№ 288
гр. Благоевград, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20241210200537 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес ... против
Наказателно постановление № 24-1116-000359 от 11.032024г. на Началник
група в ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ
№ 8121з-1632/02.12.2021г., с което на жалбоподателя за извършено нарушение
по чл.145 ал.4 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на наказателното постановление, като се оспорва и възприетата фактическа
обстановка. Навеждат се съображения за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление. Иска се от съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, ангажира процесуален
представител в лицето на адв. К. К.-Т., чрез която поддържа жалбата си,
ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище по
същество, като моли съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно. Претендират се и направените от
жалбоподателя съдебни разноски за един адвокат по делото.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован,
не изпраща представител, не ангажира допълнителни доказателства, извън
административнонаказателната преписка, с нарочно писмо изразява
становище по същество на делото, като моли жалбата да бъде оставена без
1
разглеждане, а наложеното наказание потвърдено. Прави се възражение на
основание чл.63 ал.4 от ЗАНН за прекомерност на претендирания размер на
адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура редовно призована не изпраща представител и не
ангажира становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
След анализ на събрания доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С легализиран превод на фактура № 17012321003727 от 20.01.2023г.
(лист 27-28 от делото) се установява, че дружеството „БОЯНА 09“ ООД с ЕИК
*********, законен представител и управител на което е жалбоподателя Б. Д.
Ч., закупило и придобил на същата дата – 20.01.2023г. от дружество „АУТО 1
Кар Трейд“, С.р.л., гр.Милано, ул.“Перин дел Вага“ 2, Република Италия,
МПС марка и модел товарен автомобил „Пежо Експрес“ с рама №
VF3VFAHKHJZ107706, по които обстоятелства страните не спорят. Във
връзка със смяната на собственика на МПС, на 09.02.2024г. пред сектор Пътна
полиция – Благоевград, на пункт за регистрация на МПС се явил
жалбоподателя Б. Д. Ч., в качеството си на законен представител и управител
на приобритателя на МПС марка и модел товарен автомобил „Пежо Експрес“
с рама № VF3VFAHKHJZ107706, а именно „БОЯНА 09“ ООД с ЕИК
*********, като заявил регистрация на същото. При проверка на документите
на автомобила свидетелката Д. М. П. приела, че за автомобила закупен от
дружеството не спазен едномесечния срок за регистрация на същия, считано
от закупуването му на 20.12.2023г. до 21.01.2024г., като същият е в нарушение
считано от22.01.2024г., поради което извикала свидетеля Г. С. Т., мл.
автоконтрольор при ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ –
Благоевград за извършване на проверка и съставяне на АУАН. След
извършване на проверката по документи било прието, че Б. Д. Ч. е собственик
на въпросното МПС и като такъв не е представил същото за регистрация в
срок, като същият е в нарушение от 22.01.2024г, поради което
актосъставителя Г. С. Т., в присъствието на свидетелката по установяване на
нарушението Д. М. П. съставил на жалбоподателя Б. Д. Ч., Акт за
установяване на административно нарушение № GA № 1144672 от
09.02.2024г. (лист 10 от делото) за това, че на 09.02.2024г. в 16:30 часа в
Благоевград, бул.“Св. Димитър Солунски“ № 83, в сградата на Сектор „Пътна
полиция“ – пункт за регистрация на МПС се установи, че за времето от
20.12.2023г. до 21.01.2024г., в качеството си на собственик не е представил
придобитото от него МПС марка/модел „Пежо Експрес“ с рама №
VF3VFAHKHJZ107706 в срока за регистрация, видно от фактура №
17012321003727 от 20.01.2023г., и същият е в нарушение на ЗДвП от
2
22.01.2024г., като квалифицирал нарушението като такова по чл.145 ал.4 от
ЗДвП – ЕТ или юридическо лице, което е придобило ППС извън Република
България или чрез публична продажба не е изпълнило задължението си чл.145
ал.2 от ЗДвП. Акта се връчил на жалбоподателя, който го подписал и отразил
„нямам възражения“. Въз основа на този акт, на 11.03.2024 година, Началник
група към ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ - Благоевград,
упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021г., издал атакуваното
Наказателно постановление № 24-1116-000359 от 11.032024г. (лист 9 от
делото), с което на жалбоподателя Б. Д. Ч. за административно нарушение по
чл.145 ал.4 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева.
Наказателното постановление е получено лично от жалбоподателя Б. Д. Ч. на
21.03.2024 година с разписка и срещу подпис, като в законоустановения срок –
04.04.2024г., пред административнонаказващия орган е постъпила
разглежданата в настоящото производство жалба с вх. № УРИ 111600-6213 от
04.04.2024г. (лист 2-6 от делото).
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с разпита на свидетелите – актосъставителя Г. С. Т. и свидетеля
по установяване на нарушението и по акта Д. М. П., като същите са
категорични, че установили процесното нарушения след проверка по
документи удостоверяващи датата на придобиване и датата на представяне за
регистрация на МПС. Свидетелката Д. М. П. е категорична, че установила
нарушението на 09.02.2024г., когато автомобила е представен в пункта за
регистрация, а на нея са представени необходимите документи за регистрация
от страна на жалбоподателя Б. Д. Ч..
По делото е приложена и Справка за нарушител/водач, касаеща лицето
Б. Д. Ч. с ЕГН ********** (лист12-13 от делото), от която е видно, че същият
е правоспособен водач на МПС с придобити категории А, В, М, ВЕ и АМ,
като същият е санкциониран многократно за административни нарушения по
ЗДвП.
