща и син. Винаги са живели в едно домакинство и не са се разделяли. Родителите на
ищеца - С. и Т. се разделили преди около 10г. Децата останали при бащата, а майката
заминала за Испания. С. се грижел за тях и ги издържал. Работел частна работа - дърводобив,
почистване по домове срещу заплащане. С. и М. също помагали вкъщи и периодично
работели. Сестрата М. се омъжила, но живеела наблизо и им помагала в почистването.
Когато станал инцидента свидетеля бил на работа в Англия. Обадил се на ищеца, а той
плачел и се ядосвал. От около 2 години С. работел сезонна работа в Англия, за по 3-4м.
прибирал се в България за кратко и пак заминавал. Помагал на децата си финансово.
Свидетелят присъствал на погребението в гр.Б.. Посочва, че децата му го приели тежко.
Когато докарали трупа на починалия от Англия ищецът се чувствал много зле. На
погребението му прилошало. Казвал, че му е много тежко, не можел да живее без него и
постоянно плачел. На всеки празник ходи на гробищата. М. имал голяма помощ и подкрепа
от баща си. И понастоящем ищецът живее със семейството на брат му в къщата на
починалия С.. Сочи, че Т. е майка и на трите деца - М., С. и ищеца М. - най-малкото дете.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля, тъй като са дадени
в резултат на преки и непосредствени впечатления, взаимно се допълват и не си
противоречат, като същите са дадени под страх от наказателна отговорност.
При така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд, намира от
правна страна следното :
По делото е спорен въпроса за приложимото обективно право към процесните
правоотношения.
Настоящият съдебен състав приема, че в случ. следва да се приложи шотландското
материално право по предявен пряк иск на увредено при ПТП лице срещу застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“, а не българското материално право.
7
Съображенията за приложението на шотландския материален закон са следните:
Процесното ПТП е настъпило на територията на Ш. на 12.03.2019г. и тежките
телесни увреждания, довели до смъртта на СМС, сочен за баща на ищеца, са настъпили на
територията на тази държава. Към момента на настъпване на ПТП Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, в чийто състав е и Ш., е била държава-членка на ЕС,
/считано от 01.02.2020г. държавата излиза от ЕС/, поради което в отношенията между ищеца
и ответното застрахователно дружество, е приложим Регламент (ЕО) №864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към
извъндоговорни задължения /Рим II/. При приложение на чл. 4, § 1 от Регламента, към
правоотношението, предмет на спора между страните по настоящото дело, е приложимо
правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил
вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките
последици от този факт. В този смисъл е и тълкуването на чл. 4, § 1 от Регламент №864/2007
г., с решение на СЕС по дело № С- 350/14 г., съгласно което вреди, които са свързани със
смърт на лице при ПТП, настъпило в държавата членка на сезирания съд и които са
претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава членка, трябва
да се квалифицират като „непреки последици“ от това произшествие по смисъла на
посочената разпоредба. При съобразяване на даденото от СЕС тълкуване на разпоредбата на
чл. 4, § 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007, настоящият съдебен състав приема за приложимо
правото на Ш., където е настъпила пряката вреда от осъществения деликт, а именно смъртта
на СМС.
С оглед приетото, по реда на Европейската конвенция за обмен на правна
информация между държави, съставът на ОС-В. служебно събра съдържанието на нормите
от националното право на Ш., уреждащи към 12.03.2019 г. процесните правоотношения. По
реда на цитираната Конвенция е постъпило и тълкуване на относимите към конкретния спор
правни норми на шотландското законодателство от Министерство на правосъдието,
приложени са и извадки от цитираните нормативни актове.
В тълкуването на приложимите норми от шотландското законодателство МП на Ш. е
посочило, че предпоставките за възникване на гражданска отговорност за непозволено
увреждане се състоят в следното: „Лицето, срещу което се търси обезщетение, трябва да е
имало правно задължение към увреденото /починалото лице/. Законоустановените
задължения може да са от значение, но в случай на пътнотранспортно произшествие
съответното задължение вероятно ще бъде задължение за полагане на грижа по общото
право. Лицето трябва да не е изпълнило това задължение, например като не проявило
разумна грижа. Нарушението на задължението трябва да е било причина за нараняването
или друга претърпяна вреда. Вредата, във връзка с която се иска обезщетение, трябва да е
била разумно предвидима последица от нарушението на задължението (изискване за
предвидимост).“. Според шотландския закон няма презумпция за вина.
Съдът приема, че са налице посочените предпоставки. От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено, че ответното дружество е пасивно легитимирано
8
да отговаря по предявения иск за възникнали вреди - неимуществени от непозволено
увреждане – процесното ПТП, реализирано на 12.03.2019 г.
