РЕШЕНИЕ
№ 88
Ямбол, 20.06.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - V състав, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
СЪДИЯ:СТОЯН ВЪЛЧЕВ
При
секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА
като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 20237280700109 / 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.203 АПК във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по искова молба на Е.К.Р. ***, чрез адв.Ж.Д.Т.-А. ***, със съдебен адрес ***, с която се претендира да бъде осъдена Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) да й заплати сумата 300 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в направените от нея разноски-платен адвокатски хонорар по анд №442/2017 г. по описа на Районен съд- Елхово, с решението по което е отменено Наказателно постановление № Я-1-
ЮИР-9/10.07.2017 г. издадено от Началника на РДНСК Югоизточен район, което решение е оставено в сила с Решение № 67/24.04.2018 г. по канд № 42/2018 г. по описа на Административен съд-Ямбол, като се претендират и направените в настоящото дело разноски.
Ищецът твърди, че вследствие на незаконосъобразния акт е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред съдебната инстанция в размер на 300 лева в производството по отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание за ищеца се явява процесуалния му представител, който подържа направените искания.
За ответната страна се явява гл.юрисконсулт В., която оспорва ищцовата претеция с искане за отхвърлянето й като неоснователна и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по съображения посочени в депозирани писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура Ямбол изразява становище, че иска е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С Наказателно постановление № Я-1-ЮИР-9/10.07.2017 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол-Югоизточен район на Е.К.Р. за извършено административно нарушение по чл.177, ал.3, изр. второ от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ на основание чл.232, ал.1, т.10 от ЗУТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
С Решение № 357/18.01.2018 г. постановено по анд № 442/2017 г. Елховския районен съд е отменил наказателно постановление № Я-1-ЮИР- 9/10.07.2017 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол-Югоизточен район.
Видно от Договор серия Я, №66017/11.08.2017 г. за правна защита и съдействие приложен по горното дело Е.К.Р. е договорила и заплатила на адв.Ж.Д.Т.-А. *** сумата от 300 лева за защита и процесуално представителство, което е било осъществено в хода на производството.
С Решение № 67/24.04.2018 г. по канд № 42/2018 г. Административен съд-Ямбол е оставил в сила Решение № 357/18.01.2018 г. по анд № 442/2017 г. на Елховския районен съд, което е влязло в законна сила на 24.04.2018 г
При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.
Същият е допустим, още повече че по силата на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, докладчик съдията Таня Куцарова и Лиляна Папазова делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.
Разгледан по същество искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е основателен.
Нормата на чл.203 АПК регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.
Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.
Доколкото реда на ЗОДОВ е специален, може да се прилага единствено и само тогава, когато липсва друг процесуален ред за претендиране на обезщетение за претърпените вреди.
За уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат.
Изискването за кумулативност на тези условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.
В настоящия случай ищецът твърди, че имуществените му вреди са в резултат на разноските направени в производството по отмяна на наказателното постановление.
Досежно тях съдът приема, че са налице посочените по-горе предпоставки в тяхната съвкупност, поради което претенцията се явява доказана по основание и размер, а именно:
Налице е акт на административна дейност, каквато е наказателното постановление и незаконосъобразността му е установена в нарочното производство за съдебен контрол, развило се по анд №442/2017 г., приключило с влязло в сила на 24.04.2018 г. Решение № 357/18.01.2017 г., с което Районен съд-Елхово е отменил наказателно постановление №
Я-1-ЮИР- 9/10.07.2017 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол-Югоизточен район.
За установяване незаконосъобразността на наказателното постановление ищецът е направил разноски за правна защита и съдействие пред Районен съд-Елхово, за което съгласно Договор серия Я, №66017/11.08.2017 г. за правна защита и съдействие е заплатил на адв.Ж.Д.Т.-А. сумата от 300 лева за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
От своя страна направените разноски са имуществена вреда за ищеца, т.к. са намалили патримониума му и са пряка и непосредствена последица от наказателното постановление, с което му се налагат санкции засягащи негови законни права и интереси.
В тази връзка не може да се приеме, че вредите са вследствие на воденото съдебно производство, а не на наказателното постановление. Доколкото първото се развива, за да контролира законосъобразността на санкцията, то двете производства не са самостоятелни, а се касае за единен процес на налагане на наказание и проверка съответствието му със закона. Независимо че съдебното производство е започнало по инициатива на наказания, с това не се прекъсва пряката връзка между наказателното постановление и настъпилите вреди. Лицето не е имало друга легална форма, по реда на която да установи незаконосъобразността и не е било изправено пред избор, за да говорим че е можело да предотврати или ограничи вредите. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т.д. № 2/2016 г
Що се касае до размера на разноските, то адвокатското възнаграждение е определено в резултат на свободна преценка и договаряне на страните и няма основание да се задължи ищеца да се защитава сам, без адвокатска помощ, дори и да има някакви правни познания, след като е преценил че правата му ще бъдат защитени по-добре от специалист, докато Наредба № 1/9.07.2004 г. регламентира само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и максималните такива, които зависят от волята на страните.
Във връзка с горното не може да се споделят съжденията на ответната страна в писмените й бележки и да се отхвърли исковата претенция.
Що се касае до останалите доводи отнасящи се до мотивите за отмяна на наказателното постановление в производството развило се по повод неговото оспорване, то същите са извън предмета на настоящия процес, където решаващия състав е длъжен да се съобрази със задължителния характер на влезлите в сила съдебни актове.
Поради това претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди е основателна и следва да се уважи в размера от 300 лева ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на Решение № 357/18.01.2018 г. постановено по анд № 442/2017 г. на Елховския районен съд – 24.04.2018 г. до окончателното й заплащане.
В съотвествие с изхода на спора и направеното искане ответника дължи да заплати на ищеца сумата 410 лева, представляваща направените по настоящото дело разноски под формата на адвокатско възнаграждение и държавна такса, като се отхвърли искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Я А С, пети административен състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол, гр.София, бул. “Христо Ботев” №47 да заплати на Е.К.Р. *** сумата 300 (триста) лева ведно със законната лихва считано от 24.04.2018 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпените от Е.К.Р. имуществени вреди-разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по анд №442/2017 г. по описа на Районен съд-Елхово, настъпили в резултат на незаконосъобразното Наказателно постановление № Я-1-ЮИР- 9/10.07.2017 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол-Югоизточен район.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол, гр.София, бул. “Христо Ботев” №47 да заплати на Е.К.Р. *** сумата 410 (четиристотин и десет) лева, представляваща сторените по настоящото дело разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането на Дирекция за национален строителен контрол, гр.София, бул. “Христо Ботев” №47 за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:
/п/ не
се чете