Приложената заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на
МВР (лист 14-15 от делото), която удостоверява материалната компетентност
на актосъставителя и издателя на обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, и от
приложенията към административнонаказателната преписка и приети по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-
дневен срок от връчване на НП по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е
допустима, разгледана по същество e основателна по следните съображения:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
3
установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган
(съгласно т.1.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г.). Доказателства в
противна насока в хода на делото не се представиха. Наказателното
постановление съдържа всички изискуеми реквизити за такъв акт по чл.57 от
ЗАНН, като дори в същото и да не са посочени всички обстоятелства, то е
посочен и конкретизиран акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено. Именно по силата на
препращането се налага извода, че обжалваното постановление е подробно,
ясно и точно, като съдържа всички задължителни законоустановени елементи.
АУАН и НП са съставени в предвидената от закона писмена форма, при
спазване на установения ред за връчване и в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от
ЗАНН.
Предвид характера на нарушението по чл.145 ал.2 от ЗДвП, а именно
осъществено чрез бездействие неизпълнение на задължението от страна на
приобретателя на пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
същото следва да се счита за извършено в деня, следващ изтичането на
регламентирания едномесечен срок. Към посочената разпоредба, препраща и
хипотезата на чл.145 ал.4 от ЗДвП, според която разпоредбата на ал.2 се
прилага и при придобиване на собствеността на ППС извън Република
България или при придобиване на собствеността чрез публична продан.
Законодателя предвижда единствено изключение в горните хипотези, а
именно, освен когато ППС е придобито с цел продажба, в които настоящият
случай не попада, тъй като се касае за ППС придобито от юридическо лице
посредством придобиване на 20.12.2023г. на собствеността на товарен
автомобил „Пежо Експрес“ с рама № VF3VFAHKHJZ107706 от юридическо
лице, а именно „БОЯНА 09“ ООД с ЕИК ********* извън Република
България, видно от фактура № 17012321003727 от 20.01.2023г. В този случа
приобретателят „БОЯНА 09“ ООД с ЕИК ********* е бил длъжен в срок до
21.01.2024г. да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация, като нарушението се счита за осъществено на 22.01.2024г., както
правилно е прието в АУАН и НП. В случая обаче, наказващият орган е
определил некоректно административнонаказателно отговорния субект.
Предвид това че от представената по делото фактура № 17012321003727 от
20.01.2023г., удостоверяваща покупко-продажбата на процесното МПС се
установява, че същото е придобито на 20.01.2023г. от „БОЯНА 09“ ООД с
ЕИК *********, то адресат на установеното с чл.145 ал.4 във връзка с ал.2 от
ЗДвП задължение за регистриране в едномесечен срок на придобитото
превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по
постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, е било именно
това търговско дружество- юридическо лице. Действително търговските
дружества се представляват от техните законни представители, като това са
именно лицата, които са натоварени с действия по управление и изразяват
4
волята на съответното търговско дружество, но същите в тези случаи не са
преобретатели на МПС, а такова се явяват самото юридическо лице. С
разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗАНН законодателят е регламентирал, че в
предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет
или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични
търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност. Ето защо при неизпълнение на предвидено със съответния закон
задължение, в случая чл.145 ал.4 във връзка сал.2 от ЗДвП от страна на
юридическото лице, именно последното, а не неговият управител и законен
представител е субект на административното нарушение и на същото следва
да бъде наложена имуществената санкция, предвидена за установеното
нарушение, така както е предвидено и в санкционната разпоредба на чл.177
ал.6 от ЗДвП. Предвид горното административнонаказващият орган при
наличие на доказателства установяващи нарушение на цитираната разпоредба
е следвало да наложи имуществена санкция на юридическото лице „БОЯНА
09“ ООД с ЕИК *********, а не да санкционира с наложената глоба
жалбоподателя Б. Д. Ч. (дори и в качеството му на управител на търговското
дружество), както е сторил в настоящия случай.
Изложените съображения обуславят извод за основателност на жалбата
и отмяна на атакуваното с нея наказателно постановление.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН (изм. ДВ
бр.94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019г.) след, като установи
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът
намери искането на защитата за присъждане на разноски по реда на АПК за
основателно и доказано по размер, поради което същото следва да бъде
уважено. Така реализираните разноски от страна на жалбоподателя Б. Д. Ч., в
качеството му на жалбоподател в размер на 400 (четиристотин) лева са
реализирани от същия, като видно от приложения договор за правна защита и
съдействие от 16.05.2024г. са заплатени в брой адвокат К. К.-Т., което е
удостоверено със самия договор. Същите са в размера съответен по чл.18 ал.2
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения към Закона за адвокатурата и са заявени и се претендират от
защитника в съдебно заседание, поради което и съдът прие претенцията за
основателна до размера на посочената сума. В случая възражението на
административнонаказващият орган ОДМВР – Благоевград за прекомерност
на претендирания адвокатски хонорар с оглед претендираният от защитата
размер се явява неоснователно, поради което и съдът го отхвърли.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с чл.58д
т.1 от ЗАНН във връзка с чл.63д ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 24-1116-000359 от 11.032024г. на Началник група в ОДМВР
– Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград, с което на Б. Д. Ч., ЕГН
**********, с адрес ..., за административно нарушение по чл.145 ал.4 от
ЗДвП, на основание чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева.
ОСЪЖДА административнонаказващият орган ОДМВР – Благоевград
да заплати на Б. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес ... сумата 400 (четиристотин)
лева, представляващи направени разноски в хода на съдебното производството
за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд
Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6