Ответникът е застраховател на деликвента - водача на МПС марка „.“, модел „МС“, с
peг. № FX03 UKS. Налице е действителен застрахователен договор, с който застрахователят
се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на водача на автомобила за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Налице е противозаконно деяние от страна на водача на лек
автомобил марка „.“, модел „МС“, с peг. № FX03 UKS, който е управлявал МПС в нарушение
правилата за движение - при извършване на маневра „завиване на дясно“ водачите, които се
движат по некласифициран път са длъжни да дадат предимство на превозните средства,
които се движат по път с предимство; причиняване на ПТП и смърт на лице; виновност на
дееца. Тези изводи следват от данните за влязла в сила осъдителна присъда за водача МРР и
заключенията на обсъдените САТЕ и КСАТЕ.
По отношение материалната легитимация на ищеца по предявения иск за
неимуществени вреди от процесното ПТП:
По отношение активната легитимация на лицата, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт намират приложение разпоредбите на раздел 4 от
шотландския Закона за обезщетенията (Ш.) от 2011 г. („Законът от 2011 г.“) където се
предвижда отговорността на отговорното лице да включва обезщетение за членовете на
„близкото семейство“ на починалия за:
загуба на подкрепа, причинена от смъртта, заедно с всички разумно обосновани разходи,
направени от роднина във връзка с погребението на починалия; страдание и безпокойство,
понесени от роднина при размисъл за страданията на починалия преди смъртта му; скръб и
мъка, причинени от смъртта и загуба на такава неимуществена полза, която роднина би
могъл да извлече от обществото и напътствията на починалия, ако не беше починал. В
раздели 4(5) и 14(1) от Закона от 2011 г. е дадена легална дефиниция на „Близко семейство“
и включва: съпруг/а или граждански партньор; родител или дете; брат/сестра; баба/дядо или
внук. Предвидени са и следните две изключения: В Раздел 4 от Закона от 2011 г. е
предвидено, че всички други роднини на починалия могат да претендират за обезщетение за
всяка загуба на подкрепа, причинена от смъртта, заедно с всички разумни разходи,
направени от роднината във връзка с погребението на починалия. Второто изключение е
предвидено в раздел 6 от Закона от 2011 г. в който е предвидено, че роднина (както пряк,
така и непряк) на починалия може също да има право да претендира за обезщетение за
загубата на лични услуги, които починалият би му предоставил безвъзмездно, ако не беше
смъртта му.
С оглед установяване материалната легитимация на ищеца по предявеният иск
същият следваше да докаже в процеса з.вената с исковата молба родствена връзка, че е
син/дете/ на починалото лице, а последният негов баща.
9
Представеният по делото резултат от ДНК тест не е годно доказателство за
установяване на твърдяната родствена връзка, поради следните съображения:
Ищецът и починалото лице са български гражданин. Регистрацията на физическите
лица в Република България е уредена в Закона за гражданската Регистрация. В общата
разпоредба на чл. 1, ал.2 и 3 ЗГР е предвидено, че гражданската регистрация е вписване на
събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и
вписване на лицата в регистъра на населението. Съгласно чл. 2, ал.2 ЗГР актовете за
гражданско състояние са официални писмени документи. В тях по законов ред
длъжностните лица по гражданското състояние регистрират събитията раждане, брак и
смърт.
Видовете актове за гражданско състояние на лицата са изчерпателно изброени в чл.
34, ал.1 ЗГР и това са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт.
Следователно произходът на едно лице от баща или майка се установява с
официални писмени документи /например: препи-извлечение от акт за раждане,
удостоверение за раждане, удостоверение за родствени връзки, удостоверение за
наследници/, съставени по съответния ред, предвиден в ЗГР и подзаконовите нормативни
актове по прилагане на закона. Следва да се вземе предвид твърдението на ищеца, че не е
бил припознаван от починалото лице.
По делото ищецът не доказа да е дете - син на починалия СС, респективно негов
наследник. Видно от приложеното Удостоверение за наследници с изх. № 1654-1/09.04.2019
г., издадено от длъжностно лице при Община Б., законни наследници на починалия СМС са
М. С.ова М.ва-дъщеря и С. С.ов М.в-син./л.35/. Удостоверението за наследници е официален
документ по смисъла на чл.179 ГПК и обвързва съда с материална доказателствена сила по
отношение на удостоверените от длъжностното лице факти.
При така установеното приложимо право и ангажираните по делото доказателства,
съдът достигна до извода, че ищецът М. Т. И. не е материално легитимиран да претендира
обезщетение за неимуществени вреди от ответното застрахователно дружество във връзка с
настъпилата смърт на СМС в процесното ПТП, поради неустановена по делото родствена
връзка з.вена с исковата молба, а именно, че е син на починалото лице. Ето защо
предявеният иск се явяван неоснователен и следва да бъде отхвърлен на това основание.
На следващо място страните спорят по въпроса дали е погасен по давност
предявеният иск.
Съдът намира, че наведеното от ответника с отговора на исковата молба възражение
за погасяване на предявения иск по давност е своевременно и следва да бъде разгледано.
В тълкуването на приложимите норми от шотландското законодателство МП на Ш. е
посочило, че сроковете за предявяване на иска за вреди от деликт-телесни увреждания и
смърт са посочени в Закона за давността (Ш.) от 1973 г. („Законът от 1973 г.“), като при
искове за телесни повреди, довели до смърт, ищецът трябва да предяви иска си в рамките на
10
три години от смъртта на починалия. При изчисляване на давностния срок се пренебрегва
всеки период, през който ищецът е бил под 16 години или е бил правно недееспособен
поради психическо разстройство (умствена неспособност). Когато ищецът е непълнолетен,
тригодишният срок не започва да тече, докато ищецът не навърши 16 години.
Видно от исковата молба ищецът М. Тодоров на 29.05.2023г. е предявил иска за
обезщетение на неимуществени от смъртта на починалия СМС. Към датата на предявяване
на иска ищецът е бил пълнолетен – на 26 години и началото на давностния срок е считано от
12.03.2019г.-датата на смъртта на С. Стефаном, като погасителната давност е изтекла на
13.03.2022г. Ето защо, настоящият състав приема, че предявеният иск е погасен по давност,
поради изтичане на предвидената в Закона за давността (Ш.) от 1973 г. тригодишна
погасителна давност, поради което иска е неоснователен и на това основание.
Поради неоснователност на иска съдът намира, че не следва да се произнася по
наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултата от
починалото лице поради непоставен обезопасителен колан.
Като последица от неоснователността на главния иск неоснователен се явява и
акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху прендираното обезщетение за
неимуществени вреди, считано от датата на исковата молба.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли предявения иск от М.
Т. И., ЕГН ********** от гр. Б., обл.В., със съдебен адрес: гр.С.** против „Accredited
Insurance (Europe) Limited, регистрационен номер: С**, с адрес: 3rd floor, Development house,
St Anne Street, Floriana, FRN 9010, Malta и з.вен съдебен адрес в Република България: гр.
С.*** иск за заплащане на сумата 150 000 лв./сто и петдесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на сочения за негов
баща СМС, настъпила при ПТП на 12.03.2019 г. в Ш., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на сумата като неоснователен.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът М. Т. И. следва да
заплати на ответника Accredited Insurance (Europe) Limited, регистрационен номер: С**
направените в настоящото производство разноски, съобразно представения списък за
разноски и платежни документи, възлизащи в общ размер на 11 859,27лв. /10659,27лв.- А.ско
възнаграждение, 200лв.- депозит за превод, 1000лв.-депозит за вещи лица/.
Наведеното с молба вх.№1624/09.05.2025г. от ищеца възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника А.ското възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 ГПК, с искане да
бъде редуцирано до минималните размери, е неоснователно.
А.ското възнаграждение изчислено съобразно материалния интерес – цената на
предявения иск от 150 000лв и по правилата на на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от
11
09.07.2004 г. за възнаграждения за А.ска работа възлиза на 10 650лв. Заплатеното от
ответника А.ско възнаграждение е в размер на 10659,27лв. и надвишава минималния размер
със сумата от 9,27лв., което е незначително. При това положение съдът намира, че А.ското
възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК и не следва да се
редуцира.
Водим от горното, В.ският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. И., ЕГН ********** от гр.Б., обл.В., със съдебен адрес:
гр.С.*** против „Accredited Insurance (Europe) Limited, регистрационен номер: С**, със
седалище и адрес на управление: 3rd floor, Development house, St Anne Street, Floriana, FRN
9010, Malta и з.вен съдебен адрес в Република България: гр.С.*** иск за заплащане на сумата
150 000 лв./сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди от смъртта на сочения за негов баща СМС, настъпила при ПТП
на 12.03.2019 г. в Ш., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Т. И., ЕГН ********** от гр. Б., обл.В., със съдебен адрес: гр.С.** да
заплати на „Accredited Insurance (Europe) Limited, регистрационен номер: С**, със седалище
и адрес на управление: 3rd floor, Development house, St Anne Street, Floriana, FRN 9010, Malta
и з.вен съдебен адрес в Република България: гр.С.*** сумата в размер 11
859,27лв./единадесет хиляди осемстотин петдесет и девет лева и двадесет и седем
стотинки/, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
12